За или против поощренията

Синът ми пазарува и ми носи покупките заедно с касовата бележка и рестото до стотинка. Винаги му отпускам "транспортни". 
Вчера връчих две кърпи за прах на децата, аз почистих пода и излязохме след това на разходка. Домакинството е обща грижа на всички и колкото по-бързо се свърши с усилията на всички, толкова повече свободно време за приятни неща ще имаме.

За големи успехи на състезания се черпим цялото семейство, защото е празник за всички ни. За малки постижения - само ние с "виновника", от другите получава "потупване по рамото". За добри оценки - "браво" - обяснила съм, че отличната оценка в училище означава, че се справяш на средно ниво - за такова е предвиден учебния материал. И понеже ги имам за умни деца, няма нищо по-естествено от това, да се справят отлично, това показва просто, че са си свършили работата, която и без това си е тяхно задължение. При нас работи. 
Седмичните си пари получават, само след като си изчистят стаите в неделя. Всяка друга помощ в домакинството е безвъзмездна - на принципа, че всички живеем заедно, значи и поддържането на жилището в приличен вид е обща задача. Все пак основно си остава моя грижа, де. Но помощ никога не отказват - и за чистене, и за пазаруване, и за готвене.

Против плащането съм и за оценки и за домакинска работо вкъщи.
Повтарям, че учат заради тях, а не заради плащането - ако искат да зная и да могат трябва да учат, това са си техни отговорности.
Вкъщи домакинската работа си е задължение на всички и не виждам защо трябва да се плаща за нея.

Да, поощрения трябва да има, но не такива - Браво - 2лв, Мн.добър - 1 лв
Ако сега плащам за оценка левче, утре колко трябва да плащам?!

Направо ми взе мислите от главата  .
При нас е същата схема и смятам, че се приема повече от нормално .

Здравейте и от мен,
аз също съм против да се стимулира учене срещу заплащане. Това сме го говорили  в задълженията (и на мен не ми се ходи на работа  ама трябва), нейно единственно задължение!!! е да ходи на училище, да учи, да играе, да се забавлява.

И в нашето семейство нямаме практика да плащаме когато баткото изкара добра оценка или свърши някаква домакинска работа.По въпроса за ученето той си знае,че така трябва,защото това ще му помогне по нататък ако иска да следва,а по отношение на домакинската работа аз не съм абонирана за нея,така че всеки помага както може.Давам парички когато преценя,че е заслужил с нещо[отделно от парите за закуска],примерно ако го помоля да ми свърши някаква лична услуга.Или някой път просто в израз на добри чувства.

И аз съм против поощренията. Мен не са ме поощрявали навремето, заради хубави оценки, вероятно, защото аз съм нямала слаби. Така съм решила сега с първокласника да го науча, че задължението му е да се учи. А за подреждането на стаята - всяка вечер му напомням, че преди да си легне трябва да си оправи стаята.

Пари получава само за несвойствена работа, когато ми помага служебно.
За отлично представяне Браво. За подреждане пак Браво. Когато се подготви супер добре по музика получава сладолед и шоколадово яйце, или друго боклуче.

Аз съм за поощренията, но не под формата на пари. Подарявам разни неща, които те са поискали някога, но тогава не са ги получили - химикали, нещо за рисуване, дори и дребни играчки, но не за всяка оценка, а примерно на теста се представили добре. Домашните задължения, включително и пазаруването се възнаграждават с похвала. Ако през седмицата не сме имали "провинения" и е минала добре, ходим специално на сладкарница или пицария.
Чувстват се особено горди, че са се справили със задълженията си.

