МАЙчета 2005 (107)

Юруш,  пролеттааааа! 

Макар че тая сутрин си беше мразовито, но това ще му е , няма за кога повече....

Стис на палците за Ники - да е оздравяла и да се върнат вкъщи днес 

Ей, дами, много сте бойни, браво...   
И на мен случки от типа на гореописаните ми скапват настроението... И аз като Деси прстанах да съм хрисима и възпитана и сега не си трая 
КаТка, дано  пресечете вируса или квото е там. И ние пропуснахме тържеството, карай ще има и други 

Честита пролет!  ама много мразовита,бррррр

Да оздравяват малките душички Ники и Ава!
Айде и аз да почерпя кафенце!
Сиска,какво стана с обривчетата на Дени!Розовата вода върши ли още чудеса?
Валя,несе възползвах от свата,ама ако реша за трето.....ще го каня на кафе с райбер ,ух че мее срам
Моето малко момче въобще не спи добре през нощта,ще взема Хамомила да му давам за зъбките,че....вече не се трае,през половин час ставам Тази сутрин в 04.30ч. се ококори и един час се возихме в количката.Сега подскача като репичка,а майка му умряла за сън.Тази сутрин без малко да закарам Данчо в градината с домашните пантофи.Детето ме пита в асансьора с тези ли обувки днес ще ходи
Утре чакам майка ми с племенничката да дойдат малко на гости.И замислям едно вечерно излизане,ама с това неспане Радо ,може да ми провали плановете!

здравейте, майчета!

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ И ОТ НАС! БЪДЕТЕ ВЕСЕЛИ И УСМИХНАТИ, КРАСИВИ КАТО ЦЪФНАЛИ ЦВЕТЯ!

стискам палци Ники и Ава да оздравеят по-скоро!

аз май съм  повече от ония, дето си траят и преглъщат случки, като гореописаните! Някак мразя да влизам в конфликт и избягвам, но кой знае, догодина като чукна 30-така,  може и да се обърнат нещата 

да споделя с вас една тревога покрай Мартин: от поне половин година спеше нощем и следобед без пампа (макар още да ака в пампа). Случвало се е да се изпуска, но много рядко, може би веднъж месечно, или покрай настинка някаква и по-често. Но от известно време, се напишква насън почти всяка нощ, а тези дни дори и следобед, при положение, че винаги се изпишква преди сън и вечер определено не пие много течности.

Значи ли това, че нещо преживява? Стрес ли? как можем да разберем от какво е?

Една възможност е, че от около месец сме му спрели "шоколадовите" сладки неща, защото искахме да го стимулираме да махне пампата и му казахме, че щом прави като Надето (върши голямата работа в пампа), явно е голямо бебе, но не е голям и затова се притесняваме да даваме шоколад, да не му стане нещо (нали на Надя не даваме) и в този дух. НО понеже пишка като голям даваме обикн. бисквити, козунак и други сладки неща, но не шоколадови.

Друга възможност е, че напоследък той се държи на моменти ужасно - прави ни напук съзнателно и чака реакция, а тя е под формата на наказание някакво - взимаме любима играчка до следващия ден или друг вид лишение. Но той много често се държи така и следователно наказанията зачестиха  Решихме малко да охлабим наказанията и да опитаме по метода на Феъри - с мълчание/вид изолация да показваме кое държание не е приемливо.

трета възможност (за което не виждам какво мога да направя) е, че когато изсуче своята гърда, започва много да стиска със зъбите, за да пусне още мляко (което не става), а от това много ме боли и му казвам, че биби ги боли и го моля да спре да суче, да им даде време да направят мляко и така. Ясно ми е, че няма желание да спре да суче в този момент и го прави единствено, защото го моля настойчиво и защото не иска да ме боли. Явно е раздвоен м/у това, което иска и това, което трябва да направи.

досега за толкова се сещам.

много дълго стана, извинете ме! ако имате идейки в тази насока - най-вече как да разберем какво го мъчи и/или как да преодолеем напишкването -  добре са ни дошли!

хубав ден!!!

Здравейте, момичета!

Честита Първа Пролет _{то е като зима}  , бъдете слънчеви и лъчезарни като идващите топли дни!!![/color][/b]

Аз така се загубих, че повече няма на къде. Преместих се на стр. площадка и не ми остава време за нета, по цял ден ходя надолу нагоре. Но това си беше мечтата да съм на строителен обект.

Дано Ники се прибере днес в къщи, миличкото мъниче 

Кате, вируси има бол, но се надявам Ава да не са я пипнали.

