А за учебната 2012/2013 учебна година кой учител препоръчвате за 5 ОУ Ивав вазов София?
- Публикувана: 2 апр. 2008, 01:19 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2017, 12:47 ч.
Списък на добрите учители в държ. у-ща
Добър ден и от мен 
Попитах и в Русенската тема, но не е излищно и тук
Събирам отзиви за г-жа Таня Кутинчева (паралелка английски език) и г-жа Диана Димитрова (паралелка математика и инф-ни технологии) от СОУ "ХРИСТО БОТЕВ"
Много моля, ако някой има наблюдение, неговото детенце е било в класа на някоя от госпожите да пише тук или да ми сподели на ЛС. Предстои ни записване в първи клас, срока е до края на седмицата. Принципно сме приети в класа на г-жа Кутинчева, но имаме желание (според моята щерка математиката е по-лесна и по интересна от английския Rolling Eyes) и възможност да се сменим с едно друго детенце и да се запишем в класа на г-жа Димитрова. Просто незнам какво да реша ....а за мен лично не е приоритет профила на паралеката, а началния учител да е много добър, както като психолог, така и като учител.
Попитах и в Русенската тема, но не е излищно и тук
Събирам отзиви за г-жа Таня Кутинчева (паралелка английски език) и г-жа Диана Димитрова (паралелка математика и инф-ни технологии) от СОУ "ХРИСТО БОТЕВ"
Много моля, ако някой има наблюдение, неговото детенце е било в класа на някоя от госпожите да пише тук или да ми сподели на ЛС. Предстои ни записване в първи клас, срока е до края на седмицата. Принципно сме приети в класа на г-жа Кутинчева, но имаме желание (според моята щерка математиката е по-лесна и по интересна от английския Rolling Eyes) и възможност да се сменим с едно друго детенце и да се запишем в класа на г-жа Димитрова. Просто незнам какво да реша ....а за мен лично не е приоритет профила на паралеката, а началния учител да е много добър, както като психолог, така и като учител.
Учителката на сина ни до 4 клас беше госпожа Татяна Събева от ОУ"Цар Симеон I"-гр.Варна.
Не можем да изкажем благодарността си,както и тази на абсолютно всички родители на деца от класа.
Г-жа Татяна Събева е страхотен професионалист и човек.По-голямата част от знанията ,които има синът ми за българския език са точно от нея.Специалист е и по математика.Съставител е и на авторски програми,които прилага в уроците.Децата се подготвяха още в училище.Не знам как обясняваше,но всички я слушаха и разбираха всичко от уроците.Вкъщи само затвърдяваха.
Грижеше се направо"майчински"за децата ни.
Сега децата ни много често си спомнят за г-жа Татяна Събева с уважение и мноооого обич.
Благодарим ѝ от сърце!!!
Здравейте! Случайно видях вашата тема и разбирам вълненията на всички в лутането и търсенето на добрите учители. Аз имам седмокласник, който сега завърши 41-во ОУ "Св. Патриарх Евтимий" /в центъра на ул. "Солунска" и ул. "Цар Симеон"/. Не мога да не изразя възхищението си от всички преподаватели в това училище. От 1клас до 7 клас. Моето дете беше в частно училище "Дрита", за които не мога да споделя нищо хубаво. Една голяма финансова порнография. Въздух под налягане са там и мога да разказвам много за комерсиалното им отношение към децата и родителите, а да не говорим как учеха децата да пишат имената си с малки букви "така трябвало вече да се пише" 
Когато реших да му търся училище, попитах в МОН, кое биха ми препоръчали от държавните училища, защото нямах идея какво да правя. Бяхме 1 за 2 клас. Ще ви кажа само реакцията на детето. След първия учебен ден в 41-во ОУ. "Мамо, това не е училище, това е РАЙ. Знаеш ли колко са добри и децата и учителите, а какъв голям двор имаме..." Сутрин ставаше и будеше баща си с думите "Ставай да ме закараш в Рая". Направете си сами изводите мили майки. От както сме там , моето дете се събуди, влезе в кожата си и расте щастливо. Няма значение болен ли е или му се спи. До 7 клас не искаше да отсъства или да закъснее за училище. В момента е приет в гимназията, която си избра без никакви допълнителни уроци и школи. Всичко дължа на тези прекрасни преподаватели. Г-жа Славова-математика, г-жа Чакърова- БЕЛ, г-жа Върбанова-физика, г-жата по история, г-н Куртев -география и др.
Когато реших да му търся училище, попитах в МОН, кое биха ми препоръчали от държавните училища, защото нямах идея какво да правя. Бяхме 1 за 2 клас. Ще ви кажа само реакцията на детето. След първия учебен ден в 41-во ОУ. "Мамо, това не е училище, това е РАЙ. Знаеш ли колко са добри и децата и учителите, а какъв голям двор имаме..." Сутрин ставаше и будеше баща си с думите "Ставай да ме закараш в Рая". Направете си сами изводите мили майки. От както сме там , моето дете се събуди, влезе в кожата си и расте щастливо. Няма значение болен ли е или му се спи. До 7 клас не искаше да отсъства или да закъснее за училище. В момента е приет в гимназията, която си избра без никакви допълнителни уроци и школи. Всичко дължа на тези прекрасни преподаватели. Г-жа Славова-математика, г-жа Чакърова- БЕЛ, г-жа Върбанова-физика, г-жата по история, г-н Куртев -география и др.
