Майките, избрали да останат вкъщи

Аз си мисля, че проблема с околните се появява между 3-5 годишна възраст на детето. Обществото е приело, че майката до 2-3 години си гледа детето и дори толерира това. Но една жена, която е решила след 3-тата година да си гледа детето, често среща упреци, средата се променя, защото повечето деца и майки са на други места.

А за парите не съм съвсем съгласна - да 300-400 лв. чисто за 10 часово отсъствие от къщи не е приемливо, но ако ги изкарваш за 4 часа, според мен е отговорно да се приеме, защото децата имат нужда от курсове, книги и други. От майките, които чета тук само при няколко видях да учат децата си на елементи от история, естествени науки. Гледам програмата тук http://www.alisahouse.org , за мен не е възможно  да науча детето си на тези неща. Следователно трябва да се плати за обучението. А от друга страна се чудя дали са нужни на възрастта 5-6 години такива знания, по скоро мисля, че са нужни.

Искам да питам майките, чийто деца ходят на полудневни забавачки в Двореца на децата или на друго място. Децата ви плачеха ли сутрин? Аз се притеснявам, че моето няма да иска да остава, а никой няма да го търпи да реве, докато свикне

В предучилищната се учат някакви елементарни неща по основните науки, но те са по-скоро за за БГ.
Преди предучилищната съм наблягала повече на моторното развитие и на развитието на езика. Другото важно нещо беше общуването. А елементарите знания по физика и химия съм им ги давала като се опираме на опита от игрите и изобщо ежедневния живот на детето и семейството. Елементарната математика научиха като пазарувахме, покрай някои празници съм им обръщала внимание, че светът е съществувал преди тях и т.н. Много използвах предаванията Приказки за физиката, Искам да бъда и др, някои дискавърски филмчета за животни, коли и др. Рисуването, конструкторите и пластелина се подразбират
Така децата черпеха знания с малко пояснения от мен от естествената си среда. Светът на детето е егоцентричен и с възрастта се разширява, но общо взето то се интересува предимно от нещата около себе си, тези, които може да види и да пипне, а абстрактното мислене едва започва да се развива и то за единични случаи.

Добър ден и от мен
Да изчисля набързо.... ....вече от почти 11 години съм преди всичко майка. Имам две момичета - каката на 11, малката на 8. Е, почти - лятото ще ги навършат. С един брой първолаче и една почти тийнейджърка ми се струва неразумно да градя кариера. Преди...около две години опитах и това - започнах работа, свекърва ми пое грижите за децата и някак беше добре, докато тя живееше с нас- това допринасяше всяка вечер, сутрин да съм с тях и се чувствах добре. НО! Дойде лятната ваканция. Баба и внучета отидоха в нейният дом (жената не е длъжна да живее у нас...), мен ме повишиха и работата стана по- сложна, по-отговорна и съответно - с по-дълго работно време. Излизах сутрин рано и се връщах вечер късно....Месеци наред успявах едва да зърна дечицата си за малко преди да заспят и то само един- два пъти в седмицата. Освен отрицателно настроените колеги, проблемите и отговорностите свързани с новата ми длъжност това беше просто убийственно за мен. Някак се преборих с работата, но не можах да се преборя с липсата на време да съм майка. Напуснах. Избрах да съм с децата си. Да ги водя на любимите им извънкласни занимания, да им помагам за училище....просто да съм с тях и да си говорим. Трудно е. Имаме нужда от още една заплата (то кой ли няма нужда ), но по прости наши сметки тази моя предполагаема заплата не би ни помогнала по никакъв начин давайки 60 % от нея само за да отида да работя, а останалите 40% - за гледачки или недай боже- лекарства Та....така.
Замислям  да се впусна в работна среда в даден момент... Кога обаче ще е този момент - мога само да гадая

TanyaMG, плачат разбира се и ги търпят. Мая (нашата учителка) е страхотна, носи й се славата Преди да тръгне в Двореца, Мартина е ходила в доста клубчета и почти не съм имала проблеми. Мислех, че няма да плаче, но първите две седмици си ревеше всяка сутрин. На обяд обаче, като отивах да я взема беше весела, доволна и не искаше да си тръгва. И други деца плачеха, особено едно китайче много страдаше, но вече всички свикнаха. Изобщо целия персонал е страхотен.

