Връщането на работа зависи от много неща. Когато се роди дъщеря ми се върнах на работа два месеца и половина след раждането. Но работата ми е такава, че позволява да бъда много време у дома. Кърмих я осем месеца и едновременно ходех на работа. Сега мисля да се върна по-късно. Синът ми е на 7 месеца и си го гледам. Но и работя, само че от вкъщи. До работата отивам един-два пъти в месеца.
- Публикувана: 14 март 2008, 19:56 ч.
- Последно мнение: 17 март 2008, 19:27 ч.
Кога се върнахте на работа?
Много ми се иска да си гледам детето по-дълго, обаче няма да мога. Ще трябва да се върна на работа, когато ми изтече болничния... по финансови причини (мъжът ми взима под 300 лв), няма да можем да се справим, връщаме кредити към банката, правим ремонт на апартамента... 
какво да се прави Само се надявам да ми е живо и здраво детенцето...
Малко извън темата.... някой знае ли дали мога да си прехвърля майчинството на свекървата (при положение, че с мъжа ми не сме официално женени)????
какво да се прави Само се надявам да ми е живо и здраво детенцето...Малко извън темата.... някой знае ли дали мога да си прехвърля майчинството на свекървата (при положение, че с мъжа ми не сме официално женени)????
Още се гледаме. Имах наскоро мераци или по-скоро прищевки, но предпочетох да стоя с детето, поне докато стане време да ходи на градина или не съм му омръзнала. Обсебена и пристрастена съм към сина ми и мисля, че към момента никаква работа не може да ме зарадва толкова, отколкото безценното ми верме с него. Да е жив и здрав баща му, че има кой да спонсорира къщата.
Все още гледам дъщеря си, но почти е сигурно, че като стане на 9 месеца, ще се върна на работа. Като се сетя и тайничко си поплаквам, 
но от друга страна осъзнавам, че това с гледането на детето по 2-3 години го няма в много страни. Ако си работеща майка се връщаш на работа на 2рия - 3тия месец. Алтернативата там е да си домакиня цял живот. А и според мен за да съм пълноценен родител, трябва да съм и пълноценен член на обществото, което за мен е невъзможно ако по цял ден съм с детенцето и други майки по градинките.
НО това си е личен избор на всеки. Зависи до колко си удовлетворен от работата си и т.н.
но от друга страна осъзнавам, че това с гледането на детето по 2-3 години го няма в много страни. Ако си работеща майка се връщаш на работа на 2рия - 3тия месец. Алтернативата там е да си домакиня цял живот. А и според мен за да съм пълноценен родител, трябва да съм и пълноценен член на обществото, което за мен е невъзможно ако по цял ден съм с детенцето и други майки по градинките.НО това си е личен избор на всеки. Зависи до колко си удовлетворен от работата си и т.н.
Цитат
някой знае ли дали мога да си прехвърля майчинството на свекървата (при положение, че с мъжа ми не сме официално женени)????
чл. 164, ал. 3 от КТр Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.
по темата - ще се върна на работа, когато се пенсионира свекърва ми, Никола ще е на 1 г. и 8 месеца тогава...липсва ми работата, но повече ще ми липсва детето, като се върна на работа...
Понеже аз имах възможност и избор, си гледах и двете деца до към 3-тата им годинка. Не съм с професия, изискваща постоянно присъствие на работа, нито пък гоня някаква кариера. Не исках и детегледачи, нито баби . Това беше моят избор и за миг не съжалявам за него.
От друга страна разбирам майките, на които им се налага да се върнат максимално бързо на работа. Няма нищо лошо в това.
. Това беше моят избор и за миг не съжалявам за него. От друга страна разбирам майките, на които им се налага да се върнат максимално бързо на работа. Няма нищо лошо в това.
На 6-ия месец, веднага щом заменихме обедното и следобедното кърмене с пюрета и каши. Харесвам си работата, няма как да я върша от вкъщи, доходите също не са за пренебрегване.
Но съм с много силна подкрепа от свестни баби (двойно повече от обичайния брой), с които нямаме различия в схващанията за гледане и възпитание на детето.
Понякога ми липсваше това, че не мога да се заиграя повече време сутрин с щерката, но никога не съм съжалявала за избора си.
Но съм с много силна подкрепа от свестни баби (двойно повече от обичайния брой
), с които нямаме различия в схващанията за гледане и възпитание на детето.Понякога ми липсваше това, че не мога да се заиграя повече време сутрин с щерката, но никога не съм съжалявала за избора си.
Всеки си е различен...ако досега не си се доказала в работата и те влече направо си се връщай...защото ако само го мислиш едва ли ще се чувстваш добре в къщи...Аз съм от мамите, които си се чувства пълноценно по майчинсто...не мисля, че нямам соц.контакти или че не съм полъноценен член на обществото щото си отглеждам детето, знанията за работата си поддържам като чета необходимите закони...е сигурно съм поизостанала малко..но не е фатално...Като си помисля, че трябва да работя 8 часа + 2 часа задръствания докато се прибера или отида на работа..е отщява ми се...ще се прибирам в 19 часа и кога ще му се радвам на детето? Работа ще има докато се пенсионирам...а детето ще си расте и аз ще изпускам най-важните моменти...заради работата или ще си го изкарвам на него щото ще се прибера нервна от поредния проблем в работата или задръстването...Докато мога ще я гледам..рано или късно ще се върна на работа и тогава ще му мисля как ще съм добра мама, съпруга пък и добра в работата...щото дом. задължения и заниманието с детето ще трябва да продължат + 10 часа, които ще прекарвам извън къщи...
