Темпераментните деца - тема 4

Ех, Миленче, добре, че са твоите уверения, в тях ни е надеждата

Моите мишки след дълго отсъствие днес отново отидоха на градина и беше голяма драма. Много ми е кисело по този повод. Уж бяха свикнали, уж им харесваше, и хоп, за няма и месец, хайде пак на квадратче номер едно. Голямо нещо е рутината....... дано по-бързо се върнем към нея, че засега това е положението..............

Добре дошли на всички, откриващи темата с известно закъснение  Много е хубаво, че повече майки споделят своя опит и трудности, сигурна съм, че има какво да научим една от друга покрай нашите шарени бонбончета.

Вечернице, чета сега аз... и о, ужас! описваш моята щерка за някои неща. Разбира се далеч съм от мисълта да й поставам диагнози.. обаче Саша е на моменти. Има такива в които прагът й е нисък. Забелязала съм, че това се случва обикновено вечер или когато е преуморена от игра или емоции. Тогава просто е ужас. Първо не може тя да седи на масата и да се храни нормално. Ставането, разхождането и незнам какво е редовния номер. Да, обаче в градината не прави така... сигурна съм... там не допускат да се става и разхожда и играе по време на хранене. Пъзели реди, има търпение и го прави, не го иставя на средата. Обаче има неща, кото като не може да направи и здраво се ядосва, блъска и т.н. Обикновено Александра не може да обяснява спокойно. Сякаш мизълта й върви по-бързо от думите. Тръгва да казва нещо и започва да зацикля на една дума.. все едно щях да ти кажа нещо, ама какво беше то.. ааа, да .... почва, изпуска си мисълта и така. В тия моменти я карам да спре да говори. Да помисли какво има да казва и после бавно да го каже. Иначе си говори нормално и адекватно. Най-спокойна е сутрин. Тогава е сговорчива, съсредоточена...
Например моето дете не помни имена. Много трудно се справя с имената на хората. От филмите всички герои ги знае от раз... има чудесна памет, помни дълги текстове и пр.. но имена,... забрави! Чудя се как е научила децата в градината как се казват  

От 1 г. й давам чисто рибено масло. Не знам дали има някакъв ефект, но поне то си е полезно за много неща, та продължавам да давам.

Може би ще трябва да въведа и аз режим стриктен. Също ми хареса това с гледането в очите на нейното ниво. Аз обикновено я карам да ми разказва за какво е ядосана. опитвам се да й отразявам чувствата. Мисля че помага, защото може много да се дърльотим с нея, но опредлено и много се мачкотиме, целуваме и изобщо много се обичаме и си прощаваме   Между другото тя не е агресивна по принцип. В градината категорични не е, питала съм. И с госпожите си се разбира много по-добре отколкото с мен. Аз като са навън я виждам. Играе си нормално и като ме види, че идвам почват магариите. Учителката вика, виждаш ли я като те види и край!!! Веднага се почва  

Милена, ще се опитам да забележа как е цикъла на съня й. Ще пробвам да я слагам по едно и също време да видим. Може би аз съм доста поизнервена и нямам много търпение, но всеки ден си повтарям и си налагам да се овладея.

Добре дошли на новите членове Ама вече и сутрин и следобяд приветствам новодошли

По повод книгите, чета препрочитам, услушвам се и до никъде не стигам.

Преди малко стигнах до извода, че не знаем къде са границите и те са индивидуални за всяко семейство. На мен не ми пречи детето да ми отговори или да изрази по-емоционално състояние, но ме е страх това през по-късна възраст как ще се отрази. Дали ми е отговорило, защото търси нови истини или защото не зачита никакви авторитети. А ако родител или друг не е заслужил да бъде авторитет в детските очи, дали детето е виновно? Въобще ако можем да погледнем през очите на децата и да видим какво ги впечатлява...

Ваче, непременно и въведи режим и ритуал за заспиване. По-добре и чети приказка, отколкото тези дискове с приказки, за които спомена по-горе. Детето явно има нужда още от близък контакт с теб и се опитва да го показва с агресивно поведение към теб като се прибере.
Най-вероятно е преуморена. Затова ти предлагам да пробваш варианта, като се приберете след градина да си останете поне половин час двете сами, усамотени и да си говорите тихо разни хубави неща. МНого е важно в тези интимни моменти да я галиш по любимите и места - примерно да и рошиш къдрите, да я гъделичкаш по крачетата (ти ги знаеш най-добре). В началото може и да се дърпа и да не иска. Може да реагира доста агресивно, но ако ти го правиш всеки ден последователно и настойнически, тя ще свикне и след време ще се наслаждавате една на друга.
Всяко такова начало е трудно и среща винаги съпротива у децата. Но с времето те виждат, че това им се отразява добре и почват сами да го търсят. Много е важно да намират опора в родителя, особено в майката и да виждат последователност в действията на родителя, защото това им дава стабилност и сигурност.
Предлагам ти подобен подход, за да установиш по-близък контакт с нея,защото тя усеща липсата ти през деня, умората си и реагира неадекватно в такива моменти (неадекватно на нашите очаквания).

