възпитанието на децата ни.

И аз така мисля Нещо много често взе да ми се случва да съм на мнението на Как' Сийка
Обществото и улицата възпитават тогава, когато родителите е пропуснал да възпита детето си.

А това за тръшкането в магазините е най-неудачния пример.  Децата се тръшкат /обикновено/ около 2-3 си рожден ден и в повечето случаи го преодоляват с помощта на родителите си - поне моето дете го преодоля. Скритата агресия на 'не'-възпитанието, което все още е основното по нашите земи, както и на 'послушанието' са тези, които нанасят големите вреди.

запис да не ви загубя....

Изчетах всичко........
Дайте сега да видим как???Днес е един доста примерен ден затова:1.сутринта към 10ч в автобуса девойка на около 14г. с гадже на последната седалка едвам се сдържаха да не ни покажат какво са научили от последният порно сериал,след забележка от страна на кондукторката последваха заплахи и пиперлив език до смайване-последва сваляне от автобуса,но заплахите заваляха още повече с парадирането на положението на родителите и как те ще ги намерят и ще и откъснат главата.........
2.слизам от автобуса и виждам девойка на около 15г с два пръста "фармахим "по нея,прекривайки недотам тялото си с оскъдно късата си пола и цици отвън,дебнеща от двама младежи в главите като папагали,плюещи навсякъде и синджири и пиерсинг като рендета.........
3. е няма да описвам всичко до последния детайл само ще попитам -Къде сме ние тогава?Как виждаме децата си в такава компания и така облечени?/нямам нищо против от днешната мода,но криво разбраната вече не е мода а си е чиста анархия/
Хайде сега мами кажете ми как да възпитавам детето си на култура като то живее в такава среда и всичко около него е такова-в училище ,на улицата,в обществото,интернет и телевизия....
АЗ вече се примирих-не мога да променя света и времето в което живеем....
Мога само да се моля да са живи и здрави и да не кривнат от правия път,било то за всички различен през техните очи.....Успех на всички!!!!

Много е трудно, когато навън има толкова локви и кал да не си изцапаме обувките.

Така е, цапаме си обувките. Но затова са измислени чистенето и миенето на обувки и прането на дрехите.

Много родители не искат или не могат да научат децата си на горепосочените умения и оставят децата да си ходят мръсни и непрани. По-лошо, казват, че не могат да се преборят с мръсотията. Така и те самите си носят своята, но по-често си сменят дрехите (от едни мръсни с други мръсни).

Големите проблеми се решават постепенно, поетапно, с план и много работа, с решаване първо на малките. Това, което аз, като дребен малък човек мога да направя, е да се опитам да възпитам добре собствените си деца. Ако съумея в начинанието устоите им биха били такива, че "улицата" няма да има голям пръст в изграждането им като хора.
Да не ги допускам на тази улица обаче би било доста голяма грешка. Само че ги /ще ги/ пускам, когато съм сигурна, че ще могат да се запазят. Ще падат, ще стават и то сега, когато им времето, за да не се налага един ден да го правят на неприсъщи за целта на подобно обучение години, тогава ще е късно.
Човекът е животното с най- дълго детство именно затова, защото тогава следва да придобие много знания, умения, личен опит, да види и чужди грешки, да си направи свои изводи- също бавно, постепенно, с много тренировки.
"Общество" е всичко, което ни заобикаля в цивилизования свят, няма смисъл и е типично по щрауски да смятаме, че можем да се измъкнем от неговото влияние. А и защо да го правим? То не е нито "лошо", нито "добро", то е това, което е. Това е реалният свят- има от всичко по много. Човекът следва овреме да е бил запознат с основните му строителни елементи, с взаимодействието между тях, с начина, по който се реагира в съответни ситуации. Има много да се учи и отделянето от естествената среда е лош вариант. Голите теоритични познания са нула без наличната практика. Като при всяко обучение. А това е най- "практическото" обучение, все пак.