Марти е добре, ходи на ясла, не мрънка. Доста се е кротнал, отминаха и цирковете с носенето по улиците. Въобще в момента нямам забележки. В последно време чувам, че схваща от играчките си и от телевизията немски. Ще се радвам, ако продължи така. Две седмици беше в Сливен на лагер и е с тен, понеже по цял ден беше по двора.

malejna, адаша май си има тревоги. Не съм се сблъсквала с такъв проблем, но пробвай да разредите наказанията и го карайте повече на обяснения. При нас не помагат караниците и наказанията, само с обяснения става. Като се скараме и реве от яд адски гадно, чак страх ме хваща. Да не е настинало детенце?

Приятен ден от мен

Малейна, и аз си премълчавам в повечето случаи.Не ми се занимава, тегля една наум и толкоз. Но не трябва да е така.
За поведението на Марти не смея да дам съвет, но аз започнах да се сърдя и да не говоря на Ава, когато се държи лошо. В резултат тя напълно изкопира поведението ми и сега, когато не и оттърва се прави, че не ме чува или направо, че ме няма
Надвечер сме на лекар, Станислава се чувства малко по-добре, но обикновено тя е най-зле сутрин. Мисля, че не е вирус. Благодаря ви за съпричастието

Оооо, Кременхен .. .отчитай се по-често!

Абе момичета, вие малко ме шашнахте - пролетта не започва ли на 21-ви март?

Малейна, ако не се е напишквал дълго време, ако не е запонал да пие страшно много течности и въпреки това се напишква - най-вероятно е стрес. По начина, по който описваш нещата на мен така ми изглежда. При Миша беше същото, както писах преди - заради тръгването на градина, явно промяната беше травмираща за нея. Един месец се е напишквала всеки божи ден - на обяд в градината и през нощта вкъщи. Стиснах зъби, прах като ненормална, не съм връщала памперса обратно, просто защото беше минало твърде много време, не ми се виждаше смислено. През това време не съм й говорила нищо (но все пак беше по-малка, на 2 и половина) за това, тя между другото го преживяваше, всяка сутрин притеснено ми обясняваше, че се е напишкала. Аз й казвах "нищо, мамо, ще го изперем" и го подминавах, все едно не се е случило. Притеснявах се да не я травмирам. Отмина, както се появи този проблем. Изведнъж.

Не знам колко имаш възможност да му обръщаш внимание само на него. Но аз съм си мислила много за това как ще бъде като имаме още едно дете. И съм си казвала, че едно от нещата, които ще правя, е няколко пъти седмично - поне един-два - ще оставям бебето на някого - баби, татко, все едно - и ще излизам само с Миша някъде. На разходка, на почерпка, изобщо - няколко часа само за нас двете. За да не й липсва внимание и за да знае, че мама може да е само за нея, а не да се чувства пренебрегната... не знам, аз съм теоретик само засега

Катка, стискам палци да е нещо безобидно

ми не е в момента. 

и ние по принцип много на обяснения го караме, наказания само в краен случай. По принцип, ако нещо съгреши, винаги първо му обясняваме какво е направил и защо това не е добре, ако го повтори, го предупреждаваме, че ако потрети, ще стане това и това и ако съответно той потрети, само за да провери дали ще стане нещо, удържаме си на думата. Наказанията ни не са строги, но знам ли какво става с детската главва!!! 

Катка, значи, смяташ, че това с мълчанието като форма на наказание също не е подходящо???

Феъри, и ние се опитваме да не го коментираме, да не му вменяваме вина за станалото, казваме, "е, случва се" и толкова, сменям чаршафите и пижамата и това е. Но за да отмине, ми се струва, че трябва да намерим причината... 

Малейна,най-вероятно е подсъзнателно поведение.Може би търси вниманието,което е имал само за себе си?И Данчо мина през такъв период,но той се наакваше и пишаше и през деня в гащите.Бях почти готова да му върна памперса,но ...устисках.Съвет не мога да ти дам,само търпение му е майката и както го е казала Феъри да не се обръща внимание на тези постъпки.
Аз върнах нощния памперс,защото Данчо два дни опикава яко леглото и докато сменя бельото Радо се събужда и настава какафония!
Феъри,надявам се да успееш да осъществиш идеите си,когато се роди бебето.Аз също имам такова време всеки ден с Даката,но е максимум час,повече е невъзможно с кърменето на поискване

В началото имаше много добър ефект, но пропуснах да се сетя, че за моята дъщеря аз съм модел за подражание. Та сега с мойте камъни- в мойта градина. Аз лично съм много объркана и вече реагирам както дойде
Преценката оставям на теб, при всяко дете вървят различни подходи.

