А ревността любов ли е?
Ако съдя по остатъците
в тази тема? Май-май да.
Ако съдя по остатъците
в тази тема? Май-май да.
- Публикувана: 14 март 2008, 13:20 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2008, 20:13 ч.
Любовта... според йогите. А според вас?
А защо пръстите ви са "грозни, алчни и завистливи"?
И защо споделянето да е демонстриране?
И защо споделянето да е демонстриране?
Нашите пръсти???
Я пак?Аз ли питам кой кого как къде защо и по колко пъти? Аз ли си вадя да си показвам чувства, цици, задници, гащи и прочие?
Моля, моля, съвсем ми е неприятен и непонятен вашият ексибиционизъм - и физическият, и душевният, още по-малко пък си падам по воайорството ви. Има си елементарни правила на поведение, които са едни и същи и в реалния, и във виртуалния живот. Не може да отидеш да седнеш на чужда маса в едно кафене и със сядането да забиеш въпроса какво мислят останалите за секса, любовта и всичко останало...
И проблемът е точно там, че не споделяте, а демонстрирате...
За мен няма разлика между вас и чичкото с шлиферчето в парка.
Аз приветствам една такава тема. Въпреки че не съм еротик по убеждение (а може би съм, по някакъв извратен начин), то не мога да не се радвам на разискването на тези въпроси по този именно начин. Въпрос на вкус...да, това е Клюкарник, но кой е казал, че мокрите кокошки не са способни на проникновени достижения в областта на метафизиката, когато обсъждат най-добрите методи за съхнене на ноктите си?
(Казано от една убедена мокра кокошка).
Пък и сериозността рядко е белег на дълбочина. Или поне не е задължително условие.
След това встъпление, имащо ролята на задължителните динени кори в свинската диета, смятам да размахам криле и тежко-тежко (в свински тръс?) да се насоча към разравянето на темата.
Така.
(Казано от една убедена мокра кокошка).
Пък и сериозността рядко е белег на дълбочина. Или поне не е задължително условие.
След това встъпление, имащо ролята на задължителните динени кори в свинската диета, смятам да размахам криле и тежко-тежко (в свински тръс?) да се насоча към разравянето на темата.
Така.
При четвъртата степен на Неспокойната любов изчезва дори идеята за грижата. Това е еротичната любов. Това е жестока любов. Не съм аз тази, която ще тръгне сега да обяснява на света какво представлява еротиката.
Аз СРЕЩУ тебе.
Да. И не. В надиграването има тръпка, живец, заряд, в противоборството има по младежки разголен инат, в хищничеството има риск, игра с огъня, превъзходство...но има и твърде много перчене, суета и вътрешна празнота. Да запълниш кухините (без някакъв биологичен намек - или със, без значение) чрез борбата с някого.Петата степен (има и пета!)... не я разбирам и не желая да я разбера. Йогите я наричат „Маха бава“. Тя е разрушителност. Това представлява нещо като достигането до желанието за пълно унищожение на въпросния ти любовен обект. Любов-омраза.
Не вярвам да е нещо като оправдание на убийството от ревност например, но само Господ знае какво да оправдава.
Представям си, че това е нещо като негодувание срещу цялото мироздание от невъзможността по дефиниция на постигане на Любовта.
Според г-н Фройд именно еротичната любов съдържа в себе си желанието за унищожение. А защо не можем да приемем, че разрушителността е желание (опа) да прекъснеш съществуването на този именно обект, за да го възродиш в нещо още по-добро? Или пък, че омразата е породена не от друго, ами от вътрешната агресия, от горчивото осъзнаване, че отдаваш цялото си същество за нещо определено, а не си искал точно него? Ако се погледне от този ъгъл, извисената одухотвореност на йогите е не по-блага от едно съботно заяждане със съседа.
Не е важен кой е „обекта ти“(въпреки, че за теб той е най-важното нещо на света!), важно е вътрешното ти състояние.
Да.
