Хиперактивност с дефицит на концентрация - 2

O, и аз съм се примирила с мисълта, че Мими ще има проблеми с училището. Най-важното е да е здрава и да влезе в норма до тогава. Психоложката ни е абсолютен оптимист в това отношение.
Купила съм книжката "Слънчо" на издателство "Пух" за дечица в предучилищна възраст и пишем и се учим по нея. Определено буквите са и много интересни. За сметка на това с математиката много изоставаме. Някак и е трудно да преброи повече от 3 предмета...
Само да добавя, че и аз се интересувам живо от хелирането, като метод за извеждане на тежките метали от организма. Но явно не помага особено, иначе би бил доста популярен метод за лечение.

      ZLAMOMA, мисля че е по-удачно да намажете филийката с чисто краве масло, защото маргарина е пълен с консерванти. Въобще храни, в които се съдържат Е-та не са за препоръчване.
      Ето една статия, където пишат, че консервантите и оцветителите в храните предизвикват хиперактивност у децата.
http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1767

За детоксикация има алтернативни методи селектиране много добре тук.Харесайте си нещичко, нищо, че темата е друга.

pasinet, азала си го чудесно - кратко и ясно! Обожавам моята Мария, независимо от всичко. Мисля, че най-важната и първа стъпка е да приемем и обичаме децата си такива каквито са. Беше ми доста трудно да погледна нещата от малко по-друг ъгъл. Че състоянието (или болестта?) на Мими не е нещастие. Дадох си сметка, че всъщност тя ме научи на много неща. Вече мога да се усмихвам и на малките неща в живота, да оценявам хубавите неща, които ми се случват, да отсея истински важните неща от маловажните, да бъда търпелива, толерантна... Знам че Бог я изпрати точно на мен, защото е преценил, че аз бих могла да и дам много, че мога да я обичам истински и безрезервно, независимо от всичко, че единствено аз мога да бъда най-добрата майка за нея. Звучи абсурдно, може би, но това е просто една друга гледна точка. И на мен, тя определено ми харесва повече.
Катина, много, много благодаря!

    Аз живо се интересувам точно от такива методи. Защото моята хубавица много трудно я убеждавам да седнем да учим трябва да е нещо много интересно или да е нова книжка, по която не сме учили до сега, за да я склоня да седнем да учим. Вече не помага и обещанието, че ще получи награда, за добре свършената задача.

А наградата при нас все още действа безотказно!

В последната  Ева  има голяма статия за детоксикацията   какво представлява как може един човек  да изкара от   организма си  токсините и вредните  вещества  . Но    според мен не са  за   малки деца  тези рецепти    ако искате мога да сканирам статията  не е проблем.Малко ми приличат  рецепти Ала  Моралес  фрешове   и глад   но може  би това е начина.
Доколкото разбирам   избирателното хранене е характерно за деца с проблеми , и това се случва след 2 -та годинка  при нас също е така  храним се основно с месо , пресни  салати  ,плодове .
Марианка    намери линк на вашите книжки   и   напиши две думи с какви упражнения  са  ,ние  почети   сме привършили с Моливко   много  ни помогна за математиката .Научи    да  брои до  10  без грешка  разбира се това за около месец ,започнахме с предмети ,рязах  от  цветна хартия   кръгчета,използвах  дървен цветен конструктор  ,стотинки,и какво ли не  .Хващай и пръстчето и  я карай  да посочва  като   брои   ( да отброява предмети ) едно и посочва с пръстче,две и тн  с постоянство съм сигурна че  ще я  научиш     
На  Дани му беше много интересна книжката от 4-5 год Играй  и Мисли   там  трябва  да отброява  предмети  до  десет  и срещу тях  да нарисува    точния  брой  с  точки  така се добива реална  представа .Не трябва да се учи   да брои папагалската а да е съзнателно .
Правила съм и  пирамида от предмети   1 рд  1  ,2 ред  2 ,3 ред  3    различни предмети може да използваш ,в началото   брой ти  тя да те слуша постепенно и хващаш  ръчичката и с  нейното  пръстче ти  броиш,след това тя  да повтаря след теб .
Успех   

С какви материали трябва да разполагаме  ако   детето ни има проблеми с  говора ?

1. Логопедични карти  - издателство" Мая Христова "  поредицата включва  Сезони,Превозни средства ,   и др   качила съм   каталога им тук  http://4storing.com/icfr6/f120719a39e5ecefed0ec190e9b34834.html   може да си поръчате  и да ви   ги изпратят по пощата  .
Автодидактичните игри също са хубави  препоръчвам ги   
Издателство Даниела Убенова  - „Книга за детето" е серия от петнадесет книжки. -Серията съдържа пет заглавия: „Моят свят", „Аз и другите", „Аз и природата", „Аз празнувам", „Светът е голям".