и аз така ще почна някой ден работа ама кой ли моите родители са били щастливци - мен епри едната баба, брат ми при другат аа те лайф из лайф живели са си сами и са работели. майка ми е лекар тадобре и е дошло. а сег атя си прави оглушки и си ходи на работа за жълти стотинки, а аз да му мисля след времекой ще ме храни  то да бяхме рентиери или да имахме доходи извън заплатите хич и нямаше да се замислям за какво ми е да работя? ама като нямам все някак си съм като натръни дали ще почна след време някаква работаи кой ще ме вземе натези години...

Здравейте майки!Аз съм 12 г. в къщи!Все   като се  замисля да почна работа и...се появи дете...-3броя!!!Край!!!Няма да има повече!!!Но мене сякаш ме е страх да почна работа!Ще се справя ли?А и мъж ми вика - Не стига ,че ще ми се оплакваш от децата,ами и от колегите и проблемите в работата!Кой ще води средната на  обед на у-ще и ще ги гледа като са болни?
Лошото е ,че вече почти нямам социални контакти...До скоро ходих с майките от 1до 4 клас на кафе на 1-та,но сега е 6 клас!После с 1 клас!С майките от Д.Гр...Но всички тръгнаха на работа!!!Няма с кой една дума да си кажа/когато мога да излезна!Преди работих за себе си на улицата и изкарвах добри пари!На сергия на Витошка-много хора,купона беше неспирен,настроението на хората беше друго!После имах 4 сергии за книги и само ги зареждах!Но тази работа сега не мога да я намеря ,а и тя не е същата-и парите и годините ми...
Всички в къщи  боледуваха много тази г.-един след друг!!!И на градинка не можем  да излезем.А и ме е страх-пак ще се разболеят!Една глътка студен въздух и гърлото е готово!Все аз съм виновна ,че съм ги разболяла!!!На всички все аз съм виновна-нали аз ги отглеждам!На мъж,майка,свекърва,роднини...
Все болни,без дисциплина,без организация-качили ми са се на главата!!!
А и малкият е залепен за мен!Къщата е разхвърляна!Постоянно не ми стига времето!Не знам как да ги накарам да се сещат сами да учат,да помагат,да не се дърпат -особенно-средната с другите,да не стоят на компа...Е понякога става,в началото играят,но после се борят и пищят...
 Почнах да си мисля,че не мога да се справям!!!Явно съм такава-неорганизирана!Възхищавам се на тези майки ,който се справят идеално с дом. си задължения , имат време за всичко и са все усмихнати!Та даже и работят.И аз съм усмихната,но не за домашните!...?Някои казват,че като работиш ,си по организиран!?
А и средната има проблеми в училище- с приятелите...Сигурно защото аз съм нервна!Голямата ходи на уроци по математика-с моя помощ и учене през лятото-входното и ниво беше-3!
Щом не мога да се справям,децата имат проблеми-какво правя в къщи?Какъв пример им давам?С какво им помагам?
Според роднина -какъв авторитет имам аз пред децата,за да искам от тях да изпълняват,това което кажа?Какво съм постигнала аз,за да искам от тях да учат...Водила  съм безсмислен живот-една шофьорка и викаща жена,която никой не чува!Ми по- добре да изкарвам пари за занималня ,вместо да нервнича на всички...А и парите не стигат!
После те ще си имат личен живот ,аз няма да съм им нужна,не може да се очаква  благодарност от деца и като се обърна какво ще съм направила в тази живот???Аз как ще съм се осъществила?Тогава какво ще правя, като никой няма да ме иска на работа,на никого няма да съм нужна, няма да има с кой да се видя и да се интересува от мен.Ще съм излязла напълно от ритъма на времето и да искам няма да мога да се вместя в обществото...Сега ме е страх от напористите колеги готови на всичко, сплетните на работа,от ненужното юркане един друг,само да се докажат на себе си и околните... и  с времето още повече ще се засили това мое усещане...
Мъж ми даже не е постоянно при нас-работи  в родният си  град,не става да го карам да пътува всеки ден,там може да излезе вечер с приятелите си,майка му ще му сготви,никои няма да му пречи да гледа ТВ,да го събужда ,да вика около него...Така аз пътувам обикновено с 3-те животни до там почивните дни и той идва като има работа в града...Иначе мисля ,че се обичаме още и държим един на друг!Чуваме се всеки ден!
Мисля ,че полудявам! 
Объркана съм!
Даже един английски мисля ,че няма да мога да уча- в повече ще ми дойде!
Извинявайте,но няма на кого да разкажа!А и знам ,кой какво ще ми каже от заобикалящите ме!Друго е да го напиша и да чуя различно мнение!Сигурно нещо изпускам,но това е горе-долу!
Чакам мнението ви!Благодаря предварително!!! 

