Пътя, който трябва да извървим помежду си

Чакай Диване. Това се отнасяше за мен и за дискусията, между мен,Мираета и Фусий . Изобщо не е за теб първия й постинг. Няма такова нещо теб да обвинава в лицемерие. Друго искаше да каже според мен.

Втория постинг също е с обръщение -"  осиновени и осиновители " и пак е отправен към нас,  и касае същото, а не към теб.

Споко . Какво ви става? Тя толкова много ви защитава.
Това е моето мнение.

Прочетох какво си писала Диване и в другата тема - вашата. Не си на прав път. Само това ще ти кажа. Т.е. не си права да обвиняваш ДарЗаМен.

Надявам се тя самата да се включи .

Диване, Дарена, няма проблем.

Мога само да кажа, че разбирам защо... но нито му е времето, нито мястото.

Наистина това е странен прочит, но щом искаш, давай, аз мога да поемам.

За втория цитат обаче, не! Прости, ако и това ти се стори грубо, но да - моля ви, ако искате бъдете благодарни, ако искате не, но разберете, че аз НЕ мога да приема за по-добро, живота в институция, пред КОЕТО И ДА Е осиновяване.
Детето ми още носи жестоките белези от тези откачени, луди, ненормални места!

Говорим за рождената й майка толкова свободно, че тя дори не намира нищо странно да го споменава пред непознати, пред госпожата в детската и кой ли още не! Наричаме я по име, разказваме си тази история отново и отново, ден след ден.
И за нас това е нормално!

Но НЕ Е нормално такова нежно и крехко дете да ми разказва как е било бито с чехъл по главата, как са го плашели с чудовища за да заспи, как са го налагали другите деца и мазали с изпражнения, как дали на еди кой си да яде нещо, ама на нея не, тя гледала... как еди коя си леля я щипела и подигравателно й казвала: кукличка ли искаш? а? на ти кукличка! - и после я щипела... как са ги карали да масажират краката на лелите...
Не е нормално на 4 години да не може да говори, да ходи, да дъвче, да  е едро колкото двегодишно дете. Не е нормално да заспива блъскайки глава в стената...

НЕ. Ако щете бъдете благодарни, това е вашият живот, но ако с гнева си, всички ние, спрем само един вероятен осиновител - аз ще се чувствам омерзена.

Как да бъдем по-добри родители, ще потърсим начини, но ако спрем изобщо да бъдем родители, кой печели? А кой губи?
И ако досега съм избягвала да споменавам някои още по-страшни детайли, то е било именно за да не изплаша някого, защото знам, че с любов, търпение и разбиране всичко е преодолимо.

Ех, наистина става весело тук. Може би трябва да се промени малко и темата като се добави (сложете каска преди да влезнете, желателно е и намордник:).

Не, че съм чел и писал в много форуми, но толкова емоционален, болезнен, нараняващ и крив форум не съм виждал.

А каква е причината? Хората, които списват. Повечето то вас сте чели и писали много по всички останали форуми в Бг Мама. Има ли друго такова място? Ми няма.

Онези хора също имат деца. Болести. Тъпи и мързеливи мъже. Изневери. Но не се държат като нас.

Защо? Защото хората, които списват са различни.

И каква е основната разлика? Болката. Повечето от списващите осиновители според мен не са справили с болката и загубата свързана с липсата на собствено дете. Вторачили са се в нея, станали са свръхчуствителни и им е трудно да слушат за болки. Други болки. Защото тяхната си ги е обсебила достатъчно. И надали могат да поемат повече.

А осиновените, които пишат тук? Нямат ли подобна болка? И каква част от тяхната болка се дължи на изоставянето и каква част се дължи на болката, която са имали техните родители и са я предали на тях?

Болката явно е нхаш серионез спътник. А дали наистина я познаваме добре? И можем ли този спътник от неприятел да го направим помощник?

Защо не?

Все повече се убеждавам, че основния проблем или по - скоро, проблема искащ най - неотложна намеса е работата с осиновителите.

Защото ако тяхната болка не изчезне, тя се предава на децата им. И така ефекта на снежната топка увеличава и преекспонира всичко...

Много пъти сме си говорили, че осиновяването не е панацея.

Та идеята за срещи ЖИВИ между кандидат осиновители и осиновители е чудесна. Работа с тези хора в още по начален етап клиники и т.н би била безценна.

Но да не се разсейваме. Да ви говоря за толерантност , разбиране  ще бъде само бля бля.

Просто се опитайте да не бъдете заслепени от собствената си болка, не толкова егоцентрични и все пак ако ви идва много ми прескочете го:)

И хайде да започнем да се събираме. Чакам с нетърпение тази среща за взаимопомощ. Все повече варвам, че е правилния и работещия модел.

