Публикувана: 27 март 2008, 21:48 ч.
Последно мнение: 10 апр. 2008, 21:01 ч.

Има ли българки, раждали в чужбина и отказали присъствието на бащата?

4 942
71
1

1
2
3
4
5
Всички

27 март 2008, 21:48 ч.

Мнения: 251

Здравейте!
Провокирана от многото теми "за" или "против" присъствието на бащата по време на раждането и най-вече от отговорите искам да попитам и другите момичета, раждали или които ще раждат някъде извън България дали биха отказали присъствието на бащата?
Темата много ме заинтригува, защото болшинството от отговорите в другите теми бяха: "ама как ще ме гледа разкрачена, кървава, крещяща" Или пък "ами той моят мъж е много страхлив, за него ли да мисля в този момент". А естествено жените, които написаха, че са раждали в чужбина и бащата е присъствал бяха обявени за поамериканчени и поевропейчени ( съжалявам за избора на тези думи Embarassed

). Та много серизно се замислих дали пристигайки в чужбина сме се променили толкова много или просто още от България сме си били различни и именно заради това сме избрали да живеем на друго място? newsm78

За протокола - аз изкарах половината си бременност в България, но раждах в САЩ. Бащата е българин и още преди да пристигнем тук искахме той да присъства на раждането. Дори, заради тази наша прищявка, повлияна от многото гледане на филми (така го определи моят тогавашен български гинеколог) се наложи да си сменя лекаря и бяхме готови да плащаме в частна болница, за да може съпругът ми да присъства и да остане с нас след раждането. За нашите родители постъпката ни беше неоправдано странна, но когато пристигнахме тук и мъжът ми присъства на раждането, те го приеха напълно нормално с думите "ами то там си е различно". Shocked

И ми стана странно наистина ли е толкова различно, наистина ли средата ни определя като такива или онакива или на нас не ни е пасвала онази атмосфера и заради това сме заживели на друго място? За себе си отговора го знам, но ще ми бъде интересно да разбера и други мнения. Simple Smile

Това е моята история и размисли по темата, ако искате споделете и вашия опит. Simple Smile

# 1 27 март 2008, 22:48 ч.

Мнения: 3 804

ами тук в сирия присъствието на бащата не е прието в държавните,ако се ражда на 4астно-там ве4е е според уговорката,аз раждах в БГ и просто от любопитство попитам мъжа ми дали би се съгласил да присъства на раждане-отговора беше категори4но -не,нняма да му е приятно да гледа как някой се мъ4и,а и не знам,аз самата не бих приела,в крайна сметка вси4ки трябва да са съсредото4ени в/у раждането а не върху това дали на бащата няма да му прилошее всеки момент

# 2 27 март 2008, 23:02 ч.

Bristol
Мнения: 9 370

Определено хората се променят Peace

В България ми беше странно мъжът да е до жената, а сега го считам за нормално Wink

Въпреки това аз изгоних моя съпруг в сюблимния момент ooooh!

Може би, ако не бях отказала епидуралната, нямаше да постъпя така Thinking

# 3 27 март 2008, 23:12 ч.

Мнения: 2 032

Таня, моят мъж присъстваше и двата пъти, макар че първият път по едно време го изгоних, защото много говореше и ме разсейваше. Вторият път родих 30 минути след като цъфнах в болницата, така че не се стигна до изгонването му.

Но точно днес четох във вестника едно интересно мнение, с което, гледайки назад, съм донякъде съгласна, че присъствието на бащата при раждането не е желателно, защото разсейва майката.

Погледни мнението ма Майкъл Одент, някъде 3-то поред се пада, тука http://women.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/women/families … rticle3625980.ece.

# 4 27 март 2008, 23:30 ч.

Мнения: 847

Да,аз.
Дали ще родя в Бг или във Фр-я ,аз не искам съпругът ми да присъства...Не само защото той не може да гледа кръв , и припадна след като влезе в залата 2 минути след като бях родила....но поради много други ли4ни гледни то4ки...Нито се смятам поевропей4ена,нито побългарена или друго.Въпрос на избор, гледна то4ка и ли4но мнение...а хорското най -малко ме интересува...всеки си решава сам за себе си.
Ина4е във Фр-я е прието бащите да присъстват ,даже е нещо нормално.

# 5 27 март 2008, 23:36 ч.

Мнения: 1 526

Мъжът ми присъства на раждането и на двете ни деца. Тук е прието родилката да бъде придружавана от един човек- майка, съпруг, приятелка, сестра... Някой на когото има доверие и може да ползва за упора в този момент. Не е задължително да гледа разкрачена ooooh!

. При нас той седя до мен и ми държеше ръката. Раждах с епидурал- бързо и лесно и двата пъти. Дай Боже всекиму раждане като мойте! Много се радвам, че в такъв интимен и радостен момент беше до мен, никога няма да заправя погледът му, когато се роди дъщеря ни- казваше без думи колко е щастлив, колко е горд... Страхотна усещане.
Имам обаче приятелка, предпочете майка й да бъде с нея пред бащата, въпрос на избор...

# 6 27 март 2008, 23:50 ч.

Мнения: 3 932

Не бих се чувствала комфортно да раждам в присъствието на бащата...категорично Naughty

# 7 27 март 2008, 23:55 ч.

далечно
Мнения: 1 029

моят мъж е от тези, които им става зле от кръв Laughing

- когато бях бременна бяхме обсъждали въпроса: за мен не беше чак толкова определящо да присъства - най-малкото като му е некомфортно на човека. Раждах в Германия. Обаче като почна (предизвиканото) раждане карахме заедно до и във родилна зала, но тъй като имах усложения баш на финалната права с пълно разкритие се наложи спешно секцио с пълна упойка в операционна, където не пускат външни. Та така му се размина Laughing

Обаче като се замисля ми се струва, че така ме беше зажалил, че страх-не страх щеше да остане до края

мисля че дали бащата ще присъства на раждането или не е въпрос на личен избор и на двамата родители, не е толкова до среда.

от друга страна ми се струва идиотска исочноевропейската практика да показват бебетата на роднините едва ли не през витрина...При нас даже имаше място в предродилната стая и оставиха мъжа ми да спи там с нас .