майчета, вие явно сте на мниение, че той се чувства изместен от Надюша, а на мен ми се струваше, че това го е преодолял. Като се роди Надето, явно имаше ревност и тогава мноого му обръщахме внимание и с времето нещата си дойдоха на мястото. Възможно ли е пак да е на тази вълна?

аз и таткото (не знам защо) търсим причините другаде - опит за естествено отбиване+колебание дали/или не, опит за отказ от пампата+нежелание да го направи, или просто пореден пристъп на бебешкия пубертет като реакция на опитите ни да го вкараме в някаква приемлива рамка на поведение...

 

Привет!

За наказания говорите. Ох, нищо не върви при нас. Страх ме е да мълча и да не говоря, защото и без това комуникацията с баща й в момента ни е такава, все се мусим и мълчим и ме  е страх детето да не стане някой темерут. Лошото е, че в момента единствената заплаха, която действа в 70% от случаите, е тази, че няма да получава повече подаръци и вече никакви лакомства. В другите 30% тя си прави каквото си знае. И даже онзи ден го констатира - аз ще правя каквото зная. Не звучеше, че разбира какво има предвид. Просто го изкопира от някоя моя реплика.

Истината е, че ако имаме търпение да обясняваме (но наистина по хиляда пъти)  тя е склонна да прави това, което трябва. Но трябва много търпение и много четкане. "хайде, ако го направиш, много ще те похваля". Вчера така си разтреби всички играчки. После се скъсах да я хваля. Просто трябва да е в центъра на вниманието.

Търпението обаче ни е дефицит. И двамата с баща й много четем конско. И като включим на типичния тон, тя просто вече не слуша. В такъв момент обикновено аз крясвам - еднократно, но стряскащо и резултатът е, че тя хуква и си запушва ушите. А баща й й се завира в лицето и с висок тон й се кара поне 10 минути без прекъсване, от което тя накрая жално заревава, мислейки вероятно, че е най-лошото дете.

Тези дни копирах от една друга тема друг вид реакция - като ми се опъне да направи нещо или просто изрази безсмислен инат по някакъв начин, или се нацупи капризно, вместо да се ядосвам и да викам, поглеждам я строго, после почвам да я гъделичкам и й говоря разни глупости от сорта на "абе ти дете ли си, или си мече, или си маймуна, или си заек, или си папагал, кой не слуша майка си" и през цялото време я гъделичкам или закачам. Тя, вместо да се инати, започва да се хили, накрая рязко приключвам и й обяснявам, че не е хубаво това, което е направила. Ако не съм прекалила с гъделичкането, така че да се разлигави, това много действа. Със следващото повтаряне, тя вече ме има за приятел и приятелски се хваща да направи това, за което съм помолила. Но ако не успея да налучкам момента да спра с лигавщините, става тя каквато става - Теа започва да тича квичейки из цялата стая и цялата процедура просто пропада... Пък и пак си трябва търпение, някои бели направо ме изкарват от строя, особено ако съм много уморена и просот не успявам с хумора. А е толкова разтоварващо и за двете страни такова наказание:)


Малейна, не зная какво да те посъветвам. На нас не ни се е случвало, просто защото е с памперс по време на сън. Онзи ден беше пишнала в гащите, но ми се струва, че защото се беше улисала в игра се получи така.

На мен пък ми е много тъпо днес, мъчно ми е за Теа, защото вчера я обидих. Колко пъти съм викала, дори съм и шляпвала, но вчера усетих как се обиди и реагира направо като възрастен. Ето какво - гледам вечерта единствения филм, който харесвам (по принцип не съм много по телевизията). Преди да си легнем, по принцип Теа се прави около 15 минути на балеринка, танцува ми съчетания, а аз й пляскам - насочваме към нея нощната лампа и тя е балерина. Е, вчера танцува тя, а аз гледам нея с едното око, с другото - телевизора. По едно време тя се усеща, че не е в центъра на вниманието и директно ми казва - гледай мен, към телевизора няма да гледаш. И отива да го спира. Аз й казвам кротко - недей, а тя - пак. Ядосах се и  й казах, не, направо смразяващо й се скарах, че и майка й е човек и веднъж и тя има нужда просто да позяпа телевизия. И тя като захлипа, ама със сълзи - защо не искаш да ме гледаш, аз съм толкова красива! Ей, ревнах и аз. Голям съм идиот, за един тъп филм. Усетих се, че съм я обидила, че не ме е разбрала, извиних й се хиляда пъти... И от вчера ми е криво, нещо психясвам...