И който се е почуствал засегнат да ми се усмихме:)

Между другото от седмица започнахме една игра с Боби. В момента е забравил всички думи и изпозва само НЯМА...

И изнервения му баща май май честичко му зашляпваше голото дупе (ама е много сладко, а и се учим на гърне вкъщи и се шматка само по дупе).

Та играта е простичка. Тъй като и той много често зашляпва всичко, което не му отърва - от нас до вратата, решихме да целуваме всяко нещо, което искаме да ударим. Аз вкючително:) И познайте колко често целувам гол задник ( ама наистина е много готин!!!).

Играем от седмица. Не мога да кажа, че той се е променил много, но аз определено:)

Предпагам ви я и на вас. Измислете и формат.

И кат в тоя момент ви дойде ПИСНА МИ ОТ ПОУЧЕНИЯ целунете човека до вас:)

Хайде   

Пък на мен ми се чини съвсем друго, много надълбоко търсиш проблемите на форумната комуникация.

Просто нашето собствено съзнание ни играе лоши шеги.
Постоянно някой пише ЗЕЛЕ, а друг чете РЯПА. После първия чете РЯПА, ама разбира КАРТОФ. И така.

Затова нито се сърдя, нито се чувствам разпната. Аз написах ЗЕЛЕ. Някой разбра РЯПА. Ще мине време, може и да се върне и да види, а не само да гледа думите.

Децата са благодат, независимо дали идват от корема или от сърцето ни.

Тук проблема не е с нашите деца. Тези май спряхме даже да ги коментираме.
Тук проблема е с децата на други хора, други родители.

Съвсем без умисъл, тези дни си мислех за майките, които дълго не искат да приемат наличието на тази "първична рана". (Всъщност, мисля, че всички преживяваме такова неприемане.)
И се чудя - не е ли това най-майчинското чувство?
Коя майка иска да приеме и се примири, с това, че детето й ще страда завинаги? Това се нарича любов.
 
За жалост (или радост), осиновяването обаче е осъзнат акт (трябва да е такъв), различен, по-особен и рано или късно трябва да приемем, че тази болка я има в децата ни.
Мисля си, че донякъде е хубаво, че не искаме да се примирим. Ако се примирим, би било жалко и страшно за децата ни.

Сега, не разбрах, Оз, ти задниците ли искаш да си целуваме? 
Опази!

 
 Нещо изпуснала ли съм???? Какво ви става бе хора.....

Няма никакво значение какво ще целуваш, важен е жеста:) А ако видиш това дупе и на теб ще ти се доцелува.

А това, което описваш, грешните тълкувания е един от най - големите проблеми на интернет комуникацията.

Това на живо няма как да се случи. Още по малко да се преекслонира. Затова още една причина да се срещаме повече:)

Хайде да почваме, че нямам търпение. ( Само за дознание имам чудесна каска, така, че не ме е страх!!!)

  Не виждам нищо странно на прочита си, а в интерес на истината, начетох се на мн странни такива.

  " НЕ. Ако щете бъдете благодарни, това е вашият живот, но ако с гнева си, всички ние, спрем само един вероятен осиновител - аз ще се чувствам омерзена."
      Ако реша да следвам тази логика, вероятно трябва да призова всички разочаровани съпрузи да не говорят за болката си при един развод, или изневери ....защото пък кой ще се реши да сключи брак!!!Затова ми звучи абсурдно !
     

Ти наистина, май... нейсе, изморително е.

Я, да видим дали ще затворим кръга: по твоята логика - значи ние да си траем за нашите болки, ядове и дертове, защото току виж някое осиновено голямо дете, реши да интерпретира думите ни като дявол евангелието?!

В другата тема, по-скоро ще си счупя пръстчетата, отколкото да пиша вече някога, но и там си на много грешен път. Дали да не се ядосам, че се сравняваш с дъщеря ми? Или пък със снаха ми?

Дали не четеш малко пет за шест???

П.П. Чакай, че се сетих. От този пост, само това ли ти направи впечатление? За децата по институциите, нещо не те ли жегна? Тяхната двойна болка, не те ли трогна поне малко?

    Дам, стана интересно ,почваш с обидите  , а реши да обвиниш мен в не трогателност , колко е голяма твоята душа се вижда по отношението ти към различното мнение .Ти твърдиш ,че говорейки за болките на осиновените бихме могли да откажем някой вероятен осиновител....аз къде твърдя "значи ние да си траем за нашите болки, ядове и дертове, защото току виж някое осиновено голямо дете, реши да интерпретира думите ни като дявол евангелието?!"????
 Не знам дали чета пет за шест, но знам че ти така пишеш


       Нямам какво да деля с теб, цялата тая "дискусия" е абсурдна , мина всякакви граници и няма нищо общо с първоначалния замисъл на влизането ми в този форум.

