Образование у дома?

Мери, отговори ми все пак на въпроса: Като страничен наблюдател ли пишеш, или като заинтересована страна? Дотук изказваш много невежи и неверни твърдения. Няма нищо лошо да не познаваш една област, но е нелепо да се изказваш така, сякаш си "вряла и кипяла" в тази област. Първо, информацията от линка, който даваш ме интересува, и аз вече я знам. Второ, запозната съм с практиките в САЩ и в повечето страни в Европа. Трето, ХСЛДА (ако мога така да я съкратя тази организация) не е държавна институция, а частна адвокатска асоциация за защита на домашното образование. Четвърто, когато сега в Калифорния стана проблем за домашните училища поради решение на един съд, тази организация се застъпи и в момента е предприела огромна кампания за защита на домашните училища в Калифорния (става въпрос за около 200 000 деца по някои приблизителни изчисления), и се противопостави на тълкуване, което отнема правото на хиляди родители да си учат децата, освен ако нямат диплома за учители.

Въпросът не е дали да има диплома или да няма диплома. Въпросът за българските семейства на този етап е каква е цената да имаш държавна диплома. Най-доброто решение на въпроса го посочихме по-горе, държавата просто да констатира, а не да разрешава. Който иска да си учи децата вкъщи, ок, това си е негово съвсем нормално право, произтичащо от самата му функция на родител. Никой не може да му го разреши това изрично, както никой не може да ми разреши изрично да имам деца. Дали ще имам или ще нямам деца го решаваме ние с мъжа си. Същото е с образованието. Дали ще уча децата си аз, или ще делегирам това на някое училище, не е редно никой да ми го разрешава изрично.  Който иска да получи държавна образователна степен - да се яви на матура и да защити там знанията си. В много страни в Европа, обаче, държавата не констатира, а разрешава, т.е. определя кой може и кой не може да си учи децата вкъщи, какви програми трябва да използва, какви материали, и пр. подробности, които ограничават, а не увеличават избора за родителите.

В България Висшето образование вече реагира малко по малко на лошото качество на средното образование, както я карат училищата, и при при отварянето на образователните възможности сега, ще се стигне до такъв остър недостиг на умни хора, че ще настане борба за привличане на умни ученици, каквито са домашните. Вярно е, че ще е необходимо да се обяснява в началото какво означава домашно образован ученик, но в крайна сметка за никой пионер в една област пътеките не са утъпкани. Но на мен ми харесва свободата на американските семейства с домашно образование, (има щати с тежка регулация, но те се броят на пръсти), и искаме да утъпчем в България такава пътека. Сега имаме такава възможност, защото тепърва се създават прецедентите. Докато ако изходим най-напред от съображенията за одобрена програма и необходимостта от държавна регулация, в какъвто дух се изказват Мери, Летисия и Радостина, ние сме убили в зародиш самата идея за домашно образование. Както вече казах, това е все едно да правим пазарна икономика с регулирани от държавата цени. 

Здравей ЧатПатка, сетих се за още една идея, която я видях при една друга хомскулърска мама. Това е образователна игра за животни, от която най-напред се увеличават знанията на децата за животните и интересът да четат за тях, а освен това е много весело. Казва се "Игра на животни". Едното дете си намисля едно животно, а другите деца започват да се опитват да го отгатнат, като му задават въпроси свързани с животното, от рода на: "Колко си голямо?" "Къде живееш?" "С какво се храниш?" и пр. Ако са малки децата, обикновено отговарят на "Къде живееш", като казват континент или географска посока (  ), сякаш животните четат атласи. Като са по-големи децата, почват да се сещат и отговарят с климатични понятия (на топло, на сухо, в пустиня и пр.).

Радостина, преди много години преведох една книга за домашното образование, където авторката препоръчва на всички родители, които обмислят това решение, да си напишат списък с целите, които искат да постигнат, и след това въз основа на тези цели да съставят програмата или да изберат възможностите пред тях. Така че определете с мъжа си целите и приоритетите, и след това решете какво да правите. След като дипломата е толкова важна за вас, тогава изберете варианта частен ученик. Спрямо алтернативата на държавните училища това е много напред, признавам, макар да ви се ограничава свободата да избирате и разпределяте учебния материал, за да може да извлечете максимална полза за децата.


Принципно е така, но само ако за текущата година изучават същия материал, който се учи в училищата. Ако не е така, обаче, тогава се създава изкуствен натиск върху тях. По-горе бях дала примера с едно дете, Мария, и програмата по история. Не може едновременно да изучаваш древна история, съвременна българска, или география на България и География на Африка. Е, за моженето - може, то може и в Космоса да летят, но струва ли си цената? 

Ето още реални примери. В историческата наука съществуват два подхода за преподаване на историята: хронологичен - от древните цивилизации до днес (класическите програми обикновено вземат този подход), и тематичен - където се започва с родната история, и постепенно знанията се разширяват на принципа от близкото и познатото към далечното и непознатото. И единия и другия имат своите предимства. В момента историята се изучава в България по втория. Така че ако едно дете изучава история по класическия подход вкъщи, ще трябва да зубри дати и факти допълнително, за да може да попълва тестовете правилно. Да вземем естествените науки: има програми тип "Immersion sciense", т.е. където детето го потапят в една тема, и то я изучава по-изчерпателно и подробно, за разлика от спираловидния подход. Често някои семейства избират да изучават цял срок или година биология, след това цял срок или година химия и пр. Когато контролът е по-чест, тогава той оказва изкривяване върху целите на родителите, защото налага съвсем различно разпределение на учебния материал, който не е съобразен с интересите на детето.

Най-голяма полза от външно оценяване има, когато то е разредено на образователно ниво - на края на началното, основното и средното образование, каквато е идеята за матурите, и достъпът до него е свободен. А забележете, че ТОЕФЛ и САТ не са държавни изпити, а външно оценяване. Ако тук се въведе подобно външно оценяване, това ще помогне и на самите училища, защото за разлика от родителите, образоващи децата си вкъщи, които имат вложен интерес в техния успех, учителите по една или друга причина може да претупат работата си, а при липсата на външен критерий това води до голям провал, както е ситуацията и сега.

Здравей chatpatka,

Хареса ми една идея за хронология тук: http://www.addacentury.com/learn.html
Само да изнамеря подходящата стена и ще можем вече да си отбелязваме кога са се случили събитията, за които четем. Засега ги показвахме само на картата(тоест: къде са се случили), но подобна визуална история ми се струва много интересен начин за подреждане на събитията в различни области като: наука и технологии, управление и политика, църква, литература и театър, изкуства и музика и каквото още ни хрумне.

За самостоятелността на децата - да, трябва си усилие. Принципа е: родителя да не прави нещо, което е сигурен, че детето може да направи само. Например - знам, че детето ми може да мие чинии и да чисти с прахосмукачка, така че участва в тези дейности без проблем. Също знам, че може да подрежда играчки, книги и дрехи - затова тези задачи са в всекидневния план.
За тази пролет плана ми е да се учи да работи с мен в градината - ще садим разни зеленчуци, за които четем как се отглеждат. Това ми се струва много по-реална и полезна дейност от това да четем в учебниците по природознание какво значи зеленчукова градина и да се опитваме да запомним определението наизуст

Друг интересен линк, който ти предлагам е:

http://www.bbc.co.uk/schools/ks2bitesize/science/

Предполагам, че за 2 дена ще го изядете с кориците

Айде, успех с децата
Златка