Агресията при децата

Arctica сърдечно благодаря!
Даде ми тема за размисъл. Винаги съм се водила от максимата "Насилието поражда насилие", но когато е застрашено детето ми, тогава включвам на "първосигнална". Мисля, че имам идея как да науча синът си да се справя с проблемите в бъдеще. Ще си потърся и литература на тази тема. Трябва да има начин да спасим децата от насилието. Без значение дали е от тях или срещу тях.

И аз исках да  пиша по тази тема, добре че вече сте я пуснали.
Arctica много изчерпателно е описала какво поражда агресията и насилието у децата и аз също съм на мнение, че към такива деца не трябва да се подхожда с викове и нова агресия независимо под каква форма - вербална или физическа. Тези деца в един или друг смисъл страдат - дали от липса на внимание и с това си поведение карат околните да ги забележат, дали върху тях се упражнява насилие - било то и само под формата на неподходящо наказание. Аз сравнявам такива деца с таралеж, който е толкова раним, че се наежва, за да се предпази от заобикалящите го.
Но..........как да реагираме ние, когато спрямо детето ни се упражнява някакъв вид агресия?
Какво се случи при нас на 15.03. ?
Пътуваме в автобуса, на седалки, които са две по две (срещуположни) - аз съм с дъщеря ми на 1г.6 мес., срещу мен е баба, до нея внукът й (почти на 2 год., но изглеждаше по-големичък), а до мен сестрата му на около 7-8г. Като всяко дете момченцето не го свърташе на едно място и постоянно ту слизаше долу, ту се въртеше, при което бабата вместо да го залъже с нещо, за да мирува, с "точната" възпитателна фраза му каза: Качвай се горе, че ще те изхвърля през вратата! Естествено това не му направи впечатление. Малко по-късно аз му казах (не толкова че ми пречеше, че слиза и се качва постоянно, колкото за да не спре рязко автобусът): Хайде сега, ти нали си батко, седни горе да покажеш как се слуша! Момченцето веднага си седна. Бабата направи много учудена физиономия и изсумтя нещо. Мина още известно време и детето както вече седеше кротко изведнъж скочи долу и с  ръка одра дъщеря ми през лицето, добре че поне не й бръкна в окото. Тя не реагира - нито заплака, нито изкрещя; аз също не казах абсолютно нищо, въпреки че ми стана много гадно, в последствие видях че има няколко ранички около очите и нослето (и все още); а бабата му извика нещо и го плесна през ръцете, на което той не обърна  никакво внимание. Аз казах тогава - Детска му работа, най-вече защото си мисля, че не е мое право в този случай да се меся, така да се каже.
Но дали мълчанието е най-правилната реакция - ясно, че е много малък, но това не е извинение на постъпката му, а и още повече подсказва за евентуален проблем при това детенце; може да е било като проява на ревност - един вид тя си седи кротко и на нея никой не й се кара. Но как да реагираме, когато ответният възпитател не се справя със задачата си?

(Тъй като вашите деца са вече ученици и съотв. агресията е в по-големи измерения, надявам се да не си кажете, че ви занимавам със смехотворни неща - мисля, че трябва да се действа още в зародиш)

Много се радвам, че повечето родители /само две деца са нови/ се познаваме още откакто децата бяха в детската  градина. Решихме да ги запишем в едно училище и да настояваме пред директорката да са в един клас. Нямаме проблеми да общуваме помежду си, ако има проблем с някое дете, веднага информираме родителите и заедно търсим изход - те си говорят с тяхното дете, ние, останалите, с нашите деца и така се предотвратяват конфликти. Засега е добре, но след четвърти клас вече ще има промени в класа и не се знае на какви съученици ще попадне детето ми. Лошото е, че не мога да съм като негова сянка докато завърши университета.

Смяната на училище значи да избягаш от проблема. Да запишеш детето си на бойни изкуства с цел да може да се защитава означава, че и ние се опитваме да отглеждаме агресор.