Нямам нищо лично към никого и това, което ще напиша се отнася за всички и ще бъда изключително пряма, който иска да се сърди. Отнася се за ВСИЧКИ, аз не деля хората тук.

Хора без комплекси няма и смятам това за нещо нормално, но не смятам за нормално човек да си избива комплексите по този начин. Жалко и патетично е.

Има една граница, която като се премине, човек започва да се излага и да става смешен. Гледам, че докато не съм влизала, това е ставало многократно и се радвам, че съм го пропуснала. Това тук не е подфорум за подпомагане, а махленска сбирка. Хора, претендиращи, че са интелигентни и образовани, се държат като най-простите селски кавгаджийки.

Не ми пука дали някой ще ми се сърди за откровеността, но ми писна от два дни да ви чета простотиите. Не смятам, че съм важна за този подфорум и че той ще обеднее без мен, затова ще си спестя четенето му и занапред, но се излагате пред тези, които визат за първи път, за да потърсят помощ и информация.

Най-напред Кудкудяка честито за новината и дано днес се срещнете с вашето детенце. 

Без  никаква обида, а с чувството, че има много истина в думите на Кудкудяка ще кажа следното – две точки :
1. Считам, че съм една от тези, които допринесоха много за селските разправии  с което не се гордея.
2. Това, което ме предизвика не бяха комплексите ми- макар, че ги имам, а отношението на Мираета към мен, от първите й дни като влезе в този подфорум до днес. Дето казва една съфорумка –„ Ти си й любимка.” Все пак едно внимание макар и такова значи нещо. Можех за пореден път да се „полаская” и да го отмина.
3. Разбирането  ми, начинът по който мисля за осиновяването не съвпадат с някои от вас. Повярвайте ми, има доста хора /и осиновители и осиновени/ , обаче които  мислят като мен, но  не го изразяват във форума.
4. Аз съм много зает човек . Просто последните дни ме хвана нещо мързела, /което сега ще ми излезе през носа/  и си затова имах доста време за форума  и за чатене в нета.
5. Поради  3   и най-вече 4 ще мина пак  на поздрави  и картички и ще чакам срещата през юли и други срещи.

Поднасям извиненията си на  всички. На осиновените, които са засегнати от думите ми, най-вече . Опитайте се все пак да  възприемете, че има хора, които не мислят, като вас .   Нищо лошо няма в това. Различни сме.
Извинете ме още веднъж. Човек съм и аз все пак,  и то грешен.
Никой не е само достоен и винаги прав.

Диване,
идвам от другата тема. Не адвокатствам на ДарЗа Мен, нито искам да съм като говорителя на президента, дето вървеше след него и обясняваше, какво прези е искал да каже.
Обаче. Аз също мисля че съм и ще бъда строга майка. Ще имам изисквания към сина ми. Нито езиците, нито пианото, нито плуването ще му се разминат. Изобщо не смятам да го извинявам и да му прощавам лиготии и глезотии само поради факта, че е изоставен, а после осиновен. Слава богу не е инвалид, нито е половин човек.
В такъв смисъл когато Дар казва, че когато Ирина го  удря на анархия, тя е строга - напълно я разбирам. То е ясно. Никола като ми се затръшка на улицата, защото иска да подкара един бетоновоз - и аз го махна насилствено от улицата - правосъдие ли раздавам.

Разговорите за душата са друга работа и си имат времето и мястото.
Дано да разбереш какво искам да кажа.   

Хайде, сама да си направя разбор. (Не че не ви благодаря за помощта! Благодаря!)

Съвсем честно казано, и за миг не съм мислела, че би могло да се изтълкува като "думам ти дъще, сещай се снахо", най-малкото, защото ясно казах не веднъж, че не си падам по тази част.
Това беше нещо съвсем ежедневно, нещо, което е част от живота ни и което считам за правилно, не само защото едно дете за 4 години в институция има съществени пропуски в знанията за норми на поведение, за добро и лошо, за правилно и неправилно, но и съвсем в реда на възпитанието на което и да е дете.

Което и беше ключът на въпроса ми в другата тема.

Обясних как поведението и отношението ми се променя към човек, за когото знам, че е осиновен. И честно казано, макар да отделям моментите с дъщеря ми (време за ласки, време за дисциплина, по-скоро не в зависимост от ситуацията, а според емоционалното й състояние в момента), се запитах: Как приемате вие това отношение? Харесва ви или ви обижда, да се отнасят с вас по начин различен от останалите хора?
Това беше со кратце.

