За проклетия от хормони

Aми и аз сьм така,ве4е сама немога да се понасям,постоянно се сьрдя,мрьнкам,все ми е криво и ми се пла4е. Поне няма да се притеснявам ве4е дали само аз сьм така

Ох, и при мен.

Аз засега мога да кажа само за бременността - имам си такива моменти и още как  Добре, че и преди ги имах, че ме приемат по-лесно . И добре, че до скоро ходех на работа и имаше и на кой друг да си го изкарвам, наместо вкъщи 

И аз съм така, бях така и през 1 ми бременност.Изпадам си в разни странни настроения, но пък и гледам да не прекалявам.Лошото е, че през повечето време не мога да се контролирам и често ми се насълзяват очите или мрънкам за нещо.Мъжът ми приема нещата със смях и ме гушва- благодаря му за което.Успокоявам се поне за момента.
Следродилна депресия нямах предния път, надявам се и сега да ми се размине

Абсолютно  .Малей ........ каква кривотия бях, чак аз не се понасях, а горкичкия незнам как ме е търпял  . Абе аз по принцип съм си кривичка, ама през бременността минавах всички граници 

Да и аз бях кошмарна. Евала на мъжа ми, чак сега ми става ясно какво му е било като премисля нещата. Имах тежко раждане и доста гадно преживях няколкото месеца след това, но сега отново слава на Бога съм същия човек. Споко, ще й мине.

О,нормално е!Аз бях просто отвратителна първите 5-6месеца-от хормоните,а после започна да ми й тежи и стана страшно за мъжа ми.Просто трябва да изтърпиш,и на нея не й е лесно

Аз пък не съм имала такива хормонални кризи.Е,имах 3 момента на плач,но това до сега,а съм края на 8-ми.От теб,господине се иска повече разбиране.Всяка жена изживява различно бременността и явно твоята е по-податлива на хормоните...кой знае?А виж и себе си,не търси причината само в нея,защото е бременна. 

  абсолютно! все едно аз съм го писала  и изобщо не подлежи на контрол, все едно е някой друг, а аз гледам отстрани  това е положението, и на мен не ми е приятно ама... 

Тя споделя ли как се чувства?Навярно е притеснена и уплашена и таи всичко в себе си.Трябва и тя да пише тук във форума да разбере, че и на другите майчета им е тежко, и те са притеснени.А на теб татенце желая търпение и пак търпение и смирение и толерантност към прищявки и капризи.

Не съм имала такива моменти. Мисля, че не зависи само от хормоните, а и от характера и душевността на бъдещата майка.  Аз бях много спокойна и щастлива, може би защото бебето го чакахме много дълго време и сякаш с нея бяхме едно цяло. Чувствах невероятна хармония. Моят мъж казва и до ден днешен, че аз бременност не съм имала. Не мога да помогна със съвет, освен да поговорите и да разбереш какъв й е проблемът.

Ти да не си моичкия?
Гледай го ти, във форумите ще ми пише и ще се оплаква. А чиниите стоят неизмити!
 

Спокойно (или не, и аз не знам). Във всеки случай и ние сме същата картинка. На моменти ми иде да го изгоня от вкъщи да си ходи при майка си. Не знам хормони ли са, на мен ми се струва, че си е обективната реалност.

Просто откакто забременях, започнах да го меря с друг аршин. И въобще не го намирам за сладко като ходя след него да му напомням елементарни задължения, да рина боклуци след него, да го гледам като че ли е малък... Каквото и да правим, все си имам едно на ум: Става ли той за баща или ще гледам две деца като му дойде времето?
А и, извинявай, но някои мъже изглежда си мислят, че бременността се ограничава с това да ти расте корема. Ами не е само това. Повръща ти се, кръвното ти пада, вие ти се свят и не можеш да се държиш на крака, килограмите тежат, кръста боли зверски, все се тревожиш - защо не рита, или защо рита толкова много, защо те е заболяло тук или там - нормално ли е????
Ако влезеш в главата на една бременна жена, луд ще станеш, гарантирам ти, и то още преди да се е мръкнало.

И с всички тези физически и психически екстри жена ти има нужда от малко повече внимание, малко повече грижа и глезене от време на време, малко повече да и покажеш, че и влизаш в положението и че не е сама в това положение, а сте двама... Какво му е чак толкова трудното на това?

И даже и да се стараеш, пак ще има моменти, в които ще реве като хипопотам, а на теб е ти идва от ясно небе. Това вече е от хормоните. Гушваш си я и това е!

Ооо, да! Ще ми се да видя някой мъж да става всеки час до тоалетната през нощта и после да ми разкаже добре ли са, зле ли са му хормоните 

Пожелавам ти многооо търпение...Мъжа ми беше полудял от настроенията ми по време на бременността.Ще мине и този период.Аз бях станала толкова лоша ,че дори себе си не можех да понасям.То освен хормони ,които си правят купон в тялото, и появата на новия човек допълнително притеснява бъдещата майка.Това е голяма промяна.Прояви разбиране.Колко мъже са минали през твоите терзания...И да не забравиш утре  да и поднесеш огромен букет   

Аз не съм имала такива моменти.Само дето ревях непрекъснато ей така без повод и после се смеехме заедно
А на теб пожелавам да се заредиш с мнооого търпение