Публикувана: 27 март 2008, 21:48 ч.
Последно мнение: 10 апр. 2008, 21:01 ч.

Има ли българки, раждали в чужбина и отказали присъствието на бащата?

4 933
71
1

# 15 28 март 2008, 03:40 ч.

Мнения: 1 147

Нещата много зависят от това как се чувствате ти и той. Ако не иска, по-добре да не го прави насила. Ако жената се чувства некомфортно, същото. Когато аз раждах мислех, че ще искам майка ми да е там. Нищо подобно, оставих я да чака вкъщи.
С мъжа ми имаме невероятни спомени от този момент, защото беше много споделен. Беше до мен през цялото време. Имах много тежко раждане, с всички етапи от предизвикване, през контракции, напъни и спешно секцио за капак. Хубаво беше, че той беше там, и се радвам, че я видя секунди след раждането.. Има спомени, които няма да забрави, докато е жив.

# 16 28 март 2008, 03:43 ч.

Мнения: 994

Моят и в България би присъствал.
Не мисля, че бяхме толкова по-различни от средностатистическия българин, когато напуснахме България.
Не вярвам, че причината е в "поейчването", до разбиранията и усещанията на хората си е.

# 17 28 март 2008, 04:05 ч.

Мнения: 7 091

Много искахме да присъства и двата пъти, за съжаление в БГ когато раждах това не беше възможно, дори и пари се опитахме да бутнем, но ни отказаха, та успя само втория път, когато раждах тук.
Никога, нито за минута не ни е минавало през ума, че няма да сме заедно. На мен ми беше много неприятно, че първия път бях сама, а мъжът ми се чувстваше някак ограбен от това, че не можа да види едното си детенце да се ражда.
Вторият път, въпреки че ни беше адски трудна организацията, защото сме си само двамата и нямаше кой да гледа малкия, успяхме да направим така, че той да бъде при мен през цялото време. Всъщност добре, че беше, защото лекар видях в последните 15 мин и той нищо не направи, за да ми помогне или да улесни раждането. Една сестра влезе 3-4 пъти за цялото 8 часа раждане и това е. АКо не беше той, кой щеше да ме разтрива, да ми носи лед на кубчета и да ми говори? Той всъщност не присъства на раждането, ние заедно го родихме това дете. Мъжът ми плака като видя малката, въобще за снимки не се сетихме, просто толкова беше емоционално наситен момента, че забравихме и двамата, че има фотоапарат, чак след като направиха АПГАР на Ели, тогава се сетих аз Simple Smile

Баща и беше толкова прехласнат по малката си хубавица, че нищо друго не му беше в ума Simple Smile

Беше невероятно преживяване и за двама ни, просто думите са бедни, за да пресъздадат усещането, което предизвиква този спомен дори сега и у двама ни.

# 18 28 март 2008, 04:17 ч.

Мнения: 7 837

Винаги сме искали да изживеем тези моменти заедно. Първият път, в БГ, обстоятелствата не го позволиха.
Последното, за което си мислех при второто раждане беше, как изглеждам в очите намъжа ми. Със сигурност и неговите спомени не се въртят около разкраченените ми крака...

# 19 28 март 2008, 04:28 ч.

Мнения: 378

Аз исках мъжът ми да присъства на раждането, той също. Не съм се притеснявала, че ще ме види в най-животинския и първичен облик, нито пък съм си мислила, че няма да понесе гледката. Раждах продължително - 28 часа, без епидурална, имаше и малко усложнения, но краят беше щастлив.

Щастлива съм, че мъжът ми беше до мен, че той преряза пъпната връв, че беше свидетел на първата глъдка живот на дъщеря ни.

За второто - пак ще е така, дано преживяването да е по-кратко само Grinning

# 20 28 март 2008, 04:53 ч.

Мнения: 3 491

Едни от най-милите ни спомени и разговори, свързани с децата, се въртят около раждането и първите минути след него:
"Помниш ли как се изпишка още на кантара?"
"А как те цапна по ръката?"
"А как плачеше, и как като се гушна в мама, веднага млъкна?"
"А колко мръсничко беше, като се роди? ... И такова си остана, все маже и цапа ooooh!

)
Благодарна съм на съдбата, че всички тези подробности не са самотен спомен.

# 21 28 март 2008, 06:02 ч.

Мнения: 780

Не съм си и помисляла, че съпругът ми може да не присъства на раждането на децата ни (и двете са родени тук). Нито пък някога е стояло като въпрос за обсъждане. Това са едни от най-съкровените моменти споделени заедно. Мисля си, че без него нямаше да е същото и щеше да ми бъде много по-трудно (най-вече в емоциоанлен план)... все едно, че детето е само мое. Освен снимки, имаме и кратко видео на второто раждане, направено от съпруга ми. Мисля че всички те са показателни за това какво 'вижда' мъжа по време на раждането: новороденото си дете! Не разрязания корем на майката (и двете ми раждания бяха с Цезарово и непълна упойка). Съпругът ми счита ражданията на децата ни за най-невероятното и незабравимо събитие, което сме преживели заедно. Лично мое мнение е, че присъствието на раждане променя цялостното светоусещане.
За справка, и моят мъж не понася гледаката и мислълта за кръв. По време на ражданията нямаше проблем. Мисълта ми е, че едва ли бащите (както и майките) се впечатляват от тези неща точно в този момент.