Що касае, убеждението на Диване, че аз пледирам те да замълчат за болките се, за да не откажат някой бъдещ осиновител, също не е е правилното тълкуване на думите ми.
Без цитати, ще поясня:
Не само, че няма да откажете един съзнателен и зрял човек от желанието му, а напротив - всеки от нас е длъжен да опознае тези емоции и болки, които дали и как ще се проявят, няма гаранции, но знанието не може да навреди, а само да подготви по-добре всеки от нас.
Друга тема е, че не бих си позволила да определям думите на някого. Пък и тук не ми е бащиния.

Това, с което мисля, че можем да изплашим бъдещите родители е именно тази неволна идентификация. Осиновените виждат родителите си осиновители в нас, ние виждаме порасналите си осиновени деца във вас и съответно се поражда едно страхотно напрежение едни спрямо други.
Думите се тълкуват различно, търсейки подтест и оттам и неистовите недоразумения. А понякога си е съвсем редовна човешка слабост, не на осиновени, не на осиновители, а човешка.
Похапванията, пощипванията, попържните насочени към качеството на това какъв родител си или какво дете си, са не на място и по своему отблъскващи.
Това наистина плаши. Нищо друго.

Здравейте и от мен,

ьетях, търпях но не успях, ето ье и аЗ съм бясна. И най прекрасното е ье "имам право спокойно" да си кажа искренното мнение, ЗаЩото съм от кюпа на осиновените, ако беше пак някоя майка, мале мила пак Щяха да я сметат едно хубаво. Поне аЗ с това ьуство оставам в последно време. Нямам ниЩо против раЗногласия , но ако питате мен време е да спрем, ЗаЩото отдавна веье се прекали.
Напълно съм съгласна във всяко отношение с ДарЗаМен, МатаКосмата, Мама Галя и най веье с от мен цитираното. ЗаЩо - много просто - само тоЗи който усеЩа може да раЗбере. Говорим За болка от осиновяването ,от Загубата, от неЗнанието, но аЗ Ще ви кажа ье поЗнавам оЩе по ужасна болка. Толкова интенЗивна и силна като никоя друга в живота ми. Болката която открих наскоро, неоьаквано и обЗемаЩа ме напълно. А съм тепърва все оЩе пред прага на осиновяването. Единствената ми подбуда е може би да дам един шанс на две прекрасни момиьенца (на 9 и на 10 г.) да бъдат обиьани и да бъдат Щастливи. За бурята от ьуства няма смисъл да обеснявам - просто е неупесуема, За борбата която ни оьаква - мога да кажа ье Ще бъде ЗловеЩа, а За шансовете, както все по ьесто ьувам последните дни са  никакви. И въпреки това вярвам, ЗаЩото се водя от сърцето си и от обиьта, която се роди в него в мига, когато видях "моите момиьенца", а Заедно с обиьта и болката от всиько, което Знам ье са иЗживели, мъката им, раЗоьарованието им  и всиьките унижения. АКо сега иЗпитвам всиько това, се питам какво ме оьаква един ден, ако успеем. Просто не Знам. И ьак сега раЗбирам и осъЗнавам, ье има оЩе една страна на осиновяването, която аЗ лиьно иЗживявам като много по болеЗнена и мъьителна, именно Заради силата, която се иЗисква от родителите, докато им се даде ьанс да станат такива, а да не говорим За после, когато се опитват да преобраЗят малките наранени души, в ьастливи беЗгрижни деца и да ги въЗпитат като добри и достойни лиьности.

ОсъЗнавайки колко травмирани могат да бъдат децата от институциите, раЗбирам и колко непосилно е било и може би Ще бъде на родителите да отговорят на специалните им нужди и да реагират най адекватно в ситуациите, когато е необходимо. Грешките са просто предварително програмирани. АЗ обаье мисля ье нямаме право ьак до такава степен да се обръЩаме един ден и да съдим, а може би да се вгледаме в себе си и да се опитаме да раЗберем. Живеем сред Заспал народ, непросветен  и ЗадушаваЩ се в собствените си предраЗсъдъци. Нашите болки, ьуства и усеЩания са много важни, но нека раЗберем, ье има и други такива, които са от Знаьение. АЗ съм на мнение ье иЗгубената енергия в спорове би била на майките в по голяма полЗа в постоянната им  борба в отглеждането на децата им и да направят от невъЗможното въЗможно. Осиновени и осиновители са двете страни на една и съЩа монета (лиьно мое мнение), За тоЗи форум и двете страни са необходими, но все пак си има граници, които просто не трябва да се прекраьват.

Така ьуствам аЗ неЩата

 

П.П. раЗлиьни хора, раЗлиьни идеали, раЗлиьни съдби, раЗлиьни виждания - опитвам се винаги да съм толерантна, но като ми кипне и съм все така директна и откровенна.