МАЙчета 2005 (107)

КаТка, поведението на Никола е точно това, което описваш. "Не" и "няма", претенции за всичко, дори и елементарните ежедневни действия като обличане, хранене, издухване на нослето и.т.н. при нас се превръщат в огромен проблем. И на мен ми треперят ръцете, а понякога, като ми изпъсне вентила, на него му затреперват и гащите, ама това е рядко  Таткото е единственият, който всява респект в къщи, и това също постоянно се пробва.
Все пак трябва да отбележа, че напоследък малко се е позакротил, дано да е за постоянно вече, че лудваме из къщи. Даже се чудя дали да не го заведа на УНГ да го видя чува ли това дете или толкова успешно ме пропуска край ушите си 
За урината-мисля и аз да направя нещо такова...с пробата, де. Иначе интересното е, че вечер и следобед по време на сън не се напишква, ама грам няма. Дори понякога ме е учудвал как устисква толкова време, като аз съм ставала 2 пъти да пишкам примерно. Направо мистерия 
Мартеа, благодаря за съвета със смрадликата, ще се пробва. Само дето и аз си мисля, че ако е цистит трябва да му щипе...Ще видим.
Благодаря ви за разбирането 
Диана, това за бебето е много интересна тактика, наистина 
Искам да питам Мартеа и Малейна: спомням си, че вие бяхте по-запознати с ИКЕА-Солун, нещо килимчета за детски стаи помня оттам. Дайте малко повече инфо, как са там цените, качество...Мисля да се метна нататък за една проучвателна обиколка, та затова питам. Тук в Стара Загора обиколките ми по магазините бяха меко казано обезсърчащи...Предварително благодаря   

Ох, направо не ми говори- свекърите са тревата по краката и. Ако се разхленчи или не дай си боже се разплаче у тях, свекър ми ще изгони свекърва ми, казвам ви. Сещате се, защо кога мама се кара, детето иска баба

Точно така беше доскоро при нас. Но за съжаление май  беше период. Сега сме на гореописания.

А, по повод на командването и Миша ги пробва тия номера. Възприела съм тактиката да й позволявам да промени някои неща, но други да не й позволявам. Мисля си, че по този начин хем ще знае, че може да взима решения, хем, че не може всичко да е по нейната свирка. Снощи държеше аз да я приспя. А ние имаме ред - една вечер мама, една вечер тате. Рева, тръшка се, обясних й, че няма да стане така, накрая се съгласи, че тате също иска да чете приказки
Като реши, че не иска белите обувки, а черните - давам й ги. Въобще, гледам да редувам нещата, за да не се чувства сякаш всичко й налагам.
Мисля, че това е период, в който те се опитват да са самостоятелни. Да взимат решения (макар че не го осъзнават по този начин). Искат да е бялата рокля, а не синия панталон, не защото е фатално, а защото искат да решат сами какво да правят. Мисля, че в този период е важно да им се дава възможността да избират. Аз например като й връзвам косата, я питам - как искаш да я направим днес? Тя сама си избира прическата и това я радва.

даааа...

Ренка, ами ти си си дала отговор.
Честно казано, въпреки че ми е наистина трудно да огрея навсякъде, бода си очите после до посреднощ да доработвам и пак ме гледат накриво тук като си тръгна по-рано, все пак съм доволна, че аз си водя и взимам детето. Не че не мога да тропна с крак и да кажа - 2 дена едната баба ще пътува колкото аз, два дена другата и толкова. Две седмици изкарахме така като беше якия зор, обаче наистина после има промяна в детето. Нали точно тогава се оплаквах Теа как се тръшка без наистина абсолютно никаква причина. При това бабите не са съвсем меки Мари, е, по-търпеливи са от мен, но и двете правят забележки и обясняват, когато Теа не се държи както трябва.

Но Ренка, да се държи така и бабата да му се радва - обясни й меко и приятелски, че просто не е в полза на детето.

