Трябва да говоря за това.

  • 10 430
  • 117
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 636
С теб съм Hug Проблемът ти е голям, но щом го осъзнаваш няма страшно Peace Потърси добър психолог, който да те изведе от кошмара. Близките ти знаят ли?

# 16
  • Мнения: 4 965
Здравей, миличка.
Знам какво ти е и е хубаво, че си решила да говориш за този проблем.
Аз страдам от същото заболяване от години /т.е. по-скоро страдах, а сега имам само периодични пристъпи, но много рядко/.
И това беше решението - говоренето за него и максималното запълване на свободното време. Пиша с ника си и друг път съм споменавала за този проблем. При мен проблемът не е в родителите ми /не пряко/ - те са невероятно хора, подкрепят ме, разбират ме... Но пък бях много привързана към тях, а точно през пубертета се наложи татко да работи 4 г. в чужбина и това беше нещото, което отключи проблема - липсата на татковата подкрепа до мен. Изкарах тежък пубертет, не можех да се понасям, не смеех да кажа на майка ми, че ми е трудно да порасна и да стана самостоятелна.
Е, с времето нещата се нормализираха - татко се върна в БГ, аз станах самостоятелна, повиших самочувствието си, но пък това остана перфектен начин да се справям с всички стресови ситуации - просто тичах в тоалетната.
Последваха спокойни периоди, а след тях крихи /по време на сесия, при проблеми в работата, при кавга с някое гадже и т.н./. После изживях нещо много неприятно, което сега не ми се коментира и то задълбочи нещата за няколко години. Тогава повръщах по над 30 пъти на ден - станах 51 кг. /174 см. съм - бях страшна/.
Когато рещнах мъжа ми, повярвах, че всичко може да премине, докато изгубихме момченцето си и отново започнах да потъвам в себеразрушението. После разбрах, че отново съм бременна и си казах - край. Трябваше ми цялата воля и инат, на които съм способна. Не ходих на психолог, но започнах да говоря за заболяването си. Е, родителите ми и досега не приемат нещата много сериозно, а мъжът ми сякаш се прави, че това не е истина. Но пък сега харесвам себе си. Хич не ми пука, че съм закръглена - около 65 кг. съм и се харесвам с всички заоблености  Laughing. И всеки ден, всяка минута и секунда - доказвам на себе си, че съм достатъчно силна да мина и този ден, без "кошмара".
И максимално си запълвам свободното време - с децата, с работа /работя няколко неща едновременно/, с книги, с филми, с приятелки, излизания, шопинг и т.н. И открих, че най-доброто решение за справяне със стреса, е да преосмислиш ситуацията, да се изправиш срещу нея и да решиш проблема, а не да чакаш мама и тати да го направят или да тичаш към тоалетната.
Това е - не крий проблема, а ти вече си направила първата стъпка. Може да потърсиш и психолог, но не забравяй, че собствената ти вяра в себе си е най-доброто лекарство.
Вероятно след няколко часа ще изтрия този пост - не знам...
Но винаги можеш да ми пишеш на Л.С. Hug

# 17
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Щом сама си разбрала, че имаш проблем, той е наполовина решен.
Остава да поговориш с лекар. Успех!
Peace

Може би не вярваш, че лекарят ще ти помогне, но пък и не губиш нищо, ако пробваш. Успех!

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 614
Помощ---- потърси специалист по китайска медицина но да си сигурна в способностите му.Нямаш си представа какви чудеса прави иглотерапията.
Ако искаш да ти кажа нещо повече за това пиши на ЛС. Успех!

# 19
  • София
  • Мнения: 397
 Защо всъщност криеш от мъжа си, като той е разбран човек и може да ти бъде опора. Как си му казала наполовина newsm78- или знае или не. По-добре сподели с него, рано или късно ще разбере и ще се почувства лъган.

# 20
  • Мнения: 473
Аз смятам че имаш нужда от психотерапия. Ти дълбоко в себе си подтискаш много силен гняв към майка си, вследствие на нейното малтретиране от дете ти си започнала да се наказваш сама, защото тя постоянно ти е повтаряла че си лоша. Това, което правиш според мен е някакъв вид автоагресия, която е последствие от тормоза в детството. Не съм специалист, обичам психологията, но мнението ми е това. Обърни се към добър специалист, който да те научи как да се освободиш от този гняв и да ти вдъхне повече самочувствие. Ти трябва да се научиш да обичаш себе си, да разбереш, че заслужаваш да те обичат другите, да разбереш че ти си неповторима и единствена, и без теб света няма да е същия.

