Майките, избрали да останат вкъщи - 2

Ооо, не мила...в грешка си...много жени работят просто така, за да не си стоят в къщи да слугинстват(както те се изразяват)и да им е разнообразно. Познавам достатъчно такива и за тях със сигурност децата не са приоритет....

САмо да се поразходиш из някои теми в Майки бъдещи и настоящи или в Нашите деца ще прочетеш всякакви неща, включително, че са тръгнали или си търсят работа, защото не могат да издържат вкъщи с едно бебе на ръце, че не си били намерили образованието на улицата да го заменят със слугинстване и ревящо бебе, че така било полезно за децата и т.н.
ЛИчно познавам няколко такива майки. Една от тях ми каза, че твърде много обича себе си, за да се затвори вкъщи с детето.

РЕНИ, явно ти не познаваш такива жени, но аз познавам. 
Ходят на работа точно, за да не са си вкъщи при семейството - просто, ясно и съвсем неразбираемо за мен. И са съвсем добре подсигурени финансово от половинките си, ходят на работа буквално за по 400-500 лв., които не им покриват собствените разходи дори.

РЕНИ , аз лично имам приятелка,която работи ,за да не си стои в къщи.Мъжа й е на отговорен пост, освен това се занимава с частен бизнес,доста печеливш,така че изобщо не й се налага да ходи на работа.Нито има някакво образование,за да гради кариера например.Работи в магазин за козметика.Просто търси разнообразие и не й се занимава постоянно с деца.Има си домашна помощница,която ходи 3 или 4 пъти в седмицата да пере,чисти,готви.Когато децата й бяха по-малки,беше наела един таксиметров шофьор да ги води и прибира от училище.
Така че има и такива ,на които не им се налага,но предпочитат работата.И сигурно не е само тя...

краси.мира ,много ми е интересно местожителството ти.Кажи сега в Париж или Пловдив си,защото.........аз съм в Кичук Париж 
Весел и усмихнат ден ,момичета!   

здравейте мили мами

жужи, до колкото съм чела и слухтарила сребърната вода е много добро антивирусно и антибактериално лекарство. в нея няма никакво сребро, просто е стояла в сребърно "контейнерче" и е добила някои свойства на среброто - малко на принципа, на който действат хомеопатичните лекарства с висока потенция. американските войници си носят флакони със сребърна вода, защото е много силен дезинфектант. сега чакам децата ми да се разболеят, за да го пробвам 

радостина, и аз точно затова се отказвам да чета голяма част от форума, особено ако пише нещо за детска градина и кризите, които децата изживяват. направо ми се реве... от друга страна ми е толкова готино, че ние сме си вкъщи!! децата ми от време на време си канят разни приятелчета, чиито работещи родители нямат нищо против да ги пуснат в нас малко да ги бейбиситвам, а те после не искат да си тръгват, защото техните майки нямат нито времето, нито нервите да се занимават с тях... даже наскоро едно момченце ми каза "лельо м, кога ше ни осиновиш?". аз се засмях, но ако някога мое дете каже така на някоя друга жена, наистина би ме заболяло...

и, майки, които вярвате, че щом децата ви тръгнат на училище няма да имат нужда от вас - лъжете се! да, наистина стават по-независими и харесват от време на време да остават сами вкъщи, но деца, които са оставени да обикалят улиците всеки ден след училище са тъжни!

Всички вие говорите за накакви изключения от правилото. А правилото е, че човек работи за да изкарва пари. И не е нужно човек да работи за да не си стои вкъщи. А също и това, че една майка работи не означава, че не иска да стои с децата си. Или ако не работи, то това е жертва заради децата- на някои просто не им се работи (естествено не визирам никоя от тук пишещите)... Просто ми се видя много тенденциозно това за децата, работата и приоритетите. Така написано създава чувство за вина у някои майки- като amorosa. Изглежда тя търси съвет от вас, но никой не й обърна внимание... amorosa, за това пуснах тема и за работещите майки- можеш да пишеш и там, не си единствената с угризения.