# 8 28 март 2008, 00:11 ч.

Мнения: 1 271

Моят мъж пък беше с мен до последната контракция в предродилна зала, но когато ми казаха да влизам вече да раждам и мен ме хвана шубето, че и той е така.Гледа кръв и припада.И му казах да стои пред вратата.Точно на самото раждане не присъства, но 30 секунди след като родих бебка, тя вече беше в ръцете му.Тогава за него вече нямаше никакво значение , че има кръв и разни такива, той просто виждаше само тази красива главица Heart Eyes

# 9 28 март 2008, 00:13 ч.

Мнения: 2 257

Аз знаех, че ще раждам със секцио и не настоявах мъжът ми да присъства - не е Червената шапчица, че да му е кеф да гледа разпорения корем на вълка, все пак. Той до последно уж щеше да влиза с мен в операционната, но на финала видях, че няма да устиска и в последната минута майка ми нахлузи дрехите и влезе с мен. Така стана една от малкото баби, присъствали на раждането на внучето си. Ама пък беше купон - аз си лежа и наблюдавам този феноменален, приказен момент, тя си щрака снимки, страхотни спомени имам от този ден, направо си беше най-хубавият в живота ми. Като се роди синът ми, баща му и дядо му го поеха буквално минути след това. Лично за мен, в такава ситуация, няма нищо по-хубаво от това да си с близките си.
Другояче ми текат мислите обаче, ако си представя раждането ми нормално - и тогава, и сега си мисля, че май нямаше да искам никой наоколо, освен лекарите и сестрите.

# 10 28 март 2008, 00:14 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 10 800

Не се считам за поамериканчена, поевропейчена и т.н ейчена Laughing

Смятам, че както сме го създали това дете заедно, така и той е в пълното си право да види как се ражда. Говорихме много по този въпрос и той реши, че иска да е с мен в родилна зала. Когато стана дума, че ще е секцио, аз избрах да не е с пълна упойка и той присъства с мен. Нито видя кръв, нито как са ме срязали. За него беше важно да види как идва на бял свят детето, заченато с много любов и изстрадано, чакано цели 5 години. По-прекрасно нещо от това - мъжа ми с новородения ни син в ръце не съм виждала и няма да забравя докато не затворя очи завинаги. За точно този момент си струва да е с мен!
П.С. За протокола - предупредиха го, че ако припадне, няма да го спасяват, но той се държа мъжки и удържа фронта Joy

# 11 28 март 2008, 00:36 ч.

Мнения: 3 034

аз също винаги съм искала бащата да е с мен. фактът, че се оказа, че ще е секцио не ми промени мнението, нито пък неговото. не знам колко е видял от операцията, но си ставаше постоянно да снима над завесата, както и пое пръв бебето, а аз съм си била отворена тогава. беше страшно развълнуван и за миг не е проявил страх или нещо подобно. а за мен беше изключително важно, че беше там, защото имаше моменти, в които наистина ми беше трудно да се справя сама Peace

# 12 28 март 2008, 00:45 ч.

Мнения: 1 216

Мъжът ми и той се притесняваше, но присъства и се убеди, че не е толкова страшно Grinning

Всеки сам си решава, в случая по-важен е комфортът на родилката- ако желае, нека бъде сама! Аз се радвам, че близък човек беше с мен, беше ми опора. За второто пак така - живот и здраве.

Пък и ако му стане толкова кофти на таткото, винаги има правото да припадне, докато жената не може да каже аз съм дотук Simple Smile

# 13 28 март 2008, 01:21 ч.

Мнения: 2 093

Не мисля че е до това дали сме различни, а до промяна в мирогледа. В Бьлгария се приемаше че е нормално жената да се мьчи сама в един от най-уязеимите моменти в живота и, а бащата на детето да вихри крьшен купон, от който цялата улица се тресе.
Сьс сьпруга ми никога не сме го обсьждали, знаехме че ще присьства на раждането и друго не ни е хрумнало. Аз раждах за 30 часа и не знам какво щях да правя сама. Бях с епидурал, от всичките тези обезболяващи, не бях сьвсем на себе си. Сьпруга ми беше този, който пое бебето, повива го, на него му показаха как да сменя дайпери, защото аз бях с секцио и след това на системи и не можех да ставам за един ден. Мисля че споделеното раждане ни сближи повече, все пак за това се сьбираш с един човек, за да е до теб в труден миг. Не разбирам тези които казват че мьжете им не понасяли крьв и ги жалят, да не би ние жените само за това да сме си мечтали, или ще кажете че това е ролята на жената.

# 14 28 март 2008, 01:48 ч.

Мнения: 2 786

Чудесна тема!
Ние с моята любов не сме коментирали точно това, но май скоро ще го направим Simple Smile

Иначе аз съм на мнението, че присъствието на бащата е въпрос изцяло на личен избор (на бащата най-вече).
Ако той иска и майката няма против, да заповяда.
Но ако не иска, поради каквато и да е причина, не бива да го насилваме.

# 15 28 март 2008, 03:40 ч.

Мнения: 1 147

Нещата много зависят от това как се чувствате ти и той. Ако не иска, по-добре да не го прави насила. Ако жената се чувства некомфортно, същото. Когато аз раждах мислех, че ще искам майка ми да е там. Нищо подобно, оставих я да чака вкъщи.
С мъжа ми имаме невероятни спомени от този момент, защото беше много споделен. Беше до мен през цялото време. Имах много тежко раждане, с всички етапи от предизвикване, през контракции, напъни и спешно секцио за капак. Хубаво беше, че той беше там, и се радвам, че я видя секунди след раждането.. Има спомени, които няма да забрави, докато е жив.

# 16 28 март 2008, 03:43 ч.

Мнения: 994

Моят и в България би присъствал.
Не мисля, че бяхме толкова по-различни от средностатистическия българин, когато напуснахме България.
Не вярвам, че причината е в "поейчването", до разбиранията и усещанията на хората си е.

# 17 28 март 2008, 04:05 ч.

Мнения: 7 091

Много искахме да присъства и двата пъти, за съжаление в БГ когато раждах това не беше възможно, дори и пари се опитахме да бутнем, но ни отказаха, та успя само втория път, когато раждах тук.
Никога, нито за минута не ни е минавало през ума, че няма да сме заедно. На мен ми беше много неприятно, че първия път бях сама, а мъжът ми се чувстваше някак ограбен от това, че не можа да види едното си детенце да се ражда.
Вторият път, въпреки че ни беше адски трудна организацията, защото сме си само двамата и нямаше кой да гледа малкия, успяхме да направим така, че той да бъде при мен през цялото време. Всъщност добре, че беше, защото лекар видях в последните 15 мин и той нищо не направи, за да ми помогне или да улесни раждането. Една сестра влезе 3-4 пъти за цялото 8 часа раждане и това е. АКо не беше той, кой щеше да ме разтрива, да ми носи лед на кубчета и да ми говори? Той всъщност не присъства на раждането, ние заедно го родихме това дете. Мъжът ми плака като видя малката, въобще за снимки не се сетихме, просто толкова беше емоционално наситен момента, че забравихме и двамата, че има фотоапарат, чак след като направиха АПГАР на Ели, тогава се сетих аз Simple Smile

Баща и беше толкова прехласнат по малката си хубавица, че нищо друго не му беше в ума Simple Smile

Беше невероятно преживяване и за двама ни, просто думите са бедни, за да пресъздадат усещането, което предизвиква този спомен дори сега и у двама ни.

