48-ма тема на Американското задружие

Аз си имам проблеми с атачмънт и доверие независимо от националност, пол и религия. ако знаете от кога ви четях, преди да се престраша да пиша...едно време доста се опарих, та сега още ми държи влага...генерални заключения и обобщения не обичам, българите такива или онакива, американците тъпи, вдлъбнати и т.н. ....обаче определено ми е по- лесно да се сприятеля със свестен българин, отколкото със свестен от друга народност...как да обсъдя Слави или да гледам "Вчера" с някой от Китай например, или кой друг ще оцени и ще му се напълнят очите от "Една българска роза" така както някой българин....такива работи....

Мишолина, Антон голям бонбон

Купих Триумф от магазин от Ибей, нов, но модела е 2006...като дойде ще сравнявам...
Поръчайте на щъркела да мине покрай нас- имам 2 криба, 2 колички, 2 контейнера малки дрехи- готови сме за него

По "българския" въпрос - да си подкрепя аз същатската Дженна, макар че не знам дали нейните съображения са точно такива.  Не знам как е по другите места, все имам чувството, може и да е по-различно, но в нашето Ню Джърси и по-точно в някои райони на Ню Джърси етническата принадлежност е изведена пред скоби.  Колкото и някой да е американец, нерядко е първо някакъв друг, пък после американец. Хора, на които бабите и прабабите са емигрирали, продължават да се изживяват като ирландци, поляци, германци и други такива. Опитвам се да създам и на моите деца чувство, че са българо-американци, а това без стимулиращата среда на други българи наоколо не става.
Самата аз, разбира се, съм наднационална и широко скроена.  Но когато индийчетата, китайчетата, русначетата и които и да са там общо 30+ националности в местния дистрикт започнат да се представят с произхода си, моите деца няма как да стоят настрани и да нямат самочувствие. Затова напоследък наистина наблягам на контакти с българи и всякакви български инициативи. Не се колебая да установявам контакти с българи, и най-положителните ми случаи са със стъпили на краката си български семейства, които живеят поне от 7-8 години тук. С тях отношенията не са на основа емоционално обвързване, а на общ интерес.
С колегите си американци, колкото и да са ми симпатични някои от тях, няма как да стане. Нито с католическата майка на приятеля на Борис, която ми надува главата с вълненията си по причастието на нейния син (и тук моите Радини вълнения покрай българското училище ми вършат добра работа като контрапункт  ).

Браво на Ноли за кошарката! Значи има надежда и за нас. Джена, а до сега през деня къде го слагахте да спи?

Sofkobofko, много се радвам за теб! Лека и спокойна бременност ти пожелавам!

Моят малък мъж се обърна по гръб. Мислех, че е по случайност, но след това го направи още няколко пъти и очевидно му харесваше.

sofkobofko, много хубава новина. Лека и спокойна бременност и от мен...

Здравейте
Софко, честито. Лека и безпроблемна бременност  
Зора, тя и Александра може да е палава, така като я гледам имам позната с момиченце и мога да ти кажа честно, че Плами направо е кротък, ако го сравнявам с госпожицата
Бенсон, ако видя щъркел ще му кажа да мине покрай вас / ако имам възможност ще ти изпратя нещо смях голям
Биз много е сладък Марти и как говори Гледах клипчето с Плами, за първи път синът ми не искаше мишката. гледа , гледа после реши да прави боц
 Raya благодаря много   беше писала , че дъщеря ти на 2 годинки започнала да отваря хладилника и от тук ми дойде идеята, че може би иска да се храни сам. Точно така е вчера изяде сам самичък цял кроасан, бавно и славно благодаря ти още веднъж. Откъде да ми дойде на ум , че иска да яде сам,  а се справя доста добре
По"българския въпрос" имаме познати , събираме се по празници. За приятели не мога да кажа , че имаме, ама и време нямаме кои знае колко. Приятелство не се гради за ден, два. Брат ми живее в Бостън това ми е утеха а и сега покрай Плами контактите ми са основно с майки на малки деца.
Снимки на малък Пухкавел как си хапва сам
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=225859
парола 6306

Хиър, съболезнования и от мен! Губила съм много близък човек, но майка не искам и да си представя какво е... Пожелавам ти да си много силна, а то времето лекува болката най-добре..

На Софко честито!! Аз още не съм родила, а вече ми се иска пак да съм бременна, ама пак за първи път! 

Бенсън, с тази статия ме ошашка съвсем.. Какви ти 8 уикенда... Днес офис мениджърката ми вика, че ще родя другата седмица, съдейки по симптомите, а аз съм склонна да й вярвам, защото има 4 деца. Дали е ок беба да спи с нас в началото? Аз ще умра от страх да не я смачкам и сигурно няма да мигна изобщо.

Дженна, синът ти е доста фотогеничен, на снимката на аватара е направо бонбон!