# 21
  • Мнения: 1 773
здравей  Hug
искам само да ти кажа, че мислено съм с теб и се моля да се справиш с тази болест. Четейки поста ти се върнах години назад, когато сестра ми страдаше от булимия, а после и от анорексия, а аз нямаше ден, в който да не плача...заради нея. Мисля, че осъзнаването на проблема е голяма крачка към неговото решаване и вярвам, че скоро ще чуем добри новини от теб
 Hug

Последна редакция: нд, 09 мар 2008, 10:51 от marisasav

# 22
  • Мнения: 66
Не се страхувай и отиди на лекар! Hug
Хубавото в твоя случай е, че ти осъзнаваш проблема. Щом осъзнаваш, че имаш проблем е много по лесно да се оправиш.
Успех ти желая  bouquet

# 23
Здравейте! Много ви благодаря за всички хубави думи, които сте ми написали.
Анорексията и булимията са разстройства на храненето на психическа основа.

Междувременно можеш да се захванеш с любими занимания - каквото обичаш - цветя, книги (сигурна съм, че обичаш, булимията е "болестта на отличничките"), разходки, купи си нещо красиво. Знам, че единственото, което искаш е да се намъкнеш в хладилника, но ако скокнеш бързо до магазина и си купиш едно парфюмче, ще има повече полза.
Зная това... Tired
Няма нещо, което да ми е любимо. Толкова съм апатична към всичко. Не ми се излиза от вкъщи и понякога по два дни не мърдам от нас. Спя или съм на компютъра. Грижа се за дома си, но с нежелание. Не искам да си купувам нищо. Каквото и да купя то не ми стои добре или просто няма такъв размер. Понякога в стремежа си да се зарадвам на нещо купувам просто ей така неща, за които после съжалявам или ми става съвестно защо съм ги купила за мен като вече имам няколко парфюма, примерно. А за тези пари съм могла да купя нещо за хората които обичам. Винаги при покупка на по-голяма стойност дни след това истински страдам, че тези пари са дадени за мен. Съпруга ми ме обожава, той е невероятен човек, но по природа е суров мъж. Не обича хленчещите, плачещи или уплашени хора. За него няма неразрешим проблем. Но не умее да действа утешаващо в такъв момент. Той си мисли, че ако ми каже нещо по-строго по този повод и ще ме стресне достатъчно, че да не се случва повече. Просто така е възпитан и не разбира или по-скоро не иска да ме вижда такава. Аз не съм жена с крехка душевност, не съм хленчещо същество. Мога да се справя с всичко у дома, имам предвид мъжката работа. Имам много приятели, те казват за мен, че съм слънчева, лъчезарна, усмихната и забавна. Аз не им вярвам. Моята приятелка от години, с която и работим заедно, много пъти ми е казвала - Всичките тези хора да не би да идват в стаята я на кафенце, я просто на приказки заради мен? Идват тук, защото с теб им е забавно и приятно. И на това не вярвам, макар че тя ми е като сестра. Въпреки килограмите не съм неугледна. Винаги се старая да изглеждам свежо и приветливо, но страшното става когато остана сама. Смятам се за силен човек, защото нямате представа през какво е преминал живота ми до тук, но съм оцеляла и съм запазила ценностите си в живота. Обаче, явно колкото и да съм силна, нещо се е прекършило и с този сериозен проблем разбрах, че нещата излизат от контрол. Чувствам се раздвоена. Моето съзнание няма нищо общо с тялото, в което му се налага да живее. Това тяло аз не чувствам като свое и то за мен е само временно убежище. Живея с чувството, че някой ден просто ще се събудя и ще съм в това, което ще ми е удобно, ще обичам и ще е истински мое. По принцип съм човек който не таи в себе си проблемите и може понякога да досаждам на приятелките ми с това, че говоря много за този или онзи нормален житейски проблем. Емоцията ми е в повече. Но как да обясниш на някого, че майка ти е чудовище? Че те бие и наказва за какво ли не. Научих се да въртя къща още когато бях в 5-6 клас, защото тя го изискваше от мен безпрекословно, като си мислеше, че така ще ме подготви максимално за живота. Тя ме смяташе за своя собственост. Пораснах преждевременно. Приятели от детство ми казват днес, че съм им изглеждала по-голяма и даже мъдра в сравнение с тях. Това ми пречеше... Всички да ме смятат за толкова умна, толкова способна, а това просто е било така само и единствено от гледна точка на годините на които сам била. Не съм нито по-умна от който и да било, нито имам невиждани способности. Да, справям се с неща, с които доста жени не биха могли, но иначе изглеждам съвсем като обикновена жена. Проблема със сина ми, за който споменах, ме съсипа обаче. Той беше буйно хлапе. Сега кротна вече. Но в училище беше страшно в първи клас! Да отидеш, сам сред вълци, на родителска среща и 25 човека да застанат срещу теб и да ти кажат - Не искаме твоето дете, то е твърде палаво и пречи на нашите деца. Те са добри и умни, а той е лош. Преживях собствения си живот още веднъж и като чуех нещо за училище просто започвах да плача. Те мразеха детето ми и никой не се опита да го разбере, а просто бяха на принципа "Нет человека, нет проблема!". Хората бяха вълци! Това ме направи дива, пряма и безумна, когато трябва да защитавам децата си, до степен на крайности. А те са толкова добри деца у дома... не бива да им причинявам това, като съсипвам себе си, защото ще съм им нужна още. Толкова е трудно да започне човек да говори за това. А ако срещу себе си имам чифт очи няма да мога толкова откровено...
Благодаря ви за предложенията да ви пиша на лични, но не мога за сега. Телефона, който ми дадоха е на Светлана Бояджиева, която е психолог. Някой чул ли е това име и знае ли нещо. Не зная като отида там как ще започна. Не мога просто да вляза и да седна на диванчето (като по филмите) и да говоря на накой, който ще ме следи с поглед, ще ме гледа втренчено и всъщност моята история няма да му е интересна, няма да иска да знае подробностите, а просто прави това, защото му се плаща. Пного ми помага това, че ми пишете тук. Във думите на всяка (всеки) един от вас намирам по нещо, което ми помага. С какво ли не съм се справяла в този живот! Не може с това нещо да не се справя и то да се окаже по-силно от мен! Само може би трябва с медикаменти да се направи нещо за това повишено производство на инсулин, ако се докаже, че има такова, но подозирам, че е така защото има всички налични признаци за това. Благодаря ви още веднъж! Пишете ми, имам нужда. Трябва да говоря за това.