# 18 28 март 2008, 04:17 ч.

Мнения: 7 837

Винаги сме искали да изживеем тези моменти заедно. Първият път, в БГ, обстоятелствата не го позволиха.
Последното, за което си мислех при второто раждане беше, как изглеждам в очите намъжа ми. Със сигурност и неговите спомени не се въртят около разкраченените ми крака...

# 19 28 март 2008, 04:28 ч.

Мнения: 378

Аз исках мъжът ми да присъства на раждането, той също. Не съм се притеснявала, че ще ме види в най-животинския и първичен облик, нито пък съм си мислила, че няма да понесе гледката. Раждах продължително - 28 часа, без епидурална, имаше и малко усложнения, но краят беше щастлив.

Щастлива съм, че мъжът ми беше до мен, че той преряза пъпната връв, че беше свидетел на първата глъдка живот на дъщеря ни.

За второто - пак ще е така, дано преживяването да е по-кратко само Grinning

# 20 28 март 2008, 04:53 ч.

Мнения: 3 491

Едни от най-милите ни спомени и разговори, свързани с децата, се въртят около раждането и първите минути след него:
"Помниш ли как се изпишка още на кантара?"
"А как те цапна по ръката?"
"А как плачеше, и как като се гушна в мама, веднага млъкна?"
"А колко мръсничко беше, като се роди? ... И такова си остана, все маже и цапа ooooh!

)
Благодарна съм на съдбата, че всички тези подробности не са самотен спомен.

# 21 28 март 2008, 06:02 ч.

Мнения: 780

Не съм си и помисляла, че съпругът ми може да не присъства на раждането на децата ни (и двете са родени тук). Нито пък някога е стояло като въпрос за обсъждане. Това са едни от най-съкровените моменти споделени заедно. Мисля си, че без него нямаше да е същото и щеше да ми бъде много по-трудно (най-вече в емоциоанлен план)... все едно, че детето е само мое. Освен снимки, имаме и кратко видео на второто раждане, направено от съпруга ми. Мисля че всички те са показателни за това какво 'вижда' мъжа по време на раждането: новороденото си дете! Не разрязания корем на майката (и двете ми раждания бяха с Цезарово и непълна упойка). Съпругът ми счита ражданията на децата ни за най-невероятното и незабравимо събитие, което сме преживели заедно. Лично мое мнение е, че присъствието на раждане променя цялостното светоусещане.
За справка, и моят мъж не понася гледаката и мислълта за кръв. По време на ражданията нямаше проблем. Мисълта ми е, че едва ли бащите (както и майките) се впечатляват от тези неща точно в този момент.

Ако бях в БГ... не знам. Със сигурност светогледът ми нямаше да е същият. Средата си оказва влиянието безспорно, както и човекът, с когото живееш. Факт е обаче, че повечето ми приятели и познати в БГ приемат за по-нормално бащата да не присъства на раждането.

# 22 28 март 2008, 06:12 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Много искахме и двамата да споделим този вълшебен момент, ходихме на курсове и цялата дандания, но накрая се получи спешно секцио и ме сложиха под пълна упойка, а на него не дадоха да влезе в операционната. Sad

Иначе си беше готов със scrubs и всичко. Действието се развиваше в Щатите.

Честно казано мисля, че ДА това е чисто български манталитет, че жената не иска бащата да присъства на раждането. Предполагам, че ако живеех в България щях да разсъждавам по същия начин - когато човек отиде навън, придобива доста по-широк мироглед, има повече опит и вижда нещата от друга гледна точка. Но пък човек никога не знае.

Базирано на сегашното ми мислене Laughing

: Честно казано, мен не ме е срам нищо да правя пред мъжа си, ако ще ме е срам да викам или каквото там било, защо съм се омъжила за този човек? newsm78

Също не мога да разбера що за баща доброволно ще откаже да присъства на раждането на рожбата си? Не съдя никой, ясно е че всички имаме различни разбирания, просто ми е чудно какво ли аргументи си дава човек, за да изпусне това вълшебно събитие - първата глътка въздух, първият плач, ееехх. Толкова много съжаляваме и двамата, че при нас не се получи така, но живот и здраве дано със следващите ще мине по план. Praynig

Последна редакция: пт, 28 мар 2008, 06:20 от TarikMom

# 23 28 март 2008, 07:54 ч.

Мнения: 7 914

дори не съм и помисляла да не бъда с мъжа си на раждането Rolling Eyes

дори и майка ми беше Mr. Green

това е толкова емоционален момент, че ако не го споделя с мъжа си, с кой друг... newsm78

и рязането на пъпната връв? Heart Eyes

това е нещо толкова запомнящо се...толкова...с една дума.. никакви аргументи не могат да ме убедят , че присъствието на бащата не е наложително Crossing Arms

# 24 28 март 2008, 07:55 ч.

Мнения: 1 169

Напълно подкрепям присъствието на таткото. Въпрос на лично предпочитание, е ако иска да гледа същинското раждане, но подкрепата му и присъствието му в този така свят момент смятам, че е прекрасна идея. Да споделиш с любимия си човек най- съкровения миг в живота: раждането на вашето дете, че какво по- прекрасно от това.
Аз си раждах самотно в БГ. Родих със секцио и в първите минути след пълната упойка исках само едно: мама да е до мен и да ми помага.
Сега съм готова за още едно детенце (дай Боже) и за мое щастие ще имам подкрепата на любимият човек.

# 25 28 март 2008, 07:55 ч.

Мнения: 8

Aз родих преди около 5 месеца в Белгия.Съпругът ми е белгиец и присъства на раждането.Никак не съжалявам-тъкмо обратното.Бяхме си и в този прекрасен момент заедно и така все едно и двамата раждахме ...

# 26 28 март 2008, 10:08 ч.

Мнения: 2 786

TarikMom, аз си обяснявам нежеланието на някои мъже с чист страх.
Страх, че ще им прилошее, ще припаднат.
Иначе несъмнено всеки иска да присъства Hug

# 27 28 март 2008, 10:51 ч.

Мнения: 3 388

Въобще не ни е минавало през ума да раждам сама Grinning

В предродилна, родилна зала, мъжа ми беше до мен, по време на самото раждане стоеше до мен, в последния момент излезе да вземе камерата и така имаме невероятни снимки от специалния момент. Не мога да си представя да се роди детето ми и аз сама да го поема в прегръдките си, сякаш е само мое, без присъствието на нашия татко Crazy

Докато бях в предродилна зала, дори пуснаха за малко майка ми да влезе, тъй като нямаше кой да обясни на моите родители как протичат нещата и стояха милите в неведения заедно със свекърва ми и съпруга й навън, опитвайки се да се разберат с жестове, мимики и знаци. Майка ми остана леко шокирана от позата, в която ме видя и започна да плаче, аз аз направо я изгоних Blush

Предлагаха ми алтернативни пози, в който уж да чувствам по-малко болката- раждах нормално, без епидурал!
Раждането мина леко, без усложнения, в абсолютно приятелска обстановка, разкошни акушерки, които ме подкрепяха като верни приятелки. Всичко това направи този момент още по-приятен за мен и мъжа ми! Бих повторила съвсем скоро! В същата болница! Crazy

Дано само раждането бъде отново така безпроблемно и красиво Heart Eyes

# 28 28 март 2008, 10:59 ч.

Мнения: 3 521

Беше непрекъснато до мен и аз също не си представям по-подходящ човек, с когото да споделя този момент.

