Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията!

  • 43 779
  • 468
  •   1
Отговори
# 180
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
Ние обратното - преписваме, но под диктовка е ужасен.

# 181
  • Мнения: 216
Като четох това което dorothy е дала се сетих да попитам: Вашите съкровища успяват ли да пишат под диктовка (дори и бавно) и могат ли да правят преписи?

Доколкото аз наблюдавам сина си при диктовка той вече успява, макар и с доста правописни грешки, но преписа все още му е голям проблем (да си го кажа никакъв го няма).

И моят е така. Първо започна да пише под диктовка. При преписване много бързо губи ориентация в текста. Въобще мъчна работа. Последната учебна година имаше напредък и по отношение на преписването.

Само да добавя, че от началото на месеца двамата големи са при баба си и сега сме само с малкия - почти младоженци  Laughing
Напоследък не пиша много, ама като че ли сега ми е и моята ваканция от дислексичните проблеми. Whistling

Последна редакция: чт, 17 юли 2008, 01:52 от Flora1

# 182
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
До днес го занимавахме с учителка, вече е в истинска ваканция. Впуска се да чете разни случайни неща - дори съобщения по Скайпа. Цифри чете пише под диктовка, букви едва едва.

Тръгваме на море скоро, много е щастлив.

# 183
  • Мнения: 216
Приятна и весела почивка!  Hug Peace  sport027   grinning039

# 184
  • Варна
  • Мнения: 148
dorothy,
Приятна ваканция и ако наближите Варна- обадете се!

Явно обаче всички са във ваканция- запустя темата.  grinning039

# 185
  • Мнения: 465
Здравейте:)
То от днес и аз съм във ваканция и след 3 дни ще си ходя в БГ.
 LaughingРинтинти-да се пазиш -да спиш ,да се разхождаш и да си пиеш фолиевата киселина,че малко остана:)Ние чакаме новата учебна година, че да се включим.То, нали Д-ята и образователната система са основните врагове..  Embarassed
На всички мами пожелавам хармония ,здраве и любов. Hug  bouquet
ПС.А  Дороти , не си чете ЛС:(

# 186
  • Варна
  • Мнения: 148
veselcheto, благодаря за съветите.

Аз в момента (от 3 дена) съм обявила бойкот на моя нехранимайко.

Бях ангажирала нашата кръстница да идва по 1 час- 3 пъти седмично да се занимават с материала за 1ви и 2ри клас- тя е учителка и си имат приказка, разбират се. Обаче на образа не му се учи и това е- всеки път губят време в пазарене и уговорки колко време ще се упражняват, ЗАщО да прави това или другото упражнение, колко домашно ще му даде- то човек се уморява да го уговаря, а после трябва и да е търпелив и внимателен. Месец и нещо се бори жената, но накрая му постави ултиматум: Няма да идва докато той не реши, че трябва да учи! Тоест той да търси някой да му помага, а не ние да го молим да му помагаме.

Да не си мислите, че се трогна- първия ден след тези разговори обясняваше (само приказки) как щял да направи това и това, и четохме (по принцип чете с мен). Втори ден- дори не отвори приказка, а камоли (как се пише тази дума) да свърши нещо от домашните, но се сети и поиска да четем. Трети ден- НИщО, цял ден прекара в стаята си играейки на компютъра или с конструктори- излиза само до тоалет и да си вземе да яде, дори и да четем не пожела.
Днес е четвърти ден..... Дали ще издържа....

Реших да пробвам да не ходя след него и постоянно да напомням и проверявам дали си е измил ръцете, дали се е нахранил, дали си е отсервирал- в момента на бюрото в стаята му има чинии и чаши от храненията му от 3 дни- чакам да мухлясат или да се вмиришат- дано тогава проумее за какво са всичките ми приказки.
Дори ме е срам да го споделя- когато си преобува бельото не смята за нужно да го занесе за пране- стои над сред стаята му или В ГАРДЕРОБА при чистите дрехи- под закачалките го хвърля.

Отглеждаме си плевел- консуматор. Смея да твърдя, че детето ми има "неща" за каквито повечето българчета могат само да мечтаят. Колкото и да му обясняваме, че всичко сме постигнали с труд и упорство- не ще да го проумее, нищо не пази И НЕ ЦЕНИ. Явно трябва да го изпита на гърба си.

Разбира се, че ние сме виновни- родителите. Само ми е трудно да реша какви точно да са мерките които трябва да вземем, ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛО ТВЪРДЕ КЪСНО....

извинявайте за дългия пост- Просто не всичко е ДИСЛЕКСИЯ!

# 187
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
rintinty говориш като цяло за повечето мъже. Второто какво го очакваш. Аз сега съм се замислила да им съставня дневен ред, ама и мен ме мързи да пиша за мом. Ама от септември ще се напъна.  Simple Smile

# 188
  • Варна
  • Мнения: 148
Пак мъж- само мъже в нашата къща, че и кучето мъжко.
Дано пък да ме ценят повече- ама тя надеждата умирала последна.

