Благодаря ти! 
Нямам провал и до днес! Хубаво е когато човек има подкрепа и стимул да промени това, което му вреди!
Нямам провал и до днес! Хубаво е когато човек има подкрепа и стимул да промени това, което му вреди! - Публикувана: 8 март 2008, 16:15 ч.
- Последно мнение: 26 март 2008, 10:20 ч.
Трябва да говоря за това.
Благодаря ти!
С интерес и с буца на гърлото, изчетох писаното до тук............наистина много хора явно страдат от такъв проблем! Вероятно всеки като изпадне в депресия почва или да се тъпче или да гладува - разликата може би е, че тези които се обичат по.малко се самоунищожават!
Silver heart мисля си, че трябва да започнеш от там - да се изправиш пред майка си и да и кажеш всичко което мислиш, чувстваш сега и някога - докато не се пребориш с това, няма да почнеш да се самоуважаваш! След което го направи и с мъжа ти - кажи му от кога и защо си започнала - той тогава те е предал, ти обаче обвиняваш себе си за това - повярвай ми дори и да имаш някакъв процент вина, той е нищожен! Всички мъже изневеряват и търсят оправдания в другите. Консултации с психотерапевт също няма да са ти хич излишни! Знам - трудно е, скъпо е, а и като че ли не сме свикнали и се срамуваме от това! Няма от какво - тея хора са учили за да помагат! Хубаво е да имаш подкрепата на цялото семейство и на всички приятели, но дори и да не я получиш на 100 %, докажи им, че си силна, че можеш да се справяш сама, че си независима, че си личност и никой няма право да те тъпче, да ти вменява собствените си комплекси! Не се наказвай заради другите! Накажи тях, като им покажеш силата на духа си и позитивизма си! Желая ти успех от цялото си сърце!
Silver heart мисля си, че трябва да започнеш от там - да се изправиш пред майка си и да и кажеш всичко което мислиш, чувстваш сега и някога - докато не се пребориш с това, няма да почнеш да се самоуважаваш! След което го направи и с мъжа ти - кажи му от кога и защо си започнала - той тогава те е предал, ти обаче обвиняваш себе си за това - повярвай ми дори и да имаш някакъв процент вина, той е нищожен! Всички мъже изневеряват и търсят оправдания в другите. Консултации с психотерапевт също няма да са ти хич излишни! Знам - трудно е, скъпо е, а и като че ли не сме свикнали и се срамуваме от това! Няма от какво - тея хора са учили за да помагат! Хубаво е да имаш подкрепата на цялото семейство и на всички приятели, но дори и да не я получиш на 100 %, докажи им, че си силна, че можеш да се справяш сама, че си независима, че си личност и никой няма право да те тъпче, да ти вменява собствените си комплекси! Не се наказвай заради другите! Накажи тях, като им покажеш силата на духа си и позитивизма си! Желая ти успех от цялото си сърце!
Silver heart -Как сиии . 
Днес е астрономическата пролет и те поздравявам
И това също е за теб и знам че можеш.
http://www.vbox7.com/play:c807b7b6
http://de.youtube.com/watch?v=ZNMoebpvgIw&feature=related
Днес е астрономическата пролет и те поздравявам
И това също е за теб и знам че можеш.
http://www.vbox7.com/play:c807b7b6
http://de.youtube.com/watch?v=ZNMoebpvgIw&feature=related
Благодаря на всички ви и ви прегръщам!
Знаете ли какво се сетих, че всичко спря на 10 март и от тогава не съм се проваляла. На 10.03.2008 год се навършиха десет години откакто от този свят си отиде любимата ми баба, която всъщност ме отгледа и ме направи човек. Заради нея аз съм тази, която съм. Много я обичам и винаги ще си я спомням като най-милата и прекрасна женица на света, която безкрайно ме обичаше и заставаше под ударите на точилката или шамарите, за да ме предпази от необуздания гняв на майка ми... Може би тя, дори и в друго измерение, отново ми помага с обичта си! Заради нея и милия спомен за добрината и си струва да избера това за отправна точка в решението ми "онова нещо" да не се повтаря повече! Разбира се и вие, всички, които сте ми писали, имате огромен принос да осъзная, че това е много повече в моя вреда отколкото начин да получа някакво облекчение, за което от сърце ви благодаря!
Честита пролет на всички и нека е пролетно и в сърцата ви!
Знаете ли какво се сетих, че всичко спря на 10 март и от тогава не съм се проваляла. На 10.03.2008 год се навършиха десет години откакто от този свят си отиде любимата ми баба, която всъщност ме отгледа и ме направи човек. Заради нея аз съм тази, която съм. Много я обичам и винаги ще си я спомням като най-милата и прекрасна женица на света, която безкрайно ме обичаше и заставаше под ударите на точилката или шамарите, за да ме предпази от необуздания гняв на майка ми... Може би тя, дори и в друго измерение, отново ми помага с обичта си! Заради нея и милия спомен за добрината и си струва да избера това за отправна точка в решението ми "онова нещо" да не се повтаря повече! Разбира се и вие, всички, които сте ми писали, имате огромен принос да осъзная, че това е много повече в моя вреда отколкото начин да получа някакво облекчение, за което от сърце ви благодаря!
Честита пролет на всички и нека е пролетно и в сърцата ви!
Вчерашният ден беше особен. Наситен с напрежение и неприятности за мои близки хора. Вечерта ми съобщиха, че е починал вуйчо ми. На улицата... Като че ли предварително знаех, че някой ще си отиде от този свят, ей такъв мимолетен проблясък някакъв... Сетивата ми са изострени до краен предел. Добре съм!