Пумпал, сега съм на вълна оранжево и гащите на Иван ми грабнаха окото веднага. А той какъв е пухкав, ако беше покрай мен щях да го нащипя едно хубаво!!

Изобщо, само хубави деца в този форум, ама то така с хубавите хора.

По темата за българите - има хора и хора... Не бих свела нещата до националността. Ред некове и в България с лопата да ги ринеш, не съм изпитвала необходимост да общувам с тях, и тук е така, автоматично минавам на опция игнор. Но се дразня, когато помогнеш на някого, уж приятел - знайте се, а той те гледа в очите и ти казва, че нищо не си направил за него и ако бил в Бг няколко телефона да звънне и колко приятели щели да се отзоват, а тук нямал приятели... Случи ми се лятото това при положение, че на същия човек му намерихме работа, кола до ползва в началото и живееше при нас без да плаща наем и сметки. Само дето улучи неподходящ момент и бременния ми мозък не се сдържа, та си казах каквото и както го мисля не един път с меко казано разярен тон, даже малко прекалих. Предполагам, подобен е случаят с Миз... Във вторник идват други наши приятели, стратегията е тотално променена, че да видим..

98% съм съгласна с теб  . обаче съгласи се, плийз, и ти с мен поне 2% - общуването с една част от българите би събудило у децата ни едно такова неособено очаквано от нас непатриотично чувство...

като си размишлявам по темата, изводите ми са, че това е един процес, който се развива във времето по общо взето логични и последователни етапи. с пристигането си в чужбина съвсем разбираемо повечето от нас изпитват културен шок и търсят опора в познатото и с трепет заговарят всеки срещнат на улицата, който заговори на любимия език и разпознават в него едва ли не любимата си леля или дядо... след известен брой подобни запознаства и съответен процент от тях разочароващи или най-малко неоправдаващи очакванията ни, съответно повечето от нас се настройват негативно, антипатриотично и изживяват период, в който не желаят никакви контакти с родното и търсят социално удовлетворение в контакта с възвишения тукашен представител. същевременно в този период откриват, че и местните са не само неидеални, но освен, че притежават задоволителен процент от недостатъците на  родната нация, изненадващо притежават и някои характерни техни си удивителни и неприемливи за нас качества... та след като осъзнаем този неоспорим факт, повечето от нас достигнали и до зряла възраст, която сама по себе си води до мъдрост, стигаме до мир със себе си, осъзнаване и приемане на националната си принадлежност и емигранстка същност и започваме с удоволствие да общуваме както с приличните представители на местната общност, така и с де що интелигентен и свестен роден обект засечем, а в същото време оценяваме и удоволствието от контакта с разнообразните култури, които обществото тук ни предлага. вярвам, че макар при някои от нас тези етапи са леко замъглени и не толкова рязко изразени, всички ние минаваме малко или много през всеки един от тях. вие какво мислите за този ми анализ? разпознавате ли във вашето развие тези мои етапи?

Миз, вдигна ми настроението 

Джена, браво на Ноли, голямо момче!

Бенсън, ние ще се мъкнем с Техното. Айде пращам ти всички ЛА щъркели! Закичихте ли мартениците на цъфнали дръвчета 

Джена, а аз си мислех, че съм си легнала късно, ама ти обра точките по късно лягане за снощи.... 

Миз, споко, разпознахме етапа и аз като Пумпал се развеселих  да разбираме ли, че не вървят добре нещата...?
Аз не познавам българи и не бяха ми липсвали, защото дойдох, запознах се с интегриралия се руски си съпруг и приятелите някак си сами почнаха да се появяват по сходни интереси, отколкото по националност. Но и вероятно съм била нащрек, защото, срещнах няколко случайно, но не направих опит да се запознавам по-обстойно. Като малка съм живяла в чужбина с родители и там много се опарихме от "приятели" по националност....  И след това открих форума.... е признавам си, не без известна доза удивление за себе си, че нещо трябва да ми е липсвало, за да напиша 1000+ мнения за по-малко от година... ама не съм и печена като някои от вас във форумството, това ми е първия експириънс такъв. Но и не съм от тези дето имат няколко ника, и са на всяка манджа мерудия.

Препоръчвам два филма - един забавен и сравнително нов с любимия Робърт Дауни Дж - Kiss Kiss Bang Bang и един стар, стар, от мoята рождена година  , ама много хубав с Робърт Редфорд и Барбра Стрейзънд - The Way We Were

те нещата не вървяха хич, но аз вече ги реших - вече съм на етапа, в който съм в мир със себе си, във възрастта на старческата мъдрост и отговорността за три деца, изискващи бързи решения на проблемите предизвикващи нестабилност у мама и съответно дистрес у всички околни...
писанията ми бяха не толкова плод на анализ на непосредствената ми личната ситуация, а на дългогодишния ми емигранстки експириънс и неочакваната ми тричасова неагажираност с деца, супруг и дом  ...

