Синът ми също е ужасно привързан към мен. Той е така от новороден, а уж бебетата не разбирали като много малки.
Нищо не мога да правя без него, никъде не мога да излезна, а аз по принцип съм доста общителен човек и малко ми липсват старите приятели. Единственият начин да се виждам с тях е те да идват на гости, а живея в краен квартал и невинаги им е удобно.
Всичко това при положение,че имам помагачи вкъщи, желаещи да ме отменят.
В момента, в който излезна от стаята, започва да реве. Всичко, което правя, е с компания. Мия чинии, той е на пода и ми дърпа крачола или полата. Храня се с него, до тоалетната ходя с него. За да измия банята, слагам детето отпред в количката да гледа и обяснявам какво правя. Иначе се радва на други хора, общителен е, смее се, но е задължително и моето присъствие. Само, когато е с баща си, временно забравя за мен, но той все пак е по цял ден на работа.
Нищо не мога да правя без него, никъде не мога да излезна, а аз по принцип съм доста общителен човек и малко ми липсват старите приятели. Единственият начин да се виждам с тях е те да идват на гости, а живея в краен квартал и невинаги им е удобно.
Всичко това при положение,че имам помагачи вкъщи, желаещи да ме отменят.
В момента, в който излезна от стаята, започва да реве. Всичко, което правя, е с компания. Мия чинии, той е на пода и ми дърпа крачола или полата. Храня се с него, до тоалетната ходя с него. За да измия банята, слагам детето отпред в количката да гледа и обяснявам какво правя. Иначе се радва на други хора, общителен е, смее се, но е задължително и моето присъствие. Само, когато е с баща си, временно забравя за мен, но той все пак е по цял ден на работа.
За някои неща я оставям да ми помага и да ги правим двете, но в някои моменти когато бързам да свърша нещо и тя всячески се опитва да ми попречи...просто полудявам 
От една седмица гледам че, започва да се застоява за няколко минути сама.Преди това само да стана и да тръгна към вратата започваше да плаче неутешимо. 
Даже се разсърди като, влезнах и и се поскарах. 