Може и аз да съм от полза за някой - г-жа Гергова - 66-то СОУ. 2011/2012 поема първи клас. Изключителен педагог; много години е начален учител; много взискателна; малко строгичка, но справедлива; никое дете не се е почувствало пренебрегнато или обидено от нея - индивидуална работа с всяко, според възможностите му.
Аз имам седмокласник, който сега завърши 41-во ОУ "Св. Патриарх Евтимий" /в центъра на ул. "Солунска" и ул. "Цар Симеон"/. Не мога да не изразя възхищението си от всички преподаватели в това училище. От 1клас до 7 клас.
Дълго е, но си заслужава да се поразсъждава над това, което казва една прекрасна учителка от София. Умните и отговорни родители ще прочетат и може би ще си направят изводи.
"Уважавай, ако заслужи!"
Това е съвременното възпитателно мото на някои български родители, които съветват детето си да уважава учителя, но само при условие, че го е заслужил. Не и преди това.
Аз съм начален учител и не мога да си представя какво ще се случи, когато тази формула се наложи в отношенията родител-ученик-учител. Ако това стане, толкова по-зле за българското образование и за възпитанието на бъдещото поколение.
Следвайки логиката в разсъжденията на такива родители, техният първокласник на 15-ти септември няма как да изпита тържествения момент с прекрачването („с трепет”) на училищния праг. Причината? Все още той и неговите мама и татко не са проверили своя учител, не го познават, за да решат какво да бъде отношението им към него.
„Какъв празник е първият учебен ден, след като не сме сигурни дали учителят ще ни допадне? Затова - хайде първо да те видим колко струваш, учителю, пък после ще преценим дали да те уважаваме.”
Но какво наблюдаваме по-нататък…
Започва процес на обучение, който за зла беля (учителска!) е наситен с поставяне на задачи, оценки, изисквания, с проверки и корекции. За да се справи успешно с обучението си, ученикът трябва да изпълнява въпреки желанието си, настроението си, предразположението си и т. н., с усилие на волята изискванията на учителя. Какво обаче се случва в малката детска главица, в която родителят „честно” е вменил условието уважението към учителя да бъде според заслугите?
Ученикът е поставен пред избор дали да изпълнява инструкциите на учителя, които невинаги са най-забавните. Детето знае отлично, че е в състояние да си намери къде-къде по-приятни, леки и развлекателни занимания от това да учи, да се упражнява или да се ядосва на грешките си.
При така създадената ситуация ученикът винаги избира по-лесния път - да не харесва учителя и да не изпълнява неговите инструкции. Мисли си: „Защо да те харесвам (респ. уважавам), учителю, като ти ме натоварваш: караш ме да проявявам усилия или да търпя критика, когато не съм си научил урока или не съм си написал домашното? Ти ме мъчиш, значи си лош. Мама и татко все още не са сигурни дали заслужаваш да те уважавам.”
Е, под „мъчене” трябва да се разбира усилието на детето, наложено от външен фактор какъвто е учителят.
И сега стигаме до конфликта.
Научаването, усвояването на знания и умения, в българското училище няма как да стане без елементи на принуда и насилие от страна на обучаващия, на учителя. Разбира се, в най-добрият смисъл на думата. Учителят има един-единствен мотив: да постигне колкото се може по-високи резултати в учебната работа. От друга страна ученикът приема да влезе в ролята на обучавания, но само ако е убеден, че думата на учителя има някаква тежест.
Но да не забравяме! В конкретния случай ученикът (или непорасналият възрастен), все още не е приел учителя като личност, достойна за уважение. Защото родителите така го съветват. В тази ситуация детето ходи на училище, но без да се съобразява с фактора учител. Колкото и да ви е чудно, но всъщност не учителят, а детето избира как да протича учебния процес.
"Аз решавам дали сега ще пиша, или не. Аз ще преценя според настроението си дали да правя онова, което ми казваш, учителю. Когато ти ме насилваш да върша неща, които точно в този момент не ми се вършат, тогава не те харесвам.”
Учителю, а ти защо се мръщиш? Защото от теб се иска да научиш това дете, но то ти отказва, тъй като невинаги е в настроение за писане и четене. Ти проявяваш търпение и чакаш то да се адаптира към училищния живот. Имаш учебна програма, учебен план и твърде ограничено време, за да си свършиш работата, но вместо това времето ти минава в чакане и в безкрайни разговори с родителите, които желаят, изискват, настояват детето им да бъде добър ученик, но то не е. То не учи. Търсят ти сметка за проблемите, но ти не знаеш как да им обясниш, че цялата работа опира до едно уважение. Няма ли го, нещата приключват. Често пъти завинаги за каузата училищно образование.