Здравейте, мами!
За първи път чувам за тази сребърна вода - ще потърся още инфо за нея, но ми хареса идеята за ползване като профилактика. Аз ползвам всеки ден за децата, не само когато са болни Низита кремче и Стеримар спрей.
По въпроса за работата, децата и приоритетите. Естествено, че винаги има изключения от правилото. Според мен най-често срещаният вариант е децата да се гледат от майките до изтичане на майчинството, тоест до 2 години и след това детето на ясла, а мама отново на работа. Къде за пари, къде за разнообразие. Аз лично избрах варианта да си гледам децата до три години и да тръгнат направо на градина. Голямата ми дъщеря тръгна на градина на 4 години, защото първа група я пропусна - тогава се роди малкият и не исках да гледам постоянно две болни деца. Другата есен малкият ще стане на 3 и ще трябва да тръгне на градина-но... това ще се случи само ако си намеря наистина вдъхновяваща работа, заради която да си струва да причиня този стрес на малкия ми син. Да работя на някого за 400-500 лв. и да не мога да се справя с децата, домакинската работа и себе си за мен не е добър вариант. Сега се опитвам да поработвам от вкъщи, освен това завършвам магистратура, остана ми само всъщност да си напиша дипломната работа, както и да опресня знанията си по английски език. Отделям много време и за художествена литература и постоянно съм влюбена в различни автори, които изчитам на един дъх - надявам се това да ми помогне срещу така нареченото затъпяване вкъщи 
Стана доста дълго, за което ме извинете.
amorosa, напълно те разбирам как се чувстваш - мислела съм си колко би ми било тежко, ако трябваше да се върна на работа по финансови причини и детето да ходи на ясла, но не разбирам защо смяташ, че това ще е добре за детето. Аз с ужас си спомням стреса на голямата ми дъщеря миналата година, когато тръгна на градина, а представям си какво е за по-малките. И тук само да вмъкна категоричното си несъгласие с майки, считащи, че единственият зор е детето да свикне! Това според мен е по-скоро примирение.
Приятен неделен ден на всички!

Жужи, здравей!За съжаление живея в Пловдив...Париж ми е мечта! 

"...А правилото е ,че човек работи,за да изкарва пари." - РЕНИ , моята приятелка разполага с ... около 3500-4000 лв. на месец.При положение ,че в магазина й дават около 350 лв., за какви пари говорим?!А и знам как си "гледа" сама  децата,да не навлизам в подробности.Но това си е неин избор,нито я съдя,нито давам акъл.Живота си е неин,децата също...
Аз съм направила своя избор.Не защото не ми се работи,а защото децата ми са по-важни от всичко друго.И съм благодарна на съпруга си ,че мога да си позволя да стоя в къщи при тях.

рени, това, което казваш е вярно отчасти. и наистина съчувствам на майки, които трябва да ходят на работа. моята майка е вдовица и нямаше как да не работи. сестра ми също е майка, която работи по принуда. чувството за вина не го насажда няква патка в някъв форум чувство за вина може да изпита единствено загрижена майка, която знае, че това, което и се налага да прави не отговаря на това, което вярва, че е най-добро за детето и.
няма да спестявам чувството за вина на амороса, защото за да го направя трябва да променя убеждението и, че детето е най-важно! така или иначе вече има хора, които се опитват да и кажат, че така е по-добре за детето и, но тя сама усеща, че не е! това, което мога да кажа е "дано намериш начин да извлечеш максималното в тази ситуация".... но какъв е смисъла да го казвам?

за затъпяването вкъщи мога само да се смея   много от познатите ми жени, не само майки (!) се оплакват от точно обратното - затъпяване на работното място, от това, че са затворени от 9 до 5 в офиса, където се занимават със скучни делови неща и нямат време да прочетат една книга, камо ли пък за уроци по пиано, танци, рисуване и т.н. - все неща, които аз уча покрай децата. не на всеки работата му е забавна и пълна с предизвикателства...

да се похваля, че и аз си намерих работа за 2-3 часа седмично!   работата е вечер, тъй че таткото ще може да държи под око живарника. йей! не съм работила подобно нещо от 8 години но съм сигурна, че по-добра от мен няма!!!  