Много често разни приятели ме питат - що не даваш Теа събота и неделя при бабите, малко да рахатясаш. Факт е, че в много редки ситуации я оставяме, все с нея си ходим на гости, ако ще се преспива някъде, с нея преспиваме, оставяме я само ако пътуваме някъде без условия за деца. Така предпочитам, защото имам пример за дете, отгледано от баба... абсолютна липса на самостоятелност - бабата си е баба и няма как да не глези Теа като свикне два дни да е център на внимание - защото бабата докато я гледа, само я гледа - не работи, чисти, пере, готви и т.н. паралелно след това Теа, вече харесала тази рамка на гледане, държи все да е център на внимание.

Теа също е с доста труден и чепат характер и много-много съвети не мога да дам, защото де факто аз имам почти същите проблеми, но само си споделям наблюденията за тези ситуации....

На Ема детегледачката си има внучеееее, преди малко ми се обади - Много се зарадвах!!! Момченце, родило се е тази сутрин към 10 

Пак се оказах ясновидка, или вещица или квото там ме нарече г-жата Диана 

Снощи като си тръгваше и казах: "дъщеря ти утре ша земе да роди и няма да можеш да идваш няколко дни, пък и не е хубаво да си в контакт с Ема, която ходи на градина)...та така и се разбрахме тази седмица да не идва (Ема е в Пловдив вече, при майка ми, и е супер щастлива). Не знам дали си спомняте, на РД на детегледачката миналия май и пожелах да си има сладко внуче като Ема, дъщеря и следващия месец забременя. На Дианка също проракувах (ни ма бий, ма какоооо).


Някой желаещ да има за орисване 
майтап естествено...но са странни съвпаденията и са повод за смях всеки път 

Мим, на една вълна сме   Сега ще събирам сили и думи за разговор с баба довечера. Че много ми е трудно да говоря, беее. Все искам да ми отгатват мислите  

Ааа, Гуш, то насила не става  Ти ако си имаш някой на сърце, давай! Явно си ти идва отвътре 

          Искам да честитя на Fairy страхотната новина и да й пожелая да износи безпроблемно бебето , каквото и да е то накрая!

         Момичета чета ви всеки ден, но нямах все какво да напиша. Еднообразие и това си е. Е, от днес ми се разнообрази ежедневието.След 7 дневно ходене на градина Явор е с отит.Не разбрах кога стана, дойде изневиделица.Снощи бяхме на гости,всичко си беше ОК и на тръгване каза,че го боли ушето.Не мога да кажа,че тая нощ спахме кой знае колко и сутринта директно при личния.Не ни се размина АБ-то, но  няма как. Тъкмо си викам,че грипа ни подмина, ама ей го на.

          И Явор е голям инат, и аз по цял ден говоря, обяснявам,но понякога го виждам,че изобщо дори и не ме чува за какво става въпрос.Страшна работа! Копира страшно много, и х убавото, и лошото. В групата си имат едно момиченце съ синдром на Даун и е много впечатлен от нея. А то милото е толкова сладко, но и много палава. Всеки ден като си го взема ми обяснява,че Раличка правела това, правела онова.Пъхал се с нея под пердетата, изсипвал й яденето в ръката с лъжичка, а тя така си го слагала после на лицето и в устата. Все щуротии ви казвам. Много ми е трудно как да постъпа в случая, говорихме си една вечер ,че тя е малко по-различна от тях,защото има една рядка болест.Явор ме пита"Мамо, а тя кога ще оздравее, ще ме зарази ли и мен?" Доплака ми се. Разбират им главиците,макар и толкова малки. Госпожите му казвали да не играе с нея, защото тя не разбирала.Но те са деца, каквито и да са нали са по цял ден заедно, как няма да си играят?!Не знам как да постъпя. Мъжа ми вика да не му обяснявам повече, че сам ще усети ,че Раличка е по-различно дете и да си играят пак заедно. Не знам дали ме разбрахте, и на мен ми е каша в главата.

Лек ден момичета!

ant, аз си мислех, че тези по-различните деца посещават по-специални детски заведения ....
Fairy, ми как да кажа, че ще е момче, като съм убедена, че ще е женско ....ама може и да греша де-човешко е....а ти се надявай-надеждата нали умирала последна
Гуш, да е живо и здраво внучето на бавачката!

