Макар че вече започнах работа, записвам се като ветеран в отбора.
- Публикувана: 26 март 2008, 16:44 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 19:40 ч.
Майките, избрали да останат вкъщи - 2
И от мен запис! Почти 9 години (с малки изключения) съм у дома... Не ми тежи, не затъпявам (според мен), с появата на интернет съм в час с всички събития извън дома... Най ценното според мен - наблюдавам израстването на децата си, до тях съм в детските им неволи, в радостите им... Не знам как да го опиша - откритието, че цветето мирише, че моливчето рисува е най хубавия празник и най скъпия ми спомен...
Да отговоря на гостенката от края на миналата тема: Мария, би трябвало всички да уважаваме избора на другите. Съденето и соченето с пръст говори само за липсата на широта на мирогледа на хората и за умственият им багаж. Трудно е да не обръщаш внимание на приказките, особено в малък град, но щом си удовлетворена от избора си и това е добре за семейството ти, значи това е правилното нещо 
Аз да се похваля, че бях на сбирката на плейгрупата на Емем и Крисче, даже пляскаше с ръчички на песничките. Сигурно това ви се струва смешно, обаче той много трудно се включва в нещо с трети човек, камо ли група от хора, така че за мен е успех. Само дето беше станал рано и си подремна в ръцете ми по едно време, та пропусна правенето на пролетни картички. Но нищо, ще се включим другият път по-активно, надявам се.
Аз да се похваля, че бях на сбирката на плейгрупата на Емем и Крисче, даже пляскаше с ръчички на песничките. Сигурно това ви се струва смешно, обаче той много трудно се включва в нещо с трети човек, камо ли група от хора, така че за мен е успех. Само дето беше станал рано и си подремна в ръцете ми по едно време, та пропусна правенето на пролетни картички. Но нищо, ще се включим другият път по-активно, надявам се.
Макар че вече започнах работа, записвам се като ветеран в отбора.
И аз така. 16 години си бях в къщи. Беше чудесно време. Сега започнах работа. Но почти нищо не се е променило. Защото се хванах да работя като детегледачка. Просто смених моя дом с друг дом, иначе почти всичко си е по старому. Върша същите неща ,които вършех и в къщи с тази разлика ,че гледам не мое детенце, а чуждо .Но си го обикнах почти като мое.
Така че още съм от вашия отбор.
Нямам много възможност да пиша, защото малката е все в скута ми. Постоянно ме целува и ми се обяснява в любов.
Но да знаете , че ви чета и ме ВДЪХНОВЯВАТЕ!
СкъпоЦенна, много ми беше приятно да ви видя сред нас. Надявам се да стане редовно!
Ако има други желаещи да ни посетят на плейгрупа - заповядайте, но моля, нека е една по една, или ако искате вкупом - то да е друг ден, защото с повече от 10 деца е по-трудно да се организират заниманията.
И едно предложение. Мисля, че групите за игра, които правим в момента, са идеалният вариант за социализация и на деца, които не ходят на градина, и на майки, които не ходят на работа. Иска ми се подобни групи да се случват във всеки квартал на София и ако искате, можем да спретнем едно кратко обучение и да си организирате такива срещи близо до вас. Пишете ми, ако ви интересува идеята.
И още едно предложение. Знаят може би някои от вас, че мечтата ми е тези плейгрупи да прерастнат в плейцентрове, които предлагат място за общуване м/у деца и родители и комплексни други услуги, свързани с децата (подобни места има в Нова Зеландия, а както после разбрахме, и на много други места по света: http://estestveno.com/index.php?pageid=4&langid=0&itemid … 3005&cid=3020
За голяма моя радост, вече имаме и подкрепата на общината з атози проект (макар че още не сме уточнили в какво точно ще се изрази тя): http://sofia.dir.bg/2008/03/23/news2805206.html
Мисля, че подобни центрове са идеалното място за онези от вас, които искат да се занимават с нещо смислено и обществено полезно и в същото време да са близо до децата си. Все още не мога да дам подробности как точно ще се реализира у нас тази идея от финансова гледна точка, но мисля, че вече сме близо - след почти година търсене на възможност да я осъществим.
Ако има други желаещи да ни посетят на плейгрупа - заповядайте, но моля, нека е една по една, или ако искате вкупом - то да е друг ден, защото с повече от 10 деца е по-трудно да се организират заниманията.
И едно предложение. Мисля, че групите за игра, които правим в момента, са идеалният вариант за социализация и на деца, които не ходят на градина, и на майки, които не ходят на работа. Иска ми се подобни групи да се случват във всеки квартал на София и ако искате, можем да спретнем едно кратко обучение и да си организирате такива срещи близо до вас. Пишете ми, ако ви интересува идеята.
И още едно предложение. Знаят може би някои от вас, че мечтата ми е тези плейгрупи да прерастнат в плейцентрове, които предлагат място за общуване м/у деца и родители и комплексни други услуги, свързани с децата (подобни места има в Нова Зеландия, а както после разбрахме, и на много други места по света: http://estestveno.com/index.php?pageid=4&langid=0&itemid … 3005&cid=3020
За голяма моя радост, вече имаме и подкрепата на общината з атози проект (макар че още не сме уточнили в какво точно ще се изрази тя): http://sofia.dir.bg/2008/03/23/news2805206.html
Мисля, че подобни центрове са идеалното място за онези от вас, които искат да се занимават с нещо смислено и обществено полезно и в същото време да са близо до децата си. Все още не мога да дам подробности как точно ще се реализира у нас тази идея от финансова гледна точка, но мисля, че вече сме близо - след почти година търсене на възможност да я осъществим.