Ех, учителю, не се изненадвай, когато ти кажат, че ти си некадърен. Че детето не учи, защото причината е в теб. Че ученикът е слаб, защото ти не си си свършил работата. Не се чуди! Нали трябва да се намери удобно обяснение за проблемите? А удобното оправдание – това си ти.
Не се учудвай, когато в резултат на всичките твои усилия, подготовка, старание получиш грубо неодобрение на твоята работа и дори отнесеш някоя обида. Нали помниш - всичко започна с липсата на уважение към теб... "
Моля за извинение, че не цитирам името на учителката, но не съм взела съгласието й да публикувам това нейно разсъждение.
"Уважавай, ако заслужи!"
Това е съвременното възпитателно мото на някои български родители, които съветват детето си да уважава учителя, но само при условие, че го е заслужил. Не и преди това.
Аз съм начален учител и не мога да си представя какво ще се случи, когато тази формула се наложи в отношенията родител-ученик-учител. Ако това стане, толкова по-зле за българското образование и за възпитанието на бъдещото поколение.
Следвайки логиката в разсъжденията на такива родители, техният първокласник на 15-ти септември няма как да изпита тържествения момент с прекрачването („с трепет”) на училищния праг. Причината? Все още той и неговите мама и татко не са проверили своя учител, не го познават, за да решат какво да бъде отношението им към него.
„Какъв празник е първият учебен ден, след като не сме сигурни дали учителят ще ни допадне? Затова - хайде първо да те видим колко струваш, учителю, пък после ще преценим дали да те уважаваме.”
Но какво наблюдаваме по-нататък…
Започва процес на обучение, който за зла беля (учителска!) е наситен с поставяне на задачи, оценки, изисквания, с проверки и корекции. За да се справи успешно с обучението си, ученикът трябва да изпълнява въпреки желанието си, настроението си, предразположението си и т. н., с усилие на волята изискванията на учителя. Какво обаче се случва в малката детска главица, в която родителят „честно” е вменил условието уважението към учителя да бъде според заслугите?
Ученикът е поставен пред избор дали да изпълнява инструкциите на учителя, които невинаги са най-забавните. Детето знае отлично, че е в състояние да си намери къде-къде по-приятни, леки и развлекателни занимания от това да учи, да се упражнява или да се ядосва на грешките си.
При така създадената ситуация ученикът винаги избира по-лесния път - да не харесва учителя и да не изпълнява неговите инструкции. Мисли си: „Защо да те харесвам (респ. уважавам), учителю, като ти ме натоварваш: караш ме да проявявам усилия или да търпя критика, когато не съм си научил урока или не съм си написал домашното? Ти ме мъчиш, значи си лош. Мама и татко все още не са сигурни дали заслужаваш да те уважавам.”
Е, под „мъчене” трябва да се разбира усилието на детето, наложено от външен фактор какъвто е учителят.
И сега стигаме до конфликта.
Научаването, усвояването на знания и умения, в българското училище няма как да стане без елементи на принуда и насилие от страна на обучаващия, на учителя. Разбира се, в най-добрият смисъл на думата. Учителят има един-единствен мотив: да постигне колкото се може по-високи резултати в учебната работа. От друга страна ученикът приема да влезе в ролята на обучавания, но само ако е убеден, че думата на учителя има някаква тежест.
Но да не забравяме! В конкретния случай ученикът (или непорасналият възрастен), все още не е приел учителя като личност, достойна за уважение. Защото родителите така го съветват. В тази ситуация детето ходи на училище, но без да се съобразява с фактора учител. Колкото и да ви е чудно, но всъщност не учителят, а детето избира как да протича учебния процес.
"Аз решавам дали сега ще пиша, или не. Аз ще преценя според настроението си дали да правя онова, което ми казваш, учителю. Когато ти ме насилваш да върша неща, които точно в този момент не ми се вършат, тогава не те харесвам.”
Учителю, а ти защо се мръщиш? Защото от теб се иска да научиш това дете, но то ти отказва, тъй като невинаги е в настроение за писане и четене. Ти проявяваш търпение и чакаш то да се адаптира към училищния живот. Имаш учебна програма, учебен план и твърде ограничено време, за да си свършиш работата, но вместо това времето ти минава в чакане и в безкрайни разговори с родителите, които желаят, изискват, настояват детето им да бъде добър ученик, но то не е. То не учи. Търсят ти сметка за проблемите, но ти не знаеш как да им обясниш, че цялата работа опира до едно уважение. Няма ли го, нещата приключват. Често пъти завинаги за каузата училищно образование.
Ех, учителю, не се изненадвай, когато ти кажат, че ти си некадърен. Че детето не учи, защото причината е в теб. Че ученикът е слаб, защото ти не си си свършил работата. Не се чуди! Нали трябва да се намери удобно обяснение за проблемите? А удобното оправдание – това си ти.
Не се учудвай, когато в резултат на всичките твои усилия, подготовка, старание получиш грубо неодобрение на твоята работа и дори отнесеш някоя обида. Нали помниш - всичко започна с липсата на уважение към теб... "
Моля за извинение, че не цитирам името на учителката, но не съм взела съгласието й да публикувам това нейно разсъждение.
Препоръчани теми