В групата на Миша също има едно момиченце със синдром на Даун. Много е миличка, много ми е мъчно за нея. Искрено се надявам, че тя се чувства добре, Миша я възприема напълно нормално и на мен ми харесва, че по този начин тя може да се сблъска и с различните деца и да ги възприема както всички останали.

хората със синдрома на Даун са много добрички наистина и не виждам причина да са отделно от нормалните, просто имат нужда от малко по-специален подход, но не и по-специални заведения. Ant, не се притеснявай, само може да спечели Явор от допира с такова детенце, толкова са мили, добродушни. Пък и на децата работата им е да са палави 

Гушлева, за мен си вещица, а за друг може и да си ясновидка  Да беше казала, че орисваш, да те бях викнала да ме орисаш с щерка  Ама, явно ти идва отвътре 

Хубаво е, че Ема е в Пловдив, защото в яслата има карантина- Вили е болна от заушка. Нашето педи каза да го пускам Любака, че няма нищо страшно, децата били ваксинирани.

Да ви кажа, според мен децата много добре си разбират къде и пред кого, как могат да се държат. При баба му вървят едни номера, ама при мен знае, че не може.
Прави ли ви впечатление, че ние си имаме една баба?!? Сега се усетих как говоря  Ама тя другата, макар че живее до нас не идва с месеци да види децата, камо ли да гледа Любака. Оставяли сме й Павката няколко пъти за по няколко часа. Та, моите общо взето си имат една баба. Дет' се вика, комшийката до нас я виждат по-често и я познават, отколкото баба си.  Вчера пак ми даде домашни яйчица  Много е миличка.

Та, аз пак се отплеснах...мисълта ми беше, че Любака си има табиети и маниер на поведение, които са си за там. Оставяме го от време на време да преспи при тях 1-2 пъти месечно максимум и засега няма отражение в/у поведението му у нас.

Мога само да кажа браво, че са в общите заведения! Само така можем да говорим за интеграция, ама наистина, не само на думи.
Разбирам те Ант - за теб не е проблем това, че са заедно, а ти е трудно да обясниш защо е различна. И аз бих се затруднила. Мисля, че за момента не са необходими подробни разяснения, просто можеш да му обясниш да не правят такива щуротии, да се държи като батко с нея, че е по-голям и да не ядосват лелките така...

Феъри, Диана е била напълно изчерпателна. Аз биохимичен скрининг не си направих, защото гинекологът ми ми препоръча да си направя направо амниоцентеза и това обезмисляше БХС. 21 седмица си направих фетална морфология. А Пламен непрекъснато го вдигам, че и до 3-месец почти го кърмих  , но той е лекичък - 11кг. Аз за бебето му говоря, но напоследък повече. В началото избягвах и също като Диана не позволявах и на другите да му казват, че вече ще става батко и видите ли, трябва да се държи като по-голям. Напоследък му играя с едни малки кукли от конструктур как тати и Плами оставят мама в родилния дом (и той винаги натъртва, че той ще кара колата ), че няма да ме има няколко дни вкъщи при него, че на Плами ще му е малко мъчно за мен, но че няма да ме има съвсем малко време и после ще си ме вземат с бебето, че бебето няма търпение батко му вече да го гушне и да го погледне в очичките и т.н. Това много обича да му го разигравам и много се вживява.
Гуш, честити от мен внучето на гледачката! Прекрасна новина! А ти си направо пророчица бе жена!

      Мерси мами за съветите. Наистина е страхотно,че такива дечица се интегрират не само на думи.Но като гледам отчасти персонала как гледа на това детенце ми става жал за него.Такива тъпанарки (простете) срещнах ,че думи нямам.
         Пак в този дух- Явор ходеше на ясла в едно ОДЗ до миналата година.Там в големите групи имат едно пак по-специално детенце, което идва за по 2-3 часа дневно .С него работи ресурсен учител и в това време има ангажирана леля само за него. Страхотно е всичко това наистина!