Всичко започна една вечер точно преди да си легнем.Цеци искаше да зарежда със зарядно някаква голяма кола за следващият ден за да я носи в детскат ада си изфука пред децата.Аз не му разреших да я зарежда,защото си лягахме и нямаше кога да я чакаме да се зареди и му обясних, че и без това няма да я носи в детскат а,че е много голяма и хубава и могат да му я счупят.И тук прозвучаха следните думи,които се забиха право в сърцето ми,въпреки,че съм го очаквала и сме говорили на тази тема-Ти не си ми истинска мама,ти си фалшива.Истинска ми е тази ,която ме е родила.Уж бях готова за тези думу и мисли в главата ми,но се оказа,че когато ги чуеш е друго.Заболя ме много,неисках да го правя пред него, но се разплаках под завививките.Цеци ме усети и ми каза:Голямо чудо ,че ревеш.Така приключи нашият разговор тази вечер.
На другата сутрин исках да го провокирам, когато е спокоен и не мисли за колата и там подобни и на това,че тръгнах да го целувам му казах;Сега фалшивата мама иска да те цунка.Той ми каза:Не,ти си ми мама и се цункахме.Вечерта като го взех от детската пак почнахме разговор за случилото се,пак същите неща за фалшива и истинска.Пак вечерта преди да си легнем, ме попита:А тя каква ми е?където ме е родила?Отклоних въпроса в друга посока и му кзах,как сме го избрали и т.н.Той ме попита;Добре защо тя ме е оставила и не ме е взела,а ти си ме взела?Отговорих,че незнам точно,но сигурно не е могла да го гледа и затова.Той каза,а тя сигурно си е взела после друго дете.И така в неговото съзнание остана думата "леличката,която ме е родила".После той започна пак за истинската мама,пита ме как съм го познала и сам си отговори,че са минавали вълни от сърчица между нас.Накрая му кзах,че много го обичам и Бог го е пратил при нас с тати за да сме заедно щастливи и радостни.
Това е.
Порастват много бързо децата и въпросите им вече не са так адетски,а ги очаквах н амного по-късна възраст.
Можем да споделим нашите обяснения и да си помогнем.