# 189
  • Варна
  • Мнения: 148
Все пак не се оплаквам- Flora1  ме води с крачка и половина.

dorothy, не изказвам някаква статистика за мъжете, но все пак сравнявам баща и син:
таткото- дислексик, овен, упорит и с каквото се захване- с мисъл и труд го довежда до край; определено му трябва време да поеме, но като се задейства и няма спиране;
отрочето- дислексик, овен, крайно безотговорен и нищо извън неговите игри не се довежда до край (нямам в предвид да си прибере, а просто да завърши започнатото).

О-оооо, напредък. Отсервира си чиниите от бюрото- между отсервираното имаше и половин опаковка хайвер, четвъртинка хляб, порция пълнени пиперки- всичко в умопомръчителен вид след двудневен престой в тази топлина.

# 190
  • Мнения: 465
Ринтинти, аз съм общувала с двама мъже дислексици и с други 2-ма  мъже(единия тинейджър, мое производство) ...Та, мисълта ми е ,че не смених грам стратегията-график,контрол и намаляване на бройката на предметите.Ако не броим дисграфията в двете групи, считам ,че на мъжете им трябват предмети  за лично ползване,които да успеят да преброят с пръстите на двете си ръце.Иначе се объркват.Тук веднъж по телевизията показаха една майка ,която беше обявила СТАЧКА на членовете на нейното семейство-на палатка пред входа на къщата си.От зор.
И важното е чувството за хумор на майката..И да забелязваш и мааалките успехи-а ти  ги притежаваш и двете:)
А Флора "се разписа "в чуждите Форуми-от нея можем много стратегии да научим ...
Лек ден на теб:)

# 191
  • Мнения: 465
Сетих се ,че моите успехи с Макс в подредбата на стаята му  стигнаха до разноцветните пласмасови панери,в които той ПОНЕ да разделя по предназначение мръсни дрехи,училищни принадлежности,Лего или артматериали.Всъщност, ако наблюдаваш децата с Д-я ,това което е безпорядък в нашите очи за тях е добре организиран ред.А и те много по-бързо фиксират визуално от нас предмета на интерес.Борбата е да ги приучим с неинтересните неща.Там където се изисква воля.Ето това е същността..Разписах се Laughing newsm78

# 192
  • Мнения: 59
Тринтинти, с изречението *Дори ме е срам да го споделя- когато си преобува бельото не смята за нужно да го занесе за пране- стои над сред стаята му или В ГАРДЕРОБА при чистите дрехи- под закачалките го хвърля* описа на 100% моята 13-годишна дъщеря. Честно да си кажа, никога не съм смятала да обвинявам за това дислексията, чак се изненадах, че ти си се сетила за това. Винаги съм смятала, че е чист, 100%-ов мързел.
Като бях в Русе на теста - дали наистина има дислексия или не - се оплаках как цикля на едни и същи изречения вече 10 години /примерно *дупе, зъби, шини* или *Говори правилно!* или *Янааа,кракатаааа!* - върви навътре  Confused/, а те само ми се усмихнаха съпричастно...
Така разбрах, че няма чувство за последователност и ще си цикля още дълго на тези мои *любими* думички, но не можах да разбера как има чувството за последователност всеки път да я мързи да отиде до коша за пране примерно...   Thinking
Въпроси без отговор...   Rolling Eyes

# 193
  • Мнения: 59
Ринтинтир т-то в началото на името ти е от менл Сори  Embarassed

# 194
  • Варна
  • Мнения: 148
ЖАНА Д, няма страшно, че си сгрешила името- за да ви разсея малко ето една моя историйка.
Работя в една фирма преди мнооого време, но вече съм там има- няма 6месеца, като в това време няма смяна в колектива, а се обръщаме по между си по фамилия. Наближава 8ми ноември и аз споделям с единия колега, че умувам какво да взема да почерпя- имам рожден ден. Момчето се ентусиазира и почва да дава съвети, като накрая каза, че ще си поделим почерпката защото той пък е именник- представете си физиономията му, като изтърсих: "А, ти как се казваш?" Embarassed

А за прибирането на стаята- както и за ученето, в момента съм го оставила сам да стига до извода или до нуждата, че трябва да се свърши. Пример: Снощи ни идват на гости братовчедка на мъжа ми със сина си, който е малко по- малък от Иво, но пак момче- би следвало да намерят общи интереси (не са се виждали до този момент). Седим вън на масата и явно се притесняват пред нас да завържат някакъв разговор. Предложих на сина ми да отидат в неговата стая да си играят, при което той се притесни- "Неможе, не е прибрано!" аз съответно това и чаках- веднага му обърнах внимание да вземе мерки- прибра си за 10 минути- рекорд.

И още нещо да се похваля- днес приключи ЦЯЛА КНИГА от списъка за четене.

Успех с хитринките и на вас!!!!!

Общи условия

Активация на акаунт