хайд парк

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=225296.0
Линк към темата за непълното, благодаря на Ганката, че изрови къде е   
След минути ще се редактирам, като копирам поста си от една друга тема, дето така или иначе не се чете май.

Ето го поста ми "Диалог може да има и ще се получи, когато прочетем другия и се опитаме да го разберем /не да го одобрим, да го разберем/, когато спрем да се захващаме за конкретно написаната дума /която може да не е най-подходящата за момента, но ни е попаднала под ръка/, когато спрем да се правим, че умеем да четем между редовете и си признаем, че в повечето случаи там няма нищо, когато не градим постовете си върху извадки от контекста /от контекста, не от текста/."

Аист, не тебе- мене имаше впревид, оня ден като са видяхме ми каза- така и така вика не слушаш изобщо на какво те учи форумът, ще те изоблича- и го направи. Удържа си на думата!
И на мен.
Много отдавна съм стигнала до този извод. Този форум , каквото имаше да  даде го даде. Оттук нататък за мен са важни контактите и срещите на живо.  И за нас, и за децата ни.

Не мога да ви чета, ама нямам и време, цяла вечер обикаляме лекари и утре влизаме в инфекциозна болница да ни изследват за мононуклеоза. Тъй че Исак не мога да го гледам, ама можем да го разболеем. Дивчото е с подути лимфни възли, стискайте палци да оцелеем, че и събота и неделя ще сме там. Ужас направо.

Куку, това пък от къде ти се изсипа на главата.
Пиши какво е станало като можеш, аз ще ти звънна утре да кажеш какво се е получило.
Не се шашкай, сега трябва да си спокойна и за трима ви.

Куку, от къде пък това чудо? Дано да са хаосни патрони!

  Господи! Ще стискаме и ще се молим да ви се размине разбира се 

Как всичко друго ни се струва нищожно и незначително в сравнение със такава болка и грижа ....

Кудку, стискам палци да е грешна диагноза и да е нещо друго, травиално. Ще ти звънна и аз към следобед да видя, какво става със ситния.

Кудку, стискаме палци!

Стискам силно палци да не се окаже това диагнозата и бързо да се възстанови детенце

И аз ще стискам палци.

и аз стискам, кудку. нищо няма да му има на малкия звяр, сигурно е гадна няква настинка.

мишинка, и ти ли бруте. не ти е тъп въпросът. аз съм с непълното осиновяване.
ами закона си го изчела, ако те интересува нещо от практиката, насреща съм. мен лично това осиновяване ме устройва напълно. обаче има една малка подробност, не живеем в българия. не за друго, ама тук по общини, съвети и институции всеки е както знаем юрист и си тълкува законите както му паднат, та малко ми скъсаха нервите. пуленето и тъпите забележки, отделно.
сакат се здрави нерви, торбичка с парички и добър адвокат, докато взема документи, които аджеба обясняват на некадърните служители, че съм единствената родителка на това дете. ама нали се чувствам пионер в тази насока, та не ми тежи много.

иначе си е съвсем нормално осиновяване. само че детето по закон остава свързано с биологичното си семейство. имат роднински връзки.
ако утре се гътна, има голяма вероятност детето ми да отиде при биологичната си майка, тъй като съм самотен осиновител и засега нямаме законен баща.

обаче с годините за всичко установих че има начин, така че още малко и ще съм напълно спокойна и сигурна, че дори и един ден да ме няма, детето ми ще бъде добре.

много хора ги е страх от непълното осиновяване. плаши ги призракът на биологичната майка и огромната вероятност тя напълно законно да се появи в живота им. и останалите роднини могат да се появят. и само това може да е мотив за изнудване. е, и някой новопоявил се биологичен баща, ама неговите шансове са почти нулеви. няма скрито-покрито, няма спорни казуси. просто детето си има много роднини по биологична линия.
но пък от друга гледна точка, това е осиновяването, при което биологичната майка може напълно сама да реши при кого да отиде детето и.
родителските права принадлежат изцяло на осиновителите.

страхът от изнудване в този случай също е голям, но лично аз да си кажа, мен много повече би ме било страх, ако бях приела схемата за припознаване. виж там си си направо потенциална и лесна жертва.
това е в общи линии. ако те интересува нещо, питай. при мен тайни няма.


фокси, дай плешундера на мен. аз ще ти дам двегодишната тръшкаща се, истерична шведска кралица. да видиш за кво иде реч. ако я държиш при домашни условия, дупе да ти е яко, ако я извеждаш само навън - имаш си ангелче.

