Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Катинка, аз като гледах как всички деца заедно тичат и се смеят, забавляват се, а моята Мими колко е самотна, сърцето ми се свиваше. През цялото време си мислих какво детство е това нейното? Ще разбере ли изобщо тя нещо от него? Най-хубавите и години преминават между логопеди, психолози, самота...

Марианка, Алекс постоянно се навира при деца, но истината е, че НЕ ЗНАЕ как да играе. По скоро им пречи. Когато са 2, 3 деца, понякога се получава, но като са повече, не става  .
Той им разваля нещата, които са си направили, например изсипва формичките в пясъчника, минава като изтребител и помита всичко пред себе си  , тича и се смее, това е играта, според неговите представи. Да, проблема не е в говоренето, а в това, че те имат различна представа за комуникация.

КиФличка, щом Алекс изявява желание да се навира сред децата, рано или късно ще схване идеята, ще се научи да играе с тях. Единственото което може да прави Мими сред децата е да играят на гоненица, ама ако може някой нея да гони. Тогава тича, смее се и се забавлява наистина. А у дома сама си играе чудесно с куклите. Къпи ги, облича си ги, готви им, обяснява с думи какво прави, но в подобна игра с други деца е абсурд да се включи.
Много ми става мъчно като пътуваме с колата към логопедката и Мими ми каже: "И Златка отива при Ира". Ира е името на логопеда ни. Миличката, в нейното съзнание всички дечица ходят на логопед, на психолог...

Още нещо съм забелязала.Ако има само едно дете на площадката, по малко и трудноговорящо става игра и то добра.Ако децата са повече - те започват да си бърборят, а там Мишо не може да се включи адекватно.Тоест застрашен е от третото дете включило се в играта.Ако не успее да изгони натрапника - сяда отстрани и си изяжда каквото носим за ядене.След това най често отиваме на друго място да търсим други деца.
Проблема наистина е, че НЕ ЗНАЯТ как да играят.Това си е един от основните симптоми за диагнозата 
Харесват им игри в които не е необходим диалог като гоненица например.

Mоята маймунка играе вече" много добре" с ...брат си, който е на 2. Нямат равни нито по бели, нито по дивотии...основните игри са "дай да взема на брат си играчката да видя, колко силно ще реве" и "дай да се качваме на масата и скачаме от там, да видим кой първи ще си строши главата"...понякога разнообразяват репертоара с играта "извади горяща пръчка от камината и я заври с лицето на брат си", После докато мама лекува изгореното на пострадалия другото диване решава да бръкне пак в камината, ама този път си изгаря ръката, за да може мама да продължи да си играе на "медецинска сестра"  Така мога да ви пиша до довечера - въобще с една дума - не ни е скучно  Като ги види някой от страни - сигурно си мисли дали не ги меля в месомелачка сутрин за закуска, че изглеждат толкова ранени...
Идва ми в повечко, след големия батко, който винаги е бил много кротко дете. 

С други деца опитва да играе по същия деструктивен начин...и ако си намери пакостник който да му сътрудничи хич и не се нуждае да комуникира с него... Напоследък е много превъзбуден по време на терапиите и едвам го свърта на едно място. Почнаха да го слагат да сяда на една "бодлива" възглавница, защото това е единствения начин да го държат на едно място - иначе все става от масичката и избутва стола за да работи прав. Постоянно търси стимулация напоследък. Дъфче неща, сяда по каманаци, заравя се в пръста... Имам чувството че от свръх сетивност някак скочихме от другата страна  Знам, че звучи налудничаво, ама нямам друго обеснение...

Мари_Анка, не се тревожи толкова. Аз не мисля, че се чувстват изолирани. По скоро те това желаят, и ние се опитваме да им покажем, че не трябва да са постоянно изолирани. Все пак за тях начина по който те правят нещата ги прави щастливи... Един Господ знае, дали пък не сме ние които те приемат като заплаха, че искаме да ги откъснем от техния свят....  И аз нямам близки наблизо, ама понякога си мисля, че така е по-добре.

Момичета здравейте и от мен.Аз напоследък рядко пиша но съм затрупана до гуша с работа и почти не ми остава време да седна на компютъра и да пиша.Всичко което сте писали важи в пълна сила и за Дани.И той напоследък е като навита пружина все крещи,подскача и реве.Аз си мисля че е от горещините.Вчера по БТВ казаха че от горещините се обостря нервното напрежение,а пък те милите нали са много спокойни.... А иначе и ние сме така с децата.И ние ходихме вчера на рожден ден на едно дете от детската градина.Освен че ровеше из подаръците и искаше и той да има такива подаръци,тичаше като побъркан из игралната зала.За щастие майката на рожденика беше поканила аниматори и те ги забавляваха и им организираха игри,тъй че успяхме да се видим с мамите и да пием по кафе.Мари-Анка извинявам се за грешката за рождения ден ,но пожеланията си важат в пълна сила.Пък ти не бъди така тъжна.И аз съм от Южна България и тук в Габрово си нямам никого,но си намерих нови приятели-мамите на децата с нашите проблеми.Тук в Габрово сме вече 12 мами и един татко.Организираме си срещи на местно ниво в някоя сладкарница.Това е от мен.Целувки за всички от мен.Желая ви повече усмивки.

Добре, че е тази тема, та можем да си споделим и да се пооплачем една на друга  . Едва ли някой, който няма подобен проблем, може да разбере за какво, всъщност става въпрос.
Писна ми  , децата да пищят от Алекс, само като го видят, че се задава, да го гонят от игрите и да се изолират от него. Той се навре в играта, някой го подгони и на него му е кеф, дай му само някой да тича след него. Писна ми, седящимайки, пиещи кафе около децата да ме гледат на криво и да мърморят колко лошо и невъзпитано дете имам. А тези, които знаят за проблема, да ме гледат със съжаление. Като дойде време да излизаме, вече се плаша и се чудя къде да го заведа. В която и посока да хванем, все засичаме групичка познати деца и той иска при тях. Идва ми да хванем някоя дива гора и да не излизаме от нея поне 2 месеца  . Това е, пак си помрънках  .

Ох, и ние събираме възмутени погледи, щом излезем някъде. То са писъци, свличания по земята и прочее "приятни" неща. В такива случаи ме обзема безпомощност и ми идва да        някой зяпач. Иска ми се да обитавам някоя "малка къща в прерията". 
Вие какви обяснения давате, щом попаднете в деликатна ситуация?

Обяснения на хората ли? Просто вече спрях да давам. Преди като обяснявах и без това ме гледаха невярващо, учудено и странно... И накрая възприемаха Мими като психично болна.

Има го и това - човек не може да се надява отсрещните да разберат за какво точно става въпрос. Най-неприятното е, че възприемат детето или като зле възпитано, или като психично болно. Затова най-често срещаме или възмущение, или съжаление.
Случвало  ми се е, както си вървим, Мими да дръпне чантата на минувач или играчката на някое дете, да събори нечия чаша... Тогава ми се налага да кажа нещо в извинение...

mamma B i o n d a, това са все неща, които може да направи всяко едно дете, дори и т.нар. нормални. Така че не се чувствай длъжна да обясняваш. И без това трудно ще те разберат.

Сега да се оплача и аз.От една седмица Алек направо изтрещя.Хиперкинетичн,не ме чува заспива в 6 часа,чак очите започна да си криви.Знам,така става всяко лято,но аз вече нямам сили,ето сега пиша и ръцете ми треперят,не нацелвам клавишите.То на него какво ли не му влияе - слънцето,луната,магнитните бури...Аз всяка вечер драсвам два реда,водя му дневник.Без да подозирам за луна и магн. бури,после съм съпоставяла ден по ден,на 100% се променя към лошо в такива дни.Дори сега на фаворитки имам сайт за дните с магн.бури и гледам в такива дни да не излиза много,да правим повече сензорни игри,релакс и така.Не знам как ще избутаме лятото,толкова се изтощих вече,губя търпение,много ми е тежко,момичета... 

В 6 сутринта ли имаш предвид?     А аз си мислех, че от мен по недоспала няма...

Трябва да направиш нещо - просто да приемаш, че е така не помагаш нито на себе си, нито на детето. Този мозък трябва да се "храни" и той трябва да спи.  Иначе влизате в порочен кръг - той ще става все по-неконтролируем и ти ще ставаш все по уморена и изнервена което пък допълнително ще го подлага на стрес и т.н. до безкрай....
Звучи ми странно точно аз да ти пиша това, след като самата аз оставих сина си години наред да се разхожда нощем като сомнамбул и да не ме оставя да спя...
И в допълнение към това се и ядосвам, че "решението" е било въжможно и по-рано и е коствало само 1 седмица недоспиване... А какво е това в сравнение с години недоспиване 

Депресивно ми е днес... И сякаш с всеки изминал ден все повече. Боя се, че скоро ще се нуждая от психолог. Сълзите са ми все на очите, което за мен е сигурен показател, че вървя с бавни стъпки към депресия. Променливото настроение също е симптом и зачестилите спорове с мъжа ми.
Пак ми се плаче, а няма на кой. Затова простете, че натоварвам вас.
Разчиствах шкафа и попаднах на бебешкия албум на Мими, знаете, от онези специалните, в които освен снимки, се записват разни неща. И се върнах 6 години назад. Спомних си колко щастлива бях, с какъв трепет и любов очаквахме раждането на Мими, видях и "бременните" си снимки... Аз усмихната и гушнала се в моята голяма любов. После денят на раждането. Акушерката подава бебето на тати. А то е толкова мъничко и... най-красивото. За нас. Дата и час на раждане... Отпечатък от ръчички и стъпалце... Първата баня у дома... Кръщенето... Кичур косичка от първото подстригване... Първият рожден ден, втория, третия... Аз - усмихната, знам че съм най-щастливата жена на света, очите на съпругът ми също греят. С такава огромна любов се "взехме". И с такова желание създадохме Мими. Малко снимки с бебета приятелчета. И сякаш по нищо не се отличава от тях. Тича с тях за топката, гледа като тях в обектива на фотоапарата...
А всъщност колко различна беше. Ама си дадох сметка години по-късно... Съжалявам за разпилените мисли. Отивам да поплача. Знам че после пак ще се усмихна, ще я прегърна и ще си кажа за кой ли път на ум, че се радвам, че точно тя е моето детенце, а аз - нейната майка.
Не съм силна и затова често се питам дали аз съм най-добрата майка за нея... Но пък я обичам. Силно и безрезервно.

Мари Анка,е точно ти да не знаеш,че бебешки снимки не се разглеждат...хайде сега и мен разплака...всички тези безоблачни дни,цялото щастие в мен,сладкото човече...ами не се гледат,мазохистка си,това е!    Иначе,да бе Деси, в 6 сутринта заспива и спи до 10ч.То много ясно,че не искам това да продължава,но е вече една година...До момента,в който престанах да лягам до него,докато заспи.Тогава успяваше за 2-3 часа да се отнесе,сега по 6 чакаме.Съвети всякакви приемам.Информативно,и медикаменти сме взимали,и билки,и хомеопатия,но всичко,което трябва да го успокои,му действа обратно/нарича се парадокс на мозъка/,така ми го обясни психиатърът.