и като сме заговорили за стари филми, на свой ред да преоръчам 12 angry men с henry fonda.

ами така е най-добре, поне решение, като е взето, аз съм от много двоумящите се и като реша нещо, много ми олеква... по-често да ти ги отпускат тези моменти на неагажираност 


Индия! Ех, какво чудо е тази страна, какво... започвам да правя планове да се върна, ама не по работа, ами за разходка, че много нещо има да се види. Връщам си думите за Мумбай, много е хубав, аз съм видяла само не-много красивата страна на града. Кочи е много красив и горещ, и като цяло, сякаш там и в Ченай най-много ми хареса. Горките хора, много са ги колонизирали там - португалци, холандци, че после британци. Но е явно, че каквото е построено за инфраструктурата, е построено то британците. Естествено с мисълта да поограбят колкото се може повече. В южната част има много християни и църкви, които ми изглеждаха много не на място, ама хората си ги посещават с преданост. Океана е красив, красив, както и плажовете. Но навсякъде е много мръсно, ако малко си я пазеха повече страната от боклуци, 100 пъти по-красива щеше да бъде, че и толкова по-здрава. Придобих навика да си мия зъбите с бутилирана вода    . Храната, ех храната.... напълнях сигурно с някой друг паунд. Малко люта ми дойде, ама много вкусна. Да знаете, ако се налютите с люта чушка, това включва и директно отхапване на такава, яжте захар, помага. Много ги ядат там, поръчвам green tea, те чули-недочули носят green chilies  . И това за закуска  . Храната е една и съща за закуска, обяд и вечеря, това което го знаете от индийските ресторанти, само малко по-люто. Всичко е много наситено - цветове, миризми, храна, обикновената реч! А сари не си купих, нямаше време, само пробвах едно и за съжаление на продавача не си го купих. Но беднотията е най-смазващото впечатление, естествено. Ама при 1 милиард народ, не може да няма... При кацане в Мумбай гледката от самолета е убийствена - километри, след километри бедняшки квартали - едни къщички направени от дъски, покрити я с бананови листа, я с някой найлон, без течаща вода, жените носят с едни ведра или съдове на главите си... доста е трагично... децата ходят боси по мръсотията, 5-годишно дете носи бебе под една година, абе  . Имат доста за оправяне, но икономиката им върви с невероятни темпове и сигурно ще се справят някой ден...

В самолета на връщане гледах The Darjeeling Limited, забавен е ама има по-хубави филми Уес Андерсън. Беше кеф да гледам страната обаче на филм....

Ето и снимките - http://bistraz.multiply.com/photos/album/68. Не са хубави по няколко причини - няма време, някои са от колата, въздуха е мръсен (това си го измислих за да имам повече оправдания  ), лещата там се яде  , фотоапаратът е за лаици с претенции, фотографът не е добър  . Някои от снимките не са мои, така че ако ви хареса някоя и решите да ме поправяте в самоиронията ми, сигурно няма да е моята.

Разпознах се в етапите, да.  И за 2-та процента съм съгласна, само че аз в тях включвам и българите в България, включително роднини, и България като обстановка. Затова, докато мога, гледам да контролирам взаимооотношенията на децата с България, за да имат положително отношение към нашата страна и нашите хора. Не мога да очаквам, че това ще стане автоматично, само защото ние сме българи, или заради баба и дядо, или заради Пижу и Пенда (последните всъщност най-добре се справят по въпроса, защото децата ми напомнят всяка сутрин да не забравя да им закача мартениците). Ако на моменти се промъкнат непатриотични нотки, поне да не са фатални. На хубаво да са. И на сладкото, дето уж е толкова сладко, му се слага малко киселичко, малко лимонтозу, за да не се захароза.
Биз, и аз искам да видя Индия, ама като тебе, някой да ми плати. 
А снимките ти са много интересни и хващат емоционално, току-що разгледах.  Имам чувството, че на всекиго биха действали различно. Мене ме хванаха леки фобийни тръпки от тесните пространства, прекаленото струпване на хора на едно място, и силните контрасти.

Биз, МНОГО интересни снимки - почувствах се като час от пътешествието ти... много добър кратък разказ - сега чакам и Малазия...

..какво мислите за у-ще в което 80% от обучението е на испански или френски от К нагоре? тук има т.е магнет у-ща,едно е с имършън в тези езици,може и 100% да се удавиш ако решиш..

аз съм се заинтересувала за френско такова, доколкото знам + е че детето ако не е на ти с местния език, идва на равно ниво с връстници и не се смущава, комплексира; – е че не се дава възможност за изучаване на местния език, по-пълноценно, но това е според мен. първото беше мнение на езиковед (така ли се казва?!), която попитах по радиото  МПР, разбира се.