Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Казея, в събота си свърши работата спокойно и ела в неделя 10.30 тук.Това е на гърба на Нацианалната художествена галерия.Градинката пред заведението е мястото, а адреса е в сайта.

Мари_Анка, ти нали щеше да идваш през юни в София - месеца си свършва, а още не съм се порадвала на проектоснахето на наша територия 

Здравейте, мами и татковци!
Живо ме вълнува дали някой от вас е забелязал промяна в поведението на аутистичното си дете при пълнолуние.
От последното пълнолуние (18.06) насам дъщеря ми е много неспокойна, заспива трудно и е в постоянно движение.
Споделете какви са вашите наблюдения.
Поздрави и успехи на всички!

И аз се замислих за пълнолунието. Точно миналата седмица сряда , четвъртък и петък ( 18, 19 и 20) беше нещо страшно. Сега като попита разбрах, че тогава е имало пълнолуние. А преди около месец - два се оплаках на личната лекарка от подобна криза и тя ме пита кои дни е било. Каза, че тогава е имало земетресение.  Сега ще го наблюдавам при следващо пълнолуние.

Bionda, ние със съпруга ми сме правили наблюдения върху поведението на Мими при пълнолуние. Достигнахме до извода, че и влияе зле, по-активна е, трудно заспива, буди се много рано, а понякога и през нощта...
Катинка, голям срам бера . Така ми се ще да долетя тази неделя... Имам още малко време да се опитам да наглася нещичко. Проблемът е в малката, не винаги намирам кой да ми я гледа. А с двете не се наемам.

В къщи луната влияе най много на мен.Настроението ми е 

Мишо е много досаден, ама много.От около една седмица се засилва неговата енергия и е неизтощим.Докога ще е това нямам идея, ама ако продължи така ще изпуша  .

Обаче изобщо не свързвам промяната в поведението му с луната.По скоро с това, че аз съм изпушила и това е неговата реакция към това.Имам нужда от два поредни часа при психотерапевт.Първият час да го види психотерапевтката докъде сме я докарали, а след това да остана аз сама в кабинета и да се нарева с кеф  .

Катинка, взимай Мишо и ми идвайте през уикенда на гости. Ама преди това трябва да се обадя на психотерапевтката, която посещавах аз. За Мишо няма да ти помогне, ама на теб много. Страхотна е, намира се в Пловдив. И аз преживях подобен момент и ако не беше тя, бях готова да зарежа всичко и да си се прибера при мама.

Здравейте:)
Коварно чудо е пълнолунието-приятелаката ми работи в Спешно отделение на болница и разправя,че по него време се препълват и вкоридорите от пациенти.Аз самата съм раздразнителна и сензорите ми не са нащрек-а работата ми изисква обратното:(Момченцето ( с АДД) определено не спи по пълнолуние-през ваканцията махнаха Адерала,но виждам ,че е започнал да приема по половин таблетка  Мелатонин.Аз като се оплаквах от кризите с хапането беше точно по пълнолуние...От 4 дни има и ново попълнение в семейството -роди се момиченце(по-точно го извадиха, че майката загуби тоновете му) дребничко,но жизнено.От както са в къщи каката изглежда добронамерена,но се стремим да я държим по-надалече от бебето.Тя от 1 седмица ходи на летен лагер с придружител и НЕ ГОВОРЕШЕ абсолютно с никой-само  е рисувала и седяла на пейките.След раждането на бебето отидохме в парка и намерихме момченце на нейната възраст,което просто направи чудо-тя му говореше тихо,спокойно и ..това продължи 2 часа.Почти е за невярване...Та си мислех  кое е това нещо,което променя така драстично поведението на децата с аутизъм..къде е границата между "не мога " и " не искам"...Иска ми се да намеря информация за "пораснали" аутистични хора...
Катина- а Мишо  с външни хора има ли същото поведение?От моите наблюдения твърдя,че са драстични  разликите  в поведението на детето с майката и с другите.А това съм го виждала и при деца с проблеми и без.Знам ,че е глупаво да ти давам съвет,но се опитвай да не губиш чувството си за хумор ..даже и в най-коварните ситуации...А също аз много често използвам музиката като оръжие-децата от спектъра доста се влияят от нея.Като се напече положението аз пускам едни песни на Хана Монтана ..и изчезвам  за минута от нейното полезрение.Мари Анка е права-изполвай момента да поговориш за собствените си усещания-твоето емоционално състояние определя неговото  отношение.Така мисля аз.Може и да не съм права. 

Любви все возрасты покорны, Любить ведь хочется всегда! И стар, и млад любить способен ...