Личното ми виждане, което следвам и практикувам:
Детето до 3 години е бебе и си е в къщи, където се възпитава от човек, занимаващ се изключително и само с него. Контакти с други хора- нормални, по време на игри и гостуване тук и там, в къщи или на друго място. След 3 години- в ДГ, много е полезно. Около 6 години според мен е възрастта, когато на детето постепенно следва да се създаде възможност да играе самостоятелно с връстници, без постоянно някой възрастен да се меси във взаимоотношенията му с околния свят. Това време е просто безценно от гледна точка на необходимото житейско обучение. С големия се получи. Ще видя как ще стане същото с малкия син.
Контактът с детето трябва да е постоянен, което не означава изобщо денонощно висене над главата му. Важно е въздействието, което оказват родителите и възпитателите. Постоянно общуване, обсъждане на реалните ситуации от реалния живот, от реалните преживявания, правене разбор и оценки колективно, с децата. Прекарване пред ТВ и компютъра не повече от час на ден- намирам го за съществено.
  А "улицата" е понятие широко, улици има различни, те водят до много различни места.

аз като майка на 2-ма сина мисля че при възпитанието на децата основна роля играят родителите - така наречения личен пример. Моят голям син миналата година правеше едни пубертетни изпълнения в стил"ако мине номера", сега слава богу вече нямаме подобни проблеми. Почнах, без той да знае да му чета скайпа. Имам колежки, които ме заклеймиха, но аз изобщо не споделям тяхното мнение - те просто нямат деца и не могат да дават съвети според мен. Той до ден днешен не е разбрал  че чета личните му писма. След това почнах да му подмятам различни теми от това което вече бях видяла там. Сега с радост мога да заявя, че той започна да споделя с мен неща, за които преди и дума не можеше да става. За въпроси като приятелство, секс, проблеми в училище се говори свободно  той вече не се притеснява да споделя. Та е добре родителите да предразполагат децата си, да споделят, така много от проблемите могат  да се решават  в къщи. 
Иначе училището, приятелите имат огромно влияние, нашия човек слава богу от малък си прави негови преценки за това с кои деца трябва да излиза и с кои не. 
А иначе всички говорим за среда за това че нашите деца не са случили на училище, но аз обикновено си задавам въпроса ами училището в което е синът ми дали е случило на ученик.  За щастие нямам оплакванияот учителите, много говорим, следя го от близо най вече по постигнати резултати и дай боже да има късмет за в бъдеще и да не ни създава излишни грижи.

Това е точно така.Съгласна съм.

И аз чета, но явно Не мисля, че трябва да има каквито и да е тайни в семейството! Искам и изисквам от него да носи отговорност за всяка дума и действие, т.е. да не се срамува от нещо, което е казал или направил. Не го правя често, за да не навлизам прекалено в личното му пространство, но винаги е нащрек, че мога да поискам да прочета нещо в скайпа, или някой смс. Да си отговорен, честен и почтен е задължително да се възпита, като качество! Няма как вулгарния и просташки език, или поведение да ти е стил, ако притежаваш тези качества.

Последните санкции, които отнсе синът бяха именно за говорене на глупости, които даже беше записал с гордост на МР 4 плеъра: две седмици без ТВ и компютър /бяха много глупости и много глупави, при това/. Вчера видях глупава рисунка и то в учебната тетрадка- нова санкция. Сигурна съм, че ще подейства. Етапът на говоренето го минах. След убеждението следват санкциите и принудата, хората са го измислили далеч преди мен.
И аз съм ги дрънкала и рисувала тези неща и мен са ме отказали, основно в къщи, да го правя, та ако ще около мен 10 души да ги плещят това ни най- малко не ме кара да им влизам в тон.
Та това по примера с "улицата" и нейното влияние върху личността.

Да и аз мисля че честността и отговорността са номер 1, но явно всеки има лично пространство и особено в тази възраст"малки тайни". Слава бога той не говори вулгарни изрази, доста е открит в отношенията с хората. Това което ме радва е че умее да подбира средата в която иска да бъде. Аз познавам приятелите му и не мога да кажа нищо лошо за никой от тях. Е с ученето имаме проблеми, всичко чака в последния момент и ако може някой да му налее знанията, но  аз съм оптимист.
Иначе ми е много болно когато видя деца на неговата възраст да пият, да пушат да крещят за другите пороци не ми се и мисли. Винаги съм си задавала въпроса  ами тези родители къде са, знаят ли какво вършат чедата им,  ами ако моя прави същите работи...

Много е добре да се задават тези въпроси  , виждала съм и съм чувала разни "странни", меко казано, неща от иначе много примерни дечица. Затова и аз следя стриктно с кого и какво си споделя, как общува. Гледам да не ме забелязва много, понякога и успявам да съм невидима. На 8 години със сигурност едно дете не е още изградена личност и върху него има много още да се работи.