Има моменти и цели периоди, в които си мисля, че ще съм по-добре на някоя работа, каквато и да е, дори да мета улицата, но в следващия момент усещам, че това се случва като съм претоварена или някое от децата е болно. Има периоди, в които направо лудвам. Може би сега се отнасям много по-сериозно към знанията си, защото неминуемо се оказвам в ролята на коректив за някои неща, които учат в училище. Има значение дали аз ще обясня задачата по математика и урока по история и дали това ще бъде бавачката или учителката в занималнята. Смея да твърдя, че знанията ми и нивото ми на образованост са над средните и за съжаление за някои неща зная повече от някои учители. За мен е грехота да не науча децата си, да не им предам част от тези знания, за да може те да стъпят на тази основа и да вървят по-бързо напред.
Зная, че скоро ще дойде моментът, когато няма да се занимавам толкова много с тях, защото ще се посветя на своята кариера и професия. Но засега нещата се получават така - по-добре е да им отделям повече време.

Здравейте мами. Аз също се причислявам към групата на майките, избрали да си стоят вкъщи. Когато забременях обаче въобще не си представях, че живота ми ще бъде такъв. Представях си как детето ще поотрасне и ще го дам на ясла, после на градина и на училище - в крайна сметка бях инвестирала цял живот в образование и кариера, не исках да пропилея това нещо. Каква глупачка съм била да мисля така.
Детенцето ми се роди със здравословен проблем, не непоправим, но все пак сериозен. Трябваше да си остана вкъщи и да си го гледам. Беше много труден период за мен - от една страна проблема на детето, а от друга факта, че трябваше да зарежа всичко, за което бях полагала усилия до този момент в живота си за доста дълго време. Психически бях смазана.
После постепенно здравословните проблеми започнаха да се изчистват ( дано никога да не върнат пак), детето поотрасна и аз свикнах с положението си на домакиня. Не само свикнах, но дори много ми харесва. Денят ми се струва кратък за всичките ми задължения вкъщи и заниманията ми с детето. На толкова неща искам да го науча и толкова ми е хубаво да си играем двамата, че често занемарявам чистенето за сметка на заниманията с малкия. Друго нещо, което много ме радва е, че мога да осигуря здравословно хранене на детето, да давам много плодове и зеленчуци и да му приготвям здравословни ястия (преди мразех готвенето).
Не на последно място е и съпругът ми. Той много работи, за да осигури нормален живот на семейството ни, а аз имам възможност да му обръщам повече внимание и да се грижа за него.
Колкото до личното ми самоусъвършенстване, намирам време да чета и да се образовам по въпроси, които ме интересуват.
Мисля, че водя пълноценен живот.

здрасти beroea, три пъти ура за теб! и моето трето дете се появи с вродени аномалии. не се радвам, че има и други хора, които минават през това, но е някак успокояващо благодаря ти за позитивния пост!
аз работя с моето дете вкъщи и виждам, че то откликва много по-добре на мен, отколкото на терапевтката, на която плащам да го занимава три пъти седмично. намерих си друга, с която ще се виждаме само веднъж месечно и която ще ми дава насоки, а основната работа със сина ми така или иначе я върша аз. и това ми доставя удоволствие. както каза радостина, има значение дали ще го правя аз или някой сурогат, резултата е различен. един ден като поотраснат ще се занимавам с професията, която обичам, затова сега съм им поставила цел - да се научат да готвят и чистят, за да мога аз да работя и от първите ми спечелени пари ще им купя батут  ако щете вярвайте, това е страхотна мотивация

лека вечер и 

Във връзка с това аз пък искам да кажа нещо друго на amorosa (с което спирам с намесата в темата)... Изпитвайки съмнения, това показва, че тя взима отговорно и обмислено решение. А щом е такова- значи това е най-доброто в настоящата ситуация. Щом е най-доброто за нея, значи е най-доброто и за детето й. Защото само удовлетворената от живота си жена може да бъде добра майка. Желая на amorosa повече увереност, тогава и детето ще ходи с по-голямо желание на ДГ и тя ще е по-спокойна. И да не забравя, че важно е не количеството, а качеството на общуването.

Случайно надникнах и това ми се видя чудесно казано. Вярвате или не, много жени, добри майки, изпитват удовлетворение от работа, не за пари, а защото си обичат работата и уменията, които им носи.

Не си представям как децата ми ще са големи, а аз ще си седя у дома да мия пода всеки ден. Може и да не затъпея, но какво ще стане, ако мъжът ми изведнъж изчезне от картинката, а аз съм липсвала от пазара на труда десет години? Не една и две съм виждала в такова положение.

Естествено, че детето е над всичко, но това определено не значи да кръжиш над него 24/7 докато навърши 18.