Много се радвам, че все повече майки се записват в тази тема 
!
Честно да ви кажа, мислих си, че сме на изчезване, но явно съм сбъркала
!Честно да ви кажа, мислих си, че сме на изчезване, но явно съм сбъркала
- Публикувана: 4 март 2008, 18:32 ч.
- Последно мнение: 26 март 2008, 16:47 ч.
Майките, избрали да останат вкъщи
И аз съм за тук. Писах и в предишната тема, но там стана страшно... 
И аз благодаря на Радостина за темата 
Имаме един син почти на 6 години и от 6 години съм си в къщи. Причините са много, най-вече това, че си гледаме детето съвсем сами. Първата ми специалност е филология, втората - библиотекар-информатор. Имам доста години стаж, в най-разнообразни места. Работила съм и за държавата, и в частни фирми, и за себе си. Но най-щастлива съм сега, с двете си любими момчета. Знам, че имат нужда от мен и сега, когато малкия ще е ученик, ще има още повече. Както Радостина, и аз смятам, че знам и мога достатъчно за да го предам на сина си. Мисля, че насъбрания през годините опит вече ще ми служи точно за това. Съчетанието на добро учебно заведение и родител, който винаги може да обясни и помогне, е най-доброто, според мен. Независимо от това, дали родителят работи или не. Занимаваме се с много и най-разнообразни неща и смятаме те да станат още повече Имам пълната подкрепа в къщи, защото, освен, че е напълно осъзнат избор, при нас това го диктуват и обстоятелствата. И освен това, си спомням, че една от големите мечти на баща ми беше майка ми да си остане в къщи. И двамата вече ги няма до мен, но мечтата се осъществи в мое лице . Радвам се на всички записали се тук и на това, че тонът значително и осезателно се промени 
Ще следя темата с изключително удоволствие, знам, че ще ми е от полза!
И аз благодаря на Радостина за темата Имаме един син почти на 6 години и от 6 години съм си в къщи. Причините са много, най-вече това, че си гледаме детето съвсем сами. Първата ми специалност е филология, втората - библиотекар-информатор. Имам доста години стаж, в най-разнообразни места. Работила съм и за държавата, и в частни фирми, и за себе си. Но най-щастлива съм сега, с двете си любими момчета. Знам, че имат нужда от мен и сега, когато малкия ще е ученик, ще има още повече. Както Радостина, и аз смятам, че знам и мога достатъчно за да го предам на сина си. Мисля, че насъбрания през годините опит вече ще ми служи точно за това. Съчетанието на добро учебно заведение и родител, който винаги може да обясни и помогне, е най-доброто, според мен. Независимо от това, дали родителят работи или не. Занимаваме се с много и най-разнообразни неща и смятаме те да станат още повече Имам пълната подкрепа в къщи, защото, освен, че е напълно осъзнат избор, при нас това го диктуват и обстоятелствата. И освен това, си спомням, че една от големите мечти на баща ми беше майка ми да си остане в къщи. И двамата вече ги няма до мен, но мечтата се осъществи в мое лице . Радвам се на всички записали се тук и на това, че тонът значително и осезателно се промени Ще следя темата с изключително удоволствие, знам, че ще ми е от полза!
При нас е лесно, защото са породени и цял живот са били заедно. От 1-2 години вече не ме търсят много за игра, защото всеки си има интереси, къде заедно, къде поотделно. Всички играем монополи, по двойки или поединично компютърни игри, табла, шах или просто си приказваме неангажиращо за нещо. Много обичаме да гледаме български филми. През седмицата така или иначе сме по график, а в събота и неделя я караме на свободен режим - който има работа (учене и т.н.) да си я върши, който няма работа да прави каквото иска, стига да не пречи на работещия.
Моят син ходи в подготвителна група. Когато се прибере /а то е към 17 ч./ най-вече рисуваме и четем. Гледаме филми. Интересите му се формираха постепенно и, за моя радост, са в областта на романтиката - пирати, рицари, индианци Компютърните игри са на моменти и това ме радва за момента. Общо взето, основната част от спортните занимания и разходките остават за събота и неделя. Предполагам, това ще се промени когато тръгне на училище. Много си приказваме, приятели сме. Мисля, че ще сподели с мен всичко станало през деня. Дори да не е веднага, в някакъв момент. Общо взето, и аз заедно с него се уча да "лавирам" в сложния им свят.
Компютърните игри са на моменти и това ме радва за момента. Общо взето, основната част от спортните занимания и разходките остават за събота и неделя. Предполагам, това ще се промени когато тръгне на училище. Много си приказваме, приятели сме. Мисля, че ще сподели с мен всичко станало през деня. Дори да не е веднага, в някакъв момент. Общо взето, и аз заедно с него се уча да "лавирам" в сложния им свят. Да раменим малко опит в "прекарване на времето в къщи".
Как занимавате дацата,когато са в къщи и когато не могат да излизат навън(времето е лошо или са болни).
Как занимавате дацата,когато са в къщи и когато не могат да излизат навън(времето е лошо или са болни).
.Притеснява ме сядането пред компютъра- и за дъщеря ми е рано,пък за малкия да не говорим.А и двамата го търсят...
Аз имам дъщеря на 4 г и половина, точно от толкова време не работя. (Иначе и деня, в който родих бях на работа.)Дадох я на ясла, боледуваше доста. Бях се настроила да започвам работа, не стана .Много е гадно да се настроиш за нещо и да не стане. След това се настроих да тръгне на градина, аз да ходя на работа, пак болести и подобни, не тръгна на градина. Преживях го, не ми беше лесно.