И за и против. Зависи от поощрението.
При нас нещата стоят така: нивото му в училище е много добро, не епълен отличник, има много силни и доста слаби места. По математика ако донесе 5, показвам, че не съм очарована. По развитие на речта ако има 5 демонстрирам бурна радост. Има си определна дажба на днесвните пари, които включват пари за стола за обяд и джобни (закуската му все още е безплатна, 3 клас е). Понякога му отпускам малко повече джобни, но без специален повод или ако той си поиска - за нещо по-скъпо, но са отделни случаи.
За домакински задължения не плащам. Опитваме се да им втълпим (не само с думи, но и с поведение), че е важно работата да бъде свършена, а не кой ще я свърши. Дали този месец аз съм готвила повече или татко им не е толкова важно, по-важното е , че е имало какво да се яде. Важно е също да знаят, че работата се разпределя според възможностите. Сина ми е на 9, дъщеря ми на 5. И двамата бършат прах, сгъват прането, простират на сушилника в къщи (понеже въжетата вън са високи) - това са неща, с които ми помагат, но понякога и аз сама си ги правя. Играчките и оправянето на легла, както и дрехите да са на закачалката зад вратата, а не из цялата къща  са си само техни задължения.
За добре свършена работа понякога има поощрения, но не пари. Често им оставям рестото от магазина или понякога без повод има давам стотинки за касичката (обща е, да видим до кога  ).
Санкциите обикновено са лишаване от нещо: копютър, телевизия, игра с приятели, колело,   лишаване от дневни само в краен случай, понеже обядва в училище. Наскоро установих, че не е писал цяла година в час по руски. Домашни има, шестици има, но в работната тетрадка - нищо. И за 2 дни го лиших изцяло от пари - яде каквото намери в хладилника (имаше какво). За 2 дни си навакса с писането и си получи парите.
Като всички нормални деца понякога се опъват и не щат да помагат. Тогава според зависи или ги наказвам с нещо или се сърдя  (за сега минава номера). Но общо взето като скръцна или кресна за нещо (в краен случай) нещата си влизат в релси.
Успях да ги науча (надявам се и в пубертета дае така) на отговорност: като се разберем за някакъв час за прибиране да се спазва. Майтапа е докато стигнем до компромисен вариант и се пазарим, но уточним ли часа, няма грешка. От училище се прибира веднага и после като си научи излиза. Имаше няколко случая, когато ми звъни и пита може ли след часовете да се забави заради еди какво си. До сега не съм му отказвала. Понякога ги оставяме вечер само и отиваме до съседите. Разпореждам се до кога ще се гледа телевизия, колко време да се мотат в банята и ...всичко се изпълнява (вярвам им, защото все още се клюкарят един друг  ).
Ако направят някоя беля по невнимание и видя искрено съжаление в очите им не наказвам. Но ако се наруши моя(иои на баща им) забрана или направят нещо нередно за 2 път след като веднъж съм обяснила защо това не се прави - тогава наказанията са няколко за 1 провинение.

Синовете ни са на 15 и 10 години,дъщеря ни-на 6.Джобни-да.На големия-4лв,а малкия е на 1 лв.За домакински задължения пари не дава ме.Всички имат задължения у дома-приготвянето на масата е за малката,прибирането е за средния,а миенето на чинийте-големия.Сърдене няма.Прибирането на стаите,прането-сгъване и прибиране е тяхно задължение,грижите за животните им-да,докъдето могат.За неизпълнение на задълженията има наказание-без телевизор,компютър и в краен случай- без джобни.За сега правилата действат с малки изключение от баткото/но му е простено/.

Аз съм ЗА,но умерено и не под формата на пари.

Твърдо не  . Пари давам за училище. Ние имаме само 6-тици/с много малки изключения/, та току виж сме фалирали  .
 А сериозно ,не поощрявам.Трябва да учи за себе си. Аз съм казала,че като не учи ще рови по кофите като клошарите. За домакинството помага.И 5 пъти да го пратя до магазина ще отиде без да мрънка, и без да го награждавам за това. Детската стая не я пипам, единсктвено чистя.Всичко се подрежда от тях/ засега малкия участва по-малко, ама ще се научи,надявам се/. Когато съм много доволна ги водим някъде на почерпка, или купувам нещо,което някога са искали.
 Наказвам ,когато не е изпълнено това,което съм казала, но не и от джобни. Все пак нещо трябва и да яде това дете.

Вчера се върна от ескурзия, еднодневна. Бях му дала 20 лв. Човека (третокласник е) харчил за билети по музеи, за количка на баре, подаръци купил на всички (сувенирчета) и се прибра с 9.70 лв. И аз реших за поощрение, че не ги е профукал всичките да му ги оставя в касичката - но с усовието, че няма да ги парлатоса за гризки и вафли.