# 29 28 март 2008, 11:20 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

при мене са три секцио, какво да гледа, особено последното беше драмати4но, бяхме с единия крак отвъд още преди упойката, та едва ли щеше да му споко да ни гледа как ни реанимират! отделно ,традициите и бг, и арабски не споделят желанието за бащино присъствие!може би, ако бях в съзнание като раждах или нормално, щеш? да ми се иска да се понапрегне с мене и да сподели болките и после самото идване на бебето,но успяха да минат метъра, ей!аз препо4итах да са ми наоколо близките след операциите, тогава най-ми е нужда подкрепа!

# 30 28 март 2008, 11:50 ч.

Мнения: 11 327

Първият път беше на работа, с мен беше майка ми. Вторият път беше с мен, той ряза пъпната връв.
Сега обаче не го искам, защото няма кой да остане с децата в къщи. Ама знам ли дали докрая няма да ни дойде друга идея в главата и да се помъкнем тутта ла фамилия. Crazy

# 31 28 март 2008, 11:54 ч.

Мнения: 847

Ехе, айде пак с определенията в Бг това не е възможно ...Как да не е възможно бе хора , преди може би да ,не се е допускало присъствието на бащата по време на раждане ,но сега вси4ко може... Peace

стига да го поискаш...И изобщо това определение "български манталитет",май не е много за темата...това ,4е живеем в 4ужбина,вярно променило ни е , на4ина на мислене , и т.н....но все пак в пове4ето от слу4аите на всяка от нас в паспорта е записано нациаоналност - българска...Та да се слага един знаменател на хората живеещи в Бг , е някак ...
Друг е въпросът за Присъствието на таткото по време на цялата бременност, и присъствието в кулминационния момент...Нищо ,4е съпругът ми влезе няколко минути след като бях родила, с него имаме незабравим спомен за първата ни среща с дребния...и още един- как таткото припадна то4но 5 минути след тази незабравима среща , и се наложи да се занимават и с него ....та картинката беше ,аз на леглото ,а той на земята...
А за раждането - коя от вас не иска да забрави трудните моменти? Е,вярно има и такива които са имали леко и бързо раждане ...но има и такива ,като мен ,които не искат ама хи4 и да си спомнят, и които изпитват ужас при мисълта ,4е и вторият път ще е същото...

# 32 28 март 2008, 12:02 ч.

Мнения: 1 100

За мен най естественото неЩо на света е бъдеЩият татко да присъства на раждането, от на4ало до край. Поевропей4ени или побългарени, май няма много зна4ение..въпрос на гледна то4ка. Не намирам позитивно и градивно за една двойка, да се разделят в най важния момент от живота им (освен, ако има непреодилими при4ини: усложнения и т.н) Това за мен озна4ава, 4е в семейството има табута, което е ...хм..."странно".
Отживелица и плод на болен мозък е твърдението, преобладваЩо в соц. строя "раждането си е женска работа, мъжете нямат място в родилна зала" #Crazy

Факт е, 4е в някои болници в бг и в Русия например( говоря от опит) дори не допускат вътре таткото, преди датата на изписването Shocked

Мой мноого близък си гледаШе детето от прозореца 3 дни наред...
Та затова си мисля, 4е факти като този, определят до голяма степен мирогледа на някои хора. Все пак социално заобикаляЩата ни среда въздейства. До някъде естествено, хора има всякакви. Не бих искал да поставям определния..
Затова вероятно в държави, където присъствието на съпруга е ве4е традиция, хората изобЩо нямат предубеждения и не си създват излиШни и ненужни проблеми: "Да" или"не"?
За протокола : разбира се, 4е беШе с мен Peace

# 33 28 март 2008, 12:17 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

първото раждане бях сама.
но тогава, преди толкова години в БГ хич и не съм подозирала, че може да има такава екстра - раждане с партньора.
второто дори не сме го коментирали, и двамата знаехме, че ще бъдем заедно. не си го давам този момент за нищо на света, спомените ни оттогава са изключителни! Grinning

# 34 28 март 2008, 14:07 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Бяхме заедно когато раждахме, и на курсове ходихме преди това, но той така и не разбра как да се държи - вечно ме разсмиваше, настояваше за упойки да не ме боляло и т.н. Rolling Eyes

Явно имахме различни представи за ражданете, накрая ме срязаха и той пак беше там, държа ме докато виках, защото упойката не ме беше хванала напълно - затова съм му благодарна. Второто ми раждане съм решена да бъде естествено и знам че трябва да съм напълно концентрирана в това което правя. Няма да искам да е с мен, ще гледа малкия и ще чакат. Дано да успея този път.

# 35 28 март 2008, 14:33 ч.

Мнения: 1 049

Беше с мен и той и свеки. ooooh!

В последният момент седеше до главата ми, не в краката ми. Peace

Като сложиха детето на корема ми беше до мен , после излезе с детето. Много дълго беше и съм много щастлива, че беше до мен. Дай боже ако имам друго дете, пак ще е с мен. Peace

Той сам изяви желание да е с мен. Peace

# 36 28 март 2008, 14:43 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: Zai4enze в пт, 28 мар 2008, 14:33

Беше с мен и той и свеки.

Малко оф: какво е чувството да има друга толкова близка жена при теб? Много холандки предпочитат приятелките и майките им да са до тях. Аз не бих се навила.

# 37 28 март 2008, 14:46 ч.

Мнения: 295

Цитат на: звездичка в пт, 28 мар 2008, 07:54

дори не съм и помисляла да не бъда с мъжа си на раждането Rolling Eyes

дори и майка ми беше Mr. Green

това е толкова емоционален момент, че ако не го споделя с мъжа си, с кой друг... newsm78

и рязането на пъпната връв? Heart Eyes

това е и моето мнение Peace

..Не съм раждала в България,а и когато живеех все още в Бг за раждане и за деца не съм се замисляла,но когато дойде това време вече живеехме в чужбина и не сме си и помисляли мъжа ми да не присъства на раждането..никога не сме го коментирали всъщност този въпрос..И както казва Кейси..спомените ни от раждането не се въртят около разкрачените ми крака!

