Публикувана: 2 апр. 2008, 15:22 ч.
Последно мнение: 1 май 2008, 16:06 ч.

Какво ви помогна в най-тежките дни?

3 940
46
1

# 15 2 апр. 2008, 21:41 ч.

София-Лагера
Мнения: 2 662

Ира ,моите съболезнования.
Гвендолин ти е дала добър съвет.Вземи си книги.Не плачи ,защото душата няма да бъде спокойна.Тя винаги ,ще бъде до теб и ,ще те закриля.Теб и цялото ти семейство.
В такива случаи думите са излишни и човек няма какво да каже. Cry

# 16 2 апр. 2008, 22:09 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Каквото и да ти кажа, няма да намали болката ти Cry

Тъжно е и е тежко Cry

Намери сили в себе си, изживей си мъката мила Cry

# 17 2 апр. 2008, 22:22 ч.

Мнения: 13 190

Татко го няма от три години, а още го сънувам всяка вечер. На сън е жив и спокоен, както си е бил винаги и успявам да му кажа всичко, което през деня съм искала да споделя точно с него. Но ми липсва много.

# 18 2 апр. 2008, 22:29 ч.

Мнения: 4

Мога само да ти кажа БЪДИ СИЛНА.
Майкати ще е по спокойна.
Тя винаги ще е до таб.

# 19 2 апр. 2008, 22:46 ч.

На планетата Земя
Мнения: 6 322

Миличка, това е невероятна загуба!!!!
Боли и не спира!
Такава болката избледнява само с времето, нищо не може да замени милата ти майчица!
Съжалявам че рази мъка споходи и твоето сърчице!

Прегръщам те!

# 20 3 апр. 2008, 01:08 ч.

Мнения: 932

Благодаря ви,милички. Hug

Ако не друго,поне усетих топлина.Знам,че никога няма да спре да боли,но не знам как да се справя с най-страшните дни-първите.Липсва ми толкова много!На моменти си казвам:я,стига,сънуваш.Утре ще се събудиш и тя ще е там.И почти си вярвам.Беше толкова неочаквано.Прибрах се 2 седмици по-рано в Бг,за да постоя 2 месеца,да се видим.После трябваше да дойде мама при мен,бебето като се роди.Излизахме на разходки,правехме планове.Не знам как всичко се обърка за миг.И сега ме гони параноя за останалите ми близки.
Наистина болката е непоносима.

# 21 3 апр. 2008, 07:30 ч.

Мнения: 363

съжалявам за загубата Sad

починалият ми дядо съм го сънувала веднъж-два пъти само по светли празници - Великден, Коледа, но никога нищо не ми е казвал!

а иначе в най-тежкият момент най помага най-близкият човек!

# 22 3 апр. 2008, 09:27 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Приеми и моите съболезнования. Знам, много е тежко, загубих баща се преди 4 год.,майка си преди 1 , а свекърва ми 6 мес.преди майка ми. Тежо е, единственото което ми помогна е мисълта, че децата ми трябва да живеят спокойно. Много боли, и колкото повече време минава, толкова повече ти липсват близките. Гледай напред и това е, никой не се е върнал . Сънувам ги често, всичките, сънувам ги като живи, как си говорим и правим обикновени неща...
Най-мъчно ми е за децата.Много им липсват бабите Sad

. Казала съм, че са вездички на небето, а малчо онзи ден ми каза " Мамо, кога ще се върнат мойте баби?" - "Няма да се върнат, защото ако се върнат всички небето ще остане тъмно, без звездички", а той каза "Ама мамо, аз искам да се върнат само мойте баби, другите нека си седят на небето." Стана ми още по-мъчно, но такъв е живота. Колкото до параноята-гледай да се отървеш от нея, нищо не можеш да направиш, на кой колкото му е писано толкоз ще е тук.

# 23 3 апр. 2008, 10:34 ч.

Мнения: 2 700

Съболезнования и от мен, колкото и да я мразя тази дума Hug

Загубих баща ми преди година и половина, а майка ми преди половин година. Да, болката е много силна, но отшумява. Остава една безкрайна празнота...
АЗ се втурнах да работя. Преведох една книга в извънработно време. Не изчаках и четиридесетте дни и бях прочистила апартамента й от нейни ненужни вещи (за да ми се махне това бреме и да не ми се налага да ходя повече там). Започнах да нося нейните дрехи, които отделих за себе си. Сложих две красиви снимки на майка ми и баща ми на бюфета в трапезарията, така че ги гледах/м, пък и те ме гледат непрекъснато. Не си налагах ограничения при рев. Въобще не ме интересуваше дали някой ме гледа - мъж, дете или който и да било. Просто си изплаках болката, а когато бях сама вкъщи крещях.

