Фалшива мама

Знам,че заглавието е провокиращо и се чудех няколко дни да пусна ли темата.
Всичко започна една вечер точно преди да си легнем.Цеци искаше да зарежда със зарядно някаква голяма кола за следващият ден за да я носи в детскат ада си изфука пред децата.Аз не му разреших да я зарежда,защото си лягахме и нямаше кога да я чакаме да се зареди и му обясних, че и без това няма да я носи в детскат а,че е много голяма и хубава и могат да му я счупят.И тук прозвучаха следните думи,които се забиха право в сърцето ми,въпреки,че съм го очаквала и сме говорили на тази тема-Ти не си ми истинска мама,ти си фалшива.Истинска ми е тази ,която ме е родила.Уж бях готова за тези думу и мисли в главата ми,но се оказа,че когато ги чуеш е друго.Заболя ме много,неисках да го правя пред него, но се разплаках под завививките.Цеци ме усети и ми каза:Голямо чудо ,че ревеш.Така приключи нашият разговор тази вечер.
На другата сутрин исках да го провокирам, когато е спокоен и не мисли за колата и там подобни и на това,че тръгнах да го целувам му казах;Сега фалшивата мама иска да те цунка.Той ми каза:Не,ти си ми мама и се цункахме.Вечерта като го взех от детската пак почнахме разговор за случилото се,пак същите неща за фалшива и истинска.Пак вечерта преди да си легнем, ме попита:А тя каква ми е?където ме е родила?Отклоних въпроса в друга посока и му кзах,как сме го избрали и т.н.Той ме попита;Добре защо тя ме е оставила и не ме е взела,а ти си ме взела?Отговорих,че незнам точно,но сигурно  не е могла да го гледа и затова.Той каза,а тя сигурно си е взела после друго дете.И така в неговото съзнание остана думата "леличката,която ме е родила".После той започна пак за истинската мама,пита ме как съм го познала и сам си отговори,че са минавали вълни от сърчица между нас.Накрая му кзах,че много го обичам и Бог го е пратил при нас с тати за да сме заедно щастливи и радостни.
Това е.
Порастват много бързо децата и въпросите им вече не са так адетски,а ги очаквах н амного по-късна възраст.
Можем да споделим нашите обяснения и да си помогнем.
 

абсолятно съгжласна
защото като направи беля преди плясках сина /имах си заложена схема то родителите ми/, а сега му казвам, че е "лош" - когато не му угодя, не направя както той иска - ставам "мама е лоша, махни се, иди в другата стая"
дори от ДГ донесе за ТРИ дни "плачи, хайде плачи"...
за сина си съм забелязала, че е безкрайно чувствителен, дори не го разбирам на моменти и са ми чужди реакциите му - та съм забелязала, че когато иска да плача и се направя че плача, някак му улеква.... това във връзка с поста, че и ние майките трябва да показваме, че ни боли и плачем, че плаченето обаче не е бебешка реакция /както явно са му се подигравали, щот бяха първите му 3 дни в ДГ и рева като магаре/, а че е израз на болка, че всички ни боли и трябва да се пазим, да не се нараняваме...
МериПопинз е права, че децата винаги са малко или много жестоки - осъзнато или не
важното е когато почнат да осъзнават, да им покажем как да не бъдат жестоки, дори ако понякога от уроците ги боли

извинете че писах, но темата ме вълнува - не съм осиновител, но ви чета, защото начина ви на възпитание, на внимание към детската психика е много важен за мен - самата аз имах малко истерична майка и имам заложена грешна схема за възпитание...та се уча да я променям, а това е доста трудно
та тук получавам ценни съвети и темата ви горещо ме вълнува в момент когато сина почва да насочваа агресията си към мен        .....още ен знам как да се държа в такива моменти, шляпах първо, но виждам, че това го подтиска и обижда жестоко, и сега съм на кръстопът до колко да търпя, до колко да съм твърда

апропо сина също си дърпа кожичките на пръстите, но това правя неосъзнато и аз дори на тази възраст....дано не почен да ги гризе като мен...
та темата е живо и за нас, това че не може да ме нарече "фалшива" не значи, че не търси всевъзможни начини да ме обижда когато е наранено егото му

Здравейте...
Не знам, тази ли е подходящата за мен тема, но ще пиша тук...
Отглеждам 4 и половина годишно момиченце, което трябваше да е на родителите ми, но след смъртта на майка ми я взех аз. Всичко беше отлично, много се обичаме, до момента в който не забременях /сега съм в 17 седмица, ще имам момченце през ноември/. Моята дъщеричка изпитва съмнения и страх... Напоследък страни от мен, макар да показва разбиране като възрастен човек, за новото бебе, но усещам, че нещо не е наред. Сякаш търси повече любов от съпруга ми, близките ми, а наскоро ми каза, че знае, че няма да я обичам, защото идвало моето бебе вече.
Жегна ме заглавието на темата... фалшива мама. Тя мисли, че ще бъда за нея точно това, макар ние дори да не говорим за бебето... Понякога чувствам вина, че забременях, и се страхувам да не се отдръпне от мен.
Понякога показва радост, че ще имаме бебе, но стана по - затворена и мълчалива. Не съм мислила дори да се съветвам със специалист, надявах се всичко да премине гладко, но... страховете ми с всеки изминал ден се увеличават.
Нямаше как да скрием от нея факта, че не съм нейна биологична майка, понеже я взех при мен по - късно, и в началото тя ми беше сестричка. Не знам как да постъпвам... обсипвам я с любов, но сякаш не е достатъчно...
А самата тя е още бебе... само на 4 и половина...