Фалшива мама

Тази истина, Бонита. Тя е факт.
Как ще я наричаме или ще я наричат децата ни, няма значение. Това, не значи, че трябва да живеем в сянката й и да вярваме, че сме "фалшиви" мами.
Напротив, по-горе писах, че на въпроса "защо ме е оставила?", отговарям с обикновените думи: Не е била достатъчно силна за да ти бъде майка.
Тогава тя добавя: А ти си!

Но едно местенце в живота ни, винаги ще е нейно, независимо дали искаме да го видим или не.

Не ме разбирайте криво. Искрено се надявам, че много от вас ще намерят свой прекрасен начин, по който да спестят на децата си тази болка.

Аз досега, обаче не съм открила друг, освен откритите разговори с детето ми и изваждането наяве на всяка емоция, която изпитва. Това вече е субективна истина.   

Зойче, искрено вярвам, че ще се справите и двамата! Аз си мисля, че е етап от осмисляне и отработване на ситуация, че се опитва да "пордеди" жените в живота си и да определи мястото им. Задава си въпроси, навярно, на които отговорите болят. И споделя болката си с теб, като ти я прехвърля. Ако това ще излекува душата му, ако ще намали болката му - стискай зъби. Ти си истинска! Истинската майка.

Аз не знам как ще реагира на пълното осъзнаване  моето дете един ден. Знам само, че отсега се изразява много добре т.е. облича чувствата си в много ярки думи. И знам, че  ще ме боли, защото той ще прехвърля неговата болка.

Направи ми впечатление това.
Искам да попитам:  с какво детето подсказваше, че преживява конфликт? Ако е неуместен въпросът ми, моля не ми отговаряйте- няма да го задам втори път и се извинявам.
 
За 3 неща ще говоря:
1. Според мен- /прощавайте че пак ще направя някаква класификация/, но има деца, които всичко изкарват навън - буйни чувства, чупят, трошат, обиди, но споделят всичко. И други деца, които не говорят, а таят и само от време на време дават индикации, че нещо не е наред. Говоря  за принципно отношение на децата към проблемите, а не към осиновяването конкретно. Струва ми се обаче, че то се проявява и когато осъзнаят, какво значи да си осиновен. И още - едно е да разбере на 4-5- години, че е изоставен от една жена , пита защо, коя е, къде е и пр., но бързо му минава. Просто степента на осъзнаване е по-малка. Друго е да осмисли същото на 7-8-9 години. И струва ми се, че ще е различна реакцията на двете деца - т.е едното дете което изкарва всичко ще обижда, ще изкарва пак навън всичко,/ което е хубаво/,  а другото ще трупа. Ами после? Как ще продължи отработването? Как трябва да се реагира на едното и другото дете?  Може принципно да ги знам нещата, но един преговор на материала не е излишен. А пък и не може всичко докрай да се предвиди, но все пак . Питам това заради нашата реакция. Някой ще каже ,че много искам да съм подготвена. Какво лошо има?
Между другото - темата е много ценна.
2. Тя ме кара да се замисля и по един друг въпрос-  какво казваме ние за жената, която го е родила. Как я наричаме?- според мен правилното е жена, а не лелка.  Дотук си мислех, че" не е могла да те гледа , защото така е решила, а пък защо е решила така аз не знам, тя си знае ", е правилният отговор. Но тази тема ме навежда на мисълта, че май не е този най- подходящият отговор, на въпроса. Отговорът ,който споменах е възможно най- безпристрастен  към биологичната майка. Може би за всяко дете, както казват и други тук думите са различни, конкретните думи, но посоката на внушенията , коите те създават е важна. И тя трябва да е една.
3. Аз съм човек, който не приема еднозначно нещата, включително и себе си. В този смисъл ми е ясно, че и аз имам проблеми, които не съм отработила все още и детето ми ще ме удари точно там, защото интуитивно ще усети къде най-много ме боли. Това е другата страна на нещата. Мисля, че всички ги имаме. Подхвърлям го като - "част от пътя по който трябва да извървим заедно"-/ така ли беше?/ - това е нашата част от пътя. Колко е трудна само!