нтц! объркала си ми името - Брутална е правилното. Мерси за изчерпателния отговор! Прочетох някъде по твоите мнения, че си по спициален член осиновила и затова се замислих туй чудо какво е. Затуй любопитствувам. Поне за себе си знам, че връзки, спомени и срещи с биологичната създателка нямам намерение да заформям. Имам възможност да си взема новородено, когато се появи и си поискам, но не искам. Причини много, но главната е именно рекетьорския момент, дето искам да избегна категорично.

Колкото до предното ми мнение в тази тема.... не че нещо, ама се ядосах, щото можеше поне едно изречение да напише някоя от вас, че тоя вид осиновяване е по-специфичен и да изчакам компетентен отговор, а не да се чувствам като глас в тъмнината, който ви разваля неангажиращото хортуване на седянка привечер по тъмно, пък и не ви приглася в тон.

ku[d]ku[d]yaka, споко и да е мононуклеоза, минава. Малко бавничко - от 2-3 седмици до 5-6 месеца може да има остатъчни оплаквания, но като цяло, туй нещо се оправя.

Ето ти едно изречение, да не кажеш пак, че си глас в пустиня - карай го по-спокойно - тепърва чакане ти предстои, ако се нервираш за неполучаване на отговор в рамките на час-два, как ще изчакаш месеци или години до детето. И мисли преди да пишеш остри забележки - все пак това е форум за взаимопомощ и когато нещо не ни е ясно, предпочитаме някой да даде компетентно мнение, вместо да правим предположения.

Мате, тя плешивката се тръшка и вътре и на вън, а като прибавиш още едно тръшкащо се... песен е направо 

да, ама плехова е бебе, а аз обичам бебета. ще се разберем.

мишинка, донт се шашкай. всеки избира своя път. аз наистина мога само да предупредя за онази схема, но в крайна сметка-всеки решава за себе си.

колкото до контакти с биологичните родители, дори и при непълно осиновяване те зависят от осиновителя. а що се отнася до спомените..........и да искам и да не искам, тях ги има, както и историята на детето. при мен просто така се случи, не съм го искала специално. седях пред дилемата - непълно или припознаване. трети вариант нямаше. затова и избрах непълното.

на теория никога не можем да избегнем евентуална среща с биологичните родители, както и да го въртим и сучем. аз предпочитам да живея днес и сега и да си гледам детето. каквото има да става, то ще си стане.


колкото до съмненията за детето на кудку, как да кажа..............да, няма страшно, ама е нейното дете. тя е среднАнтелегентен човек и се е информирала що е то мононуклеоза. ще имаш дете, ще видиш как е..........душата ти се вкаменява всеки път, когато се разболее.

Оф, аз ли не говоря на български, вие ли търсите под вола теле.... имам чувството, че се опитвате във всяко мнение да намерите укор или заяждане.
Фоксче, като пиша в Мамата от повече от 2 години, имам идея и от наблюдение и в други форуми как стои въпросът с отговорите. Мисълта ми беше не в това, което ти се опитваш да ми припишеш. Идеята беше, че погледни как мнението ми си седи самотно обградено от разни други неща и все едно никой не му обръща внимание - това ме ядоса. Иначе търпение имам достатъчно, че да изчакам.
Мата, казах го с най-добри мисли туй за дитяту. Все пак работя в болница и съм мааалко по-информирана за болестите (още не знам вие с какво се занимавате и кой в коя сфера е по-знаещ). Написах го да я поуспокоя, че като ви чета изказванията ми звучи като нелечимо. Знам какво е да се притесняваш за любим човек. Изпитала съм го неведнъж, че дори и снощи сестра ми ми изкара акъла с едно ЕКГ, че от преглед вчера я изкарали едва ли не с инфаркт, който са засекли на момента.

Що ме карате да се обяснявам като ученичка за всяка дума, дето съм написала? Пък и аз що ви се връзвам... Всеки си има глава и в нея си текат разни мисли - на едни са по-кратички и правички, на други по-длъжки и накъдрени - хора всякакви - не можем да мислим по калъп и да искаме и другите около нас да са на нашето мнение и разбирания. Има една приказка, дето все не я помня дословно, ама беше нещо от тоя род - не забравяй, че всеки човек, с когото контактуваш е загубил нещо, тревожи го нещо, обича нещо. Ей туй изречение много ми помага, когато съм готова да избълвам змии и гущери или ми е непонятно казаното. И обикновено ми помага да си прехапя езика. Пък и аз не съм на 5 години - все имам някаква обща култура и среден интелект да проумея някои очеизвадни неща и без да ми се навират допълнително в очите.

П.П. Коя тема ви е нещо като отчетна или подобно - кой докъде е стигнал в осиновяването и съотвените проблеми и въпроси, които го вълнуват? Прерових темите от първа страница  и не мога да се ориентирам (ей тук интелекта ми избяга и ме остави да се оправя както намеря за добре)