И, милиони години учейки се да обичаш, накрая ще можеш да избереш Бога за свой обект. Това е нещо, което не го разбирам, защото не го усещам непосредствено, но не ми и трябва. Утешавам се с думите на Лао Дзъ:
„Който няма страсти вижда безпределното.
Който има страсти вижда пределното.
От едното към другото – врата на всяка тайна“
Бог. Не Бог...още съм прекалено самонадеяна, за да го приема като понятие. Дано никога не престана да бъда самонадеяна. "...Мен в сърцето и душата...", нали...
Нямам нужда от названия за чувството за цялост и единение със средата. Както нямам нужда и от дефиниция за добър секс, правилна връзка и интересен човек.
Ако ми кажете – а къде да вместим така наречения „секс“ в тази схема?
Ми където успеете.
При много бракове любовта не е непременно еротична, и това не е подсъдно, според мен.
Знайно е, че Любовта е нещо повече от „секса“. Без да го пожелавам на никого да изпита това на собствения си гръб.
Какво общо има сексът с всичко това? Трябва ли да има нещо общо?
Биология. Социално положение. Скучен навик. Семейно планиране.
Да, ама не.
Аз не свързвам секса с любовта. Изобщо. Свързвам го с едно друго източно понятие - нирвана.
В това отношение съм с мъжко съзнание.
Затова и не мога да обичам като жена. (Не че знам какво значи това).
Физика, химия, любовни обяснения, правилно и грешно...
Кой може да каже дали страстта е повече от любовта? Или е обратното?
Сексът е музика (още един изкалян бисер, ама хептен бисер, от онези, претенциозните). А за музиката нямам определение.
Би било престъпно.
Аз СРЕЩУ тебе.
Да. И не. В надиграването има тръпка, живец, заряд, в противоборството има по младежки разголен инат, в хищничеството има риск, игра с огъня, превъзходство...но има и твърде много перчене, суета и вътрешна празнота. Да запълниш кухините (без някакъв биологичен намек - или със, без значение) чрез борбата с някого.Петата степен (има и пета!)... не я разбирам и не желая да я разбера. Йогите я наричат „Маха бава“. Тя е разрушителност. Това представлява нещо като достигането до желанието за пълно унищожение на въпросния ти любовен обект. Любов-омраза.
Не вярвам да е нещо като оправдание на убийството от ревност например, но само Господ знае какво да оправдава.
Представям си, че това е нещо като негодувание срещу цялото мироздание от невъзможността по дефиниция на постигане на Любовта.
Според г-н Фройд именно еротичната любов съдържа в себе си желанието за унищожение. А защо не можем да приемем, че разрушителността е желание (опа) да прекъснеш съществуването на този именно обект, за да го възродиш в нещо още по-добро? Или пък, че омразата е породена не от друго, ами от вътрешната агресия, от горчивото осъзнаване, че отдаваш цялото си същество за нещо определено, а не си искал точно него? Ако се погледне от този ъгъл, извисената одухотвореност на йогите е не по-блага от едно съботно заяждане със съседа.
Не е важен кой е „обекта ти“(въпреки, че за теб той е най-важното нещо на света!), важно е вътрешното ти състояние.
Да.
И, милиони години учейки се да обичаш, накрая ще можеш да избереш Бога за свой обект. Това е нещо, което не го разбирам, защото не го усещам непосредствено, но не ми и трябва. Утешавам се с думите на Лао Дзъ:
„Който няма страсти вижда безпределното.
Който има страсти вижда пределното.
От едното към другото – врата на всяка тайна“
Бог. Не Бог...още съм прекалено самонадеяна, за да го приема като понятие. Дано никога не престана да бъда самонадеяна. "...Мен в сърцето и душата...", нали...
Нямам нужда от названия за чувството за цялост и единение със средата. Както нямам нужда и от дефиниция за добър секс, правилна връзка и интересен човек.
Ако ми кажете – а къде да вместим така наречения „секс“ в тази схема?
Ми където успеете.
При много бракове любовта не е непременно еротична, и това не е подсъдно, според мен.
Знайно е, че Любовта е нещо повече от „секса“. Без да го пожелавам на никого да изпита това на собствения си гръб.
Какво общо има сексът с всичко това? Трябва ли да има нещо общо?
Биология. Социално положение. Скучен навик. Семейно планиране.
Да, ама не.
Аз не свързвам секса с любовта. Изобщо. Свързвам го с едно друго източно понятие - нирвана.
В това отношение съм с мъжко съзнание.
Затова и не мога да обичам като жена. (Не че знам какво значи това).
Физика, химия, любовни обяснения, правилно и грешно...
Кой може да каже дали страстта е повече от любовта? Или е обратното?
Сексът е музика (още един изкалян бисер, ама хептен бисер, от онези, претенциозните). А за музиката нямам определение.
Би било престъпно.
Доколкото разбрах, Сийке, да се говори за любовта е ексхибиционизъм и воайорство???!!!
Такава, предполагам, е и цялата любовна поезия???!!!
Такава, предполагам, е и цялата любовна поезия???!!!
Истинските поети пишат за себе си. За сеирджиите пишат само писачите.
Тези, които умират да питат "Какво е искал да каже поетът..."
Такава, предполагам, е и цялата любовна поезия???!!!
"Поетът, който чете стиховете си пред публика, може да има и други неприятни навици".
За мен любовта може преспокойно да се разисква, ако говорим за чистото понятие. Другото...действително е ексхибиционизъм, компулсивни спазми, размътване на водата, за да изглежда тя по-дълбока.
Вижте несъвършенствата по моята любов. Оплаквайте се заедно с мен колко е раздърпана, непропорционална, късокрака (а уж не била лъжа), нелицеприятна, с неприятен остатъчен аромат на...делничност.
Аз имам любовен проблем. Това само по себе си ме прави значим. И по-възвишен от всички останали плебеи на ежедневието, които не могат да се докоснат до подобно съвършенство.
Ти си роза, ти си крем...
Ummagumma, това, че имаш любовен проблем може да те направи значим само в твоите очи. Всички останали плебеи също в период от живота си са имали такъв проблем. Кой си ти, за да ги съдиш и какво по- точно те прави по- значим от тях? Не искам да се оплаквам за твоята късокрака и несъвършена любов. Моята любов е съвършена. Съчувствам ти, но не ставаш по- значим за мен.
Но всъщност аз не вярвам във възвишени думи и псевдо религиозни тълкувания. Философията на йогите, будистите, християните и всички останали религии не може да се усети в объркан текст на току- що узряващ за нея форумец.
А и любовта е уловката на природата, за да ни даде стимул да се размножаваме.
Но всъщност аз не вярвам във възвишени думи и псевдо религиозни тълкувания. Философията на йогите, будистите, християните и всички останали религии не може да се усети в объркан текст на току- що узряващ за нея форумец.
А и любовта е уловката на природата, за да ни даде стимул да се размножаваме.
Ummagumma, това, че имаш любовен проблем може да те направи значим само в твоите очи. Всички останали плебеи също в период от живота си са имали такъв проблем. Кой си ти, за да ги съдиш и какво по- точно те прави по- значим от тях? Не искам да се оплаквам за твоята късокрака и несъвършена любов. Моята любов е съвършена. Съчувствам ти, но не ставаш по- значим за мен.
Но всъщност аз не вярвам във възвишени думи и псевдо религиозни тълкувания. Философията на йогите, будистите, християните и всички останали религии не може да се усети в объркан текст на току- що узряващ за нея форумец.
А и любовта е уловката на природата, за да ни даде стимул да се размножаваме.
Но всъщност аз не вярвам във възвишени думи и псевдо религиозни тълкувания. Философията на йогите, будистите, християните и всички останали религии не може да се усети в объркан текст на току- що узряващ за нея форумец.
А и любовта е уловката на природата, за да ни даде стимул да се размножаваме.
Почему така на нож, Флорь?