Нямаме баби, които да ни помагат. Вече свикнах ,че се налага да си я гледам и да не ходя на работа. Даже ми и харесва на моменти, не скучаем, търсим си забавления ,размотаваме се. Свободното време си е голям лукс. Това може би ми е най-спокойния период от живота, наслаждавам му се. Не се знае след няколко месеца какво ще ми поднесе живота.
От няколко месеца ходи до обяд на забавачка, добре и се отразява , и на мен също...
Нямаме баби, които да ни помагат. Вече свикнах ,че се налага да си я гледам и да не ходя на работа. Даже ми и харесва на моменти, не скучаем, търсим си забавления ,размотаваме се. Свободното време си е голям лукс.
Това може би ми е най-спокойния период от живота, наслаждавам му се. Не се знае след няколко месеца какво ще ми поднесе живота.От няколко месеца ходи до обяд на забавачка, добре и се отразява , и на мен също...
Да раменим малко опит в "прекарване на времето в къщи".
Как занимавате дацата,когато са в къщи и когато не могат да излизат навън(времето е лошо или са болни).
Как занимавате дацата,когато са в къщи и когато не могат да излизат навън(времето е лошо или са болни).
Моите дечица много обичат рисуването!Правим си домашни изложби!
Правим си и концерти - с изпълнения на смешни номера и измислени песнички.
Четем по много приказки, правим си театър, играем на криеница, гоненица...ей такива работи. Но компютърът за сега е на мода, което не ме радва особено. Синът ми, въпреки, че е малък играе много добре на детски игрички и ако го оставя може цял ден да стои на компютъра.
Каним си на гости приятелчета.
Но все пак с нетърпение очакваме пролетта - игрите и разходките навън са незаменими
Като каза думичката "концерт", сетих се за една песен от буйната младост.
А спомняте ли си, госпожо?
http://www.vbox7.com/play:422f3a2f
А спомняте ли си, госпожо?
http://www.vbox7.com/play:422f3a2f
Много се радвам, че все повече майки се записват в тази тема !
Честно да ви кажа, мислих си, че сме на изчезване, но явно съм сбъркала
!Честно да ви кажа, мислих си, че сме на изчезване, но явно съм сбъркала
Мина времето на майката героиня и ударничка многомашинничка, ключа на врата и студената закуска. Децата се нуждаят от вас и се радвам, че все повече млади жени го оценяват. Нашето беше безумие.
Да раменим малко опит в "прекарване на времето в къщи".
Как занимавате дацата,когато са в къщи и когато не могат да излизат навън(времето е лошо или са болни).
Как занимавате дацата,когато са в къщи и когато не могат да излизат навън(времето е лошо или са болни).
,което не ми харесва особено--но така мога да посвърша нещо. 
А иначе също много обича да оцветява книжки,да изрязва и да лепи негови си неща,да реди пъзели и да играе с конструктора. 
През повечето време сам се занимава-нали е вече голям(почти 5- годишен)Все повече млади жени оценяват, че си струва да пренебрегнеш кариера и амбиции, за да осъществиш по-трудния вариант. Да създадеш топлина и уют, да възпиташ добри хора...
Това се опитваме да правим всички ние,които сме останали вкъщи! 
Mam4е , точно за това става въпрос. Прекрасно е, че не само се опитвате, но и го правите.
Затова се включих, за да си призная колко малко значи постигнатото, когато осъзнаваш, че си лишил децата си от нещо много ценно. Дори, ако трябва да съм съвсем искрена - не съм лишила децата си, лишила съм себи си. Сега го оценявам и изживявам пълноценно всеки миг, прекаран с децата на децата ми. Животът е обидно кратък, за да си позволим да го пилеем в глупости.
Затова се включих, за да си призная колко малко значи постигнатото, когато осъзнаваш, че си лишил децата си от нещо много ценно. Дори, ако трябва да съм съвсем искрена - не съм лишила децата си, лишила съм себи си. Сега го оценявам и изживявам пълноценно всеки миг, прекаран с децата на децата ми. Животът е обидно кратък, за да си позволим да го пилеем в глупости.
здравейте и от мен
от 6 години съм си в къщи
имам син на почти 13 г и дъщеричка -наесен ще е първолаче
нямаме баби и дядовци около нас ,които да помагат
трудно ,но свикнах с мисълтта в къщи да си остана
икономика съм завършила с търговия съм се занимавала
как ни минава деня--водя ги на плуване 2-3 пъти седмично
помагам на големия в училище--историята за 6 клас е ужасно написана
въобще навсякъде съм с тях
не съжалявам вече че си останах в къщи,особено напоследък -сина навлиза в трудната пуберска възраст и .си трябва контрол
от 6 години съм си в къщи
имам син на почти 13 г и дъщеричка -наесен ще е първолаче
нямаме баби и дядовци около нас ,които да помагат
трудно ,но свикнах с мисълтта в къщи да си остана
икономика съм завършила с търговия съм се занимавала
как ни минава деня--водя ги на плуване 2-3 пъти седмично
помагам на големия в училище--историята за 6 клас е ужасно написана
въобще навсякъде съм с тях
не съжалявам вече че си останах в къщи,особено напоследък -сина навлиза в трудната пуберска възраст и .си трябва контрол