Съгласна съм с всяка дума на Теа!
Зойче,
ще се справите! Силна прегръдка от мен!

Друго ми направи впечатление.
"Той каза,а тя сигурно си е взела после друго дете."
Друго дете. Сигурно си е взела друго дете. Мен ме е оставила, защото сигурно не съм бил добър, не ме е харесвала. Затова не ме е искала и си е избрала друго дете, по-послушно, по-добро. Значи аз съм лош и това е причината да ме остави.
Вероятно така си мисли детенцето. Може и да греша. Но никога не е излишно да се обърне внимание на тази вероятност.

Ако Зойка прецени, ще каже, аз мога да споделя за нас.

При Ирина няма случай, в който да е демонстрирала конфликтите в себе си по един и същи начин. Всеки път е различно.
Понякога става безумно непослушна, явно провокативна, необичайно инатлива.
Друг път млъква.
Трети спира да се храни. Изобщо.
Друг път започва да прави всичко наопаки, гледайки ме очакващо.
Напоследък нещата започват с едно силно до задушаване гушкане, хваща главата ми, втренчва се в мен и сякаш ме "изпива" с очи.

Както казваш, тя в началото беше интровертно дете. Много ми беше трудно да я накарам да вади емоциите си, все още понякога се свива в себе си, но благодарение на многото ни разговори, вече свикна да ми казва бързо дали нещо я мъчи. Често казва, че не знае какво е, тогава се гушкаме и си говорим за различни неща. Понякога стигаме до "дома", друг път до "другата". Понякога до никъде.

Има, разбира се и моменти, когато е по-добре, тези разговори да останат далече. Децата ни също имат нужда от почивка. Предпоследния път, в крайна сметка така излезе от "тъгата". Престанах да я питам и да обръщам внимание на това, че не се храни и тя сама след няколко дни се "върна в себе си".

Напоследък става агресивна по отношение на емоциите, които я изпълват, но затова още не искам да говоря. Считам, че е прекалено лично нейно.

Бих искала да напиша няколко неща за идеализирането на "другата жена" и за убеждението, че те са "лоши бебета" и затова са били оставени. При Ирина беше като "по учебник", но сега се налага да прекъсна, по-късно ще допълня.

Darena,при Цеци имаше близо година период на много голяма агресия спрямо мен,удряна,ритане и там подобни.Той знае физически какво е болка,защото сме го пошляпвали по дупето,надявам се да не ме съдите прибързано,но в определени моменти нямах друго решение,след изчерпване на "с добро".Питал съм го много пъти защо го прави,той не може да обясни,някакъв скрит импулс да ме нарани и много пъти ми е казвал,през тази година - неискам да си ми мама.Въртяли са се мисли в малката главичка и се радвам,че накрая си поговорихме за това,което е ставало в малкото му мозъче и душа.
Бонита,аз не съм му казвала,че сме го избирали с татко му,просто въпроса на цЕци така звучеше.
Знам,че Бог всичко е определил,защото аз много точно разчетох знаците,които ми даваше.А можеше и да не стане нищо,ако на първо място в съзнанието ми бяха:въпроси от рода-здрав ли е/за Цеци/,от какви родители е и т.н.Душата ми беше отворена и аз почувствах неговата.Дори съпруга ми се опита да внесе съмнение,че то е нашето дете,като ми каза:Нали искаше момиче/Аз му отговорих:-Не,вие с нашите искахте момиче и така писахме в молбата.Аз знаех вече с цялата си същност,че това е ДЕТЕТО.
А относно това,че съм му казала "леличка" и "която, не е могла да те гледа",защото донякъде знам истината за неговото оставяне в дом или поне така си мисля.Защото след като се срещнах с биологичните ми роднини,аз наистина разбрах,че моята БМ не е могла да ме гледа,колко е страдала тя си знае и аз никога няма да разбера.Но за пореден път ще кажа -Благодаря и ,че е намерила сили да го направи за да изживея свойте уроци по този начин и дано в деня ,когато трябва да си отида от този свят,да съм с едно стъпалце по-горе духовно за следващия живот.
Теа,напълно си права,че всички думи са казани,когато са ядосани децата и целят да ни наранат.Но добре,че изплю камъчето за да можем да поговорим открито.
Относно,израза-тя си взела друго дете,Цеци го каза с някакво чувство на успокоение,че и тя си има детенце.А не,че той е бил лош и т.н.Несмятам,че той си мисли така за себе си,защото съм му обяснила,че той е създаден за мен,но тъй като моето,коремче ме е боляло трябвало е да израстне в друго коремче на друга жена за да бъдем заедно.
Нещата са много сложни и при всеки от нас осиновени и осиновители, ще ре различн ареакцията,различни емоциите и мислите.
Радвам се,че се получи добър разгавор и се надявам,даси помагаме все така и занапред.
Благодаря на всички отзовали се н атемата и на тези,които са я прочели и мислено са си мислили.
ПП:Забравих да напиша,че от месец,два Цеци много по-бързо осъзнава,че ме наранил физически или емоционално и идва да се цункаме и ми казва;Мамо,обичам те.Надявам се това да е малък напредък.