От позицията на крайно нищожния си житейски опит мога да преценя, че в този форум има доста хора, с които бих желала да си комуникирам. И затова, непредпазливо, изложих мнение. В което не виждам по какъв начин съм отрекла любовта. А и съм далеч от мисълта, че леко посредствената ми ирония не може да се улови след едно лениво и разсеяно четене.
Абстракцията е красиво нещо. "Мило дневниче..." е най-добре да си остане "Мило дневниче".
Не може ли да се допусне, че в едно такова гледище има прекалено много, опасно много преклонение пред любовта? Или пък, че в сърцето си аз съм не по-малко ревлива, склонна да се загубвам в момента, чувствителна до драматизъм, от споменатите "плебеи"? Може би това, че не си признавам без бой, че съм плакала на някои стихове любовни (като тези на Миряна Башева, но нейните не са...розови просъници...), ме прави емоционално осакатена, недостатъчно жена, дебелокожа и...обидна, да речем?
Моето негодувание не е насочено нито срещу любов, нито срещу човек, нито в него има презрение.
Нито искам да създавам конфликт. Конфликтът е скучен - в крайна сметка винаги се твърди, че печели едната страна, а всъщност губят и двете. По нещо. К'во да е.
За мен е много по-обидно да смятат, че съм длъжна да споделям. Ако това ми отношение е досадно - съжалявам. Не е трябвало да пиша тук.
(И древните йоги също са били хора. Може и да са участвали в своеобразни форуми. Всъщност - със сигурност, ако може да се вярва на писмените свидетелства. А писаната история е ненадежден източник.)
Майчице, Флор... Наистина ли мислиш, че Любовта е само уловка за размножаване?....
Предлагам на вниманието ви какво мисли поетът (ексхибиционист... или има някакъв шанс пред вас?) Халил Джубран:
"Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."
Предлагам на вниманието ви какво мисли поетът (ексхибиционист... или има някакъв шанс пред вас?) Халил Джубран:
"Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."
Ха, колко интересно. Излязох аз на разходка, пък тук какво се натворило... Страсти, страсти. Дори забравих за какво бях седнала пред компютъра.
Татито ни взел нещата в свои ръце - да отмие малко чоглавото чувство, дето ми създаде пускането на тая тема.
Perta... за втори път, каква защита. Не очаквах. Благодаря. А Ти ще се прежалиш ли да кажеш нещо или...
Сийке, Боже, мила. Аз те харесвам. И то много, много. Като видя чудомировата ти картинка, и се приготвям да поема дълбоко и свободно дъх. Значи масата е чужда. Добре. Чудех се защо слагат броячи колко пъти си бил писал. Ако някога взема да пиша отново, тук, постарай се да ме елиминираш от съзнанието си, в името на душевното си равновесие. Не, нямам намерение да се защитавам. Права си. Казали са ми го и други. Не тук, в тази тема, тя е неутрална, но другаде - прекалено разголено, прекалено... "демонстративно"- нали така беше, според теб. Аз пък смятам, че във "виртуалното" пространство законите са различни от "реалното". Чувствам се свободна да говоря за това, което ми е интересно. Иначе не бих си губила времето. А аз мисля, че пиша само условно, моите истински мисли са далеч, съвсем далеч отзад. Ма ето че почнах със защитата.
Съвсем приятелски искам да ти споделя мнението си (не си ми го искала, но ако можеш да бъдеш обективна, надявам се тази забележка да ти е от полза) за това лого в подписа ти на сайта за животинчетата - сайта е интересен, но логото... с тези извити букви... хич не стои добре. Защо не се обърнеш към професионален дизайнер, или към по-добър дизайнер, който да ти направи едно прилично представяне? Все пак съм завършила това, научили са ни поне на критерии.
Ummagumma... Ето един човек, който наистина има талант да пише! Наслаждаваш ме.
(Аз, 14 годишна, седейки на зеления мокет на стълбите в един хотел, 2 часа през нощта, слушайки Ummagumma на слушалки и въобразявайки си разни дълбоки неща, такива, каквито само тийненджърите успяват да си въобразяват...)
До момента, в който стигнах до "мъжкото съзнание" бях убедена, че си мъж под женски дрехи. Красиво е, че си жена.
Перченето, суетата, кухините - ми то си е до човек, обобщенията - какъв им е смисъла?
Не, за "петата степен" не трябва да е така. Ние не я познаваме, и да благодарим за това. Трябва да е нещо ужасно.
"...от горчивото осъзнаване, че отдаваш цялото си същество за нещо определено, а не си искал точно него" - или че си искал точно Него - това е по-кошмарното...
"...разрушителността е желание (опа) да прекъснеш съществуването на този именно обект, за да го възродиш в нещо още по-добро..."- бунта, че НЕ СЪЩЕСТВУВА ПО-ДОБРО! Именно този бунт е разрушителното! Бунта срещу бариерата между "аз" и "ти"... срещу разделеността. Но пак казвам - не съм го изживяла, и не го искам, защото е съсипия. (И ти не си го изживяла, след като можеш така отвлечено да говориш за това. Но това не е минус. Напротив - да не дава Господ.) Слагам бариера. Да, алтернативата сигурно е "свят, който не познава сезони"...
А "извисената одухотвореност на йогите" - спри се, не злоупотребявай с умението си да изказваш нещата. Това не е извисена одухотвореност, това е дъното, прахта. Когато се чувстваш по-долнопробен и от най-долнопробния...
Само недей да мислиш с понятия като "страст", "любов"... Интимната ми цел, пишейки обясненията на "йогите" беше да структурирам къде стоят тези неща, за да се приключи веднъж завинаги със спекулирането им - от този, който приме, че гореказаното е така. (Или под "страст" разбираш "секс"?) Защото страстността е просто едно от прилагателните, определящи неспокойната любов като такава.
Това накрая за секса беше просто вметка, без която можеше. Просто исках да кажа, че любовта в дадена двойка не е задължително да бъде непременно "еротична", нека уважим и другите видове любови.
Естественно, че това, което се нарича с омразната ми дума "секс" е нещо свещенно.
Защото любовта е метод, средство, път кам по-качествения секс.
И в този ред на мисли, нека насладя воайорите, като дам пример от собствения си живот.
Събуждам се една сутрин в лятната ни къща с огромна мисъл, желание за целувка. Целия ден не преставам да мисля за това, ма как го мисля - и аз не знам, някак вчувствайки се в това изживяване. И към пет часа следобяда, разминавайки се на завоя на стълбите за втория етаж, моят дългогодишен мъж ме целува мимоходом. Аз го целувам. И това става най-хубавата целувка в живота ми/ни(?).
Толкова съм откровена. Нямам жал. Тогава разбрах - целувката, и всичко останало, е Мислене.
Татито ни взел нещата в свои ръце - да отмие малко чоглавото чувство, дето ми създаде пускането на тая тема.
Perta... за втори път, каква защита. Не очаквах. Благодаря. А Ти ще се прежалиш ли да кажеш нещо или...
Сийке, Боже, мила. Аз те харесвам. И то много, много. Като видя чудомировата ти картинка, и се приготвям да поема дълбоко и свободно дъх. Значи масата е чужда. Добре. Чудех се защо слагат броячи колко пъти си бил писал. Ако някога взема да пиша отново, тук, постарай се да ме елиминираш от съзнанието си, в името на душевното си равновесие. Не, нямам намерение да се защитавам. Права си. Казали са ми го и други. Не тук, в тази тема, тя е неутрална, но другаде - прекалено разголено, прекалено... "демонстративно"- нали така беше, според теб. Аз пък смятам, че във "виртуалното" пространство законите са различни от "реалното". Чувствам се свободна да говоря за това, което ми е интересно. Иначе не бих си губила времето. А аз мисля, че пиша само условно, моите истински мисли са далеч, съвсем далеч отзад. Ма ето че почнах със защитата.