# 24
  • Мнения: 19 487
Моето съзнание няма нищо общо с тялото, в което му се налага да живее. Това тяло аз не чувствам като свое и то за мен е само временно убежище. Живея с чувството, че някой ден просто ще се събудя и ще съм в това, което ще ми е удобно, ще обичам и ще е истински мое

Исках само да ти напиша няколко ободряващи думи, но не зная какви Simple Smile Вижда се че си много чувствителен човек, наистина съвет от специалист ще ти е от полза. Потърси "Излекувай живота си" на Луиз Хей - там има много подходящи неща. Например че задължително трябва харесваме и обичаме самите нас - в противен случай се държи саморазрушително. Но не разчитай само на книгите....Иди при специалист. За съжаление не мога да ти помогна с конкретен съвет, но пък да ти кажа, че проблемът "заобленост" го имам и аз, уж вечно съм на диети, ама нищо не се получава. Май няма идеални хора, всеки има нещо което го тревожи, но проблемите са затова, за да се преодоляват. Успех Hug

# 25
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 040
Към авторката: Всички форумки са ти писали ободряващи и вдъхващи кураж думи, но много ярко се разграничават тези, които наистина разбират проблема ти - това са само тези, които са минали през това... Много странно нещо е булимията - ако не си го имал, не можеш да си представиш какво е. Аз не веднъж съм си мислила (след поредното повръщане), че е като наркотик... Просто си наркоман!!!

Аз също имам много властна майка, е може би не чак като твоята и сега след като съм изчела всичко, което съм докопала по темата, мога да кажа, че НАВСЯКЪДЕ свързват болестта с отношенията майка-дъщеря!

При мен беше 8-9 години... по около 10-15 пъти на ден... през ученическите и студентските ми години... Тогава много не се говореше за това и не знаех към кого да се обърна, но с годините, като натрупвах опит, изживявания и станах финансово независима от родителите си, малко по малко нещата се нормализираха. Мъжът до мен (различни от тогава до сега) също ми е вдъхвал увереност, несъзнателно разбира се, защото доскоро ми беше трудно да говоря за това. Сега положението е почти постоянно под контрол. Понякога имам пристъпи на хиперфагия (преяждане без повръщане), а още по-рядко повръщам - при стрес, липса на внимание, апатия. Знам какво е като казваш, че нищо не ти е интересно, но това може да се промени. Колкото и да е лошо да го казвам на омъжена жена, ако се влюбиш, това ще промени много неща...

