Темпераментните деца - тема 4

Ей, че хубаво на чисто в новата тема, като сгушени в прани чаршафи
 
Добре дошли на мамите на новите шарени бонбони

Я гледай... срамота да пропусна такава тема... а тя вече е четвърта 
Само по заглавието се ориентирах, че съм за тук. Ще чета, защото много трудно се справям с моята калпазанка  При нас е страшно вече положението. Надявам се да се вразуми това дете като стане на 5 след няколко дни  Но това аз го чакам от първата й година 
И понеже не съм чела и другите теми ще чета днес и ще ви разкажа за моята Александра. Надявам се да намеря много съвети тук.

Привет на новите мами

Вчера си купих една книга "Смелостта да възпитаваш, д-р Джеймз Добсън. Купих я от Хеликон, малко странна ми се вижда, в някои аспекти сурова.
Вие как разбирате, че имате авторитет в очите на децата ви? И как започва да се изгражда този авторитет? Дали е нужно да го имаме и в какви граници?
Спомняте ли си, кое беше първото нещо, за което накарахте децата ви да се съобразят с вашите правила. Ето сега съм решила, че искам да възприеме като правило да не хвърля играчки в тоалетната чиния и да плуват там. Всеки ден се борим и за мен е първото нещо, за да го изпълни трябва да се вслуша в авторитета на по-големия. Тази ситуация е различна от опарила се на печката.

Такаааа, сега да разкажа за моята щерка 
Александра е на 5 г. Много умно и будно дете, обаче без никакви задръжни процеси. Каквото си науми го постига незвисимо от цената. Тази й упоритост, обаче не е насочена към нещо креативно, а по-скоро към капризи. Иначе е много самостоятелна. Всичко може и прави сама, в това отношение няма проблеми. Обаче ние с баща й не сме авторитети по никакъв начин. Не знам къде бъркаме. Може би проблема е в нас, в това че не сме поставили правила. То всъщност не знам какво значи да поставиш правила..  Това, което ме втрещява в нея е, че всяко изречение започва с "НЕ". Повтарям всичко по хиляда пъти, тя ми гледа сеира как истерясвам... Ще дам и примери... Например лягането вечер е кошмар. Това дете не може да легне по 2 часа. Айде като беше малка да я натисна физически дори да легне, а сега.. дърта магарица на 5 г. мога ли да я разнасям на ръце към банята и обратно насила 
Най-странно е, че всъщност на нея са й позволени разни неща дет на децата повечето родители забраняват, като например да шляпа в локвите, да се овъргаля в пясъчника и все от тоя сорт. Неща, които на мен не са били разрешени като дете аз сега разрешавам. С това искам да кажа, че не е дете, на което всичко се забранява и то застава в опозиция.
В градината казват, че е много умна, но не се концентрира. Т.е. концентрира се когато тя иска и за неща, които тя иска. Умее да прави много неща, но гледа да ги претупа, за да седне да играе. Аз я наблюдавам. Това дете сякаш се изключва. Когато се опитам да четем например пиесата за театъра, който посещава тя се изключва. Вижда се, че мисълта й е някъде си. Освен това непрекъснато живее в някаква роля. Много трудно излиза от нея, а ми се струва, че на тази възраст трябва вече да умее да се контролира.

Винаги съм поощрявала да показва емоциите си, положителни и отрицателни. Досега не беше проявявала агресия, но онзи ден го направи и то към мен. Ядоса ми се, че я задържах да не излиза на двора при майка ми. Беше въпрос на 10 минути. Това дете побесня, ама просто побесня. Аз изчаках да се нафучи колко ми е ядосана. Седим си ние, тя сърдита зад гърба ми, аз гледам ТВ и изведнъж ме уселва по главата чехъла й... Еййй, казвам ви побеснях и разбира се реагирах първосигнално. Яде пердах...  Питам я защо ме удари с чехъла.. Ами защото съм ти ядосана! Добре, де, казвам аз.. знаеш, че винаги може да кажеш че си ми ядосана, имаш право на това, но защо посягаш?