Държейки в ръцете си книжката “Аз и другите”, предназначена за 2-3-годишните, детето ще търси отговор на онова, което е  свързано с: Един ден в детската градина; Моята стая; Аз с мама и татко; Моите играчки; Рожден ден; Ало, телефон; Моята кукла

Серия подготвителни книжки "С букви и картинки" - Вече мога да чета, Вече ще мога да пиша, Моят речник, Моята граматика, Трудните и хитри звукове, Пред прага на училището.


Поредица Ръка за ръка -   Колко и защо? и Слънчице, изгрей! - http://www.book.store.bg/c/p-l/c-64/s-12/preduchilishtna-vyzrast.html


Гея Либрис    логопедични табла зеленчуци плодове  азбуката цифрите   фигурите  и  животните  много съм доволна  тк   са ламинирани   - http://www.gealibris.com/

Логопедичните карти на логопед Нина   от тук  http://www.pumpelina.eu/   препоръчвам ги   много  добре изглеждат и  същевременно са много  полезни  аз  взех   Кое  е излишно?   тк   действията и животните   бяхме   ги изучили .


Моливко  от 2-3  до   7 год   възраст поредицата Играй и Мисли  (математика ) и Родна реч   не олекотен  вариант  а пълния  тк има  два варианта   на книжките  разликата в цената е  50 ст   като в единия има само илюстрации без текст..http://www.book.store.bg/search?srchstr=%CC%EE%EB%E8%E2%EA%EE&am … store=2&sin=1

 Издателство  Анубис  на мен лично не ми  допаднаха книжките .

  Издателство  Фют Подпомагат развитието на фината моторика на децата и усвояването на нови знания и информация за всяка от темите, включени в книжките. Илюстрациите за оцветяване са съобразени с възрастовите особености на децата. Книгите са подходящи за учебни помагала в детската градина.
За деца между 4 и 5 години. http://www.fiut.bg/index.php?option=com_virtuemart&page=shop … =53&Itemid=32

Прриказките  с картинки-Косе Босе,Дядо вади ряпа, Приказките на Сутеев ,Дядовата ръкавичка ,Маша и мечока,Ледената къщичка.

   Момичета, мисля че  хиперактивността преминава с детството. Моите синове, които са на 15 и 16 г вече преодоляха този проблем,но още имат проблеми с концентрацията при учене (но не и когато се занимават на компютъра)Големият син още от първи клас има проблем с писането- ръката му не го слуша, а подскача и пише`китайски йерогрифи`.
 При специалисти не съм ги водила, аз самата съм педагог .
   Големият ми син както в детството ,така и сега продължава да изпада в трудно контролируеми афекти (яд,гняв) . А откакто навлезе в пубертета и започна да се самоопределя като възрастен човек, започна да изпада в мрачни настроения вкл и мисли за самоубийство . Моята функция е да го успокоявам, макар че в мовечето случаи се ядосва още повече от моите думи, но важното е да съм до него. Колкото и малко моят оптимизъм го докосва.
  Малкият син има бавен говор и е пълен непукист. Той пък има опастност да залитне към девиантно поведение(противообществени прояви),защова го следя с какви приятели се събира, къде ходят и какво правят.
Веселчето, пробвала съм да ги стимулирам да учат, не се получава. Дай някоя идея в тоя дух!
 За професионалната ориентация.   Те искат да работят на компютър, малко наивно казано, но какво точно не знаят. Как да стане тогава това? За програмисти не са ,защото са зле с математиката. Не знам, защото съм лаик в компютрите.

NikiFin, аз също харесвам твоите постове и ги чета с вълнение. Допада ми твоята откровенност.
Обикновено всяка майка изкарва нейното си гардже най-умното и най-хубавото, при теб не е така ,ти си честна и откровена. Много здраве на трите ти дечица от мен!

Танюшка,в началото на форума мамите за прикрепили много полезни линкове за диагностика и терапия, която за радост дава много добри и обнадеждаващи резултати.Мамите в Пловдив ще се радват да ти помогнат.Не разбрах защо е трябвало да чакаш толкова много години ,но ако това е било ваше семейно решение-уважавам правото ти на избор.Хубаво е да започнете с един психотерапевт.Успех.
Катина,благодаря за линковете за хелацията.При децата с ХА и Дв много се работи в пубертетната възраст точно в насоки като -създаване на ОРГАНИЗАЦИОННИ навици(от подреждане на училищната раница и дрехите до подреждане на презентация в клас),окуражаването на ХОБИ,което прераства в бъдеща професия(комп.игра-стратегическа игра-комп.анимация),способността им да се аргументват  насочват към девати-ПР-ове,а моите момчета прекарваха летата си ,работейки като помощници в летни лагери за деца с проблеми.И това беше невероятен успех за всички ни.Като всички американски деца успяха да вземат и да управляват коли на 16 години.Никога НИКОЙ не им е слагал "етикети"-винаги е работено в насока-"да бъдат  полезни за себе си",тогава те стават "добри" и за околните.Аз виждам от вашите постове ,че в БГ вече има същият мощен арсенал от специалисти и сега остава само ..работата-както тук му казват 24 часа 7 дни.Успехите са самочуствие,а то е СТИМУЛ,от което децата с ДВ и ХА имат болезнена нужда. 