Браво Емем! Стискам палци да ви тръгне по вода!
Аз от тази седмица пък съм си у дома. Уж неофицияно, защото си взех кратка почивка, но с тенденция да стане официално. Вече реших с какво ще се занимавам и даже вече е в процес на създаване. Ще ви се похваля, когато е готово. Може би след време ще ми се наложи и извън къщи да поработвам, но е факт, че по-голямата част от времето ще съм си с детето, а това е най-важното за мен. Та стискайте ми палци да не ми мине котка път.
Аз от тази седмица пък съм си у дома. Уж неофицияно, защото си взех кратка почивка, но с тенденция да стане официално. Вече реших с какво ще се занимавам и даже вече е в процес на създаване. Ще ви се похваля, когато е готово. Може би след време ще ми се наложи и извън къщи да поработвам, но е факт, че по-голямата част от времето ще съм си с детето, а това е най-важното за мен. Та стискайте ми палци да не ми мине котка път.
Емем, много ми хареса идеята за клубове в други квартали. А за кооперативите и плейгрупите, да си пожелаем да се осъществи. Дано, след като имаме такова желание, да потръгнат нещата!
Искате ли днес да си направим импровизирана среща. Аз днес съм с детето и се чудя къде да го водя на сутрешна разходка?
А за кооперативите и плейгрупите, да си пожелаем да се осъществи. Дано, след като имаме такова желание, да потръгнат нещата!Искате ли днес да си направим импровизирана среща. Аз днес съм с детето и се чудя къде да го водя на сутрешна разходка?
Браво Емем! Стискам палци да ви тръгне по вода!
Аз от тази седмица пък съм си у дома. Уж неофицияно, защото си взех кратка почивка, но с тенденция да стане официално. Вече реших с какво ще се занимавам и даже вече е в процес на създаване. Ще ви се похваля, когато е готово. Може би след време ще ми се наложи и извън къщи да поработвам, но е факт, че по-голямата част от времето ще съм си с детето, а това е най-важното за мен. Та стискайте ми палци да не ми мине котка път.
Аз от тази седмица пък съм си у дома. Уж неофицияно, защото си взех кратка почивка, но с тенденция да стане официално. Вече реших с какво ще се занимавам и даже вече е в процес на създаване. Ще ви се похваля, когато е готово. Може би след време ще ми се наложи и извън къщи да поработвам, но е факт, че по-голямата част от времето ще съм си с детето, а това е най-важното за мен. Та стискайте ми палци да не ми мине котка път.
Успех и късмет 
Ако имаш нужда от помощ-свиркай. 
Здравейте, мами!
Записвам се и аз в отбора ви!
Аз все още не съм родила, но се очертава да съм във вашите редици!
До сега така и не съм работила (още студенствам, последна година съм сега), а след това мисля да си гледам детИто поне до две годинки. А живот и здраве, ако мъжо все така му върви работата мисля да си седя вкъщи колкото мога повече. Много се радвам, че подкрепя това мое желание.
Единствено се опасявам, че в един момент може да ми писне да си седя в къщи!
Надявам се, ако се стигне до там да си намеря работа, с която да мога да си седя много време в къщи или да работя от вкъщи!
Записвам се и аз в отбора ви!
Аз все още не съм родила, но се очертава да съм във вашите редици!
До сега така и не съм работила (още студенствам, последна година съм сега), а след това мисля да си гледам детИто поне до две годинки. А живот и здраве, ако мъжо все така му върви работата мисля да си седя вкъщи колкото мога повече. Много се радвам, че подкрепя това мое желание.Единствено се опасявам, че в един момент може да ми писне да си седя в къщи!
Надявам се, ако се стигне до там да си намеря работа, с която да мога да си седя много време в къщи или да работя от вкъщи! 
На София и renci пожелавам успех в начинанията. И скоро да се похвалите с подробности.
На Емем и майките от групите: едно голямо браво.
Аз сериозно се интересувам от плейгрупите ви, но не съм шофьор и в това време няма как да се дундуркаме с градски транспорт - ние сме в Надежда.
Имам (или имах
) желание да направя детски клуб за най-малките деца. Обаче съм за бой - страх ме е дори да си помисля, а така със страх не става. Трябва да седна и да напиша на лист нещата, които искам, както си ги представям и после да почна да действам едно по едно.
Някъде срещнах в нечий подпис тук, че само страхът прави мечтите невъзможни. Трябва да се стегна.
Извинете за объркания пост, пиша нещата така, както ги усещам. Надявам се не се сърдите
На Емем и майките от групите: едно голямо браво.
Аз сериозно се интересувам от плейгрупите ви, но не съм шофьор и в това време няма как да се дундуркаме с градски транспорт - ние сме в Надежда.
Имам (или имах
) желание да направя детски клуб за най-малките деца. Обаче съм за бой - страх ме е дори да си помисля, а така със страх не става. Трябва да седна и да напиша на лист нещата, които искам, както си ги представям и после да почна да действам едно по едно. Някъде срещнах в нечий подпис тук, че само страхът прави мечтите невъзможни. Трябва да се стегна.
Извинете за объркания пост, пиша нещата така, както ги усещам. Надявам се не се сърдите