Поредното дете на самотна майка

  • 3 770
  • 6
  •   1
Отговори
Това съм аз. Няма да ви разказвам сълзливи истории, но все пак искам да споделя моя опит като дете на самотна майка. Аз естествено си имам баща, но никога не съм го виждала /на почти 26 години съм/. Нося неговото име, но в документите няма никакво ЕГН и изобщо никакви негови данни с изключение на трите имена. Да добавя, че в първите две години от живота си съм носила името на майка си. Наскоро открих съдебно решение, в което се посочва, че той е мой баща и трябва да нося неговото име и да получавам издръжка. Майка ми никога не говори за това, а и аз не я питам. Не че толкова съм се загрижила. В интерес на истината никога не ми е липсвал баща нито в материално, нито в духовно отношение. Като дете ходех на английски, тенис, уроци и какво ли още не. Носех скъпи дрехи, обувки, вещи. Майка ми ме подкрепяше, водеше ме къде ли не и прочие. С една дума никога нищо не ми е липсвало. Напротив имах всичко дори повече от съучениците си с двама родители. Освен това незнам дали липсата на баща е причина, но ме научи на страхотна дисциплина. Каквото кажеше, трябваше да свърши и не търпеше възражение. Това определено ми помага сега, когато вече работя, имам началници и колеги. На майка ми безспорно и е било трудно, затова и не се опитвам да я тормози с въпроси. След като мълчи, значи има причина.
Та, цялото това излияние бе за да кажа, че човек може да бъде щастлив и с един родител, което пък ме навежда на мисълта, че и аз мога да отгледам сама детето си. И че в крайна сметка всеки може да даде на детето си цялата любов, от която се нуждае.

# 1
  • Мнения: 1 425
Ами какво да ти кажа - моето мнение е че едно дете щом е родено то ще се отгледа все някак. И с един и с двама родители. По въпроса за парите - може да погледнеш тук:

http://www.bg-mamma.com/viewtopic.php?p=312899&highlight=#312899

може да е малко от полза.
Не знам какво имаш предвид под средна заплата, но това че работиш на 6 часа е добре според мен. Друг въпрос по-който е добре да помислиш е как си уредена като жилище.

И най-добре е да обсъдиш подробно намеренията си с майка си - все пак тя може много неща да ти каже по въпроса след като те е отгледала точно при такива условия.

Според мен трябва малко да изчакаш да се успокоиш и да обмислиш нещата още малко. Решенията под влияние на силни емоции не винаги са правилни. А ти си още млада, имаш много време за деца. Живота не е свършил - колкото и тежко и мъчно да ти е сега - помни че веднъж си намерила щастието и нищо не пречи отново да ти се усмихне.  smile3521

Успех и късмет каквото и да решиш. newsm10

# 2
  • Мнения: 2 327
Аз лично силно се надявам да си права.
Но явно и на теб все пак липсата на родител ти се е отразила. Смятам, че е по-нормално човек да се стреми към семейство, а не към това да е самотен родител... А ти сякаш вече си решила да станеш такъв.
Дано все пак срещнеш подходящ човек, все още имаш време...

# 3
  • Мнения: 2 327
Не бях прочела историята ти.
Това че искаш дете от съпруга ти, който е починал е вече съвсем различно. Ако наистина си сигурна, че искаш дете точно от този човек, нещата са различни... Смятам че жените имаме инстинкт за това кой да е баща на децата ни - дори и чисто генетично.
В такъв случай подкрепям решението ти.Simple Smile

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Писах по въпроса ти няколко пъти.
Сега само ще кажа, че си имала голям късмет, че не си мизерствала - но не го изтъквай като нещо миродавно - от това дето си го писала по-горе човек скамо заключава че по един или друг начин гледаш само от материалната страна на отглеждането на едно дете.
Да - била си щастлива щото си имала повече от другите...но всичко ли се свежда до това? Ако беше бременна и те бяха зарязали или пък сте се разделили след като си открила, че си бременна - въобще не бих говорила това, което пиша сега... Но доброволно и по лично твоя инициативо да обречеш едно дете никога да няма баща...Още от раждането му.... как ще му кажеш, че баща му го няма и никога няма да го има?
И все пак помисли - генетичната заложеност е нож с две остриета - предполагам, че мъжа ти е бил невероятен, за да желаеш дете от него, но вероятността детето да носи геите му до толкова, че да онаследи и заболяването... Помисли! Аз не бих посмяла! И без това докато бях бременна все си мислех дали детето ще е нормално - а сега след като имаме проблеми - все си мисля аз ли съм причината, що не реших по др начин да раждам и все си мисля, че аз съм виновна детето да страда! Хем нащо е бял кахър и с времето живот и здраве ще мине!

# 5
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: Недка
Това съм аз. Няма да ви разказвам сълзливи истории, но все пак искам да споделя моя опит като дете на самотна майка. Аз естествено си имам баща, но никога не съм го виждала /на почти 26 години съм/. Нося неговото име, но в документите няма никакво ЕГН и изобщо никакви негови данни с изключение на трите имена. Да добавя, че в първите две години от живота си съм носила името на майка си. Наскоро открих съдебно решение, в което се посочва, че той е мой баща и трябва да нося неговото име и да получавам издръжка. Майка ми никога не говори за това, а и аз не я питам. Не че толкова съм се загрижила. В интерес на истината никога не ми е липсвал баща нито в материално, нито в духовно отношение...


Няма как да ти липсва нещо/някои, когото преди това не си имала!

Иначе намирам решението ти да имаш дете от вече починалият си мъж за достойно и заслужващо уважение. Но не мисля, че понеже ТИ си отгледана от един родител, би следвало да "обречеш" и детето си на това, само защото си живяла в охолство.
Щом човешкият живот се зачева от 2-ма, значи точно толкова са нужни на детето за неговото добро битуване.
Майка ми е дете на самотна майка и има една реплика, която съм запомнила:"Аз съм живяла без баща и знам колко е страшно!"
Каквото и да значат думите й - ще ги помня цял живот.

Успех Недка...каквото й решение да вземеш  Sign Exclamation

# 6
  • Мнения: 1 425
Още няколко не много положителни размисли по въпроса:

Явно съпругът ти е бил хубав човек и искаш дете което да прилича на него. Но според мен характера на едно дете се определя частично от гените и частично от възпитанието. Детето ще има гените на човека който си обичала, но няма да има неговия пример на живо пред себе си.
Освен това - ако съпругат ти е починал много млад - генетичната предразположеност към заболявания също не бива да се подценява (малко гадно е да се напише, но е истина).

Има и още нещо - според мен с дете ще ти е по-трудно да си намериш другар в живота (поне в Бг). Каквото и да си приказваме - мъжете се замислят два пъти преди да се обвържат с жена с дете и по-трудно приемат чуждите деца.
Има го и момента че това дете ще иска грижи време и пари и като следствие ще имаш по-малко време и пари за социални контакти и за запознаване с нови хора, макар че ако майкати ти помага това донякъде може да се компенсира.

Помисли си - дали ще можеш да дадеш на детето си поне толкова грижи, внимание и материални придобивки колкото си получила ти.

Говори с майка си. Поне досега не си казвала какво е нейното мнение по въпроса, а от всичко изглежда че от нея много информация ще можеш да получиш - от първо лице, директно и без заобиколки можеш да разчиташ да ти каже силните и слабите страни, радостите и болките, които можеш да очакваш като следствие от това решение.

Общи условия

Активация на акаунт