Темата е интересна ще я следя с интерес.
Хубаво е във въпросният случай, че някой е видял какво става.В училището на племенницата, която е предучилищна, какво се случва.Не знам поради каква причина тези деца не са наблюдавани, щом никой не е видял, какво точно се случва.Седят си две момиченца и едно момченце, момченцето подкокоросва двете кукли да подстрижат косата на някакво друго дете, те естествено го правят.Горкото дете само мога да си представя какъв шок е изживяло, а дори не мога да си представа реакцията на майката, като е видяла.

Смяната на училище значи да избягаш от проблема.
С това съм съгласна, но с:   Да запишеш детето си на бойни изкуства с цел да може да се защитава означава, че и ние се опитваме да отглеждаме агресор.  не съм. Там не ги ли възпитават и в много други качества: дисциплина (а тя куца на всички ни в една или друга степен), самоконтрол, концентрация, съобразителност и т.н. Бих го записала преди всичко заради тези неща, а не само за самозащита. Защо да го направи агресор. Агресията не е ли преди всичко душевна, а след това физическа. Без да съм компетентна, но източните бойни изкуства се занимават в голяма степен и с душевното състояние на човека. Те възпитават в силен дух, упоритост и самочуствие. Всички тези качества, ако са добре балансирани няма да направят от едно дете агресор. Според мен те биха му помогнали само да се изгради като един достоен, себеуважаващ и УВАЖАВАЩ другите човек.
Само дано не греша. Дано не съм гледала прекалено много филми.

За второто не съм съвсем съгласна. В клуба по карате учеха дъщеря ми и другите деца как да овладяват агресията в себе си. Винаги при всякакъв повод сенсей и помощниците му измежду черните колани подчертаваха с пример и думи, че човек трябва да овладява гнева си и да избягва пряк сблъсък. Влизането в бой означава, че не си бил достатъчно силен - и не си успял да избегнеш сблъсъка. Прилагането на физическа сила е крайна мярка.

Щом това го осъзнаха деца между 6 и 8 г пред очите ми (наблюдения в продължение на 3 г), значи не е въпрос на възраст. Това са азбучни положения, овладяването на техники идва след това - кой когато е готов. А съсредоточаването и концентрацията са особено полезни за децата на тази възраст.

По-горе изрично подчертах, че не всяко бойно изкуство е подходящо за малки деца. Освен това препоръчвам, ако човек иска да запише детето си в даден клуб, първо да посети 2-3 тренировки и тогава да решава. Има хора и хора - не всеки с черен колан има подход към малки деца.

Моята е третокласничка вече, но от 1-ви кл. ходи на таекуон-до. Точно по тази причина 
Вчера сподели, как по големи момчета се сбили, и единия блъскал на другия главата в стената.
Скоро бях на родителска среща, и събирахме пари за охранителни камери и вътре в у-щето. Дано, се избегнат тези малки сблъсъци 
Слава богу, че са добре децата, и не са се наранили 

Браво на вас! Значи, вие събирате пари за охранителни камери, а те ще се водят като актив на училището? Ако не, на чие име ще се издаде фактурата и сервиза? Не мисля, че е честно от вас да се събират пари за охрана, защото това е работа на училището и ведомствата, на които е подчинено.

О-о-о-о...то, докато го изчакаш ведомството да си свърши работата...Не знам. Аз, лично, съм отчаяна от нашите "ведомства". Свършваме си каквото сме си наумили ние, родителите, че иначе има да чакаме до Второ пришествие...Ще кажете-"ама то така, като се научат, все така ще си караме"... Ами може и така да е, но аз на нищо в тая държава вече не разчитам, освен на собствената си воля и действия. Пък децата са ми ценни. Ако искат да ми дават фактура...ако щат да ми се отчитат...Все ми е едно! Важното е да се сложат тия камери, че вече ми писна да слушам за идиотиите, които всеки ден се случват в дворовете и класните стаи. Отдавна съм на мнение, че, специално за децата в училище, по-добре да се чувстват като в Биг Брадър, отколкото да им превързват натрошените глави в болницата. Като сме първобитно общество-по първобитни начини ще действаме...