Съвсем приятелски искам да ти споделя мнението си (не си ми го искала, но ако можеш да бъдеш обективна, надявам се тази забележка да ти е от полза) за това лого в подписа ти на сайта за животинчетата - сайта е интересен, но логото... с тези извити букви... хич не стои добре. Защо не се обърнеш към професионален дизайнер, или към по-добър дизайнер, който да ти направи едно прилично представяне? Все пак съм завършила това, научили са ни поне на критерии.
Ummagumma... Ето един човек, който наистина има талант да пише! Наслаждаваш ме.
(Аз, 14 годишна, седейки на зеления мокет на стълбите в един хотел, 2 часа през нощта, слушайки Ummagumma на слушалки и въобразявайки си разни дълбоки неща, такива, каквито само тийненджърите успяват да си въобразяват...)
До момента, в който стигнах до "мъжкото съзнание" бях убедена, че си мъж под женски дрехи. Красиво е, че си жена.
Перченето, суетата, кухините - ми то си е до човек, обобщенията - какъв им е смисъла?
Не, за "петата степен" не трябва да е така. Ние не я познаваме, и да благодарим за това. Трябва да е нещо ужасно.
"...от горчивото осъзнаване, че отдаваш цялото си същество за нещо определено, а не си искал точно него" - или че си искал точно Него - това е по-кошмарното...
"...разрушителността е желание (опа) да прекъснеш съществуването на този именно обект, за да го възродиш в нещо още по-добро..."- бунта, че НЕ СЪЩЕСТВУВА ПО-ДОБРО! Именно този бунт е разрушителното! Бунта срещу бариерата между "аз" и "ти"... срещу разделеността. Но пак казвам - не съм го изживяла, и не го искам, защото е съсипия. (И ти не си го изживяла, след като можеш така отвлечено да говориш за това. Но това не е минус. Напротив - да не дава Господ.) Слагам бариера. Да, алтернативата сигурно е "свят, който не познава сезони"...
А "извисената одухотвореност на йогите" - спри се, не злоупотребявай с умението си да изказваш нещата. Това не е извисена одухотвореност, това е дъното, прахта. Когато се чувстваш по-долнопробен и от най-долнопробния...
Само недей да мислиш с понятия като "страст", "любов"... Интимната ми цел, пишейки обясненията на "йогите" беше да структурирам къде стоят тези неща, за да се приключи веднъж завинаги със спекулирането им - от този, който приме, че гореказаното е така. (Или под "страст" разбираш "секс"?) Защото страстността е просто едно от прилагателните, определящи неспокойната любов като такава.
Това накрая за секса беше просто вметка, без която можеше. Просто исках да кажа, че любовта в дадена двойка не е задължително да бъде непременно "еротична", нека уважим и другите видове любови.
Естественно, че това, което се нарича с омразната ми дума "секс" е нещо свещенно.
Защото любовта е метод, средство, път кам по-качествения секс.
И в този ред на мисли, нека насладя воайорите, като дам пример от собствения си живот.
Събуждам се една сутрин в лятната ни къща с огромна мисъл, желание за целувка. Целия ден не преставам да мисля за това, ма как го мисля - и аз не знам, някак вчувствайки се в това изживяване. И към пет часа следобяда, разминавайки се на завоя на стълбите за втория етаж, моят дългогодишен мъж ме целува мимоходом. Аз го целувам. И това става най-хубавата целувка в живота ми/ни(?).
Толкова съм откровена. Нямам жал. Тогава разбрах - целувката, и всичко останало, е Мислене.
Толкова съм откровена. Нямам жал. Тогава разбрах - целувката, и всичко останало, е Мислене.
А можеше с това да почнеш и с
това да свършиш. От последния
ти пост лъха на отворен шлифер.
Не те интересува какво мислят в
парка, важното е да го разпериш.
Вече знам защо този мъж минава,
целува те мимоходом и побързва
да залезе - не си му по силиците,
ако решиш да мислиш и на глас.