Откога двете деца в отделни стаи?

Не е задължително да са в отделни стаи. Ако израснат в една стая, ще се научат да се съобразяват с другите, да споделят, ще се научат, че не винаги става на тяхното, толерантност и солидарност към чуждите вещи и т.н. Ако са в отделни стаи има опасност да се отдалечат един от друг емоционално и в бъдеще да не поправят това. Ще се карат сигурно - поне до определена възраст, но това е полезно за тях - свикват, че не са царе и трябва да имат в предвид и останалите хора когато взимат решения. Сестра ми и аз винаги сме били в една стая и като всички нормални деца сме имали проблеми, но сега сме много близки. Моя много добра приятелка е в една стая с 3-години по-големия си брат откакто се е родила. Сега са много близки и винаги си помагат.
Доводите, които ще изтъкнат повечето хора са, че децата имали нужда от усамотение през тинейджърските години. Факт е, че като им трябва усамотение, те го намират (в краен случай има и баня със заключване, ако никога не намерят стаята празна). Усвояването на ценностите - солидарност, толерантност, съобразяване, дипломатичност, и най-вече близост с човек от семейството, на който могат да кажат всичко (когато децата са в една стая, след началото на пубертета започват да си споделят неща, които родителите никога не биха научили от тях) са много по-важни от усамотението 2-3 пъти седмично за момчетата (нещо, което могат да намерят навсякъде в къщата - родителите са на работа, сестричката е на училище или някъде с приятелки, банята и другите стаи са свободни). Това, че нямат собствена стая, не означава че нямат лично пространство. Ако за да се чувстват свободни и щастливи, имат нужда от собствена стая, значи имате проблем в семейството.

Идеята ти никак не е добра. Живеем в модерно общество.
Ме4тателка , повечето деца, които познавам (и в тинейджърска възраст също) делят една стая и както вече споменах - са близки и си помагат и не са егоисти, съобразяват се и са истински приятели един с друг. Нямат проблеми с личния живот (говорили сме по въпроса), дори са много щастливи от моментите заедно с братчето/сестричката и си споделят много неща. Нямат никакви проблеми, защото са се научили да се съобразяват един с друг. Освен това не са свикнали на "само мое" (т.е. не са егоисти, които не искат да споделят "своите" неща с другите).

Говоря така, защото (както за трети път казвам) имам приятелка на 17, която дели една стая с 20-годишния си брат откакто са се родили, приятелят ми (на 22) е делял стая с 2-години по-малката си сестра допреди една година, познавам много семейства, в които децата са в пубертета (и са разнополови), делят една стая и нямат никакви проблеми.
За опознаването на тялото, проблемът не е че брат ти го е правел, а че го е правел по време когато и ти си в стаята. Това, че ти се е сторило отвратително вече не е проблем заради стаята ви, а защото може би си била възпитана в такъв дух или просто имаш нещо против такива нормални неща. Ако брат ти се е самозадоволявал пред теб, проблемът не е в липсата на друга стая (за стотен път - има баня! ако е толкова без-стаено положението), а във вашите отношения. В моето семейство (а и в повечето, които познавам) се толерира приятелството между братята и сестрите. Както в един пост споменаха - ако децата имат силна приятелска връзка помежду си, отделните стаи няма да я нарушат, но няма и да способстват за развитието й. Ако децата имат силна приятелска връзка - отново - общата стая няма да е проблем за личното пространство независимо от пола им.
Да, имам сестра и сме близки. Спала съм в една стая с приятели-момчета (никое от които не ми беше повече от приятел) и никога не сме имали проблеми за личните пространства.