
И аз така се чувствам все едно ви познавам от цяла вечност.

Дианче, добре че са се разбрали, защото моят чичо така се разсърди за един имот и каза, че вече не ни има за роднини. 10 години от тогава не е продумал нито на баща ми, нито на дядо ми. За него ние сме били умрели.
А за такива случаи като вашия едно време моята прабаба викала, че като почне да говори юргана и синът става само комшия.
Дидка, ти поне се нереждаш след тати в реда на обичане. При щерката на първо място е кучето и, едно вече отдавна за изхвърляне малко плюшено куче, без което тя не може да диша, на второ място съм аз, после тати и Ивчо накрая от немай къде.
А Иво взе да ми прави номера. Не дава аз да го обличам и сбличам, иска баща си. Да ама той все бърза или има нещо за правене и не може все с него да се занимава. Резултата е рев, тръшкане и даване на подкуп под формата на дъвка или бонбон, за да мога все пак да го облека сутрин за градина.
Иначе от снощи е на вълна приказки. Четем, докато заспи или докато на мен ми се приспи
....а и ако си спомня някой пророкувах, че една мама ще се похвали от нашите с 2 чертички....а сега кажете не съм ли пророчица?!?!....
. И да кажа по повод на обичането, че аз веднъж реших да я питам кого обича най-много и тя ги нареди така:



.
и вече си мисля че наистина са ни нужни две (Дидка завиждам ти благородно за твоята
Чакам и аз развитие по въпроса