Ако бях в БГ... не знам. Със сигурност светогледът ми нямаше да е същият. Средата си оказва влиянието безспорно, както и човекът, с когото живееш. Факт е обаче, че повечето ми приятели и познати в БГ приемат за по-нормално бащата да не присъства на раждането.

# 22 28 март 2008, 06:12 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Много искахме и двамата да споделим този вълшебен момент, ходихме на курсове и цялата дандания, но накрая се получи спешно секцио и ме сложиха под пълна упойка, а на него не дадоха да влезе в операционната. Sad

Иначе си беше готов със scrubs и всичко. Действието се развиваше в Щатите.

Честно казано мисля, че ДА това е чисто български манталитет, че жената не иска бащата да присъства на раждането. Предполагам, че ако живеех в България щях да разсъждавам по същия начин - когато човек отиде навън, придобива доста по-широк мироглед, има повече опит и вижда нещата от друга гледна точка. Но пък човек никога не знае.

Базирано на сегашното ми мислене Laughing

: Честно казано, мен не ме е срам нищо да правя пред мъжа си, ако ще ме е срам да викам или каквото там било, защо съм се омъжила за този човек? newsm78

Също не мога да разбера що за баща доброволно ще откаже да присъства на раждането на рожбата си? Не съдя никой, ясно е че всички имаме различни разбирания, просто ми е чудно какво ли аргументи си дава човек, за да изпусне това вълшебно събитие - първата глътка въздух, първият плач, ееехх. Толкова много съжаляваме и двамата, че при нас не се получи така, но живот и здраве дано със следващите ще мине по план. Praynig

Последна редакция: пт, 28 мар 2008, 06:20 от TarikMom

# 23 28 март 2008, 07:54 ч.

Мнения: 7 914

дори не съм и помисляла да не бъда с мъжа си на раждането Rolling Eyes

дори и майка ми беше Mr. Green

това е толкова емоционален момент, че ако не го споделя с мъжа си, с кой друг... newsm78

и рязането на пъпната връв? Heart Eyes

това е нещо толкова запомнящо се...толкова...с една дума.. никакви аргументи не могат да ме убедят , че присъствието на бащата не е наложително Crossing Arms

# 24 28 март 2008, 07:55 ч.

Мнения: 1 169

Напълно подкрепям присъствието на таткото. Въпрос на лично предпочитание, е ако иска да гледа същинското раждане, но подкрепата му и присъствието му в този така свят момент смятам, че е прекрасна идея. Да споделиш с любимия си човек най- съкровения миг в живота: раждането на вашето дете, че какво по- прекрасно от това.
Аз си раждах самотно в БГ. Родих със секцио и в първите минути след пълната упойка исках само едно: мама да е до мен и да ми помага.
Сега съм готова за още едно детенце (дай Боже) и за мое щастие ще имам подкрепата на любимият човек.

# 25 28 март 2008, 07:55 ч.

Мнения: 8

Aз родих преди около 5 месеца в Белгия.Съпругът ми е белгиец и присъства на раждането.Никак не съжалявам-тъкмо обратното.Бяхме си и в този прекрасен момент заедно и така все едно и двамата раждахме ...

# 26 28 март 2008, 10:08 ч.

Мнения: 2 786

TarikMom, аз си обяснявам нежеланието на някои мъже с чист страх.
Страх, че ще им прилошее, ще припаднат.
Иначе несъмнено всеки иска да присъства Hug

# 27 28 март 2008, 10:51 ч.

Мнения: 3 388

Въобще не ни е минавало през ума да раждам сама Grinning

В предродилна, родилна зала, мъжа ми беше до мен, по време на самото раждане стоеше до мен, в последния момент излезе да вземе камерата и така имаме невероятни снимки от специалния момент. Не мога да си представя да се роди детето ми и аз сама да го поема в прегръдките си, сякаш е само мое, без присъствието на нашия татко Crazy

Докато бях в предродилна зала, дори пуснаха за малко майка ми да влезе, тъй като нямаше кой да обясни на моите родители как протичат нещата и стояха милите в неведения заедно със свекърва ми и съпруга й навън, опитвайки се да се разберат с жестове, мимики и знаци. Майка ми остана леко шокирана от позата, в която ме видя и започна да плаче, аз аз направо я изгоних Blush

Предлагаха ми алтернативни пози, в който уж да чувствам по-малко болката- раждах нормално, без епидурал!
Раждането мина леко, без усложнения, в абсолютно приятелска обстановка, разкошни акушерки, които ме подкрепяха като верни приятелки. Всичко това направи този момент още по-приятен за мен и мъжа ми! Бих повторила съвсем скоро! В същата болница! Crazy

Дано само раждането бъде отново така безпроблемно и красиво Heart Eyes

# 28 28 март 2008, 10:59 ч.

Мнения: 3 521

Беше непрекъснато до мен и аз също не си представям по-подходящ човек, с когото да споделя този момент.

# 29 28 март 2008, 11:20 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

при мене са три секцио, какво да гледа, особено последното беше драмати4но, бяхме с единия крак отвъд още преди упойката, та едва ли щеше да му споко да ни гледа как ни реанимират! отделно ,традициите и бг, и арабски не споделят желанието за бащино присъствие!може би, ако бях в съзнание като раждах или нормално, щеш? да ми се иска да се понапрегне с мене и да сподели болките и после самото идване на бебето,но успяха да минат метъра, ей!аз препо4итах да са ми наоколо близките след операциите, тогава най-ми е нужда подкрепа!

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: