Майките, избрали да останат вкъщи

ей радостина и моите са същите! обожават да ми помагат да готвя (макар че така вечерята става два пъти по-бавно) и обожават да им разказвам разни неща докато мия чиниите - изторийки за това какви съм ги вършела като съм била малка, историйки за освобожденците, за как съм се запознала с баща им или просто да си говорим за костенурките нинджи забелязвам наченки на последователна мисъл в тях и смятам, че е в следствие на тези разговори. и аз съм им чела разни неща от това, което правя и съм оставала приятно изненадана колко схващат...
шоши, идеята на тази госпожа е страхотна! не знам дали на двамата големи ще им е интересно да си играем така, но на фофито сигурно ще му е забавно.

От кога се чудя къде изчезна тази тема, а тя била преместена тук 

Гледам голям клуб на домакинята се е заформил 

Аз съм в този клуб вече 11 години. Не се чувствам по-малко способен и реализиран човек. Може да не съм се реализирала в попрището, в което си бях избрала и успешно вървях нагоре, но се реализирах в едно друго, много по стойностно за мен. Да отгледам здраво и щастливо дете. Уверено в себе си и знаещо цената си. Да дам спокоен дом на съпруга си, който безкрайно много ми помага и се грижи за нас и който има нужда от жена до него, която да не е изнервена от това, че едвам насмогва на всичките си задължения.
Най обаче съм щастлива, че успях АЗ и никой друг да научи детето си на всичко. Не само това как да се храни и обслужва само, а как да рисува, да прави срички и да ги свърже в думички за да си прочете любимата книжка, да твори. Аз бях човека, който отговаряше на безкрайните детски въпроси. Егоист съм  и държах да видя как детето израства и се учи пред моите очи, а не пред очите на някоя леличка.
Сега, от както не посещава училище нещата станаха малко по-трудни - защото много повече съм ангажирана и времето хич не ми стига, но пък от друга страна научих страшно много неща, а и какъв кеф ми е само малката като рече - "Мама така казва", а не обичайното  "Госпожата така каза пък" 
Време за зяпане на сериали ни най малко не ми остава, както и нямам и грам време да затъпявам  Всеки ден научавам нови и нови неща, които може един ден да реша да споделя и с хората, като почна някоя работа в офис 

Здравейте 

Не съм още майка, но си позволих да пиша в темичката ви, само за да ви кажа, че МНОГО ви се възхищавам ! 

И аз съм от децата, отгледани от баби и знам отлично какво е завинаги загубена връзка с родителите 

Продължавайте да отглеждате човеци, а не продукти на съвременната фаст-фууд култура   

Привет и от мен 
Почти 3 г съм си вкъщи.Първо покрай трудното съчетаване на бременност и средата ми на работа,а сега вече прехвърлих двете години майчинство и съм в неплатен отпуск.Направих този избор за да спестя стреса и болестите от яслата и плановете ми са да издържа поне до септември,когато ще се пенсионира свекърва ми,тя ще поеме живот и здраве щафетата от мен
Относно мнението и подкрепата от близки и околни: При мен я има в достатъчни количества,не случайно много се гордея със свекито си ТЯ е основния мотиватор да си гледам детето,най-фрапиращото и изречение по този повод беше "Абе аз ще ти давам по 70-80 лв за месеца,само си стой и си гледай детето докато аз се освободя" Мъжа ми е оставил избора за мен,каквото реша.А относно околните,за моя радост имам доста познати мами,които точно по същите причини си гледат дечицата и намирам съпричастна компания.
Понеже съм убедена,че съм направила правилния за детето си /мисля,че и за себе си/ много се надявам да успеем да се справим и финансово.Единствено там са ми за момента притесненията и аз като renci мисля,за някакви варианти,но за момента нямам конкретна идея 
Честно казано,без никой да ме упреква,чувствам някаква вътрешна гузност,че не ходя на работа  /това предполагам е от насаденото обществено мнение/ Но оправданието пред самата мен,е,че съм си поработила подобаващо От както съм завършила средното си образование,а след това и висшето не съм спирала да работя и то мнооого интензивно,така,че мисля имам право сега да се радвам на други времена.
За сега това от мен,за да не отегчавам с обяснения 
Ще следя темичката с интерес,особенно споделянето на тактики и стратегии при възпитание на дечицата 
Поздрави за всички тук    

да се присъединя към клуба на мамите в къщи. така де на мен доста ми се работи, но засега няма начин това да стане. от 4 години стоя в къщи, Ема когато навърши една година започнах работа за 4 месеца. добре че го направих защото колкото и трудно да ми беше, успях да намеря на мъжа ми дост а добре платена работа, която сега ми дава възможност да си стоя в къщи. докато бяхме с детегледачка Ема вдигна 2 пъти т 37 за по няколо часа, явно е настинала. с мен такова нещо няма. гледам и децата как стоят затворени по цяла зима и пролет в стаите на градините и ми е жал за тях. та с мъжа ми решихме да си гледам децата докато станат на по 4-5 години, а работа после все ще се намери. ще ни се да си подибрим стандарта, но по важни са децата. досега да чукна на дърво н еса боледували. ами това е от мен, радвам се че има и други мами като мен 

добре дошли на новите майки 
дано сме ви полезни, ако не с друго поне с присъствие

Аз пък не чувствам никакви угризения, че не работя, а си отглеждам детето. Съпруга ми много ме подкрепя в това решение, което всъщност взехме заедно.  и двамата сме на мнение, че е по - добре аз да възпитам малкия, а не някакви непознати лелки.

Както ти самата пишеш - и аз като теб работих дълго и почти без почивка цели 12 години, именно за да мога да си позволя живота, който живея сега.

Честно казано, малко или много общественото мнение се променя, в насока - майката да отглежда детето поне до 3 годинки /ако могат да си го позволят финансово, разбира се/. Поне около мен е пълно с такива майки и го възприемаме съвсем нормално.

Днес точно тази сметка правихме с една приятелка - ако искам да си намеря работа с прилично работно време, вероятно и заплатата няма да е много висока /теоретично говорихме за около 700 лв. чисто/.
Автоматично приспадам 250 - 300 лв. транспорт и храна през работно време. Ако се прибирам късно ще трябва да ангажирам и детегледачка да стои с детето след детска градина /да кажем разход още 100лв./ . И накрая излиза, че никога няма да прекарвам достатъчно време с детето и съпруга ми, домакинството ми ще западне съвсем, в почивния ден ще чистя като луда и всичко това за 300лв на месец. Поне на този етап ще преживея и без тях.

На всичко отгоре може да се окаже, че си на загуба и че си плащаш, зада ходиш на работа. Ако толкова зорът е социални контакти, има си кафенета, образователни курсове и т.н. 
Тази сметка сме я правили вкъщи за чиста съвест. Ами, излязох на загуба, защото щях цялата си заплата да давам за бавачка и разходи по ходенето на работа.

Ами, да, сметките не ми излизат. Верно може и на загуба да излезна, защото не се сетих да сложа в сметките и разходи за дрехи - сега ми е лесно по цял ден да се шматкам поо маратонки. Говоря за работа с прилично работно време. Ако искам да се върна на старата работа, сметките ще излезнат, но тогава детето ми изобщо няма да ме познава.

Запечатало ми се е дълбоко в главата един случай на мой познат - международен шофьор. Веднъж се е наложило да прави вътрешни курсове в Италия за 3 месеца. Като се прибрал детето не е реагирало въобще, а после извикало на майка си "Мамо, един чичко дойде!" . Винаги ми става смешно и мъчно като се сетя.

Аааа, не така! За дрехите не съм съгласна, няма да се запускаме  Иначе и аз нямам никакво желание да ходя на работа, поне докато децата имат нужда от мен.

Никакво запускане. 
Но наистина на работа не можеш да ходиш така, както се скиташ по градинките. Определено трябва да се вложат повечко средства във външния вид тогава. Да се натокаш. 

Моя приятелка, с която живеехме заедно в Прага сега е в Киев. По принцип е спортен тип - ниски обувки, панталони. Сега обаче каза, че си е изхвърлила всички ниски обувки. Комплексирала се от украинките, които и в пясъчника влизат на токчета, педикюр, маникюр, грим, прическа...

И аз съм типа на твоята приятелка. Не знаех, че украинките са толкова суетни. Което всъщност е много хубаво, че държат толкова на външният си вид. Тука такава майка по площадките /почти/ не можеш да видиш. Май повече залагаме на удобството.

Битката за мъже е жестока. Май още не могат да си наваксат от войната.

Има доста украинки, женени за българи. В нашата група има една, прави много добро впечатление, много е мила и възпитана. Най - вече ни кефи с усилията си да научи правилен български.