Последна редакция: пт, 28 мар 2008, 14:59 от Мейпъл

# 38 28 март 2008, 14:54 ч.

Мнения: 1 049

Kalinka, не ми беше неудобно. Жената беше много дискретна. Беше изявила желание да присъства. Аз нямах нищо напротив. В началото се сменяше със съпруга ми, докато той ходеше да изпуши цигара, тя беше с мен. След 15- ят час в родилното и двамата бяха до мен. Не знам за мен, да идеш на непознато място, заобиколен от непознати, не ме блазнеше като идеята, исках да имам поне някой , на който имам доверие, до мен. Peace

По принцип свеки беше с нас, защото братовчедката и ми беше акушерка. А на сутринта в 7,30 ми донесе топли кифлички и кафе. Peace

Родих в 5,58. Влязох в родилното предният ден в 7,30. ooooh!

Последна редакция: пт, 28 мар 2008, 15:44 от Zai4enze

# 39 28 март 2008, 15:34 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: Zai4enze в пт, 28 мар 2008, 14:54

Kalinka, не ми беше неудобно. Жената беше много дискретна. Беше изявила желание да присъства. Аз нямах нищо напротив.

Смело от твоя страна. Много ми е интересно, ако се поиска мнението на мами в БГ по този въпрос какво биха казали....

# 40 28 март 2008, 15:39 ч.

Мнения: 1 049

Цитат на: Kalinka в пт, 28 мар 2008, 15:34

Цитат на: Zai4enze в пт, 28 мар 2008, 14:54

Не знам за другите бг. майки, но моята собствена много ревнува от свеки, че точно този момент не е била до мен. Peace

# 41 28 март 2008, 15:47 ч.

Canada
Мнения: 1 773

При първото раждане в БГ все още нямаше възможност за присъствие на таткото (питахме и ни отказаха, защото в залата раждат едновременно няколко жени и не е удобно). При второто, таткото беше през цялото време при мен - незабравим момент, който е най-милият спомен в живота ми. Не е бил стресиран, не е припадал, а беше най-влюбеният в дъщеря си мъж, който съм виждала. Ако живот и здраве се решим на трето, пак ще раждаме заедно с таткото, това изобщо не подлежи на коментар и за двама ни.

Преди малко повече от месец бях и от другата страна - присъствах на раждането на много близка приятелка. Мъжът и е с болно сърце и много високо кръвно и тя не искаше той да се вълнува допълнително, присъствайки на раждането. За това помоли мен да споделя този вълнуващ момент с нея. Раждаше с епидурал (моите две раждания бяха без упойка и ми беше много интересно) и по едно време дори си подремна. Мъжът й през повечето време беше в стаята, но в единия край, далече от нея. Аз през цялото време й държах ръката и колкото и странно да е - напъвах с нея (като си тръгнах имах мускулна треска). По едно време ме помоли да не й стискам ръката толкова силно, защото я боли (толкова много съпреживявах, че не съм усетила). Тя не усещаше контракциите и я насочваха какво да прави по монитора. Аз първа видях бебка, аз първа й казах "честита дъщеричка" (не знаеха пола на бебето предварително), плаках от щастие с тях двамата - незабравим момент. По едно време таткото се огледа и видя плацентата (сложена в нещо като купа) и веднага смени цвета. Та се оказа добро решение да не е непосредствено до жена си при самото раждане. Радвам се, че аз бях там, че споделих най-върховния момент от живота на тези хора. Сега сме си още по-близки, а към малката госпожица имам много, много специално отношение Grinning

# 42 28 март 2008, 16:24 ч.

Мнения: 1 072

Раждах в 4ужбина и таткото не присьства. И при евентуално второ раждане пак бих предпо4ела в такьв момент да сьм сама. Ли4но мнение.

# 43 28 март 2008, 16:39 ч.

Мнения: 1 173

аз и двете си деца със секцио съм ги раждала(е те си ги извадиха докторите Mr. Green

).Преди 6 г. в Бг, уж щяха да го пускат да влезе , в последния момент го оставиха отвън. Тук сега с малкия, естествено че присъства(то иначе лекарите щяха да ни помислят за луди). Те тука по прегледи ходят заедно , пък аз все сама бях , защото мъжа ми все беше на работа. секциото трая точно 10 мин. , сложиха една преграда от гърдите надолу, така че не се виждаше как реже доктота(нямаше начин да" кумчо вълчо и Червената шапчица" Joy

). аз докато усетя какво ставам и чух бебето да плаче, мъжа ми отиде със сестрата да го теглят , мерят и къпят. Той го видя пръв така да се каже, е и на мен ми го показаха , но за 2-3 сек. Сега все разправя"какъв лилав беше , грозен , сбръчкан , а сега какъв си хубав" Mr. Green

аз за естествено така или иначе нямаше никога да се навия да раждам , но дори и да бях , щях да искам да е до мен. Мъжете не стоят от пред да "израждат" , те са до майките , говорят успокояват , така че " разкрачена и окървавена" както беше споменал някои, няма начин да ви види Naughty

аз иначе моя си го изгоних час след секциото ( то беше в 6.30 сутринта), да отива да работи, нямаше начин да го "изтрая" цял ден да ми пристъпва от крак на крак . собственика на къщата която правеше тогава го попитал"жена ти не раждаше ли днес, ти защо работиш? , а той му отговорил"ами тя е Българка , не ме иска да стоя и да и държа ръката цял ден Joy

# 44 28 март 2008, 16:46 ч.

Мнения: 2 786

Цитат на: raya_usa в пт, 28 мар 2008, 16:39

собственика на къщата която правеше тогава го попитал"жена ти не раждаше ли днес, ти защо работиш? , а той му отговорил"ами тя е Българка , не ме иска да стоя и да и държа ръката цял ден Joy

Така е, я.
Да не сме лигли Joy

# 45 28 март 2008, 18:32 ч.

Italia
Мнения: 4 492

И двете си деца ги родих тук. Имах две разкоШни бременности и две 4удесни и леки раждания. Blush

Мъжът ми съЩо не понася да гледа кървиЩа и по принцип е със слаб ангел дето се вика,но и за миг не сме поставяли под съмнение факта,4е няма да е до мен. Седя и двата пъти до главата ми и ми държеШе ръката и мисля,4е това са едни от най_силните и незабравими моменти в живота му. Само дето "ангелът му" не му позволи да пререже пъпната връв. Wink

Първият път и майка ми беШе с нас,но само до предродилната зала,а втория си остана в къЩи с по_голямата.Направи ми впе4атление оба4е,4е като беШе с мен в болницата и се беШе свила дуШицата като ме 4уваШе как виках и на няколко пъти я забелязах,4е пла4е ( тя е доста емоционална Rolling Eyes

).
Въпрос на ли4но усеЩане и избор,но въпреки вси4ко ( не генерализирам Naughty

) ми зву4и много интересно аргумента "...ама как Ще ме гледа в тоя момент разкра4ена,кървава,викаЩа ,изпотена...." Shocked

# 46 28 март 2008, 20:01 ч.

загубено
Мнения: 6 552

Нормално родих,без упойка.
Мъжът ми беше с мен до пред родилна зала,така че видя за какво става въпрос.
После каза че е чувал всичко отвън докато е чакал.
Раждах в държавна болница,и не позволиха да присъства в операционната.
Бебето му го дадоха 5 мин след раждането да го гушне.
Живот и здраве ,второ ако избера друга болница ще присъства.