Тренирах айкидо няколко години. Научи ме на дисциплина, упоритост и търпение. За мен е най - удачното бойно изкуство за деца. Философията му е точно използване на силата на противника срещу него самия,  не да атакуваш пръв. Според мен не учи на агресия - напротив, дава ти сигурността, че можеш да се защитиш. Чакам децата ми да станат на подходяща възраст, за да ги запиша.

  Моето момче спада към групата на агресивните-защото някоя тиха,смирена душичка постоянно му бута учебниците,рита го под чина,трие си обувките в якето му,и съответно получава пердах/кой родител ще извикат-на побойника естествено не на инициатора/и когато детето винаги е упреквано и отнася забележки от рано се сблъсква с несправидливостта у възрастните какво става?да се оплаче на класната?????-о,писна ми ти клюкарка ли си?понася смеха и подигравките на децата и ето ти агресията у децата!
  относно специализираната помощ има я и действа прекрасно-стига родителят да не го е срам да я потърси/не винаги агресията се ражда в семейството/само я засилваме като не разбираме децата си а ги корим!

по лесно е според мен да поговорите човечки и zагрижено с въпросното дете , да видите zащо прави така, какъв е проблема , zащтото определено има проблем, дали в семейството или друго и да се опитате да му обясните, ,да раzрешите, да направиоте нещо, така ,е то да zапочне да се държи добре.

  Толкова приказки съм изговорила с със специалисти се срещам и на училище за родители ходя и не ме е срам да кажа че виждам проблем-някъде,,ще го открия!!!
 Но агресията не е само в децата имам да ви разкажа нещо интересно,страшно ,тревожно-но като се върна от полицията сега ме викат там ще пиша непременно защото не само търся съвети но и искам да споделя с вас това което преживявам с надежда да си помогнем взаимно и този свят да се промени!!!!

Като ви чета и все повече се плаша.
Моят син е с буен нрав. Никога не съм го учила да се бие, нито съм проявявала агресия към него.
Преди няколко дни обаче ходихме навън да играем. Беше с най-добрия си приятел. После дойде едно друго момченце, което не го познавахме, но било приятелче на приятеля му. И се заиграха. По едно време, обаче другото дете идва и ми казва, че синът ми ги удрял. Отивам аз да разнищя случая. Питам го , защо така. Той ми казва най-сериозно " Ами мамо те двамата са царе, а пък аз съм слугата. Не искам така." Събрах ги тримата и ги питах не може ли да има още един цар. Веднага го приеха и така се заиграха без повече произшествия. Казах му също да се извини и че с удряне няма да постигне нищо - най-много да остане без приятели.
Знам,коя е причината за агресията при моето дете - често тя е ревност. Ревност от по-малката си сестра, ревност от другите деца....Все той иска да е първи, иска да бъде оценен.
Мисля, че ако съм допуснала грешка и съм провокирала такова поведение все още имам време да го поправя. Работя по въпроса. Не винаги успявам да се справя добре, но се старая.

Споделих всичко това, защото според мен трябва да се търси причината за агресивното поведение и да се действа адекватно. Агресията поражда агресия и положението в нашите училища ще става все по-страшно, понеже децата имат абсолютно неподходящи модели на подражание още в най-ранна възраст. Костенурки Нинджа, Спайдермен, Батман - всички те пораждат агресия според мен. Синът ми е гледал две серии на костенурките нинджа и веднага приложи на практика бойните им изкуства. Вече не го гледаме.

Сестра ми тренираше карате. Тя е по-голяма от мен с две години. Незнам на какво и как ги учат, но казвам ви всички хватки бяха приложени и изпитани върху мен. Затова смятам, че бойните изкуства не са разрешението на проблема. Разрешение може да има, когато се действа в екип и адекватно - родители, учители, специалисти и .......деца. Да се търси истинският проблем и да се намери индивидуалният подход. Това обаче е идеалният вариант, който според мен в големите съвременни училища е трудно постижим.