Момичета, не знам само при мен ли е така, обаче малко да прегреша- ето като пример моите ягоди в захарен сироп и ми се срива и воля и всичко! Като че си търся оправдание в прегрешението да прекъсна
И този Великден , дето се светлее след десетина дни...как ли ще го издържа на плодче Пък дните до него, ако броим и захранващите, не са много- 5-6 най- много. Струва ли си да започна, пък да прекъсвам, а после наново, когато вълчият глад ме налегне? Това са размишленията ми от една страна. От другата- и 5 дни си струват! И един даже също! Защото човек се чувства по- лек и най- важното- силен и уверен, че ще успее. Да не забравяме чувството на прилив на енергия и добро настроение. Само тези първи 3-4 дни да минат, че окапвам като круша и се дъня като хлапе
Стискайте ми палци, момичета, много имам нужда от подкрепа!
Стеф, ще си мисля за теб утре, при всяка нахална "хранителна" мисъл и ще зная, че не само на мен ми е трудно Ще мисля и за всички вас, които дни наред успявате