Темпераментните деца - тема 4

NikiFin, радвам се най-после да те видя тук. Надявам се темата да ти помогне. Но дори и "само" балсам от споделеното да е, пак не е малко.
В онази твоя тема не бих писала, мисля, че и на теб, и на всички тук им е ясно защо. Точно това беше причината да се отделим в свое си местенце!

Таня, благодаря ти    Днес съм в доста по-добро състояние на духа и се чувствам заредена 

Да ви кажа много помага като си спомним ние като бяхме малки и как се чувствахме в ресторант, кое ни харесваше и кое не. Така разбираме детето си по-добре и поведението му вече е съвсем нормално и много по-малко дразнещо. Разбира се това означава, че ще си спестим ресторантите или поне ще ги редуцираме до минимум както и много други наши удоволствия в името на детето. Важното е тези неща да се правят с положителна нагласа, с мисъл, че правим нещо добро за детето си, а не с досада че Ето пак трябва да умирам от скука за да му е добре на малкото 

Аз лично гледам да тръгвам към такива събития с предварителната настройка, че ще издържим колкото можем. Преди отивах, за да се отпусна и забавлявам и аз - голяяяяяма грешка! След това идва разочарованието, че няма да се получи и съответно нервите и напрежението ми. Сега отивам с настройката, че на децата бързо ще им писне, взимам мерки по случая, но имам готовността да се изстрелям за 5 мин, ако видя, че им се преминава границата. Това е по-добре и за мен, и за тях.
Пресен пример, даже 2
На 1-ви май отидохме на концерта в Борисовата, за да се видим с БТР, че отдавна не ни се е случвало, а сме големи фенове, включително децата. Събитие на открито, перфектно хем да видят концерта, хем лесно да си тръгнем. Е, те бяха последни в 2 часа концерт. Ние обикаляхме наоколо, децата играха, гледахме лилиите, хранихме гълъбите, ядохме пуканки и солети... За БТР вече бяха превъзбудени и уморени, беше 13 часа, топло... Щом чуха 1-вата песен доприкаха при мен да гледат, стояхме отстрани, на добро разстояние, но виждахме. Вики, разбира се поиска да отидем да гледаме отблизо, така че се понесохме. Пред сцената е върховно, там най-обичам, но разбира се на него страшно бързо му стана шумно и напрегнато, колкото и да се кефеше на музиката, на Наско и Славе, които както винаги ни се радваха много  Ами на 3-тата песен видях, че няма да издържи и отидохме далеч от сцената. Беше ми криво много, защото обожавам такива концерти и отиването напред ме докара до любимото ми състояние да чувствам музиката. Дадох си само 1 мин да ми е криво, после си припомних, че ЗНАМ, че силната музика и концерти ще ги превъзбудят, така че бързо ми премина желанието АЗ да си изживея концерта и да се забавлявам. Потанцувахме си, попяхме си малко отстрани, поиграха малко и прецених, че е време за тръгване, а концерта тъкмо свърши. Бях доволна, че го видяхме и чухме и съумяхме да опазим баланса.

Хайде другите ми пресни примери ще ги спестя засега

Здравейте и от мен.Прочетох част от първата ви тема.
Мисля да се присъединя към вас,ако ме приемете 
Дъщеря ми е на 2 годинки и две седмици,много е чувствителна като и се скарат ,не говори за възрастта си,има малък сбор от думички ,които ползва,повече борави със мимики за да обясни.Миналата година доста шамарчета и блъскания отнесе от други деца,а ето сега тя така блъска и бута без причина.Отива взима понякога играчката на някое дете нарочно и започва да бяга ,за да може то да я гони 
Ще мие интересно при вас,да почерпя опит   

