ОТКРИЙТЕ РАЗЛИКИТЕ

  • 3 205
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 122
Познати неща ..... от преди 20-25 години..........
А предполагам, че примерно след още 25 години някой ще пусне подобна статия само, че с неща валидни към днешна дата. Аз съм на мнение, че и днес има толкова много готини моменти в ежедневието на дечурлигата......... просто ние сме малко пораснали и се топлим с тези от нашето детство.......
............ да си призная........ щуротиите не са ми чужди и днес..........  Whistling

# 16
  • Мнения: 2 237
Прекрасно ! И е самата истина  Sad
Моето детство беше вълшебно и беше точно акто описаното.С тази разлика,че ние по цял ден скиторехме по горите и полята без да ни е страх.Ходили сме километри навътре в гората без страх.А сега...Ех,сега.... Sad

# 17
  • Мнения: 27
И на мен ми е  мъчно за старото време.  Cry
Тогава ние бяхме деца, а сега децата са малки- възрастни.  Те растат с НАШЕТО ежедневие с ежедневието на възрастните.
Жалко е нали? Thinking

# 18
  • Мнения: 169
Дааа много ни беше хубаво детството Simple Smile играехме до късно вечерта катерихме се по дърветата имахме тайни скривалища и какво ли още не. Дали децата ни ще изиграят дори една от игрите които ние сме играли? Или повечето вече са забравени?

# 19
  • Мнения: 647
ДА ,жалко е точната дума!

# 20
  • Мнения: 410
О-о, сгреших, че влязох в тази тема, разревах се на работа.
Най-тъжно ми стана за пръскането с вода в междучасията и за играта на ръбче и фунийки.
Качуленето по дърветата и зобането на зелени сливи не ми бяха страст.  Rolling Eyes

# 21
  • Мнения: 491
Много мъчно ми стана.....

# 22
  • Мнения: 3 447
А защо смятате, че децата ви биха искали да имат вашето детство? Вие искате ли младостта на родителите си? На бабите си?

# 23
  • Мнения: 169
Детството на родителите ни или поне на моите е доста подобно с моето от към игри и забавления. Разликата сега е огромна!

# 24
  • Мнения: 838
Мда,така погледнато изглежда тъжно,а днешните деца наистина нямат време за игри,нямат време да усетят радостта от живота.Тази тема ми припомня книжката "Момо".

# 25
  • Мнения: 1 217
Аз не искам децата ми да имат моето детство.Вярно,играла съм си на ластик и въже по цял ден пред блока,но пък щоколадово яйце и банани съм яла 2-3пъти годишно и ако имаше кой да ме води на английски и балет,с удоволствие щях да ходя.Освен това много често имаше режим на тока и стоях със залепен нос на прозореца с часове,докато нашите се върнат от работа.Сега има много повече разнообразия за децата,само да нямаше толкова агресия,прахоляк и коли по улиците Confused

# 26
  • София
  • Мнения: 203
Ооо, ужасно е, това ми е болна тема! Cry

# 27
  • Мнения: 148
Моля Ви, когато пуснах темата , не целях да ви натъжавам.  Sad
Аз си спомням за онова време с усмивка.    С приятелките ми се смеем от сърце, когато си припомняме какви сме ги "творили".  Правете като нас . Не се натъжавайте.  Все пак всичко си е с времето...

# 28
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 840
искам да мога един ден да пусна детето си от сутрин до вечер да играе навън и да съм сигурна, че ще се прибере живо и здраво Tired

# 29
  • Мнения: 15 572
аз се смятам за късметлийка за това, че съм изживяла такова детство. Спомням си с усмивка как скачахме на ластик на уличката пред нас - знаехме всичките "пръстчета"  Heart Eyes
играехме на бомба-шмайзер, капитане какво ти е морето  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
зимата затваряхме голямата улица с кофите за боклук на съседите и се пързаляхме с шейните, които бащите ни са ни направили сами в гаражите си.

много съжалявам, че синът ми няма да изживее всичко това  Cry

а какво ли не бих дала да се върне това време - дори и само за ден да бъдем пак такива  Hug

Общи условия

Активация на акаунт