Кате, използвай приятелите, те са затова. Вчера ми беше тежък ден, на фона на целия страхотен юни месец. Прибрах се и си поревах на спокойствие, поговорих с Живко и трима души, на които държа и не само че ми мина, ами имам и 2 варианта за трудната ситуация.
Аз лично без да ангажирам никого с мнението си си мисля, че това са периодите, през които минават децата. Такъв период при Роско беше след 3г и продължи близо 8-10м. Безропотно послушание, беше като роботче, чудесно беше, докато не се усети, че може да си отстоява позицията и да се водят преговори. И без това периода с тръшканията и неразбирането, който е отминал не е бил лесен, просто се насладете на този.
Кезая, разкажи повече за Русия, там имат чудесни специалисти.
Нашата дребосъчка напоследък казва нови думички, ехолалично, ама от кога я чакам тази ехолалия. Започнаха на 4тия ден от холдинг терапията и се събират средно около 3-4 нови на седмица засега. Плаче на ужким и идва да я галя по главицата за успокоение, кара ме и мен. Слага ми юмручетата на очите, аз мрънкам сърцераздирателно, погалва ме, една бърза целувка и духва пак към играчките. Поплаках си преди около месец доста, загубихме много скъпо за нас дете преди година и тя милата идваше да ми бърше сълзите и да плаче с мен. Успокоявах ме се взаимно. Ей, такива неща при нас.
Усмихнат ден на всички 

Без да знам, че е имало пълнолуние  , веднага ще ви споделя. От няколко дни детето ми е УЖАСНО   . Истериите са ежедневие. Завчера обиколихме половината квартал и все не можеше да си намери място. Никъде не успяхме да застанем за повече от 5 мин. Тичаше като обезумял, побутваше децата и им разваляше игрите навсякъде. Снощи го опънах 5км интензивно каране на колелото и на финала вече беше много изморен и кротък, но пак трудно заспа  . Аз също съм на ръба на нервна криза и се опитвам психически да се подготвя как ще се гледаме с него лятото 2 месеца плътно един до друг. Сега поне до обяд е на детска, но това до края на юни  .

Парапланерче, ти си щастлива, че имаш с кой да поговориш. При мен е мъка и самота. Омъжих се преди близо 7 години и сега живея на 350км. от родното си място. Там останаха мама, сестра ми, приятелите от детинство, все много скъпи за мен хора...
Тук какво е положението... Зълва, която не ме прие от мига, в който ме видя, свекървата си е свекърва, тя си е сложила розовите очила, така предпочита, и ме хока ако реша да споделя нещо за чувствата си, съпругът ми се държи по същия начин - не обичал слабите хора и не понася да му плачат , приятелките, които имам тук от скоро са толкова далече от моите проблеми, имат и здрави деца и дори съм забелязала, че когато се опитам да споделя нещо за Мими, те дори не ме слушат.

Кифла споко, дай ще се събераме и аз ДА ГО ПОМАЧКААМ, че оня ден не посмях, хайде и на Витоша.


МариІАнка не бъди кротка, малее каква си хубава, пък и претенции и да си силна. Ама глези му се и няма да позволяваш никой да те хока. Да не са те родити те, че да те мачкат така. Малеей яхнах метлата.

Май всички ни е обхванала някаква лудост. И аз напоследък съм доста изнервена и нищо не ми се прави, а малкия му дай да тича напред назад и да се неспира, не иска да се прибира вечер да играем навън до късно. Като идем на площадките все го пазя да не разваля на децата какво са си направили но той не, точно там да иде. Единственото място където да почина малко е на люлката там се задържа повече време.

Дороти, благодаря ти! Толкова самотна се чувствам понякога...

Преди малко се прибрахме с Мими от детски рожден ден. На едно детенце от групичката от ДГ, с което израстнаха от бебета. Познавахме всички поканени дечица, но... Игра между тях и Мими не се получи. Проблемът не е в говорното развитие, а в самата комуникация. Тя просто се дели. Момичета на по-големи дечица, дали това е преодолимо? При вас как е? Децата ви включват ли се вече в масови игри?

Мишо участва във масови игри винаги когато е кака му с него.Само да е смеял някой да го изолира - веднага се сблъсква с бодигарда Моника - застава пред съответното дете, повдига се на пръсти и пуска в действие гласището си  .Когато тя е там, или някое дете като нея съпричастно няма проблеми.
Но каката е на село, и сега Мишо е  .Опитва милия, амаааааааа  .Ами аз затова съм в депресия, защото го виждам колко е самотен сред децата  .