И така.. много има още да разказвам, ама постепенно, че и без това много объркано стана... Но опредлено виждам как съм на ръбеца да се проваля. Чета Додсън и виждам много неща, но на практика ми е много трудно да постигна нещата...

Vache, много се радвам да те видя тук  И аз отдавна ги чакам тези магически 5, навърши ги, дано скоро дойде промяната.
Много неща си писала, засега няма да коментирам всичко, че нямам много време Просто се радвам, че си тук и споделяш.

За авторитета, трудна тема  Да се вслушват в съветите ти, да приемат, че може да знаеш повече, защото имаш повече опит, такива неща. С темпераментни деца е трудно, един от белезите им е, че имат силно собствено мнение, което не търпи авторитети.

За правилата и друг път сме говорили, че са важни! Те дават спокойствие и сигурност на децата, последователност и донякъде помагат да се градят ценности. Затова не са самоцелно "НЕ", а мотивирано обяснение защо трябва да се огледаш преди да пресечеш, не е добре да чупиш дърветата (ей това не съм вярвала, че мое дете ще направи    ) и т.н.
Ако са твърде много детето се задушава. Но без правила няма никакви корективи и начини да разпознае кое поведение е "добро"  и кое - "лошо".

Плуването на играчки в тоалетната. Бих обяснила за микробите, болестите и бих предложила да плуват в леген.

Ваче, ролите явно са типични за нашите момиченца, и друг път съм забелязвала тази прилика - артистичност, чувствителност. Все е някой, особено такъв, който се харесва от другите, най-вече от мен.
И Катето се мотае с лягането. Обикновено като прекали отивам и сядам на компа като й казвам да се обади, като е готова, но се скъсява дължината на приказката и ако е след половин час просто няма такава. Това обикновено я ускорява, а мен ме успокоява.

Ваче, знам, че си фен на Додсън, има хубави неща в книгата му, но за мен е малко краен и някак не можа да ме грабне и очарова. Има и при него залитане в посока "дресировка", а аз като усетя нещо такова и се отдръпвам.

Чакам с нетърпение 27.03. - 5-тия Рожден Ден

майчета не ме отчайвайте до 5 г ли ще е така ,малкия е суперрррррр шарен бонбон
Много буден е за 2те си години,говори добре,обича да рисува,много е миличък...,но с това за неговите положителни черти,ритане,търкаляне бутане чупене е ежедневие,изреченията с НЕ са задължителни ,не позволява да се вземе нещо от него...а ако случайно успея...се започва голямото висенееееееееее или лежане на земята и РАЗБИРА СЕ с мрънкане придружено
Забелязах едно нещо-кажем ли нещо от рода недей да стъпваш в/у касетофона(вчера реши че това е стол и сцена за пеене)и се покътерва по него с още по-голяма сила и тропа...ей така защото сме го предупредили да не го прави
В яслата лелката каза че провалял заниятията на цялата група...НАРОЧНО ,умен е и знам че разбира последствията от действията си...и в това е точно проблема ,в яслата дори сам се наказвал ,след като направи белята

У дома когато сме двамата всичко е ОК,слуша ме...нямам някакви големи забележки,но дори и само баща му да се върне и се започва...нееееееееее ,мрън,бута,започва да се бие с нас,незнам какво отключва тези му действия,но определено пред публика е във вихара си
До скоро се въздържах от крясъци и шамарчета..но вчера например неиздържах и изяде един по дупето ,баща му и той се опитва да му обясни нещо но уви...малкия тотално изключва...започва дори да си запушва ушите..и се плези,придружено с някакъв звук

Ето това е - доста дълго и объркано стана но е само малка част от неговия темперамент


пп: ПРАВИЛА И ЗАБРАНИ ЗА НЕГО НЕ ВАЖАТ,А РЕСПЕКТ ОТ НАС НИКАКЪВ НЯМА

Ние 30 март.... - 5 рожден ден.. Не вярвам да стане по-розово след това, най-много да стане по-устата 

anilevi, Александра така проваляше цяла година заниманията по танци в 1-ва група на градината. Конфликта с каката по танци беше жесток... Тази година не ходи на танци по тази причина. Не й беше явно интересно и разваляше дисциплината...