Но знай, че бивши наркомани и бивши алкохолици няма, няма и напълно излекувани от булимия... всеки ден е борба... По постингите ти ми се струва, че си заможна, запиши се на фитнес, ходи всяка седмица на масаж, на маникюр и изобщо, неща дето ще ти върнат самочувствието... Спортът много помага....

Ако си от София, пиши ми на лични, може да се видим и да ти разкажа... по конкретно...
А иначе специалистът може би помага... донякъде... Нещо ново, свежият полъх в живота ти ще свърши по-добра работа...

П.П. И моят мъж приема нещата така..."ама как така не можеш да се контролираш" или "Ами просто няма да повръщаш"... но това е истината, който не е бил там, не знае....

# 26
  • Мнения: 606
... Имам много приятели, те казват за мен, че съм слънчева, лъчезарна, усмихната и забавна. Аз не им вярвам. ...
 ...Това тяло аз не чувствам като свое и то за мен е само временно убежище. ...

  Приличаш ми на мен.
  Ужасно си комплексирана на тема външност. Минала си през един познат за мен ад. При мен е баща ми. Много други трудности си преживяла... Обаче приятелите ти, са прави, да знаеш. Няма защо да те лъжат. Така, че както и да се чувстваш, другите те чувстват по друг начин. Мисля си, че трябва да кажеш на твоят мъж: сядай, слушай и не ме прекъсвай. И да му кажеш всичко до шушка. Мисля, че той е подкрепата от която имаш нужда в момента. Очевидно те обича и е пич.

# 27
  • Мнения: 686
Аз имах сходен проблем,но успях да се измъкна на време.Бях още ученичка,когато спрях да ям,отслабнах много бързо,проблема се коренеше в майка ми.За да отмъстя за гадното й държание към мен спрях да ям,изпаднах в апатия,не излизах от къщи,живота ми беше кошмар.Вече не помня какво ме извади от тази дупка,може би приятелите,може би аз самата,но тогава не осъзнавах колко е опасно това.Сега пазя само спомена,с майка си не говоря.Сега брат ми страда от нейното отношение.Само да спомена,той е на 20 год. и има проблеми с нервите.

# 28
Аз също имам много властна майка, е може би не чак като твоята и сега след като съм изчела всичко, което съм докопала по темата, мога да кажа, че НАВСЯКЪДЕ свързват болестта с отношенията майка-дъщеря!
...
Колкото и да е лошо да го казвам на омъжена жена, ако се влюбиш, това ще промени много неща...
...
 По постингите ти ми се струва, че си заможна, запиши се на фитнес, ходи всяка седмица на масаж, на маникюр и изобщо, неща дето ще ти върнат самочувствието... Спортът много помага....

Ако си от София, пиши ми на лични, може да се видим и да ти разкажа... по конкретно...
...
Години ми трябваха, за да се окъсна от пагубното и влияние. Само ако знаеш на какво е способна тази мъничка, симпатична и хрисима на вид жена! Съседите ми, след като се изнесохме от там в наше жилище ми казваха като ме срещат "... ти не идваш вече тук. Ама изобщо не идваш! Ей, толкова години си мислехме, че ти си лош човек и тормозиш вашите, ама след като ти си замина, разбрахме що за стока е майка ти! Как пък тази жена не се сприятели за 30 години с никой в този вход!? Все някой и е виновен и все нарича хората какви ли не. Сега крещи и тормози баща ти, ама той много-много не и обръща внимание. Взима си торбичката и излиза." Тя, майка ми, е ходила и е разправяла на всички, че аз съм лош човек... Докарвала ме е до лудост тази жена, до отчаяние. Когато бях бременна в седмия месец, тогава бяхме млади, имахме да и връщаме пари, около 100-тина лева, които са колкото са сега 100 лв. приблизително. На Нова година като каза - Искам си парите и не ме интересува от къде ще ги намерите! - Ама, мамо, Нова година е, бременна съм, изчакай малко. Щях да умра в седмия месец с пристъп на пароксизмална тахикардия и пулс 220, три дни по-рано на 28.ХІІ - не, няма значение! Парите са най-важното нещо.Мъж ми отиде на 2.01 и продаде коженото ми палто на битака за смешна сума, за да и върнем парите... Не знаех, че толкова късно ще имам "прекрасно" наследство от майка си, за това, че е била такава "истинска" майка - булимията.

Да, и влюбена бях. Нищо не излезе. Дори бях два пъти по-разочарована. Сега от години съм влюбена пак - в мъжа си! Обичам го както никой друг на света. Той е най-добрия човек, когото познавам.