А за сънищата и душите... Има много теми във форума. АЗ (искам да) вярвам, че животът не свършва със смъртта. Може и да е наивно, но така е по-лесно. Баща ми почти не ми се е явявал на сън (3-4 пъти), но майка ми ми се явяваше в началото почти всяка вечер. И така, докато една нощ сънувах два бели гълъба, които със сигурност в съзнанието ми бяха майка ми и баща ми. Попитах ги "Вече заедно ли сте?" и те ми отговориха "Да, най-после се събрахме". Оттогава не съм ги сънувала. Това беше моят знаков сън, на който вярвам. Дано твоят дойде по-скоро Praynig

# 24 3 апр. 2008, 10:53 ч.

Мнения: 337

Моите съболезнования.
В събота гледах "Имаш поща" и въпреки, че не съм суеверна останах потресена от момента в който гостува Ваня Червенкова - жената, която бяха простреляли със 6 куршума във Варна. Тя сега е напълно здрава и разказа какво е видяла и преживяла, през времето когато е била в кома. Книгата, вече май са 2 са преиздавани десет пъти и всичко е изчерпано. Дано да я намериш и прочетеш, аз ще я потърся, а ако не тя е издала и сборен диск, който е с нейния глас и е като книгата. По-удобен е и можеш да го слушаш навсякъде. Струва 2,70. Ще ти дам линк, дано тази книга даде отговорите на въпросите, които търсиш и дано те направи по-спокойна. Heart Eyes

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21024
http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=6479
http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=20014

Ако искаш пробвай да я поръчаш от тези сайтове

http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=646 тука още малко инфо, ако те заинтригува

# 25 3 апр. 2008, 12:20 ч.

Мнения: 679

Съжалявам за загубата ти, съболезнования Flowers Rose

За мен болката от подобна загуба не се лекува, първата голяма загуба беше когато баба ми /лека и пръст/ почина най-внезапно, минаха 5 години и искам да ти кажа, че пак ми е тежко и празно. А казват, че времето лекува ...
Кураж, прегръщам те

# 26 4 апр. 2008, 23:12 ч.

Мнения: 932

Благодаря-за съветите и съчувствието.Понякога си мисля,че ще се оправя,че има за какво да живея.И после става страшно.Изведнъж изпадам в дупка,страшна и отчайваща.В такива моменти си мисля,че съм за психолог,че ще откача.И разбирам самоубийците.Не знам как ще се справя,не знам

# 27 5 апр. 2008, 00:29 ч.

Мнения: 46

Скъпа Ира,
Знам как се чувстваш и те прегръщам силно.
Плача заедно с теб- на 11.03 мама си отиде също. Болката е огромна.
Моля те потърси приятели, дори само за да помълчат със теб.
Радвай се на детенцето си и новия живот. който носиш. налагай си да мислиш за тях повече, колкото и да ти е трудно, а то е много трудно- знам го.
Аз изпаднах в състояние да не искам да говоря, просто се задушавам, но последният ти постинг ме провокира- не изпадай в такива мисли, моля те. Майка ти не иска това за теб!
Още веднъж те прегръщам силно.

# 28 5 апр. 2008, 10:16 ч.

Мнения: 932

Мирче,ужасно тъжно ми стана,че има и друг с такава "нова" болка.Да,точно това е-задушаваш се!През деня е някакси малко по-леко,но вечер е направо страшно.Имам чувството,че стените ме прихлупват/където и да отида/,вижда ми се тъмно независимо от осветлението.Май съм за психиатър Sad

Сигурна съм,че и твоята майка е прекрасен човек,който те обича до болка и иска да си щастлива.Днес е събота-ден на мътрвите-дано получим някакъв знак от тях Hug

Ооо,дъщеря ми току-що счупи една порцеланова камбанка на мама Cry

# 29 5 апр. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 3 016

Моите съболезнования . Тежко наистина много тежко .Аз преди 8 мес загубих новородения си син . Няма лек за тази болка . В сърцата ни винаги ще има една празнина от загубата на обичан ите от нас хора. Времето лекува, но не заличава спомена .Трябва да бъдеш мн силна . Кураж.

Препоръчани теми

Намерихте ли щастието?

Липсват ли ви починалите ви близки?

За любовта и призраците от миналото

Сънувате ли починали ваши близки? - 2

Причина:

Причина: