Образование у дома?

Дискусията стана много по-приятна, когато се подхожда конструктивно към нея и без лични нападки.

Летисия, нищо лошо няма да не се разбира философията на домашното образование, нито пък да не си негов радетел. Лошото е, когато се изказваш в една тема, без да имаш познания върху нея. Личната ти неприязън към някой си, който провалил твоята позната с едно дете, и пр. заслепява, и започват да ти се привиждат сектанти навсякъде. И защо толкова лично приемаш нещата? Дотук ти най-много беше склонна да раздаваш лични квалификации, кой краен, кой начален, кой сектант, кой дилетант (за да има рима).

За да не останат недоразумения, ще ти обясня колкото се може по-накратко защо ти написах за коментирането на многодетни семейства от позицията на едно дете. Защото си писала по-напред ето това:


Понеже мисля, че познавам жената, за която говориш, си позволих да обясня защо й е трудно, и че проблемът не е в многото деца, а заради това, че трябва да се съобразява с държавната програма за двете си големи деца. Аз пък познавам майки в България и с повече деца, на които, обаче, не им е чак толкова трудно. Но те учат по програми, които са направени специално за домашни ученици. Дотук надълго и нашироко обясних за ограниченията на текущата държавна програма.

Сега пак трябва да обясняваме за дипломите: кое било законно и кое - незаконно. Всичко тръгва от ЦЕЛИТЕ, които си поставят родителите. Така определят ПЪТЯ, по който тръгват, и пресмятат ЦЕНАТА, която ще трябва да платят. Други хора и аз оценяваме свободата доста по-високо от удобството да има диплома. В самата диплома няма нищо лошо, но цената й на този етап е много скъпа - отказ от свободата. А свободата ми трябва, защото ми позволява да постигна доста добри резултати с децата си. След време ще осребря тези добри резултати. Свят широк, дори навън е по-високо платено . Хем няма да се притеснявам като остарея. То и сега се оказа, че който има деца, които работят в чужбина е най-добре, защото за старите хора, които разчитат на родните пенсии ситуацията е много зле. Но това е друга тема.  Има щатски дистанционни програми като КЛАСС, които са достатъчно отворени, и можеш да се включиш към тях по всяко време чак до гимназиалното образование. И са сравнително евтини. Освен това, плюсът ти е, че получаваш едновременно и образование на английски, и детето ти става двуезично, а това са огромни отворени врати.

Колкото до родителите, че учат, за да имат определени дипломи, а за децата не искат такива - отново кратък коментар. Родителите просто осребряват възможностите, които имат с тяхното придобито в държавни училища образование; а считат, че децата им ще имат по-добри възможности, ако на този етап ги обучават по индивидуално съставена програма. Който не може да схване това и търси под вола теле, да е жив и здрав.

Сега, ако трябва да коментирам ситуацията с твоята позната с едното дете, която се била провалила. Понеже не познавам това семейство, нито конкретните обстоятелства, моля коментарът ми да се приеме принципно, а не като лично заяждане. Ако родителите не могат да организират дневен режим и обучение за едно малко дете, тогава наистина е най-добре да го запишат на училище. Все пак домашното образование не означава просто неходене на училище .  Вероятно се нуждае от методична помощ, подкрепа, литература, материали. Ако тя чете този форум, нека да се обади. В България разполагаме вече с доста програми, пък и има семейства с опит, ако проблемът се свежда до там.

И да кажем нещо защо император Лъв се казва Лъв.

Византия все пак е Източната римска империя, и императорите дълго време носят латински имена. Всъщност той се е казвал не "Лъв" а "Лео". Но нашите преводачи решават да се правят на умни, и превеждат самото име. Лошо няма, звучи добре. Но когато стигаме до Леонтий, Леонтия и пр. имена на други императори и императрици, тук преводачите удрят на камък - трябва да следват логиката и да ги преведат "Лъвче" и "Лъвичка". Това, обаче, съвсем не звучи представително и гордо на български, нали? 

Радостина, разбирам те, но хората сме различни. За дипломите се сещам един анекдотичен случай:

Значи, мъжът ми, който не е завършил инженерно образование, е един от най-добрите в сервиза на компютърна техника. При него идва доцент от МЕИ- Пловдив, за да си оправя монитора. Мъжът ми пита доцента защо не си оправи сам монитора, и защо не го даде на студентите да го оправят, ами го носи на човек, който не е инженер. Доцентът му отговаря, че по-добре да го даде на някой, който ще свърши работата, отколкото да се опитва сам и да го гръмне.

Когато си се реализирал на частния пазар и всеки ден се налага да доказваш уменията си пред клиенти, и когато за тази реализация дипломата не ти е помогнала особено много, тогава имаш доста по-различен поглед върху света. Вярно е, че кодексът на труда има някакви изисквания, но в реалния бизнес нещата не са така. Клиентите, които дават парите, се интересуват от свършена работа. От друга страна, нашите спомени за училищата се разминават с реалността, която е в момента. Нещата се влошават от година на година, и затъпяването там сега е ужасно.

Един друг приятел на мъжа ми, който е работодател, се беше изразил така за хората, които кандидатстват при него: "ЕГН-то почва ли с 8, няма смисъл да го интервюираш, не става за нищо."

Затова си имаме нашите солидни основания да не желаем децата да учат по системата, в която и ние сме учили. Ако трябва да се изразя метафорично, едно време тя страдаше от кашлица, и едва я изтърпяхме. Сега вече е хванала бронхопневмония. За какво ни е?

Пък за колективизма - който както се чувства. Хора различни. Едни са колективисти, други индивидуалисти. Но виж, за съобразеността на чуждите програми с нашата културна среда и начин на мислене можем да си поговорим повече. Най-напред, каквато и чужда програма да вземеш, ще изучаваш все пак български език, литература и българска история. Така че предметите, които най-много отразяват българската културна среда и начин на мислене ще си ги имаш на български, заедно с културната среда и начина на мислене  . Освен това, материалът днес по история се подменя много подмолно заради политически съображения, така че децата едва ли успяват да влязат в добър контакт с българската културна среда чрез това образование. Пример - терминът "турско робство". Трудно се обяснява българското революционно движение, възраждането и усилията на дейците за духовно и национално освобождение, ако представяме турското робство като "османско присъствие". Още по-трудно се връзва това "присъствие" с целия български фолклор, който възпява съпротивата срещу турците. Посегнаха също и на литературата  - Ботевата и Вазовата поезия ги редактират, където говорят за "турски гнет". "Аз съм българче" отпадна като задължително стихотворение за първи клас (освен ако не са го реабилитирали). Ако държиш детето ти да опознае своята родна културна среда и начин на мислене, ще трябва сама да се заемеш с това. Току виж си станала хомскулър по неволя. 

В тази връзка споделям още една идея, този път за преподаване на история на малки деца. На всеки празник, който е свързан с историческо събитие от нашата история (3 март, 19 февруари, 6 септември, 22 септември, 24 май, 1 ноември) сядаме с децата и четем исторически статии, поезия и разкази, които говорят за събитието. Голямата, когато беше на шест години, научи наизуст една голяма част от "Проглас към Евангелието" на Константин Преславски по случай 24 май. Тази година им четох "Опълченците на Шипка" на 3 март, и след това кратка статия за Руско-турската освободителна война. Бяха много впечатлени от това, че ген. Гурко заобиколил турците през Хаинбоаз, и ги приклещил след това на Шипка. А пък за Съединението миналата година Петър Порумбачанов изнесе такава хубава лекция, че слушателите направо бяха готови да грабват пушките.

Като си гледах пощата преди малко видях, че е пристигнал новия брой на бюлетина на ХСЛДА. Давам направо линк към него, за тези, които четат английски, за да го видят.


За всички останали ще преведа нещо, което има отношение към темата.

"Въпреки това, в отговор на ситуцията на Джак, новата Служба на Щатския инспектор на образованието (ОССЕ) предложи някои от най-агресивните и репресивни регулации в страната.

Ако бъдат приети, те ще направят домашното образование изключително труден избор за родителите и практически ще отблъснат семейства в окръга (става въпрос за окръг Колумбия, столицата на САЩ) от домашното образование.

Регулациите засягат всичко от поддържане на документация и домашни посещения до властта на официалните лица веднага да прекратяват по свое умосмотрение една програма за домашно образование. Семействата с домашни училища били шокирани.

На 5 март комисита провела изслушване, за да обсъди регулациите, и семействата с домашно образование присъствали, за да представят своята страна на проблема. Членът на комисията Тед Трабю каза, че посещаемостта е била най-висока спрямо всяко изслушване, за което можел да се досети.

В почти единодушно свидетелство, 40 свидетеля заявили, че предложените регулации били неконституционни, неопределени, ненужни и представляващи вмешателство, и давали власт на ОССЕ в области, които са отвъд тяхната компетентност.

Също, изслушването дало на комисията възможността да чуят самите домашно образовани ученици. Тринадесетгодишния Джонатан Уорд, който ходел на курсове в колеж, казал: "Тези предложени регулации представляват прекалено голямо посегателство. Настойчиво моля комисията да преразгледа позицията си."

Седемнадесет годишната Шанън Пауъл, спечелила награда в Националния християнски клуб за право и дебати се съгласила: "Домашното образование ми позволява свободата да преследвам своите интереси и да успявам в академично отношение. Моля ви, не правете така, че на моите родители да им е по-трудно да ме образоват вкъщи."

Един баща, който обучавал децата си вкъщи, и който е жител на окръга от 16 години, казал: "Тези регулации налагат да се откажа от своите конституционни права като американски гражданин, за да си образовам децата вкъщи"."

И последните два абзаца, които показват позицията на самата ХСЛДА, изразена от нейния президент Майкъл Фарис:

"Семействата с домашни ученици в окръга искат да могат да образоват своите собствени деца необезпокоявано и с минимална държавна намеса. Няма причина, поради която да им се отказва това фундаментално право.

Остава да видим дали накрая окръгът ще подкрепи родителските права и ще признае предимствата на домашното образование; но домашно образованите деца, които участваха в изслушването, показаха, какво могат да постигнат родителите, ако са оставени да си образоват своите собствени деца без прекалена държавна намеса."

Радостина, да, наличието на диплома за висше образование не пречи а може само да помага, спор няма. Но какъв е проблемът домашните ученици да имат такава диплома? Дори да вземем варианта, че не получат БЪЛГАРСКА диплома за средно образование. Само в България ли има университети? Българското образование силно конкурентно ли е на световния образователен пазар, та наличието на българска диплома за средно образование да отваря автоматично врати пред университетите, а липсата на такава диплома да е непреодолима пречка? Съвсем не е така. Децата ми могат спокойно да учат и да вземат диплома от дистанционна програма като КЛАСС, с която после да кандидатстват в един куп университети и колежи, ако пожелаят, след което, ако искат, да си я легализират тук. Само дето се съмнявам, че ще искат да работят за жълти стотинки тук, ако могат да получават хилядите навън . А ако имат бизнес умения да си печелят хилядите тук, за какво им е българска диплома? Нима ще им трябва, когато сключват сделки с клиентите си?

А за лекарите - какво да ти кажа. Слава Богу, че имаме много познати лекари, и не се налага да се лекуваме "на общо основание" някъде, че д-р "Поразяващата ръка" е много често явление тук. Т.е., сегашната образователна система позволява на пазара да навлизат дипломирани дилетанти, защото критериите й за образование не са компетентност, а прекарано време във въпросната образоватена система. Е, като започнат да работят, някои от дилетантите в течение на времето се научават от практиката и малко по малко почват да получават доверието на клиентите. Други, обаче, си остават дилетанти, и обикновено се закрепват в такива учреждения и структури, където заплатата им не се определя от умението им да разрешават проблемите на клиентите, а от някаква бюрократична структура. Така че дипломите на една такава образователна система отварят врати, които иначе не биха били отворени, единствено за подобен вид чиновнически и бюрократични структури. Аз на това не му викам загуба  .
 

Здравейте на всички! Днес намерих време да се регистрирам и виждам, колко много сте писали. Радвам се, че дискусията се развива. Позволете ми да отговоря на няколко въпроса:

Незнам защо сте решили, че съпругът ми (Петър Порумбачанов) учи право, само и само да се снабди с диплома. Освен него има и други негови колеги, които са бизнесмени и са се записали да учат и то не заради дипломата. Сетете се защо.

RadostinaHZ, нека да обясня какво точно е нашето мнение относно дипломите, защото мисля, че нещо не можеш да ни разбереш.
Разбирам твоята загриженост относно дипломата, защото ти я свързваш с това, че ако детето ти няма такава, то ще бъде ограничено да избира свободно къде да продължи образованието си.
Това което ние мислим:
БГ дипломата за средното образование в момента не е никакъв критерий, по който някой може да твърди, че детето е добре образовано. Вярвам, че сте съгласни с мен по този въпрос. Проблема е, че в БГ университети  изискват такава за да приемат студенти, въпреки че на практика се оказва, че оценките от дипломата са спънка за някои деца, които са издържали кандидат-студентския изпит.

Българските университети са притиснати и от конкуренцията на западните университети и неминуемо ще променят процедурата по приемане на студенти. Всички са наясно, че принципа в университетите трябва да се промени от формулата: трудно се влиза – лесно се излиза, на лесно се влиза – трудно се излиза. Това иска и самата академична общност, затова на много места приемният изпит е чрез тестове.
Относно университетите – системата, по която работят те е коренно различна от системата на средното образование. Ние НЯМАМЕ НИЩО ПРОТИВ УНИВЕРСИТЕТИТЕ. Университетите, каквито и да са , имат академична автономия. Това означава, че всяко висше училище е свободно да реши какви ще са специалностите и каква програма ще следва. С други думи – държавата не казва  какво точно да включва специалност „Счетоводство”, нито се меси в методиките, нито им предлага два учебника, от които да избират. Поради тази причина има коренна разлика между Академията в Свищов и УНСС. Това, обаче, не е така в основното и средно образование, което според мен е и корена на проблема с некачественото образование - липсата на свобода в образованието. Жалко е, че неможе да се направи най-сетне заключението, че нашите деца ще учат вкъщи и ако искат, пак ще имат дипломи за лекари, адвокати или инженери след това. Защо никой не чете, какво сме изписали досега.
За нас наистина е първостепенно детето да получи добро образование, защото повярвай ми, ако е необходима чак толкова българска диплома – може да се снабди с такава – например чрез вечерно училище. Ще му е доста лесно, защото знае и има изграден навик да се самообразова. Какво ще правиш обаче, ако детето ти завърши средното си образование – с диплома, но обременено с куп проблеми, които ще са следствие от грешни постановки в системата. Дали ще можеш да върнеш времето назад за да промениш нещата. В този смисъл примера с вегетарианството, който даваш е изключително неуместен. Точният пример е: аз към детето – „Всичко, което ние постигнахме, ни помогна да си видим грешките. Ти можеш да продължиш от тук нататък, без да се връщаш назад и да повтаряш същите грешки.”
Затова ние избрахме да защитим децата си и да им дадем най- доброто, на което сме способни. И сме сигурни ,че всеки университет ще иска да приема умни деца и тези промени тепърва започват. Не забравяй факта, че домашно-образованите деца растат прогресивно с доста бързи темпове.

В първият си пост описах три варианта на домашно образование и незнам защо твърдите, че  всеки от тях завършва без диплома. Прочетете го пак и ще видите ,че вариантите за диплома- западна или българска са предвидени. Вие си решете кое е удачно за вашите приоритети, никой не ви казва, какво точно да правите.

Първо нека дам пример за дистанционна гимназиална програма:
American School :  http://www.americanschoolofcorr.com/College_Prep_Course.htm
А тук ще видите, че дипломата е и международно призната:
http://www.americanschoolofcorr.com/accred.htm
и това е само една от многото възможности.

Да видим правилника на Софийски Университет:

Чл.15. от Правилника за прием на студенти 2.1. Завършилите не български училища представят легализирана от Министерството на образованието и науката (МОН) диплома, в която са вписани преизчислените към шестобалната система оценки по отделните предмети.

С това, само искам да покажа, че този тип образование е широко скроен и дава право на детето ми да избира къде да продължи образованието си.
Бих искала да има възможност и  за Българска дистанционна гимназиална програма, пригодена за домашно образование, даваща ми право на избор и свобода,  но уви – все още няма такава, а ние не можем да чакаме докато се създаде, нали? Пък и както става ясно дори не е нужно. Да не говорим, че всичко, което искат повечето западни колежи и университети е просто надлежно оформени документи и доказателства (портфолио) за това, че детето е  обучавано вкъщи. За тях са по- важни резултатите от SAT  и ACT , както и представянето на интервюто.

Но добре, западните държави признават домашното образование. Добре, ще вземем британска, френска, американска или канадска диплома, която ще приравним в МОН, ако децата ни искат да станат лекари, инженери или адвокати от български университети, но неможем да чакаме някой да позволи на домашните ученици в България да кандидатстват, на равноправна основа с държавните питомци. Освен това, не ти ли се струва смешно, че дете завършило по западна хомскулска програма, ще си прави въобще труда да си приравнява дипломата тук, че това си е връщане назад. Въобще това неможе да бъде сериозна цел.

Кажи ми, каква е логиката, моя син да вземе диплома с която може да учи в Йеил право и да реши, че трябва да си приравни дипломата за да учи право в СУ, РУ, ВТУ . . . . Имам позната, която завърши право в Йеил и можеше да почне работа където си пожелае в България, дори я помолиха за това от президентството, тя обаче остана в САЩ, защо ли?
                                               
                                                 

След всичко до тука, отговора е вече ясен, но нека добавя:

Аз лично, не познавам такова дете, но мога да ти дам примери за деца, учили по такива програми и завършили западни университети и колежи. Което не прави тези деца нежелани в Български фирми или институции, както с моята позната, завършила право в САЩ. Нали разбираш, че е нелепо някое дете да завърши кибернетика или да е IT инженер от MIT-Масачузец и да не почне работа в която и да е фирма в България. Това обаче е трудно, защото подобен специалист може да взима по $300 000 годишна заплата в САЩ. И какво да дири тук? Това се отнася и за лекарите, и за юристите, и за инженерите . . .  Ето за това, българските университети трябва да се борят с далеч по-голям ентусиазъм от мен, да приемат домашните ученици при себе си.   
                                                                               
Обещаният пример : Susan Wise Bauer – автор на „The Well Trained Mind” – ръководство за класическо обучение у дома -  http://susanwisebauer.com/bio.php  .
Мога да намеря и хиляди други. Това е само един пример, за илюстрация, от много такива.

Ти сама писа в началото:



Мисля, че не е чудно защо не мога да дам точно примера, който търсиш. Няма български университет в top 100 класацията на най-добрите университети в света. Затова е невъзможно, наш дипломант да практикува на запад без да доучва. Но обратното е съвсем реално.



Писаното по-горе дава отговор на това, но:

Покажи ми ако обичаш, къде точно казвам, колко съм ужасена от ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ в България, защото не си спомням да съм писала такова нещо. Нима досега не разбра, че нямаме нищо против децата ни да учат в български университет, но ако това е невъзможно, ще идат на запад, защото е по-ценно да защитим децата си от средата в средните училища, отколкото да имат дипломи и да учат в български университет. Ние не се притесняваме и определено ще "завъртим шапката на тоягата", защото свидетелствата от даващите образование системи за хомскул, лесно ще се легализират у нас, стига да го искаме.

Надявам се, че помогнах с отговора си.

Здравей Ани,

Ти разбира се си права, особено за 17 годишния ти син. Той е почти завършил, въобще не може и дума да става за домашно образование при него. Ти също имаш три деца като мен и ти се струва, че е невъзможно да ги обучаваш вкъщи. Аз познавам семейства с по седем и повече деца в САЩ и Канада, които хомскулват и то съвсем не  посредствено.

По-нагоре в темата става ясно, че идеята за домашно образование е да научим децата да учат, а не да им наливаме знанията с кофи в главите. Освен това, трябва да знаеш, че приказките за „гадното” американско образование са мит. Това си е просто пропаганда на хора, които искат да защитят собствената си образователна програма. Фактите са съвсем различни, разбира се.

Честно да ти кажа и аз бях точно в твоето положение и на твоето мнение преди години и си давам сметка, че това беше така, заради оскъдната информация, която имах. Цял живот съм познавала само българското образование и мнението ми за него е формирано само от тези, които го предлагат. Друго е човек да се види отстрани и да разбере, каква е реалната му позиция и реалните му познания.

А иначе, на всеки от въпросите които поставяш, има вече отговори по-нагоре в дискусията.