Таня, определено всяко семейство и среда си има различни правила, нива на търпимост и т.н. Затова аз лично не обичам да давам и слушам стандартни "рецепти". Всяка идея си трябва да си се пречупи през собствения мироглед и ценности, за да си влезе естествено във вашата среда 

Мими, много е трудно това връщане назад Катето миналата зима внезапно имаше един доста дълъг период, в който ревеше сутрин, че не иска да ходи на градина! 2-ра година й беше, нямаше нови учителки и т.н. За мен това си остана загадка, но беше много, МНОГО трудно. А на първоначалното тръгване не рева, беше страшно вдъхновена и нямаше период на свикване и адаптация.

Ваче, аз лично вярвам в режима, не прекалено строг, но да си има ред. Колкото пъти сме го нарушили фрапантно, толкова пъти горчиво съм съжалявала. Не става дума да се спазва до минута, но все пак. Онзи ден бяхме до късно в зоопарка, обядвахме в 14:30. Съответно към 17 ядохме плодове, малко по-късно децата поискаха мляко с бисквита и реших, че това им е вечерята. Да, ама в 8:30 бяха гладни и тепърва вечеряхме точно преди лягане  Това ми е най-пресния пример за грешка от моя страна. А хем си знам...
Ако пък им наруша силно времето за лягане или не си спазим ритуала, това в огромно количество случаи води до кисели, раздразнителни и мрънкави деца, които после искат МНОГО повече усилия, за да се успокоят и заспят.
Затова такива неща гледам да се случват изключително рядко.
При теб със сигурност е много тежко с това доработване вечер Аз имам разни мои си неща, не точно работа, а примерно сайта в подписа ми и т.н и когато ме чака нещо такова съм доста изнервена и много по-нетърпима към моткането преди лягане. Когато не бързам да работя след като легнат е много по-лесно.
Така че ти съчувствам силно    Дано опитите да наложите някакъв режим сработят бързо и това ви помогне.

П.П. Вечернице, писали сме едновременно. Абсолютно съм съгласна с всяка дума    Още преди ти казах, че много се радвам да те видя тук, защото знам колко сходно разсъждаваме и че борим едни и същи неща.
Както казах ритуала и режима са много важни и според моя опит. И времето заедно. Много е малко за съжаление, а децата си го искат. Затова си представям колко е трудно с доработване вечер. И преди съм писала, че ако им отделиш 30 мин на заспиване, но спокойни и само за тях, после много по-бързо се успокояват и можеш да работиш. Единственият проблем е, че често това отпуска много и мен и после едва се стягам да свърша нещо. Но пък си струва заради децата.

Изумително!!!!!
Точно това си мислех да напиша!
И дори да предупредя за съпротивата в началото.
Моето магаренце Лъчи вече чака с нетърпение вечерните приказки. Винаги когато пропусна е тъжен и унил , а дори и на мен ми липсва

Почти за нищо на света не сме пропускали вечерната приказка от 5-6 год. насам
Ако е късно и т.н. четем някоя къса, те си ги знаят и сами избират тях, когато съм предупредила, че мноооого са се мотали на лягане. Но четем, ритуал си е и си го искат

Аз пропускам понякога - има дни, в които наистина съм супер уморена
Или пък когато той се е мотал с вечерята и къпането....
Когато съм изнервена предпочитам да не му чета, имам чувството че го изнервям допълнително.
Явно трябва да се мобилизирам - може и това да помогне допълнително за успокояването му.

Вечернице, още тази вечер почвам!!!
Добре де, а трябва ли на детето предварително да се казва, ето сега ще правим едикакво си... или просто си правим нещото. Приказки четях преди, но откакто работя допълнително нямам тази възможност всяка вечер. Но ще намеря време да й чета. Иначе сядаме  и играем двете когато имам време.
Да ви призная режима ужасно ни се скапва в събота и неделя. Тогава ходим при бабите и всичко се прецаква. В градината се хранят под час, а като идем при майка ми ядем примерно в 14:30. При свеки пък си лягаме ужааасно късно... там направо е загубена каузата лягане в 21:00 Нещо трябва да направя! Оня ден говорих с мъжа ми и викам, че не може така това дете да спи по 7-8 часа. не е нормално. Виждаме я как се разбеснява точно като е скапана от умора. Превъзбужда се.

Милена, не мрънкат ли ако четеш къса приказка, Мойто еееей такава уста отваря   Започва да настоява, да се тръшка и т.н.
Четох на д-р Додън едно обяснение за "синдрома на омекналия картоф". Накратко децата, които страдат от липса на внимание предпочитат да ядосат родителя, защото знаят, че така със сигурност ще получат внимание. Както човек ако е гладен и омекнали и скапани картофи ще яде като няма друго. Може би оттам идва нашия проблем. Тя ме ядосва умишлено, защото знае, че аз тогава ще обърна внинамие. Между другото Александра не е неуверена, тъкмо обратното. Аз много я поощрявам. Казвам й непрекъснато, че е много умна и красива. Хваля я за всяко нещо, вкл. и за инициативата да избърше входната врата с неизцедения парцал за под, в релултат от което вратата беше цялата в косми от кучето.. бляк   но получи похвала, че е проявила инициативност и й обясних, че вратата се бърше "ето с тази" кърпа  

Аз например ги наказвам да си легнат без приказка за неподредена стая. На следващия ден стаята е облизана.
Но това са редки случаи.
Да ви питам по колко време разрешавате на децата да гледат телевизия? Забелязвам, че при моите, ако изпусна момента и след това почти превъртат от превъзбуда.  Гледам да не прекаляват повече от 2 ч да не гледат за целия ден.
Ваче, децата се възпитават като се придружават и съпровождат. Това определя и поведението ти. Като придружител имаш правото да кажеш какво ще се прави или не го казваш и направо го правиш. Така просто насочваш детето в правилната посока. Като начало ти предлагам да не и казваш, а просто да го направите.
За режима през уикендите у нас е същата работа. Но пък те си знаят, че тогава мама и тате си отспиват, стават, обличат си халатите, вземат си по една ябълка (или друг плод) и си играят тихо и кротко. По някое време им писва и се гушват при нас, почва гъдел до припадък и бой с възлгавници, докато мама се предаде и обещае, че ще направи палачинки за закуска (примерно). Обикновено закуската е чак в 9,30.
Но те така са свикнали вече от няколко години, че го приемат за нормален график. Вечер ги оставям до по-късно (сега е същата работа, понеже в момента е великденската ни ваканция). Дори като се преуморят, сами отиват да си лягат. Но това е резултат от няколкогодишен упорит труд - да си знаят биологичния часовник, да му се доверят и да го слушат. Тогава обикновено казват - Маме, изморени сме, искаме приказка.
Важното е да се почне отнякъде и да не се отпуска края.

ВАче, за мен това че нещо е "не по план" не е лошо
режима е режим но не това е всичко на света
разнообразието гради възможност в децата ни да са приспособими,  или поне аз така мисля
считам че проблема с дъщеря ти е малко по-страничен - ще си позволя да те питам ти ка ксе разбираш с майка си и с жените въобще....ако там всичок е по мед и масло значи просто наистина дъщеря ти е различна...и както каза трудно е без конфликти - но! ти го знаеш това...остава ад свикнеш с идеята, че пред теб расте човече чийто характер ще трябва да опознаеш и да приемеш и дори може би да почнеш да харесваш...ако се замислиш колко такива жестове правим за непознати в живота си - поради простата причина че ен можем да ги променим...и ако приемеш, че ен е нужно да "моделираш" и "променяш" дъщеря си, а я приемеш и откриеш доброто в това окето сега те дразни - мисля нещата ще се променят и ти самата ще откриеш нови светове...
надявам се да не се обидиш на моите предположения по няколко твои постове...

Танче, не може по-точно да се формулира това което ме мъчи и мен като дилема напоследък - къде започва разглезването и свободията и къде е границата......
аз също като теб се чудя - добре напъвам се да не го бия, да не се карам и да съм добра...но дали той остава с респект или го губи пред идеята, че ако се тръшне и направи еди какво си мама и тати "клякат" и правят всичок дето ДАни ги командва....
и ако сега не свикне че понякога в живота има "не" и "не може"....то кога? къде? кой ще го научи?

И аз гледам около 2 часа да е телевизията за деня. Също да не работи на празни обороти, ако не гледа а си играе, веднага го изключвам.

Да ритуала с вечерната приказка много я успокоява, ама моето дете ли има проблем, не мога да й кажа сега те наказвам няма да чета, защото не си събра играчките, тя така ще ревне в потрес.

Същата работа или пък ако ги оставя да гледат фирми на компюъра, а ако случайно започнат да играят игри - става страшно просто.
От около месец почти не гледат телевизия. Определено при Лъчи ефекта е налице, за Боби не мога да преценя. Смятам трайно да въведа практика на липса на телевизия - просто не намирам нищо полезно и предизвикващо мисленето в канали като Джетикс, Фокскидс, Картууннетурк / сполучливо наречен от една моя приятелка живееща в англоезична държава - КРАтун нетуърк  /
Когато ги пускам или е нещо по Дискавъри или е Анимал планет или е някое музикално предаване. От няколко месеца вече твърдо водим Боби с нас на театър, другата седмица ще е и първото му посещение на опера.
За в бъдеще твърдо ще лимитирам престоя пред екрана. А на компютъра ще следя зорко какво точно се прави.

Наде, за сега съм решила, че трябва 1 "Не" да изтърпи. Да не става живота им само забрани, но все пак трябва да има ограничения, моето за момента е да не плуват неща в тоалетната, показала съм къде може да плува. Мисля, че трябва да осъзнаят една /първата/ забрана, после наказанието.