# 47 28 март 2008, 21:41 ч.

Мнения: 6 243

Цитат на: Kalinka в пт, 28 мар 2008, 15:34

Цитат на: Zai4enze в пт, 28 мар 2008, 14:54

Eй ме на - мама в БГ с мнение по въпроса. Не само с мнение, ами и с опит.
Първото ми дете се роди в присъствието на свекърва ми, като освен това тя води и раждането. Тя е акушерка и раждането започна по време на нейно дежурство в единствената в града болница, така че нямах избор.

Нежеланието ми майката на съпруга ми да е част от раждането идваше от това, че съм наясно, че тя има определени очаквания към мен като пациент. От друга страна, аз предпочитам в такъв момент да се фокусирам върху моите преживявания, а не върху "представянето" си пред свекърва ми и колежките й.

За щастие с дете № 2 имах късмет с графика, съответно си родих мирно и кротко без свекърви наоколо. Това раждане оценям като много по-приятно в емоционален план, защото не се чувствах като на театрална сцена.

# 48 28 март 2008, 21:51 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Ааа, не, в присъствие на свекърва ми отказвам да раждам. Grinning

С бащата, за бащата съм, това ми е естествената позиция за момента, който се определя и от опит, и от местожителство, не знам от кое повече, но има ли значение?

# 49 28 март 2008, 22:39 ч.

Мнения: 251

Много благодаря за отговорите, момичета.
Много ми беше интересно да прочета и статийте и разказите на жени, раждали със свекърва си и историята на жена, присъствала на раждането на друга жена. Наистина хората сме много различни. Аз точно, заради това пуснах темата, заради генерализациите в другите теми - кой какъв бил станал, кой се бил правел на интересен и така нататък.
Както вече писах това си е решение, което трябва да се вземе от двойката, без страничен натиск. Все пак всеки си познава половинката, себе си, отношенията си. Hug

Малко извън темата, но не мога да не питам Rolling Eyes

Тандори - как се организирахте да сте заедно за втория път? Нас това ни е проблема сега. Моите родители се очаква да пристигнат малко преди термин, именно за да свикне сина ни с тях и ние после да ходим да раждам, а те да го гледат вкъщи. Ама ако бебето реши да излиза преди те да са пристигнали - явно мъжа ми и детето ще чакат в коридора. А хич не ни се иска така Sad

# 50 28 март 2008, 23:23 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: Tanya Genova в пт, 28 мар 2008, 22:39

За наш късмет се наложи да отида в болницата чак към 4 сутринта, обадихме се на една позната студентка, мъжа ми и детето ме оставиха в болницата, поседяха при мен 1 час, после мъжа ми закара детето при нашата позната и тя го гледа у нас ( реално са спали само) докато се роди Ели. Ели се роди в 11.45, така че реално Калин беше около 7 часа с някой друг и то спа през това време. Като се роди малката мъжа ми остана при мен 1 час докато ме настанят в нормалната стая, после отиде и взе малкия и дойдоха двамата. Аз не исках да остават цяла нощ при нас, чувствах се добре, нямаше нужда. Ели си беше гушната при мен през цялото време, много ми беше хубаво и спокойно. На другия ден дойдоха да ме видят и така...

# 51 28 март 2008, 23:43 ч.

Мнения: 7 914

Преди няколко дена гледах предаване за акушерската помощ тук в Холандия и единият от случаите беше холандка, която ражда вкъщи. Та въпросната жена роди на собственото си легло в присъствието на мъжа си и двете си деца на 3 и 1,5 години.
Тя си роди изключително тихо, да не каже културно( това ми идва на акъла за асоциация), като каза 2 пъти, че я боли много, но нито веднъж не извика, дори не я чух да диша тежко....

Rolling Eyes

# 52 29 март 2008, 05:55 ч.

Мнения: 994

Цитат на: Tanya Genova в пт, 28 мар 2008, 22:39

Ама ако бебето реши да излиза преди те да са пристигнали - явно мъжа ми и детето ще чакат в коридора. А хич не ни се иска така Sad

Няма ли на кого да го оставите?
Аз и 3те пъти раждах без баби. Децата седяха при приятели. За щастие второто ми раждане бе индуцирано, а третото планирано секцио, така че нямаше изненади. Въпреки това още в началото на 9тия си бях осигурила хора за спешни повиквания. Слава Богу минах и без тях.
Попитай приятели, познати, осигури си и такъв вариант. Успех.

# 53 29 март 2008, 11:55 ч.

Germany
Мнения: 1 262

В България нямахме тази възможност - по времето, когато раждах не разрешаваха да се качи с мен до родилна зала да ми носи багажа, а какво остава за присъствие....
Сега тук в ДЕ всичко беше различно, не сме обсъждали дали ще присъства - получи се съвсем нормално - беше до мен през цялото време, и за двамата останаха незабравими моменти, всичко беше много хубаво. Ех, пъпната връв не искаше да я пререже - страхуваше се да не обърка и навреди нещо - мъже... Flutter

За второто си раждане, може би заради това, че бяхме заедно - винаги ме обземат много топли чувства, за първото също, но някак самотна бях в щастието си....

# 54 29 март 2008, 14:33 ч.

далечно
Мнения: 1 029

сори за офф-а: звездичка, аз като бременеех в Германия немски мами и акушерки са ми разказвали, че в NL е много често стандартно явление раждането в къщи - имаш ли наблюдения? Прт тях също се засилваше тази тенденция май, плюс раждане в къща, поддържана и обслужвана от акушерки само (ама как го обясних, ама като съм му забравила името Crazy

) Любопитно ми е просто - на мен след едно раждане с цезарово по супер спешност с пълна упойка (макар че докрай се борихме за нормално) и през ум не би ми минало.