Дея`, разбира се, че си добре дошла 

Дея`, моят син е така от как проходи. Прави всичко възможно включително и да взема чужди неща с единствената цел да го гонят - това му е любимата игра до ден днешен. Не съм намерила начин да му променя хобито, но и защо да го правя. Казвам му, че не е хубаво така, ама на кой му пука. Нека пък се научи от собствен опит как трябва да се държи в крайна сметка. И той е зле с говора, и той блъска и бие близнаците защото искат да му пипат играчките или просто защото е ядосан на мен и веднага тича при тях и им прасва един или ги бута или ги хваща да ги бори 
katepate, аз лично бих я наплескала и бих я облякла. Или пък просто няма да идем където сме тръгнали. След като разбира се съм и дала възможност да избере какво иска да облече и да прави. Ако не може, ще и помогна аз така както на мен ми е удобно. Не виждам друг начин. Не може едно дете да ръководи парада. Само ако има рожден ден ще и водя евала за всичко по възможност или ако е болна. Но иначе трябва да се научи, че не е единствената и най-важна на света. Децата особено 8 годишните много добре съзнават, че прекаляват, но го правят само за кеф и защото имат възможност да го направят. Съдя по себе си и по приятели, говорели сме си и всички сме съзнавали, че сме си заслужили боя след някоя беля или истерясване. Не правим добра услуга на децата ако ги оставяме да ни се качват на главите, защото те все повече и повече ще го правят докато се стигне до там, че започнат да вредят на себе си само и само за да видят нашата реакция, да ни ядосат, да ни покажат, че ще си правят квото си искат безнаказано, да ни предизвикат и т.н. Гадно звучи, но децата могат да бъдат много гадни понякога. Както и дъртите де.
Лично аз съм избрала да съм строга с моя син. Само че често съм безсилна щото имам 2 бебета на главата, които не мога просто да захвърля за да гоня и да се разправям с брат им. Но от друга страна никога не го лишавам от гушкане когато има нужда и си поиска. Не се давам за пример, защото нямам кой знае какъв успех и детето ми е доста неконтролируемо. Но поне със спането с баща му сме непреклонни и този проблем отдавна е решен.  Понеже чета, че много деца трудно си лягат примерно

И аз мисля, че понякога съм много строго с моя син. Майка ми смята, че на моменти прекалявам, но напоследък забелязвам, че много започна да ми прави на пук и да се прави на разсеян, че уж не чува какво му говоря. Прави ми и впечатление, че напоследък често се опитва до потупва брат си / уж без да иска/ когато си мисли, че не ги виждам. Предполагам, че така си отмъщава заради това, че все го караме да отстъпво на брат си.

Миленка, с този БТР само се размечтах. Но големият ми син вече страшно се кефи на рок-банди и някакси е по-различно сега с него. Няма как да водим още и бебока - ще изчакам още няколко годинки.

Иначе вчера това си мислих защо децата стават невъзможни, когато са на гости или ресторант. И ние като Миленка сме супер тренирани и ходим там, където на всички ще ни е готино.  Но аз си се представих в следната ситуация - замъкват ме на банкет с големи софри с манджи и кръчмарска музика, наоколо пияндета (описвам това, защото не съм фен на такова празнуване, но не искам да обидя никого), а аз да съм закотвена там и да не мога да си тръгна. Е, няма ли да ги побъркам - как мислите? Та си представих някое дете на място, което му е тъпо и не може да си тръгне, защото е малко и е с мама и тати. Единственият вариант е да им лази по нервите, да ги изложи пред другите, та те да се сетят да си тръгнат. И аз като се представих в тъпа за мен среда, много ясно ми се изясни бунта на децата. Слава богу, че не съм попадала в такава обстановка, че иначе последиците сигурно ще влязат като новина номер 1 по ТВ 

Дани, примера е добър, с дребното ми уточнение, че децата не го правят нарочно, за да ни ядосат или изложат и да си тръгваме, а просто защото не им е добре в различни смисли на тази дума - шумно им е, скучно им е, задимено им е, не обичат много хора, изобщо некомфортно им е по някакъв начин. Затова търсят начини да се отърват - беснеят, за да се абстрахират или за да не им е толкова скучно и т.н.

NikiFin, радвам се много, че се присъедини към темата. Само по въпроса с "наплескването" не съм много съгласна, а и всъщност тъкмно такъв тип реакции ни накараха да се отделим в тема, именно защото колкото и да ни е криво, напрегнато и каквото и безсилие да ни отнема, опитваме да търсим други начини за справяне със ситуацията. Малко са нещата, които си заслужават насилието (аз дори онова ни действие за взимане на кръв още преборбвам). Казвам го съвсем откровено, въпреки, че съм човек, който и до днес понякога спира с усилие на волята ръката си, която лети към дупето на детето. Просто съм такъв тип темперамент, лесно кипвам в няколко определени ситуации и т.н. Но не бих дала подобен съвет, защото боят Е безсилие и нищо друго.
И при всичко това никой не говори да оставиш детето да ти се качи на главата, но не и да го стъпчеш с бой и налагане на твоята воля!

Това ми напомня разговора ни с децата вчера не обяд, много е по темата. Имахме няколко стандартни ситуации и аз доста се ядосах, така че в един момент им казах, че трябва да се намери начин да започнат да ни чуват (това след дълги поредни обяснения, че ето на, виждат, че не говорим празни приказки с баща им и всяко правило и "така трябва", "така не трябва" бива обяснено и т.н.). Та сина ми каза, че в градината чуват веднага, защото иначе ги наказват, разговорихме се това ли е начина. И мъжа ми тръгна в една много хубава посока, разказа им как се учат животните да правят определени неща - с плясване и захарче. Поговорихме по темата и всички се съгласихме, че те не са животни и ние не искаме да сме дресьори. Та това обобщава мнението ни по въпроса.

П.П. Дани, и ние сме така с концертите, затова гледаме да се отнасяме на всякакви бир-фести и подобни прояви, които са на сцена в парк. Така хем виждаме нещичко от концерта, както и децата, които определено са меломани от сега, хем ни е лесно да си тръгнем, да се поразходим, да се приближим или отдалечим и т.н.
Язък, че не знаех, че сте фенове, оня ден беше страшно подходящо дори за бебе, защото сцената беше тъкмо до детската площадка. Друг път ще те викам 

Миленка, да си стиснем ръцете 50:50 за нарочно:ненарочно 
Те са вече с "няколко висши" и не ги подценявам - винаги са няколко хода напред, което е още по-готино. 

Но все пак зависи и на колко години е детето.


Аз съм противник на всякакви шляпания - просто не мога да си го представя да го правя. За толкова години дори и наказания не съм измислила. Говоря-говоря, обяснявам, дори бях направила комикси с нещо като правила преди години - например, като се храни на масата, не се става постоянно и все такива неща; става по-забавно и за детето, и за мен, а таткото е във възторг от творческите възможности на мама и така купонът е пълен

Да, това е уместно уточнение. Моите още са малки, за тях мога да съдя, че твърдо не е за да ме ядосат, да ме накарат да си тръгнем и т.н. Определено си е чистосърдечна скука, а на концерта е реакция към силната музика, когато си отпред. Вики хем обича това, хем не му понася физически, разбирам го.
Аз го написах това за ненарочното, защото се опитвам да избягам от честосрещането усещане, което имаме като родители, че неприемливото поведение е с цел да ни ядосат, а това определено не е така  Преди и аз го мислех в отделни моменти, но вече си мисля, че виждам мъничко по-от страни. Не че не се ядосвам, де  Но се стремя да видам отвъд това 

Казах ли ти вече, че се радвам да те видя тук  Напълно съм спряла да коментирам подобни неща извън темата ни. Или поне е много, ама МНОГО рядко.

Миленка, за мен "напрочното" не е нещо лошо. Това си стратегия - значи детето разсъждава. 

И това е така. Но все пак мисля, че трябва да са доста големи за връзката - ще ги ядосам-ще си ходим

Аз реално имам наблюдение само върху 1 батко и 1 бебе - реално никаква статистика.
Но определено си зависи от възрастта. Ще наблюдавам бебо кога почва да ни работи "успешно". 

Сега се сещам само по-нови примери, но опрелено са готини.
Аз изобщо не се дразня на това - дори като завърти някаква конспирация, го поздравяваме. Но доста се отдалечих от темата. Нямам предвид някакви номерца за ресторанта, а по-така засукани  - нещо, което иска и си изработва стратегия, за да го получи (не става дума за пазаруване).

Millena, им аз съм против боя и наказването, ама животът е доказал, че в някои случаи само това работи. Или може би има и друго, но още не сме го открили. Ако бяхме щяхме да го ползваме вместо боя. Не че се оправдавам, но е факт, че опирам до тези средства след като съм пробвала всичко останало, което ми е дошло наум. Знам аз какво не трябва, това го чувам непрекъснато и от всякъде. Ама какво трябва никой не ми казва. И аз като не се сещам какво да правя. Мъжът ми е възпитаван доста строго и според него това е правилният начин. Но май само на думи. На дела мнооого рядко ще удари детето. Но на него не му се и налага особено първо защото децата по принцип имат повече страх от бащите си и повече ги слушат отколкото майките и второ, защото ако Давид примерно се тръшне насред пътя и не ще да става, мъжо е достатъчно силен да го нарами и да си продължим да си ходим. Но аз нямам тези физически дадености, което означава, че трябва да търся други възможности, които да ми помогнат. Та мъжът ми хем е за строг режим, хем ми се кара като шляпна малкия. Но като го попитам какво е трябвало да направя вместо това, никога не успява да ми каже, а мълчи като гъз или казва Не знам, Да това наистина ти е проблем и толкоз.