 titico--добре си дошла при нас

Добре дошла и от мен.
Нещо си се сдухала заради роднините си. На тях им е много удобно да държат теб отговорна за всичко, защото така те самите се освобождават от отговорност с чиста съвест - все пак има един виновен за всичко.
Много съжалявам за лошата година и боледуванията. Сигурно звучи тъпо, но другата година сигурно ще е по-лесна, а децата по-здрави.
Разбирам, че ти е много трудно, няма кой да ти помогне. Не се самообвинявай, а им кажи да си гледат работата и да поемат повече ангажименти вкъщи. Децата имат двама родители, а не само майка да се грижи за тях. Демонстрирай малко повече твърдост.

грешка

А за мен...няма

И за теб има, как! 

И аз се чувствам така,добре дошла в отбора.Ще помагаме,няма страшно.На колко години са децата ти и какви са?Не е лесно с три деца,а...

Титико,я си дай малко почивка и понатовари лично,персонално... на първо място мъжа ,а после и децата с конктретни задължения.Щом си сама с домакинска работа и 3 деца,ходещи по уроци и градини,и уч-ща ....е,как искаш всичко да ти е У ред ,естествено ,че имаш нужда от помощ.Настоявай мъжът ти да си намери работа във вашия град,за да може да си разпределите по равно родителските ангажименти.И не вярвай на роднини,които ти вменяват вина,не им се давай ,чу ли!И нас понякога е разхвърляно и не е наготвено ,но аз се чувствам добре и си играя с единственото си детенце -просто това ни се прави и не ни пука за домашен ред и готвена храна.
Често се подсещай какво искаш ти,не подценявай и своите нужди.Не чувствай вина.

Класика! И при мен е така, а съм  с две деца. Но , да ти кажа честно , намирам  за напълно нормално това , че когато децата са малки , в къщи е лудница.
Най-напред те поздравявам за трите ти дечица - да са ти живи и здрави! 
За справянето - справяш се! И бъди сигурна , че в твоя дом , с твоите деца , никой не би могъл да се справи по-добре от теб.
На роднините не се стягай - рядко чувам за "доволни" роднини.Ако питаш моята свекърва , аз никога не съм била права за нещо. Най-малко за децата си.
Сигурна съм , че ти е безкрайно трудно , защото се изтощаваш и психически и физически. И си изнервена и изморена.Мисля че с не малко от нас е така.Но трябва повече да си вярваш.И да не си толкова самокритична и черногледа.Постепенно всичко си идва на мястото. 

ПП: Как ти хрумна това за безмисления живот???Точно на теб???

Ох,знаете ли откога търся точно такава тема!Аз имам 20месечно бебе.Почти от началото на бременността съм вкъщи.Свекърва ми рядко ми помага,защото работи.Мъжа ми счита,че трябва да гледаме малкия преди да го дадем на ДГ поне до 3год.възраст и аз съм съгласна,но понякога съм толкова изнервена от непрестанното домакинстване и малкия е,,трудно характерче,,че предпочитам да се върна на работа.После се упреквам и чувствам вина,по някое време се чувствам затъпяла,друг път много стара-имам чувството,че докато малкия порастне,аз ще остарея и погрознея и така или иначе никой няма да ме вземе на работа...свекърва ми вика:,,Не слушай мъжа си,ами се връщай на работа,,-все едно по цял ден седя и мързелувам.С удоволствие,но няма кой да гледа Влади-в ДЯ сме под номер241,а местата са 4!Друг път си казвам,че годините с него никой няма да ми ги върне..
Искам да ви питам вие имате ли такива терзания и как се справяте стях?