Здравей, Веселче, питаш ме на каква възраст открих дислексията при детето?
До преди година и нещо виждах, че имаме проблем, даже сме ходили на логопеди в училище и детската градина още (по- искане на учителките), но никой не му постави диагноза, така както би се поставила днес. Никой не ми каза, че има дислексия, а може би и на мен ми е било тежко да приема факта, че имаме сериозен проблем и да тръгна сама по доктори. А и доскоро не бяха толкова известни тези проблеми, никой в България не говореше за това, а даже и сега повечето учителки на сина ми ме гледат странно и ме питат : Какво е това? Не съм чувала.
Колкото до признаците, които съм видяла в сина ми, мога да пиша много.
Забелязахме, че има проблем още от 1 год. възраст. Това, което наблюдавахме, сега бихме нарекли диспраксия. Той проходи на около годинка, но беше невероятно невнимателен и спънат. Много пъти си е пукал главата, можеше и наравно да се спъне, даже няма да забравя,
как веднъж гледаше една буболечка да слиза по стената и когато слезе на ниво под главата му, той си удари главата в стената, тъй като се накланяше, следейки я с поглед. Тогава си казах, невероятно, и от право положение може да си удариш главата в стената! Спомням си че майка ми се беше разплакала, че колкото и да го държи за ръка, той все успява да се спъне, а аз тогава сънувах за пръв път кошмар (Слава Богу и за последен) че двете ми деца падат в кладенец и аз ги изпускам в последния момент. Тогава се помолих на Господ Той да ги пази, защото се чувствах безсилна. И досега знам. че Той ги пази, и затова се чувствам по-спокойна.
А обувките се научи да си връзва чак в края на 3 клас, ама и досега предпочита да не му се налага да го прави.
Друго е, че не умееше да се пази, с баща му решихме, че няма чувство за самосъхранение. Имаше напр. едни катерушки, които представляваха пирамида от наредени дървени греди. Като се покатереше на около 3 стъпало се изправяше и започваше да се оглежда наоколо без да се държи. И след малко губеше равновесие и падаше като изправена тояга. Аз го хващах , но не можех да си обясня защо никога не хвана да се държи, не го ли беше страх, че ще падне?
Та се чудя, на Танюшка, да, може да станат производственици, като не могат да учат, ама като е толкова несръчен и без чувство за самосъхранение, не мога да си представя как?
По-миналата година играеше футбол като вратар, а е слабичък и не много висок. След спасяване на гол бяхме в Пирогов с ингвинална херния. А миналата година падна от върбата пред блока от около 4 метра. Имаше само леко пукнат 5 прешлен, Слава Богу, мина му, като си
помисля какво можеше да стане. Случвало му се е без да се замисли да ходи да се бие с много по-големи момчета.
Другото е, че не говореше на български, а на някакъв си негов език до около 3 год, после започна постепенно да говори на български. Знаеше мисля доста думи и преди това, но рядко ги употребяваше или ги използваше погрешно, но никога не се впечатли. Думите за него сякаш
нямаха значение. Напр. до 3 год ми викаше тате, и на баща си тате, и аз така бях свикнала. Един ден като каза тате, и аз му казах:  - да. - Той ми каза: - Ама ти не си тате. А аз му казах: - Да, не съм. И тогава някак осъзна и вече ми викаше мама.
В градината нямаше никакъв интерес към учебния процес, даже в последната група. Не можеше нито да се съсредоточи, нито да разбере, нито да запомни това, което обясняваха госпожите, ама иначе умираше да си играе с другарчетата. И до днес много обича да е с приятели. Та госпожите ни пратиха тогава на логопед и при социалната работничка, която се оказа, че иска да работи с мен, да и говоря за семейството, за проблеми, за взаимоотношения. Аз мислех, че ще работи с детето и се изненадах. Както и да е - отказах. А логопедката се занимава малко с него и после спря. По- късно вече като ученик мисля, че ходи пак при нея.
Другото е, че от цялото семейство, той беше най-чувствителен към храни, напр. кремвирши, получаваше обриви. Сега е по-добре. По-рядко му се случва. Но чак напоследък като чета свързвам това с дислексията.
Та при нас изглежда си имаме дислексия, дисграфия, дискалкулия, диспраксия, но не мога да кажа, че е хиперактивен, брат му беше по-буен като темперамент, но много по-разсъдлив.
Много дълго стана, така че ще спра, но писах, защото се чудех, дали и вашите деца са имали подобни проблеми.