Заможна - не. Просто семейството ни е с доходи, които им позволяват що годе спокоен живот, но без особени екстри. Стига ми на този етап. Разбира се, спокойно бих могла да се запиша на фитнес, но проблема не е в сумата. Ти си била като мен, наясно си как ще се чувствам на това място! Аз, с това туловище, по анцунг сред хора, които изглеждат като богове в телата... Няма да стане. Само, ако има фитнес работещ нощем, празен и само за мен. За сега не мога да го преодолея.

За сега не мога да пиша на лични, не съм готова да призная коя съм. Embarassed

  Приличаш ми на мен.
  Ужасно си комплексирана на тема външност. Минала си през един познат за мен ад. При мен е баща ми. Много други трудности си преживяла... Обаче приятелите ти, са прави, да знаеш. Няма защо да те лъжат. Така, че както и да се чувстваш, другите те чувстват по друг начин. Мисля си, че трябва да кажеш на твоят мъж: сядай, слушай и не ме прекъсвай. И да му кажеш всичко до шушка. Мисля, че той е подкрепата от която имаш нужда в момента. Очевидно те обича и е пич.
Кога разбра, че приятелите ти са прави и им повярва? Понякога се чудя, защо хората ми казват такива хубави думи като аз съм сигурна и виждам, че не е така!? Знаеш ли, че ако се опитам да разкажа на мъжа ми всичко, така както го разказвам на вас, първо няма да има сили да ме изслуша докрай, той не може да понесе моята откровеност в такава форма и това, че ще ме види да страдам. Наистина ме обича, наистина е пич, голям! От онзи ден, когато нямаше как, защото ме заловиха и разказах какво става с мен, съм обградена с толкова любов и внимание, които по принцип непрекъснато имам, че в един момент ми идва в повече. А, друг е въпроса, че поради естеството на своя характер - той е опериран от излишни емоции, не разбира еуфорията, предизвикана от каквото и да било и най вярното определение, което някой страничен човек би могъл да даде за мъжа ми при кратък контакт и първоначални впечатления е : суров човек, безцеремонен, на моменти циничен, нагъл и надменен. Но не разбира, наистина не разбира как съм способна на такова самоунищожително нещо заради неща, които са минали и заминали и пак е потекла "златната" река.

Забелязвам промени в характера си, които не ми харесват. Станала съм болезнено откровена с хората. Някои от тях мислят, че правя това от злоба, но не е така. Преди бях толкова тактична с всички, че човек, който ме манипулира и аз знам това получаваше от мен усмивка и едва ли не благодарност, че ме прави на идиот. Сега не е така. Може би е някаква защитна реакция, но не премълчавам почти на никого нищо. Езика ми е остър и думите безцеремонни, когато някой се опита да ме засегне. Умея да се шегувам с външния си вид и килограмите, но не понасям друг да ги коментира, при положение, че знам как изглеждам и нямам илюзията, че съм манекенка с две кила отгоре. Защо ставам такава?

P.S. зеФс, помня и предишния ти аватар, ти си хубав мъж. В една тема имаше опашка за теб Wink Не мога да повярвам, че можеш да се притесняваш за това как изглеждаш и някак си ми ставаш по-близък. Това да не се бърка с флирт моля, от всички които ще го прочетат. Не знаете колко важно е за човек в моето състояние да чуе от толкова хора - Разбирам те напълно, знам какво е, ние с теб си приличаме! Но е толкова необичайно за мъж, затова така изпъкнаха думите на зеФс и пиша конкретно за тях. Иначе оценявам всички ви и от сърце ви благодаря! Колко е важно да има човек, които прочита мислите ти и има мнение върху тях, и тези хора не го правят срещу заплащане, а защото всеки от тях има с какво да ти помогне! Hug

# 29
  • Пловдив
  • Мнения: 614
Помощ--Тъй като не си готова да споделиш това с мъжа ти очи в очи,дай му да прочете това което пишеш тук мисля че ще ти е по- лесно.Той винаги ще те разбере според мен.А ти си описала тук всичко което ти тежи и съм сигурна че някои от нещата не можеш да  ги кажеш в прав текст на мъжа ти.
Мога да ти помогна ако пишеш на ЛС- защото   в случая подобен на твоя който имах с мой близък човек и психолог не успя да помогне лекуваха го цели две години без успех.Иглотерапията го оправи за около месец. Сега всичко е наред с него и затова настоявам.  Искам с каквото мога да ти помогна защото знам за какво става въпрос  и сигурна в това лечение. Praynig   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт