Колко струва живота в България?

Включвам се и се хващам за думите на Judy, че безизходицата понякога е единствения съветник.
И искам да я допълня, че безизходицата може да се окаже и добър съветник. Тя може да мотивира човек,  да  го подтикне  да рискува, да провокира инициативността му. Най-малкото  да  го накара да поиска по-високо възнаграждение за труда си или да потърси  нова работа с по-високо заплащане...
При мен всъщност се получи точно така.

Не ми се включваше много-много по темата, но само ще кажа, че се подписвам под мнението на Юлия. Също от личен опит и от наблюдения на хора около мен.
Юле, отдавна не те бях засичала.  

Така е, защото напоследък нямам много време. Повече чета и много рядко пиша.
И на мен ми е драго да всеки път да прочитам собствените си мисли и възгледи, написани от теб.    
Извинявам се за спама.

Каква инициативност на 20 години? Обикновено инициативността на тази възраст създава повече проблем, отколкото ползи. Особено, ако става въпрос за млад човек в чужд град без познати и роднини. Хубаво, инициативност, ама и рискът е голям. В най-добрия случай ще те преметнат със заплащането и ще си тръгнеш с празни ръце, но може да се случат и много по-неприятни, че и опасни неща.  На моменти се чудя в различни светове ли сме живяли, че на някои нещата им изглеждат гладки и въпрос на инициативност. Трудно ми е да преценя сега как е, но преди 15 години в София оцеляването беше трудна работа, защото беше боза. Ако някой си е живял при родителите или са му давали пари за издръжката, пък той ако иска да работи и да се доказва е едно, но ако в един момент помощта се оказва нищошна поради стеклите се обстоятелства е съвсем друго. Да не говоря за обикалянето в търсене на квартира, смахнатите хазяи, липсата на осигуровки, ненормираното работно време (всъщност е нормирано - докато те пуснат да си отидеш) и др. Какво високо заплащане?! Молиш се да не те уволнят, защото не можеш да си платиш наема и билетчето за градския транспорт. И чак след време се усещаш, че е време да си търсиш по-добра работа, но тайно, защото иначе ще те изритат.

Подкрепям напълно. Прехода се отрази зле на много хора с ценз и опит. Дори и на такива, които не са сменяли град и работно място. Давам пример: Много близко семейство учители, с по 2- 3 допълнителни специализации, живеещи в малък град, дори с частните уроци които дават не могат да вържат четирицифрена сума на човек. Нужно ли е тези хора да си скъсат дипломите и да си търсят по- доходоносна работа? Трябва ли да се срамуват, че не са достатъчно инициативни и си губят времето в допълнителни курсове за осъвършенстване, вместо просто да сменят професията? Да уточня и двамата са учители от 25- 26г и така ги завариха промените.

Нещо противоречиво ми се вижда това.  Хем им липсва инициатива, хем вземат допълнителни курсове? 
Що се отнася до въпроса - това е личен избор. Всеки сам преценява дали дипломата или финансовото състояние да избере. 

Непрекъснато пътувам из БГ и се срещам с различни хора. Смятам, че социално и финансово нещата са несравними с тези от преди 10 години.
Не знам дали следите новините /ако съдя по последните изявления -не/, но безработица в БГ на практика няма.
Явно не ви е известно и това, че все повече работодатели не търсят хора с опит, а току що завършили или завършващи. Причината е само една - да обучат служителите си според собствените си изсиквания. 

Не съм готова да споря, но мисля че ги налагат от МОН, на определен период от време.

Ами така е в наши дни.
Да си кадърен, способен и образован явно не е достатъчно, за да получаваш добро възнаграждение за труда си и да живееш добре.
Тярбва да умееш и добре да менажираш себе си. А това включва и поемането на рискове. Трябва да умееш да се адаптираш и приспособяваш и така да търсиш възможности или пък да се амбицираш и да търсиш ново развитие според условията в които си поставен. А това е свързано и с компромиси и с преподредба на приоритетите.
При всички случаи обаче трябва първо сам да цениш труда си. Иситната е, че почти няма работодател , който да плати за него повече, ако би могъл да го 'купи' на по-ниска цена.
Във всички случаи примиренческо и пораженческо мислене, че всеки опит за промяна в положителна посока е априори обречен на неуспех не би бил от полза.
Не виждам и нищо лошо и срамно в това  да искаш и търсиш по-високо възнаграждение за труда си и не виждам защо това трябва да става тайно-сякаш е углавно престъпление. Ако човек е наистина добър специалист и е ценен кадър ще получи желаното заплащане или ще си намери по-платена работа. В най-лошия случай ще продължи да работи на същото място за същите пари, но едва ли биха го 'изритали'-т.е. в случая дори не поема кой знае какъв риск.
Още нещо.Трябва да съм сляпа, за да не виждам, че съотношението цени-заплати в България е безумно. Знам, че не е лесно да се живее в наши дни с доходите, които получаваме и не твърдя обратното. Твърдя обаче, че най-напред и най-вече от нас зависи да  повишим доходите си и да подобрим качеството на живота си. Как?Няма универсална рецепта. Всеки сам трябва да открие своя начин-според способностите и възможностите си и условията в които живее.

Ulia, няма смисъл да те цитирам. Отново чета своите убеждения по въпроса. 

Във всяко изречение използваш думата "трябва". То, хубаво трябва, но от трябване до ставане е едно море разстояние. Сега и аз мога да кажа много лесно "трябва", но причината е, че вече съм на другия бряг по някакъв начин.
И като написах за изритването и тайното търсене на работа говоря точно за времето преди 15, че и 10 години, когато беше съвсем като крепостничество заради икономическата криза. Помниш какво беше в началото на 90-те и какво стана през `97 година. В по-малките градове продължава да е така в някаква степен, особено в области, където има нещо много напомнящо монопол - например една поликлиника, един хлебозавод, 1-2 вериги магазини и т.н. Можеш да си искаш колкото си искаш, но има значение къде и от кого го искаш.
За мен има разлика дали един човек е мързелив и дали има възможност. Не може да смятаме, че София и още 3-4 големи градове са България.

А къде виждаш да пише конкретно София? Мястото няма значение - важно е желанието и това да не разчиташ на късмет/случайност/държавата или нещо друго...
Имам близко семейство в малък град - отидоха да живеят на село, построиха ферма за гъски (сами - с кредити, заеми и т.н.) - откриха своята пазарна ниша и сега са най-големите производители у нас, продават на най-изисканите ресторанти, зареждат вериги магазини, изнасят за чужбина (основно за Скандинавието). Само дето и те си цапат ръцете, а това май не е престижно? По-добре е да чакаш нещо да "стане", докато си пиеш кафето...


Знаеш ли, че повечето известни и печеливши фирми (представи си, в България) не са създадени в София или във Варна (примерно), а в малки градчета - от хора, които не са искали да си губят времето в чакане нещо да се "случи" - не искам да споменавам имена, за да не им правя реклама. А някои от тези хора дори са родени в колиби в планината, а не в центъра на столицата...
Защото обикновено на човек му се "случва" това, което сам си направи...

RadostinaHZ , права си. Наистина твърде често съм използвала думата 'трябва' в предишния си пост. Но, за да се случи нещо наистина първо да си кажем,че 'трябва' и след това да положим усилия то да стане реалност. Постигането на какъвто и да е успех е свързано и с упоритост и последователност и с поемането на рискове. Понякога не се получава от първия път,а понякога просто не се получава. Затова и реалната преценка за собствените качества и способности е много важна. Нито надценяването нито подценяването са добри съветници.
И за през 90-те години си права- точно така беше. Но днес нещата стоят по различен начин.
Аз самата съм родом от точно такъв малък град, какъвто описваш. Имам наблюдения, че там в последните години нещата макар и с по-бавни темпове се променят в положителна посока, което много ме радва. Освен това в малките градове специалистите са кът, така че имат възможност да намерят добра изява в своето си порище.

Да, хубаво е човек да умее да преценява реалните си качества и способности. Но повечето хора я нямат тази преценка и като се замисля дори не е нужно непременно да я имат. В Германия, САЩ и които напреднали държави се сетиш хората не са върхът на сладоледа и да са все предприемчиви и преценили какво могат и не могат. Но и обикновените работници с обикновените заплати живеят доста добре. Тези работници не са нито предприемчиви, нито кой знае колко образовани. Ходи си цял живот и си бачка в завода или на строежа и не се измъчва дали получава малко или много, защото си плаща режийните разходи без особено напъване. Ето, това е разликата. Ние се втурваме тук да правим големите сметки, великите бизнес-открития, но е малко като на гол корем - чифте пищови.

Мисля, че няма нужда от спор. Всички сме съгласни, че усилията, уменията, опитът, инициативността носят дивиденти. Не вярвам по това да се спори. Определено за реализацията и съдбата на всеки човек влияние оказват и редица обективни фактори, независещи от него, както и фактори, на които човек може да повлияе- комплексно е.
Полемиката тръгна от друго място- от това как 20 годишни висят по заведенията и харчат редовно големи суми пари. Двайсет годишни с високи доходи и добра работа с добро заплащане първо не са толкова много и второ- едва ли ще имат време, което да прекарват в часове по заведенията. Имала съм познати- студенти от други държави, които също споделяха, че докато учат и работят /това е често срещано съчетание там, а от няколко години и тук/ нямат време дори за личен живот. Едно французойче така обясняваше липсата си на интимна връзка, например.