# 55 29 март 2008, 14:45 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: Loreley в сб, 29 мар 2008, 14:33

Да, много холандки раждат така. За голяма част раждането в болница е само, когато има проблем и го изживяват доста тежко, че се е стигнало до там. По принцип винаги съм била: кой както иска, да има избор ( ако по желание решиш да раждаш в болница трябва да платиш над 200 евро). След последното раждане на моя много близка, започнах да мисля по малко по-различен начин. Тя искаше да роди във вода, което тук може само в къщи. Раждането е започнало, с 8 см разкритие и явни признаци, че бебето няма да излезе са я качили на най-обикновена кола и 15 км ( пак близко живее) акушерката е карала като луда. Веднага след пристигането е припаднала няколко пъти по време на раждането. Слава Богу, всичко мина, но риска беше голям ( като се има впредвид, че беше 3-то инвинтро; тя с увеличена щитовидна жлеза, която не работи нормално, бебето 4 кг и 700 гр). Та вече не знам дали всеки трябва да има избор или...само най-смелите да раждат в къщи.

# 56 29 март 2008, 15:20 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: Loreley в сб, 29 мар 2008, 14:33

мисля, че все повече холандки започват да разбират безумието да се ражда у дома. около мен само една съседка роди и двете си деца в домашни условия, другите 4 по спешност ги караха в болницата ooooh!

Освен това на курса по йога за бременни от 10 жени само 2 имаха намерение да родят в къщи и двете родиха преждевременно в болница Sad

По телевизията се коментира преди време, че липсата на гинеколози по 24 часа в денонощието е причина за много нещастни случаи...
Понеже ако се наложи по спешност да раждаш в болница, акушерката ти те води в болница( тя дори може да е в отделна кола) и от там се обажда на гинеколог, който може да дойде не знам си кога, ако няма свободен гинеколог в болницата, не дай си Боже да е нощ или уикенд, камо ли празник ooooh!

Но само раждане в болница, пак си е някакво измислено, понеже акушерката определя кога да те заведе в болница (като преди това ти е връчен лист кога да и се обадиш - не си спомням вече, но мисля,ч е беше контракции на 4-5 мин),в повечето случаи в момент, когато и да искаш епидурал е много късно и в 100% от случаите кога си точно пред раждане.. и може да си отидеш в къщи около 45 мин след раждането Mr. Green

За секцио не знам точно, но в град от нашият край на Холандия се провежда експеримент, да те изпишат 24 часа след секцио...ако всичко е ок...

а след нормално раждане гинекологичен преглед не ти се полага Rolling Eyes

# 57 29 март 2008, 21:27 ч.

загубено
Мнения: 6 552

Цитат на: звездичка в сб, 29 мар 2008, 15:20

а след нормално раждане гинекологичен преглед не ти се полага Rolling Eyes

Много екстремно това холандско здравеопазване.
как така не ти се полага?
Не ти ли покрива застраховката поне 1 преглед?Или на частно?

# 58 29 март 2008, 23:08 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: mamаК в сб, 29 мар 2008, 21:27

Цитат на: звездичка в сб, 29 мар 2008, 15:20

а след нормално раждане гинекологичен преглед не ти се полага Rolling Eyes

тука частни кабинети няма....
чисто и просто, колко и фантастично да звучи, не можеш да отидеш на гинеколог, ако не те прати личният лекар.... а за след раждане преглед не се полага. Аз лично молих питах...ама те ми пипаха през корема как е матката и това беше Crazy

# 59 29 март 2008, 23:52 ч.

Мнения: 708

Подкрепям мнението на Дуне със запетайките.....

Никога не сме обсъждали дали съпругът ми да присъства на раждането,бе6е си естествено. Даже 4есто казва6е "Като влезнем да раждаме ...еди какво си " Mr. Green

Аз имах трудна бременност и първите 3 месеца ходехме в спе6ното всяка но6т.Та ме е виждал във всякакви ситуации и никога не съм изпитвала нито грам срам от него....

Дано да не засегна някой, но според мен в семейство в което се ни6ти теорията : "в родилното няма място за мъже,това си е работа на жената" има някакви проблеми....
Crossing Arms

А извинения от рода, 4е на мъжа ангелите му били слаби и нямало да издържи изоб6то не ми минават.Моят мъж един комар не може да убие (не преувели4авам,в нас аз убивам комари,мухи,паяци и тем подобни гадинки)
Naughty

Еххе сега се сетих не6то сме6но.Спомням си как при един от последните напъни аку6ерката викна мъжа ми : "Ела,ела да види6 как се подава глави4ката".Изоб6то тая аку6ерка много държе6е да покаже всеки един детайл на таткото. Та мъжа ми виждайки тъмната коса на бебка извика : "Мило,на теб прили4а" (аз съм тъмна,а той рус)
Хубаво ама с времето малката се промени и сега е негово копие Mr. Green

Последна редакция: нд, 30 мар 2008, 00:00 от Dealema

# 60 30 март 2008, 13:51 ч.

Мнения: 1 636

Цитат на: Geia в пт, 28 мар 2008, 00:14

Смятам, че както сме го създали това дете заедно, така и той е в пълното си право да види как се ражда.

До тук прочетох и отговарям.Тук съм на съЩото мнение.Мъжът ми бе6е и на двете раждания,което иzобЩо не бе6е нужно да обсъждаме,тъй като и двамата искахме така.Тук беz zначение къде ражда6 може6 да ре6и6 дали някой (мъж,майка,сестра...)Ще е с теб и ако да до кога. Мъжът ми няма6е проблеми,стое6е до главата ми,а не от страната на аку6ерките.Видя синовете дори няколко секунди преди мен Blush

.Трето не плануваме,но и да имаме пак Ще е с мен.Бе6е голяма подкрепа zа мен.Няма6е никакви проблеми,като видя кръвта или плацентата.До днес е горд,че ги е видял от първата секунда. Peace

# 61 30 март 2008, 15:57 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Родих със секцио. Мъжът ми беше с мен докато влязох в операционната, той чакаше пред нея. Дадоха му беба 5мин след като я извадиха. Ако беше нормално раждане щеше да реши в последния момент дали да присъства на финала, чисто и просто е със слаб ангел. Аз също съм на мнение, че това е избор на мъжа и няма нищо общо с това дали сме в Бг или не. Имам приятели, които присъстваха на ражданията на децата си в България и такива, които са в чужбина и не искаха да го направят Wink

# 62 30 март 2008, 21:27 ч.

Мнения: 391

Аз не съм от българките в чужбина които са отказали присъствието на бащата.
И двата пъти беше на пост и им отреза пъпната връв. Не ни е и идвала идеята той да не е там...че къде ще е?
Вторият път и най добрата ми приятелка беше там, за да е дружка на първата щерка. Тя беше казала че иска да ражда веднага след това, ако това е как става - без упойки, без един вик, дори не седнах на леглото.

Според мен, ние българките (като цяло) като че имаме някакъв срам от вагините си. Все така ми се струваше като бях сред приятелки. Тука не съм забелязала такова нещо. Може би затова толкова жени не се чувстват удобно да раждат пред мъжете си?