Сладко Пате,ама много ( аз и моята Ники)ни харесва твоя аватар.Видях , че вие сте на около 5 години и както разбирам искате да четете книжки.Това, че имате вече любими и нелюбими е ГОЛЯМА и важна стъпка .Предполагам си забелязала, че децата с ХА и ДВ обичат да правят няколко неща ..покрай основното действие.Например логопедът  може би е  слагал детето на една голяма топка да седи и балансира ,докато работи с него.Или пък то може да иска да си меси в ръката някое пластелинче. Или пък да мачка някоя кукла  или парченце строител-лего...Помисли дали вие имате нещо такова,което хем да е стимулатор, хем да не отвлича(обикновено това е предмет ,който в едната ръка).Ще ви е необходимо по време на четенето.Почти винаги седенето на топката ги съсредоточава.Забравих да допълня-наяли сте се ,наспали сте се-поне 30 мин е минало ,ако ползвате лекарство.Има няколко техники ,които съм виждала -
-да прочетете книжката и да започнете да правите апликация в кутия на интересен момент от приказката(в една купия от обувки  с подръчни материали пресъздавате случката).Трябва да има 4-5 обекта ,които ще впечетлят детето-ползвай цялото си въображение-памук за сняг, бобчета,клечки,от шок .яйце фигурки,каквото се сетиш...накрая затворете кутията с капака-така то ще разбере че е дошъл финала.В същата кутия можете и други книжки  да пресъздадете-то ще асоциира тази кутия с четенето и разказването .Стреми се да не се поддаваш на молбите му да смените реда-винаги първо четене, после кутия.
-вълуващо е  и разказването на история(story telling) с използването на рамка от картина или фотография.Първо ,ти, разказваш историята държейки с ръка рамката пред лицето си-седнала(или коленичила на пода) на пода,ВИНАГИ на височината на лицето на детето. По време на разказа използвай дребни играчки  или звукови ефекти ,които да допълват театъра.Говори с прости ,ясни изречения.След това естествено детето ще иска да се смените-тогава ,ти, започни да четеш книжката, а то да показва играчките-герои ли да озвучава.
Окуражавай детенце да покаже по-късно пред останалите членове на семейството шоуто.Ако не стане от първия път ще стане от 5-тия-постояннство и търпение само..Аз не успях нито едно дете на тази възраст с ХА и ДВ да сложа в скута си докато му чета и се убедих ,че те се чувствуват по релаксирани -съсредоточени и най-важното запомнящи ,ако седят до мен или пред мен и визуализират разказа на книжката,докато си човъркат нещо,което се оказва техният РАЗЛИЧЕН начин на обучение.По този начин имате 100 вида стимулации.
Пиши за твои идеи и решения,чакам с интерес. 
На Мимето Майката и-вчера едни пораженчески мисли и настроения ни препращаше по нета-не така,че те мислех цял ден-болести..,"сабята "щяла да показва..Ти ,до сега правиш всичко необходимо за развитието на хубавицата-методично,правилно с любов и няма да те даваме на никакви депресивни състояния . А ти вземи та ми разкажи нещо и за Адашката: 

Веселче,  благодаря за идеите, някои са приложими, други не са, защото  България не е Америка.  Бедни сме и имаме по-ограничени възможности . Коли не мога да им купя  за съжаление.
  Идеята за курс по компютърна анимация е много подходящ  за  моите тийнове. Точно това ги влече и наистина хобито може да стане професия. Сега проучвам въпроса и търся къде в Пловдив има такова обучение. Някой ако знае нещо, нека пише.
За другото което казваш , съм много скептично настроена особено за `мощния арсенал от специалисти`. Няма такива , или аз поне не открих. В училището на децата се сблъсках с неразбиране на проблема и оттдавна съм се отказала да се занимавам с училищните педагози и психолози -много са ограничени и неинформирани ,както и други майки нееднократно тук споделиха. Аз дето не съм завършила психология май разбирам повече от училищните психолози... На психиатър ако ги заведа-още по-лошо. Българските  психиатри лекуват единствено и само с медикаменти.
  Така че,  разчитам единствено и само  на себе си. И донякъде на вас, милички за разтуха и морална подкрепа.
 

Включвам се набързо с питане -дайте инфо за Клиниката по детско-юношеска психиатрия към Александровска. Трябва ли стационарно да бъдем там за да се происнесат за ХАДК евентуално или друго?Дъщеря ми е тийнейджърка.