На 1 г. и 5 м. започна да се храни самостоятелно и успешно без много, много поражения.
- Публикувана: 27 март 2008, 09:47 ч.
- Последно мнение: 27 март 2008, 16:42 ч.
Самостоятелно хранене - откога ?
Интересен и живописен процес... това ми хареса 
,но пък бързо свикна и стана много опитна,както с вилицата,така и с лъжицата. 
Чета,чета,че аз не смея още да и дам да пробва нищо. 
Мислех си,че е малка още,явно много съм грешала...А пък съм такава шантава,че не знам как ще преживея като я видя цялата омазана....много съм зле в това отношение 
не мога да свикна и навън да се цапа ,като излезем.
Мислех си,че е малка още,явно много съм грешала...А пък съм такава шантава,че не знам как ще преживея като я видя цялата омазана....много съм зле в това отношение не мога да свикна и навън да се цапа ,като излезем.Значи не съм само аз
Немога да свикна с това постоянно цапане,мазане,повръщане и още какво ли не.Давам му лъжичката понякога,справя се,но веднага след това я хвърля.И после пък започва да плаче,защото се бавя с другата лъжица.Много е гладно моето дете и бърза,бърза....Незнам как ще има търпение сам да се справи
Синът ми го научиха в яслата /на 2 г./, а дъщеря ми - в градината /на 3 г./. Честно казано, изобщо не ми пукаше дали ще се научат или не, защото ми беше по-лесно, по-бързо и по-чисто аз да ги храня.
И аз мисля така!Супи и манджи аз си я храня!Нямам нито нерви, нито време да бърша ,преобличам и прочие.А филийка или кроасан с айрян сама си хапва и си пие.
Ще се научи ,няма начин!
И още нещо-ако аз не я нахраня по собствено желание никога няма да седне и да яде-една купичка супа примерно!
Препоръчани теми