Божкее  ето защо имаме отчетни теми по месеци. И Любака е на вълна инат, "не", "няма", и аз също се принудих да заплашвам- няма да гледа филмче, няма да пусна Слави, няма това, няма онова..и до кога така?!? Точно снощи си го мислех и вие днес сте подхванали темата!

Малейна, за напишкването, докато спи не мога да бъда полезна. Знам, че вариантите са два- на психическа и на физическа основа. Само това. Не е малко, нали 

Иви, лека й пръст много си патеше от това напишкване на каката...от ревност. Но нейната го правеше, докато е будна, доколкото си спомням.

За наказанието с мълчание никога не съм пробвала, защото Любака много ни подражава. Също никога не се правя, че не го чувам. Също, когато ме вика от другата стая, винаги ставам и веднага отивам...изобщо, когато изисква нещо от мен, което и аз изисквам от него, гледам да го спазвам.

Мартеа, като те чета и се сещам за моят мъж..същата работа. В момента Любака изобщо не го слуша. Мъж ми започна да го шляпва по дупето, за което после стават люти скандали. Просто тонът му непрекъснато е един и същ, само му прави забележки, все му се кара и детето някак спря да го слуша...дали защото му писна...От възпитанието на кучето съм запомнила, че то в началото не разбира самата дума, а тона с който се казва. Гледам така да правя с Любака. Сега вече, понеже разбира, започнах да му правя забележки с мил тон и забележки със строг тон. Когато мина на забележки със строг тон си знае, че много е сгазил лука и слуша.
Ноо..с баща му, не знам..прави го на маймуна. Хем когато Любак ане  ена ясла, баща му също си е у нас, т.е. не ме вижда мен повече за да ме слуша повече.

Ха, сега дочетох мнението надолу и видях, че сте намерили интересен подход И аз ще го пробвам!

А за балеринката...просто размазващо...какво голямо и нежно момиченце си имаш, завидях ти, да знаеш 

Мартеа, много мъчно ми стана И аз направих нещо подобно с Миша в събота. Тя искаше да ми връзва опашки, съответно ме скубеше много и аз накрая й викнах. А тя се натъжи много и ме пита: "Защо ми викаш, аз те правя красавица" и се разплака. После много й се извинявах, много е тъпо така.
Аз пък установих, че няма никакъв смисъл да се карам или да викам, защото в такива случаи Миша ми казва: "Защо ми викаш сега, така е грозно" и това ми действа като студен душ.
Не й обещавам нищо, за да изпълни каквото искам, защото ме е страх, че по този начин ще се научи да върши нещата, само ако има някаква полза.
Като реши да се помотва за градина например, й казвам, че тръгвам на работа и няма да я водя, защото нямам време да я чакам. И тя се активизира. Обикновено действам по тази схема за аналогични ситуации. Вършат работа, обаче не ми харесват. Имам усещането, че я изнудвам по този начин. Засега обаче не съм намерила по-добър начин да й въздействам.

Пу-пу, да не ми е уроки, ама ще излезе, че мойто дете е доста послушно. Е, имаме си и ние по-трудни моменти, но като обясняваме разбира, особено когато и двамата и говорим. Единствено не се разбираме, че не трябва да ходи боса...тва дете все е без чорапи 


Аз да ви се похваля, събрах 50 лв. от продажбата на дрешките на Ема 
За мамите, които ги купиха, ето къде от … 0;те. (сумата е по-голяма, защото и една колежка ми даде 40 лв, аз закръглих.)

Това с послушанието е много относително нещо...зависи какви са изискванията на родителите към детето и за какво му се карат, най-вече.
Според майка ми Любака е като войник  Засега няма нещо, което да не е станало така, както съм му казала.

Например при нас проблемните ситуации, за които говоря всъщност, са за миенето на зъбите вечер, т.е., че не тръгва веднага към банята 
Или пък, че започва да се лигави, докато го обличаме след баня.

Общо взето това са нещата 

А и снощи беше нарисувал една книжка...за това му се карах тихо и напоително. Ядоса ме, защото 100пъти ме е питал, дали може и аз 100 пъти съм казала не.

Та, това са ми ядовете на мен. А да ходи бос?!? Лелеее..само да стъпи без пантофите долу и веднага ги е обул   

Обаче хрумва въпроса, дали в яслата не ги пускат да ходят боси?!? Защо така и двамата напират да го правят. Ние и двамата у нас ходим с пантофи, доста е студен пода.

ПП. Гушлева, поздравления за преводите