готовност на децата с увреждания, техните семейства детски учители и директори з

Трябва да намеря една снимка на едни хора с усмивки. Усмихнати са не защото живота има е лесен, а мисля си, че така посрещат трудностите по- лесно и усмивката ги отваря за света и света не е излязъл от техния живот нито за миг. Снимките на тези щастливи и усмихнати хора ме карат да си слагам аз моята и честно казано стават чудеса с една усмивка.
Та като заговорихме за родителска интеграция- усмихнете се

Слушам и изпълнявам 

 

Не случайно постоянно казвам, призовавам повече да се усмихваме

Когато влизам тук съм  ,много ви благодаря
Росонери, благодаря ти,следвам те,макар и малко в крива линия   

Мила  oddy не си слагай всичко на сърце(зная, че е трудно), но все си мисля, че има някой около теб, който те обича и разбира. Приема детето ти такова каквото е. Стига ти и един за да ти даде сила , че нещата не са толкова зле колкото изглеждат. Когато минавах по-твоя път ми беше много тежко заради тези , които шушукат и гледат странно  . Затова се заобиколих с хора които обичам и на които държа. Техните деца играят с моите деца и всичко е прекрасно. Знам, че имам истински приятели, които ни приемат такива каквито сме! Когато ми е много трудно гледам да се усмихвам и отивам при някой които да ме зареди с положителни емоции. А тук във форума има много такива  . Ей ОБИЧАМ ВИ!

Ех,момичета затяга ми се примката около врата все повече и повече ,нали от есента ще сме в първи клас и направо съм ,щото чета във форума,чета и дотам.Вие сте страхотни всички,обаче аз беснея защото напрактика дори не можем да накараме тъпата система да помисли малко за "трудните деца",и се въртя в един мой си кръг.....

И аз беснея, интеграцията е само на думи и на разни бумашки, а когато трябва да се възползваш от нея и самите социални институции, инспекторати въобще не ти облекчават положението, а напротив, пращат те в задъдена улица- Оправяйте се, вие си търсете детска градина - масова, в предучилищна група. Вместо те да те насочат в определен брой масови градини, заработели вече практика за интеграцията.... няма такова нещо... пуши ми главата и се питам - кое е по-добре за Гера, да остане в спец градината /подготовка не съм сигурна, че ще има на високо ниво/, в масова пък - тя и самата Гера не е готова в съзнанието си към момента за училище, нито разбира какво.. та, не е за масова с предучилищна, ще има други г-жи и деца около нея, друга обстановка, това да не е върне назад, да я промени пак и ме е страх, та от никъде не очаквам нещо добро...
хайде, оплакох се..

Одди, разминахме се тази вечер

Aз мисля също като вас - мястото на нашите дечица е в масовите детски градини и училища.
Мими посещава от самото начало масова детска градина. Директорката е разбрана жена, никога не сме имали проблеми с нея. Случихме и на учители (макар в началото да имахме малко проблеми с по-възрастната, която трудно разбираше проблемите на Мими). Децата я обичат много, израстнали са с повечето от бебета. Помагат и, а и тя се учи от тях. Незнам, понякога си мисля, че всичко това го имаме, благодарение на малкия град, където нещата сякаш стоят малко по-различно в това отношение. 

Аз и друг път съм го казвала, чие ние това го имахме, защото нямаше деца и ни поканиха да ходим на детска само и само да не я закрият.

Леле,момичета направо ще изперкам,наречете ме куку,обаче много ме е страх от тоя първи клас.До момента нямаме никаква яснота за бъдещата програма на Ана-Мария,на всичкото отгоре от ресурсния ми казват,че програмата се изготвя от училището,от там ми казват обратното, на всичкото отгоре никой не ми отговаря колко часа ще има занимания с моето дете ресурсният учител от септември и още хилядиииии

Одди, въобще не се учудвам на тези неразбории.
Това, което знам за ресурсните е че имат 4 учебни часа на седмица с дете. Ходят по 2 дена в седмицата за по 2 часа. На ресурсен не може да разчиташ изцяло, в междучасията децата са сами, за това и родителите са до обяд в училище с детето.

Всичко е наопаки.

Ние оставихме Гера пак в спец. градина отложена за първи клас, там да й е подготвилната.
В събота бяхме на тържеството на групата на Гери, с която започна в масова градина, децата си получаваха удостоверение за завършена подготовителна група за 1-ви клас, гледам ги какви малки бяха, пораснаха, къде са те, къде е Гера, натъжих се, поплаках си, викам си, сега и Гера трябваше да е там сред тез деца, но уви.. Познаха я, закачаха я, тя им вика кака на момичетата, те я гледаха учудено, по странно.. та разликата между нея и дори деца, които сега ще бъдат в подготвителна за първи клас е голяма.