Millena за пресичането и за дърветата говоря нон-стоп. Мисля, че това разбира. Абе колкото и да е буйна и с характер в същото време е много обичлива и внимателна към децата, много е възпитана, говори на Вие на възрастните. В речника й винаги присъства "Моля Ви", "Извинете ме" и т.н. Тия думички ги е научила в движение, никога не съм я учила с цел да ги употребява. просто с изненада установих, че го прави. Е това е направо скрита лимонка. Колкото изглежда възпитана, толкова в главата й се въртят щуротийките. Лично аз срещам огромни затруднения в общуването с нея. Това за мен е проблем голям. Опитвам се да й вляза под кожата, обаче определено тя не е характер, с който мога да контактувам без напрежение. Вярно, собственото ми дете е, но има много силно изразен характер. Може би трябва да я моделирам. Забелязала съм, че както ми се противопоставя в моменти когато не знае, че съм наблизо ако я накарат да прави забранени от мен неща тя казва "мама не ми дава едикакво си" Обаче ако аз съм там ще го направи със сигурност някак напук на мен. За да ми види физиономията. Опитвам се да й обясня, че ми е изключително неприятно да й се карам и че имам чувството, че й харесва когато съм сърдита. Тя отрича разбира се... 

За лягането.. Катето обаче все пак идв акато усети как се скъсява приказката.. Моята си прави каквото си иска. Понеже е самостоятелна аз я карам сама да иде да се съблича за влизане в банята и когато е готова да ме викне. Варианта е да ида и да я съблека, да ама тя ще свикне аз да го правя. Вече е голяма и трябва да може тия неща. Обаче например има едно нещо което е за нея задължително. Миенето на зъбите! Сама го изисква от себе си.. просто не пропуска и няма мотаене за това нещо.

За Додсън. Аз много го харесвам, защото си обяснявам нейните реакции. Много харесвам и идеята му за договорите. прилагала съм я в по-софт вариант, защото беше по-малка и действаше. Сега ще трябва да намеря най-после общ език с нея и да почна да сключвам договори, да видим дали ще е по-дисциплинирана.

Казваш, че Катето влиза в роли. Не знам, но Александра е като зомби... разбираш ли, пълна обсебеност и концентрация. Госпожата в театъра каза, че детето има пълна концентрация като играе, което е прекрасно за един артист, да ама само когато иска го прави. 

anilevi, мъничък е за правила и респект. Важното е да си повтаряте нещата, влизат им в главата, нищо, че не личи. И в един момент осъзнават повече и по-дълбоко нещата, не е напразно 

Ваче, Вики много се промени между 5 и 6, затова се надявам сега и за Катето. На моменти ми се струва много разумна и порастнала, но после пак влиза в по-тежки периоди...
Знам болката и усещането, че не можеш да общуваш нормално, изпитвам я непрекъснато. Надявам се, че постепенно заедно намираме начина. Нали затова сме тук 

Катето е МНОГО различна с нас, най-вече мен, и другите. С мен да се каже някоя вълшебна думичка е буквално срамно за нея. Когато го осъзнах бях така  Работим по въпроса...
С другите е страшно мила и обаятелна, всеобща любимка е.

За лягането, може би за Сашето приказката преди лягане не е стимула, но сигурно си има някой все пак

Договорите доста помагат понякога, практикуваме и ние разни "сделки".
И аз харесвам Додсън, просто част от методите му са ми в противоречие. Но принципно човек може да намери хубави примери и идеи на много места и в много системи, така че е полезно да имаш поглед.

Катето не е чак толкова концетрирана в ролите си. Мисля, че го прави предимно, за да получи внимание.

