Не смятам да отбивам на годинка. За яслата му трябва минимум обедното и следобедното хранене да е заместил.
Аз да го кърмя сутрин, закусва- не закусва там, те в 10 не им дават нищо май... а ако им дават и в 10 и не сме заместили 3 хранения ще го взимам на следобедната закуска и ще се кърмим.
Пък вечер и нощем може да си наваксва с кърма колкото си иска, докато свикне с режима, прояде всичко и т.н.
Честно казано с баткото не съм имала никакви ядове в тази ясла. След като го захраних , минах първо на детската кухня от яслата, харесваше му, свикна с нея. Направих му и режима като техния. Така че стреса и промените ги сведох до минимум.
Там много бързо дръпна. Той си пиеше от чашка от 6м и ползваше лъжица, но усъвършенстването им и всичко останало- гърне, и т.н. се научи там.
Съвсем различно и много по приятно и безболезнено е за детето да подражава на другите деца /особено за гърнето и храненето/, отколкото да се опитваш да го караш, прилъгваш, обясняваш...
Освен това около годинката още нямат чувство за време и като им е интересно и не се сещат за тебе- когато ги вземеш за тях е като че е било току-що когато си ги оставила. А и не са още във прилепчивата фаза. А когато тя ги хване, вече си познават лелите /дори по-добре от бабите/ и няма проблем.
Баткото много леко свикна, а беше само на навършени 11 месеца.
Понеже беше най-малкия и вечно усмихнат лелите отначало все си го гушкаха докато свикне с по-големите деца. Направо грейваше като ги види.
Аз да го кърмя сутрин, закусва- не закусва там, те в 10 не им дават нищо май... а ако им дават и в 10 и не сме заместили 3 хранения ще го взимам на следобедната закуска и ще се кърмим.
Пък вечер и нощем може да си наваксва с кърма колкото си иска, докато свикне с режима, прояде всичко и т.н.
Честно казано с баткото не съм имала никакви ядове в тази ясла. След като го захраних , минах първо на детската кухня от яслата, харесваше му, свикна с нея. Направих му и режима като техния. Така че стреса и промените ги сведох до минимум.
Там много бързо дръпна. Той си пиеше от чашка от 6м и ползваше лъжица, но усъвършенстването им и всичко останало- гърне, и т.н. се научи там.
Съвсем различно и много по приятно и безболезнено е за детето да подражава на другите деца /особено за гърнето и храненето/, отколкото да се опитваш да го караш, прилъгваш, обясняваш...
Освен това около годинката още нямат чувство за време и като им е интересно и не се сещат за тебе- когато ги вземеш за тях е като че е било току-що когато си ги оставила. А и не са още във прилепчивата фаза. А когато тя ги хване, вече си познават лелите /дори по-добре от бабите/ и няма проблем.
Баткото много леко свикна, а беше само на навършени 11 месеца.
Понеже беше най-малкия и вечно усмихнат лелите отначало все си го гушкаха докато свикне с по-големите деца. Направо грейваше като ги види.
