Публикувана: 20 март 2008, 16:21 ч.
Последно мнение: 26 март 2008, 15:08 ч.

Влияние върху бебето?

1 986
43
1

# 15 21 март 2008, 00:21 ч.

Варна
Мнения: 912

не вярвам

нито бебето ми е травмирано, нито пък аз ( е, вярно кофти ми беше, че не си го видях първа аз, но чак пък травмирана)
кое бебе е по-травмирано - моето, че не са ми го дали веднага, а чак след повече от 10 часа и то за 2 мин.,но пък след това от както се изправих на крака и си го взех не съм се разделяла с него или някое нещастно бебче, което след раждането си е било гушнато от майка си на секундата, но после е оставено в дом?
поредната измишльотина е според мен това

# 16 21 март 2008, 01:33 ч.

Мнения: 2 144

Не вярвам да се причинява травма,но е добра идея да се слага веднага до майката.Детето разпознава майка си още докато е в утробата и.Разпознава гласът и също.А след като се роди е добре да е до нея,защото това е първото нещо,което е познато,излизайки в един непознат свят.Детето помни чрез емоционалната си памет.Макар,че доста е оспорвана тема в научните среди дали помни още от първия ден на раждане,та дори да става въпрос и за емоционалната памет.

# 17 21 март 2008, 09:30 ч.

Пловдив
Мнения: 558

Чак пък травма за цял живот.....пресилено ми се струва Peace

# 18 21 март 2008, 09:58 ч.

Мнения: 9 973

ще си заведа бебето на невролог още днес Joy

# 19 21 март 2008, 10:03 ч.

Мнения: 5 940

Травмата е за първите часове след раждането, за цял живот не вярвам Laughing

. За подобни твърдения, трябват научни доказателства.

# 20 21 март 2008, 10:07 ч.

Мнения: 2 960

:peace: това с невролога е супер идея.... Mr. Green

много станахме модерни ,начетени ,в крак с разни измишльотини...абе я карайте по споко....всяко нещо с мярка ooooh!

# 21 21 март 2008, 10:30 ч.

Мнения: 1 900

Травма за цял живот е доста пресилено, но според мен е добре както за майката така и за бебето след като се роди да се постави върху гърдите на майката, от чисто емоционална гледна точка на мен ми се отрази добре. Иначе след това бяхме разделени 7 дни и за мен това беше много тежко преживяване което със сигурност остави последици в светоусещането ми, след това постоянно го носех на ръце и винаги спях с него. И до днес ми е трудно да се отделя от него и си мисля, че голям принос за това има раздялата ни след раждането.
Иначе за травми за цял живот Stop

# 22 21 март 2008, 14:26 ч.

Мнения: 8 229

Когато се роди ми го дадоха за малко да го видя. След това следваше мерене, теглене и разни такива. Преди да го отнесат пак ми го дадоха за момент. Не е плакал изобщо. Нито пък аз съм се чувствала зле, че го отнасят някъде- няма да го откраднат я. Почивах си и се радвах, че всичко е минало успешно, че бебето е здраво и силно. Малко след като ме преместиха в стаята, дойде една сестра и оправи креватчето му. След малко донесоха и малкия. Беше през нощта, а отначало ми казаха, че може би ще ми го дадат чак сутринта. В нашата болница бебетата са в креватчета до леглата на майките си. Като го донесоха беше буден и много спокоен. Малко след това заспа и до сутринта и гък не каза. Изобщо не ми е изглеждал травмиран от нещо.

# 23 21 март 2008, 14:47 ч.

Мнения: 4 965

И какво? Сега психолог или психиатър да търся?
Децата ми се родиха 1 месец по-рано и за лекарите беше най-важно да се убедят, че за здрави и дишат самостоятелно. Измериха ги, изтеглиха ги и тогава (даже нямаше възможност веднага да ги измият) ми дадоха да ги докосна и целуна. После ги отнесоха за 1 седмица в кувьози и контактът им с мен беше 2-3 пъти дневно през стъклото на кувьоза. Когато ги извадиха от кувьозите, ми ги донесоха и стояха 24 ч. при мен - определено усещаха коя съм и се успокояваха в прегръдките ми. Но хич даже не дават вид да са травмирани... Даже напротив.

# 24 21 март 2008, 15:11 ч.

Мнения: 8 999

Айде стига с тези свърхестествени способности на бебетата и свръхестествени отражения на това или онова върху психиката им.

# 25 21 март 2008, 15:30 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Раждането е стрес както за майката, така и за бебето...дори смятам за него, че е по-голям.
Поставянето на гърдите на майката се прави с цял намаляване тревожността на бебето в този момент.
Глупаво е да се смята, че щом не помни, с детето можем да си правим каквото искаме ...смятам, че всяка информация и всичко което става около нас оставя някакъв отпечатък върху съзнанието ни...и на тази база се осъвършенстваме като човешки индивиди...на този принцип се изграждат инстинктите...
Но..да се каже чак травма е наистина пресилено, по скоро е дистрес, който отшумява след като майката поеме грижите за детето.
Не се хващайте за дребнавостите.Понякога ситуациите изискват малко жертви...в това няма нищо лошо.А и след изписването майката има цял живот да обгрижва и дарява детето с любов.

# 26 21 март 2008, 22:03 ч.

Мнения: 525

Цитат на: мама_на_фъстъче в пт, 21 мар 2008, 15:30

смятам, че всяка информация и всичко което става около нас оставя някакъв отпечатък върху съзнанието ни...

Така е.

Идеята за емоционалната памет е интересна.
Но по какъв начин тя се осъществява във времето е също един любопитен момент, когато говорим разбира се за новородени.
Така зададена обаче темата става сложна.

# 27 21 март 2008, 23:18 ч.

Мнения: 2 757

Пълна глупост явно изръсена от фанатизиран мозък. Иначе моите и трите са поставени на гърда моментално след раждането и са кърмени на поискване в последствие. Ама всичките са нервозни и истерични.

# 28 21 март 2008, 23:28 ч.

Мнения: 4 753

Родих със секцио и ми донесоха бебето чак на третия ден. Освен това то не поиска да засуче и не го кърмя, така че такава физическа близост не сме имали... но не мисля, че детето е травмирано, много е весел, цял ден гука и се смее, обича да съм покрай него и да му говоря, много е жизнен и си изглежда съвсем наред.