Извинявам се за правописа,но мислите ми изпрварват ръцети и гледам всичко да споделя с вас.
 

Зойка, благодаря ти за откровението. Аз те подкрепям и разбирам за всяка твоя дума . Добър знак е осъзнаването и разговорите и извинението , и търсенето на близост с тебе. Всичко ще мине, ще го преминете заедно.

Зойка ,  една голяма виртуална прегръдка  от мен!

ДарЗа, благодаря и на теб.  При нас конфликтите, се изрязават с агресивно отношение към предмети  и други деца, и както казваш- става безумно непослушен, инатлив, крив. И се е стигало до наакване.Но зосега не е имало затваряне в себе си. Когато поговорим , защото слава Богу с него се говори, ми казва - причината- мъчно ми е за моята къща, за приятелите ми, и т.н. стигали сме до темата за бащата. В други случаи просто играем, когато сам не може да ми каже, какво го тревожи и аз влизам в роля- просто при нас сюжетно ролевата игра е любимо занимание и оттам измъквам тревогата. За осиновяването сме говорили много, но не е дал индикации досега, че му носи болка. Което не значи нищо. Казвам просто- досега.

Все пак аз повдигнах въпроса, за отговорът на въпроса- защо ме е изоставила? защото той може да създава внушения. Повечето от нас знаят защо детето им е било изоставено. Ще чакам ДарЗа / понеже обеща/ и другите да се включат с мнение.

Честно казано аз съм станала като дебелокожите животни и не обръщам внимание на тези неща. Дъщеря ми преди редовно ми казваше че не ме иска, синът ми като го хванат неговите настроения казва на мен и баща му , че не сме му никакви.Само че аз не им обръщам внимание. Дъщеря ми вчера ми каза, че съм говедо. Баща и много се ядоса а аз и казах че след като аз съм говедо тя е малкото говедце и тя много се обиди. Първите месеци след като я взехме само да и се скарам или да и  забраня нещо и започваше -аз ще се върна в дома искам друга майка ти си лоша или никаква не си ми в дома е по хубаво. На мен един ден ми писна и и казах да се облича за да хванем автобуса и да отидем в дома след като там било по хубаво. Казах и че всички играчки и дрехи ще дам на други деца, тя постоя малко помисли и ми каза -не може ли друг път да отидем. До тук бяха мераците за връщане в дома. 
 Понеже имам тинейджър в момента ме вълнуват много по различни неща. Вчера в Уикенд прочетох за някаква организация ЕМО- емоционално малтретирани о-то не се сещам какво беше. Имат си форум в интернет ,това са деца от 13, 14 год. нагоре които ако родителите им се скарат или нещо са недоволни започват да си клъцкат вените. Имало и конкурс за най- много нарязани вени.
 Тази сутрин питам синът ми дали е чувал за тях и той ми казва, че в скаипа редовно пишели такива. Направо косата ми настръхна. Проведохме двамата един бърз разговор ама вече се чудя за кое по напред да приказвам. Гледам разговорите да са приятелски защото иначе казва че му чета конско.
Зойка моят син е от тези който викат блъскат и крещят. Е отстрани изглежда зле но почти винаги зная какво му е. Дори понякога когато опитва да се прикрие го провокирам. По страшно е ако детето нищо не казва, защото в тази статия визираха по чувствителни и затворени деца.
Затова не обръщам внимание като ми казват че ме мразят.Една съученичка на сина ми на 11 год. започна да пуши и да прави секс с по големи за водка със сок. Не искам да коментирам родителите защото в къщи говориш едно а като излязат не знаеш на какво са способни а и аз имам дъщеря.
Не мисля че съм успокоила някои но има много по сериозни неща от това детето ми да ме обиди, аз също като малка обиждах майка си. Аз по принцип съм много пряма в разговорите си с децата , винаги наричам нещата с истинските им имена и рядко крия нещо. Ако преценя че няма да ме разберат просто казвам че за това ще говорим като пораснат.

Ами, специално на този въпрос, както писах вече, след като преосмислих малко нещата, реших че най-адекватния отговор, който не носи никакви илюзии, нито идеализиране, нито превръща биологичната майка в мъченица, нито в сатана, не влага лично отношение и тълкувание на мотивите е този: Не е била достатъчно силна за да ти бъде майка.

Детето не иска и не може да чуе рационални обяснения, дори и да може да ги осмисли (как се осмисля това на такава крехка възраст, дори и мотивите за нас да са отчасти валидни?).
Но и не спира да пита "Защо?", а честния (донякъде) отговор "Не знам", не я задоволява.

По този начин се опитвам и индиректно да й помогна да излезе от най-страшното й съмнение: че не е била обичана, затова - нежелана или още по-зле, че вината е нейна, както тя сама каза: знам защо, била съм лошо бебе!

Този въпрос, който се е загнездил в съзнанието й, не я оставя на мира. Понякога по-пасивно, понякога много интензивно и разтърсващо, и вече нямам никакви илюзии, че това ще бъде спряно с правилните думи от моя страна, но мога да се опитам да я предпазя от пагубни за нея самовнушения.

Иначе щерката е по много по-изтънчените "похапвания", все си мисля, че съм закърняла вече, но тя е адски интуитивна и все ме издебва в моменти, когато съм се отпуснала и да си призная в такива моменти, макар и за миг се поддавам.
Онзи ден, след един доста дълъг и нелек период, на фона на една страхотна физическа умора, излязохме по семейно. От месеци не се беше случвало. Идилия!
Седим си в една пицария, хапваме, пийваме, смеем се... За секунда отклонявам вниманието си от нея, тя ме дърпа, защото искала да ми каже нещо. Аз й казвам: секунда, мамо, само да чуя татко какво ми казва...
Приключвам, обръщам се и я питам: Какво има?
А тя: Мамо, ако ти кажа, че не те обичам, ще се обидиш ли?
......... секунда мълчание, за да се събера и казвам: Не, няма! Аз те обичам, това е важно.
Но тя вече е видяла сянката в очите ми и казва видимо развеселена: Не бееее, аз се шегувам!

Та така.
Де да ми викаше "говедо"! 

Мислих я тази тема събота и неделя. Ще ви напишиа какво измислих  , а Дар ми е дала допълнително жокери
Мисля, че трябва да показваме на децата кога сме наранени. Ами това си е истина, не бива да се правим излишно на герои и да крием винаги болката си... мисля, че не им правим услуга като им позволяваме да грубиянстват и да пробват до безкрай колко ще издържи мама.
Какво имам предвид...
Зойка плаче през нощта, Цеци и казва, че не му пука, че тя плаче. Аз доста бих поговорила над това. Не може да не ти пука, че някой го боли, съпричастността се възпитава и не бива да допускаме такива грубости.
Иринка-скорпи дърпа мама за опашката  . Аз може би бих отговорила по същия начин като Дар, само че бих добавила че ще ми стане мъчно.
Ще ми се да вярвам (нали виждате колко съм несигурна  ), ченяма да позволявам на сина ми да ме пробва до без край. Трябва да има граници и детето трябва да ги види и научи. Разбира се с много обич и прошка. Както ще пробва да наранява мен, така ще пробва да наранява и други хора, не искам той да израстне тиранин...

Ние сме хора и нас ни боли - няма защо да го крием от децата си - не мисля че е честно. Ние не сме свръх човеци

Fussii, и аз се чудя от десет минути... как да го обясня. Знам, че ти няма да изтълкуваш метафорите ми като опит да засегна някой невидим нерв.

Представи си, че любимия ти човек те нарече "патица". Може да му обясниш, че и той е "паток", че те наранява като се държи така, че си му обидена, че докато не се извини няма да му готвиш сърмички цял месец, щом ти говори така, че си събираш си багажа и си тръгваш... и още, и още...

Сега си представи, че казваш на (хипотетичен) мъж до себе си: Не те обичам.
Той се тръшва, казва колко е наранен и как това го съсипва, как живота няма смисъл без теб...
Какво би изпитала в този миг?
Спонтанен изблик на любов? Съжаление? Принуда?

Има разлика, нали?

Каквото и да си представиш като отговор, помни, че ние сме големи хора, действаме рационално, подлагаме на съмнение и критика нещата в живота ни, обмисляме, оглеждаме, но имаме на какво на стъпим.
Те са деца. И са деца, които започват живота си с една тежка история зад гърба си, която не може дори да бъде разказана изцяло от нас. Ако за нас е трудно, за тях е стократно по-трудно.
Не може да се изисква емоция, не може да ги притискаме за чувствата, които изпитват, дори и да не са такива, а просто по този начин да дават израз на конфликтите в тях.

Не се трови сега с подобни хипотези. Как ще бъде при вас, ще разбереш, неминуемо е. Ами, ако синът ти се окаже един далеч по-прагматичен човек, не толкова безумно емоционален и с мрачно-поетична душа? Ако е един нео-хипар на 21 век?

П.П. Когато бях малка, един ден нарекох майка си 'змия'. Казах го, защото ме болеше...  Не ми говори две седмици. Накрая ходех след нея, плачех и я молех да ме удари, но да ми проговори. Тя не го помни, аз да - до ден днешен. Не защото я обидих, разбира се, че не мислех това за нея, напротив - обичах я безумно и именно затова исках да я нараня, защото аз се чувствах наранена...
Трудно е да мислиш като дете. Майка ми реагира като повечето големи хора. А аз помня и до днес, че всъщност исках само да ме прегърне...

Няма начин! Нали му знам хороскопа.... Чувствителна душа е той 
Шегувам се разбира се (ама не съвсем)

За предварителното мислене на ситуациите, разбира се си напълно права - първо е рано, второ колкото и да го мисля, като се случи ще е толкова различно, че.... И затова че са деца - също си права... може би проблемът е там, че аз самата в голям процент от ситуациите реагирам и мисля детински, а не като зрял човек... Снощи даже мъжа ми съвсем вдигна ръце и заплаши, че ще ни раздели в две стаи, докато кротнем и двамата  , така се бяхме разбеснели.

Но продължавам да мисля, че не е лошо да ги сандърдисваме от време на време...

Душе, ама нали говорим за ситуации, когато детето е явно провокирано от болка, от осъзнаване на действителността, от конфликт: кой съм, защо съм, къде съм...

За другите ситуации, няма спор.
Затова ти казвам, че има време, защото като поотрасне още малко, ще започнеш доста по-ясно да различаваш манипулациите, проблемите на характера и съответно кога детето страда, макар и неосъзнато и го изразява, чрез средствата, които са му под ръка.

Я, си помисли, когато те боли, на кого си изливаш болката? На филанкишията или на най-близките ти? И сигурно от време на време го отнасят... ами, да, така е. 

Прочетох темата минала седмица.Чак сега събрах смелост и аз да пиша.Преди години когато моя беше на 3г за нещо се бяхме скарали и малкият се обърна и ми каза ,че ще си намери друга маика .И това беше в продължение на седмица.Искам да ти кажа ,че и при рождените деца има и такива моменти.