Интеграцията..
Случва се, но за съжаление бавно, а децата растат бързо..
Няма място за вайкане обаче. Дръжте се, защото нямай кой друг да е в крак с децата ви- с тяхното темпо и с технете нужди. Не може да се разчита на държавата изцяло- видно е. Неправителственете организации - тези дето успяват да свършат нещо наистина са малко, а финансирането на проекти става доста трудно, защото хората не знаят как да ги обосноват. Не е нужно да си икономист за да имаш дете с проблем, но явно е задължително за да осъществиш какъвто и да е проект. Затова си мисля, че човек трябва да се концентрира строго върху развитието и целите на собственото си дете - приобщаването му, социализирането на самите родители и роднини и да не пилее много усилия в грандиозни проекти, ако няма опит. За съжаление от собствен опит проумях, поговорката за дебелия врат на вълка дето си вършел сам работата. Но е така.
По- късно ще пиша още.

Oddy, толкова добре те разбирам. Същата лудница е и в мойта глава. Дъщеря ми от 15.09. ще бъде в предучилищна група в масово училище. Като подавах документите всичко мина гладко и леко, няколко дни по-късно отидох да занеса доклада на РИО за поредното отлагане от 1-ви клас. /Явно в началото не бяха погледнали ЕГН-то, а дъщеря ми е дребничка за възрастта си/. На следващия ден се обади учителката да ни покани на среща, защото трябвало да прецени /въпреки, че има ресурсен учител/ дали ще приеме детето в класа си. Маги е със Синдром на Даун, лъчезарна и общителна е. Оказа се, че са имали големи проблеми с детенце, което е пречело на заниманията и на другите деца, не разбрах с какво заболяване. Та те се уплашили и вече не смеели да приемат деца без предварителна среща. /такава е бг интеграцията/ След срещата се оказа, че в пощенската кутия е оставена бележка веднага да се обадим на директорката. Трябвало веднага пак да заведем детето, защото в училището била комисия за оценяване на способностите и възможностите му с цел изготвяне на учебна програма. Казах им, че вече е доста изморена, но настояха, защото Комисията не идвала всеки ден. Пак я заведохме, разбира се Маги лесно се разконцентрираше и комисията се принуди да се съгласи, че е невъзможно да я оцени обективно. Та на следващата сутрин отново бяхме в училище, за да продължат с тестването.
Много се тревожа как ще потръгнат нещата. Запознах се с ресурсната учителка, изглежда мил и разбран човек, хареса детето ми, вярвам, че ще намери верния подход за да я обучава  и подкрепя. Нощем си разигравам ситуации от типа "ако се случи еди какво си, как да реагирам, а как да посъветвам Маги да реагира. Или как да я науча да се предпазва от присмех, обиди, нападки. Дали да се срещна с родителите и да ги помоля да обяснят на децата си, че Маги е нежна и добра, макар и по-различна. Дали да се срещна с децата и да ги помоля да я приемат такава, каквато е.
Какво бих направила, ако видя, че тя не е щастлива в училище. Знам, че децата са чисти и добри по природа, но също така знам, че ще се изнервят от това, че детето ми говори неразбираемо за тях, че няма да напредва с тяхното темпо, че всъщност реално тя мисли като 4-5 годишна. Че нещата, които за тях са съвсем ясни и естествени за нея ще бъдат обясними след години или никога. Виждам се как седя пред стаята и тръпна какво ще се случи. Разбирам, че не мога да бъда непрестанно до Маги и трябва да се научи да се справя сама, но наистина ми кърви сърцето от мисълта, че някой може да нарани нежната й душичка.
Сигурно всичко това е буря в чаша вода, моля се на Бог детето да се справи с лекота с новите предизвикателства. Знам, че вече ясно определя какво й харесва и какво не, обича децата, но може да отстоява своето мнение. Досега е била в малки групи и то приятелски настроени, а предстои да намери мястото си сред вероятно над 20 нови другарчета. Вроденият ми отимизъм съвсем се е стопил или стаил, не знам. Извинявайте за дългия пост. Всъщност наистина не мога да преценя доколко е готова за тази стъпка, но след няма и месец ще разбера  Успех на всички

Здравейте момичета , и в моята глава е пълна бъркотия , със всеки изминат ден и с приближаването на 15,09, сърцето ми се свива все повече и повече.Ние ще сме в пети клас с многото учители и направо незнам как ще бъде.Проблем си имаме с ученето до сега имаше с него ресурсен учител но да си призная не искам да ви плаша дано привас не стане така , но както вече не един път съм писала полза от него май нямаше.Всичко което сме постигнали с него се дължи най вече на моят упорит труд лошото е това че свикна само с мен да пише и чете и рядко се навива с друг.Учи по опростена програма но незнам как ще е занапред изобщо немога да мисля.Имам чувството че ще се побъркам от притеснение.

Дримче, аз вече като патила напременно на родителската среща обясни на родителите за Маги и им кажи да ти зададат въпроси, ако нещо не им е ясно. Абе при нас синът ми има проблем с едно две най-умните и надарени.

Дриймче, Нончето, като ви чета и на мен душата ми се свива за вас, а че и догодина живот и здраве и мен това ме чака. 
Могат да те побъркат тези комисии, ресурсни центрове, а помощ не.

А това, че дата 15.09. предизвика напрежение у родителите на деца като нашите е непростимо и немислимо за нашата държава, която не трябва да допуска да има такава уплаха.

Успех!!!