Клуб на храбрата шивачка - 4 тема

Аз съм правила такава бродерия на крачна машина, работих я много отдавна за няколко години докато си гледах детето - като надомна работа. После започнах работа по специалността си и вече нямах време за това. По-късно реших, че спирам и изхвърлих машината, че нямаше и къде да я държа на всичкото отгоре.
За да се науча, ходих на курсове в 2 нива + на още едно за високо (уж) майсторство, всяко от по 3 месеца, ходеше се през ден, но това беше още по бай тошово време в тогавашния учебен център на Комплексни услуги (така се казваше единствената фирма, която организираше такива курсове). Пишеха присъствия и отсъствия  На края имаше практически изпит и даваха удостоверение.
Но ... нещата не са такива, каквито ви изглеждат на пръв поглед 
1. Всяка крачна машина не става за такава бродерия, стават само тези с голям маховик и с голямите поставки за краката. Имаше едно време едни руски - Юнион, те ставаха. Сега не съм виждала да продават такива, но може на някой баба му да си има от старите времена и да я преотстъпи
2. Напълно възможно е да се научиш, но за да го можеш трябва да го правиш абсолютно всеки ден. Иначе се губи техника точно както и при хирурзите, които дълго не оперират. Аз я загубих много бързо, въпреки, че 3г. бях работила само това ежедневно. В смисъл, можеш да бродираш, но не изглежда никак добре. Движенията на ръцете и краката трябва да са абсолютно равномерни и синхронизирани, а това става само и единствено когато го правиш всекидневно. Дори само 10 дни да прекъснеш, веднага си проличава. Когато се започне една линия не трябва да се спира да се кара докато не се завърши до края на линията. Ако спреш и пак започнеш, става утъпкан възел и личи, че е прекъснато, стои като наставено. А ако не го правиш ежедневно, няма как да не спреш. А и кордоните няма да са равномерни, което веднага се вижда. Същото важи и за художествения бод. Малко трудно е за вярване, ама е точно така.
3. Загубиш ли техника, започваш да се учиш пак от самото начало. Има специфични упражнения, много са досадни.
4.. Това не става за хоби. Ако не е професия, няма смисъл защото високо качество не може да се постигне без ежедневна работа.
5. Ако човек има някакъв проблем със ставите на ръцете или краката, или пък с гърба, то неминуемо ще се изостри (както стана при мен), защото точно това се натоварва здраво. С подути малки стави на пръстите не може да се бродира, лично изпитано.
Някъде съм запазила едни бродирани картинки-мишки за блузки и детски рокли, ще ги открия и ще снимам да покажа.
Все пак успех на желащите! 

olemale не става обяснение от разстояние, иска си показване  и страшно много упражнения. Като за начало ще трябва да се свалят зъбците на машината (транспортьора) и крачето.

И да се настроят долния и горния конец - долния се затяга леко,а горния се разхлабва,за да влиза от долната страна на опънатия плат.Ама и аз го обясних....
Както казва Unknown_lady,не става за обяснение от разстояние.
Аз не се научих да бродирам,може би нямах достатъчно желание и търпение,макар че имах тази възможност,съседката ни беше майсторка,ръцете и направо танцуваха заедно с гергефа,а иглата не се виждаше кога влиза и излиза от плата.Само се появяваше полека картинката,като магия.

Лелееее, Лейди, как ми припомняш едно време...... 

И друго - бродира се с макара от копринени конци, само с това. Иначе с обикновените стои грубо и ефекта не е същия. Сега вече не знам къде ги продават, но на времето аз ги купувах от една фирма в Бояна, те им бяха дистрибутори. Копринения конец е много тънък и се къса ужасно много. Затова и горния конец трябва да е хлабав. Но не до толкова, че да не приляга плътно.