И аз съм за бой, че чак сега ви откривам!
Хем преди няколко месеца Тинкърбел ми даде жокер....
Не мога да кажа кое от двете ми деца е по-темпераментно. Обаче си имат кодово име - природни бедствия, или разбойникът и бандитката.
Някои от вас ме познават от Деца с увреждания, тъй като дъщеря ми (през юни ще навърши е със синдром на хиперактивност и дефицит на внимание. Синът ми уж е кротък, ама като всяко теле, ако не му върви нещо по гайдата и си показва рогцата. Буйни, палави и много жизнени хлапета.
Имам много за разправяне, ама като начало стига.

Милена, аз рядко чета приказка, понеже обикновено вечер поработвам допълнително. Пускам й приказки на дискове. Така заспива. Обаче нещо покрай непрекъснатата лудница не мога да сколасам с точния час на лягане и от известно време си поставям за цел да я слагам да ляга в 21:00. Тя обаче се знаимава с нещо до 23:00. Или излиза от стаята си под предлог "пишка ми се", "гладна съм"  Сега реших, че ще й загасям лампата. Казах й прави каквото прави, в 22:00 лампата се гаси и толкоз.
Ролите.. Саша се вживява напълно. при нея не е привличане на вниманието, защото го прави навсякъде и по всяко време, вкл. когато е сама.
За учтивостта.. с мен също е учтива в повечето случаи, казва "Благодаря, мамо" най-редовно. Дано да има проблясък скоро, защото аз си представях, че до себе си ще имам едно сговорчиво и мило момиченце, а имам една калпазанка, която се люшка в двете крайности да ме дразни до побъркване и след това да ме обича и целува безумно 

Дай ми някакви линкчета какво и къде да чета. Аз Додосън или който и да е никога не съм приемала буквално, винаги си адаптирам към моята ситуация.

Вечернице, как поставиха таз диагноза "синдром на хиперактивност и дефицит на внимание"??? Икакво всъщност значи. по какво се отличава дъщеричката ти от по-палавите деца?

Ваче, то нашто е цяла одисея.
Най-напред я забелязаха в детската градина и ме насочиха към коя клиника да се обърна. Там, в клиниката, след 2 часов преглед и поставиха диагнозата. Беше на 3 1/2 г. Оттогава водя непрестанна борба с нея да я "вкарам в пътя" и засега успяваме без медикаменти.
Темата в Деца с увреждания - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.0

Вечерницe, изключително много се радвам да те видя тук    Знам, че имаш много какво да кажеш тук. Още повече че парените ни бонбони често биват диагностицирани като хиперактивни.
Добре дошла   

Ваче, приличат си куклите ни, но са и много различни. Вероятно Саша не е свикнала с час за лягане. Нали има такава теория, че съня е на фази и човек свиква да заспива в определен час и съответно тогава му се доспива. Ако не легне по това време, то по-добре да изчака следващия цикъл (мисля 1.5-2 часа обикновено, но е индивидуално), защото ще му е трудно да заспи преди това.
В твоя случай, може би да й казваш, че ще гледа по-късо филмче, ако се бави с лягането и т.н. тогава, за да я стимулираш да е по-организирана.

Порастват и стават все по-разумни, в това поне мога да ви уверя 

Определям детето си като темпераментно.Здравейте и от мен.
Основното му занимание е да тича.Никога до сега не съм успяла да му прочета цяла приказка.След третото изречение губи интерес.Песнички слуша.
Странно ми е, че и двете му баби казват, че когато е с тях е много кротко дете.Дори успяват да се разхождат с него, държейки го за ръчичка, на мен това рядко ми се случва.
Има периоди, в които си измисля занимание, с което да ме дразни и предизвиква.Сега, в мое присъствие, езикът му е постоянно извън устата.  Забележките, които му правя не помагат.
Не е агресивен, но се случва да посегне да удари.
Чакам да мине бебешкият пубертет.