# 63 31 март 2008, 23:08 ч.

Мнения: 251

Тандори, много ти благодаря за отговора. И при нас съществува този вариант да оставим сина ни у някои съседи, но то горкото ще бъде само на 1год и 4 мес и за целия си живот се е делил от нас около 2-3 пъти за по 10-15 мин. Затова сега ще гледаме да свиква малко повече със съседите, че иначе хич не искам да го мислим него, когато сме в болницата. Искам да съм спокойна, че детето не се травмира в този момент, докато е при чужди хора. В крайна сметка се надявм моите родители да пристигнат навреме, сина ми да посвТандориикне с тях и аз да си родя едно здраво бебе около термина в присъствието на мъжа ми. Heart Eyes

# 64 1 апр. 2008, 01:06 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: Tanya Genova в пн, 31 мар 2008, 23:08

Таня, виж дали при вас няма вариант за нърсъри към болницата, специално в тази, която аз раждах нямаше, но някои болници имат и примерно детето може да стои при теб заедно с мъжа ти по време на раждането, а като дойде време за излизането на бебето го вземат в нърсърито и оставате само ти и мъжа ти. Аз много исках така да направим, но за съжаление към тази болница нямаше. Иначе мислехме за варианта да седи с нас и после да дойде някой само за последната фаза да го изведе навън или в стаята за посетители ( там има играчки, телевизори с детско и т.н.), но не се наложи.
Успех, дано се наредят нещата при вас! Peace

# 65 1 апр. 2008, 07:46 ч.

Мнения: 2 674

Цитат на: Kalinka в пт, 28 мар 2008, 14:43

Цитат на: Zai4enze в пт, 28 мар 2008, 14:33

Беше с мен и той и свеки.

На раждането ми беше дори и майка ми.Обстоятелствата се бяха стекли малко лошо и мъжът ми до последно не се знаеше дали ще бъде в залата.Слава Богу всичко си дойде на мястото и той успя да присъства.Аз си спомням как му говоря по телефона с 9 см разкритие "Бързо,бързо не мога да стискам".Как не са ми казали нищо за тоя телефон още не мога да разбера.

# 66 1 апр. 2008, 15:08 ч.

Мнения: 1 049

И тук можеш да родиш вкъщи. Стига да платиш на акушерка. За съжаление е доста скъпо 4000,00 евро на горе. Но лична аз предпочетох болница. Peace

# 67 1 апр. 2008, 16:19 ч.

Мнения: 1 173

Никога не сме отваряли темата преди и до раждането. Беше някакси ясно и за двама ни, че той ще е до мен и с мен в този велик момент.
Така и стана. Раждах секцио, бързо и лесно. Никога няма да забравя погледа му, когато видя дъщеря ни още докато я вадеха от мен.
Горд и щастлив, със сълзи в очите. Половинката е българин, ако има значение за статистиката.

# 68 1 апр. 2008, 16:51 ч.

Мнения: 140

4estno kazano, kogato bqh bremenna i trqbva6e da popalnq saotvetnata forma, kadeto poso4vam koy 6te me pridrujava, napisax imeto a maja mi bez da go pitam. Sled koeto mu kazax, a toy v parvia moment kaza, 4e ne iska, no posle se navi (mojex da smenq imeto po vsiako vreme, no ne se naloji). Predi da rodq, minahme kurs za bremenni - tuk se pose6tava bezplatno i ot dvamata roditeli, kato men mi pokazvaha ne6ta ot sorta kak da di6am i razli4nite pozicii, koito da opitam, dokato nameria nay-udobnata, a nego go u4eha kak da mi pomaga, kato osnovnoto be6e kak da me masajira po krasta pri razli4nite pozi, koito re6a da zaema, za da namali pone malko bolkata, sa6to taka da ne zadava glupavi vaprosi ot roda "Kak si? Kak se 4uvstva6? Mnogo li boli?" i pro4ie, koeto bi mi pre4ilo i bi me iznervilo dopalnitelno. Taka 4e, nie bqxme podgotveni i izob6to ne me e razseyval po vreme na rajdaneto. Naprotiv, be6e mi ot golqma pomo6t i podkrepa. Toy prav gu6na bebence sled rajdaneto, za6toto be6e zastanal na patia na aku6erkata Laughing

I sega kato go pitam dali i pri sledva6toto iska da prisastva, otgovorat e: "Za ni6to na sveta niama da izpusna podobno izjiviavane, 4uvstvoto e neveroiatno - da sam tam i da pomagam, a posle da pregarna detenceto si o6te v parvata minuta ot jivota mu!"

# 69 1 апр. 2008, 16:58 ч.

Мнения: 68

Не съм чела другите постинги, така че моля за прошка, ако повтарям нещо казано. При нас тоя въпрос никога не е стоял на дневен ред. Беше някяк си от самото начало ясно, че "ние раждаме". Не аз отивам да раждам, а двамата.Ходихме и на подготвителен курс заедно. Заедно сме го правили това бебе, заедно му трперехме една цяла нощ, през която то изведнъж беше спряло да се движи в мен, както аз така и мъжа ми напълня по време на бременността (акушерката ми го нарече това псевдо бременност Laughing

) и и и... Естествено, че влезохме заедно да раждаме. И беше прекрасно, плака от щастие, както и аз. Най-прекрасният момент в живота и на двама ни беше именно този.

# 70 7 апр. 2008, 02:43 ч.

Мнения: 19 337

Цитат на: звездичка в сб, 29 мар 2008, 15:20

Цитат на: Loreley в сб, 29 мар 2008, 14:33

Каква е тази абсурдна здравна система! Ако имаш частна застраховка пак ли е така? Ужасно...

Аз раждах в Германия и мъжът ми не присъства на цялото раждане. Когато ме качиха на родилната маса, му казах да излезе.
Честно казано не бих се съгласила да присъствам на раждане на приятелка.

# 71 10 апр. 2008, 21:01 ч.

Мнения: 256

За съжаление спора за това дали да присъства бащата се върти като цяло около сексуалността Тъй като допреди раждането онзи орган е имал съвсем различна функция, по-скоро употреба, да ме извините, притеснението идва от това как след това той ще възприеме нещата постаро му
На раждането на първото не беше - в Бг, но тук - в Канада беше до мен, държеше ми единия крак и ми казваше точно колко от главата се е показала, има ли кръв - всичко видя и изживя с мен Не смятам че това по някакъв начин е променило въприемането ми като жена за него, да - стресиращо е, но ей, това е животът За това е семейството - да сме заедно в най-хубавите и най-лошите моменти и да се подкрепяме
Отделно ако не беше дошъл сто на сто щеше да ме посети социалния работник и отдалече-отдалече да ме заразпитва дали имаме проблеми вкъщи

Препоръчани теми

Отказ от българско гражданство

Акт за раждане на дете, родено в Германия

Швеция!!!!!

К1 Годеническа виза САЩ

Причина:

Причина: