Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Kатинка, и аз много те харесвам.
Отделих този цитат и подчертах думичката "сами". Мисля че никой не се самозаблуждава, че децата ще се оправят сами, ей така от само себе си. Аз друго исках да кажа. Че никъде не се споменава, че когато се работи с детето и се прилагат терапии, то има големи шансове. Навсякъде проблемът се представя като необратим, а това не е истина. Ние всички тук виждаме, че дечицата ни напредват.

Мари_Анка, аз също не съм се засегнала от твоят пост. И си напълно права за резултатите. В такива безнадеждни статии, прочитам първите 2-3 реда и виждам кой е автора, за да го избягвам, ако го срещна по пътя на детето. То за преждевременно родените какви работи съм чувала...

А да ви кажа за успехите, може би когато децата дръптат, родителите не искат да акцентират на преживяванията и за това няма много гласност.

Отдавна исках да споделя нещо тук, но исках да го подплатя с видео или информация.Нямам време да я търся и ще преразкажа по памет./Без претенций за абсолютна точност/

Преди години гледах един документален филм по Дискавъри или Реалити - не помня.Случая е следния.
Преди 20ина год. се ражда дете със сериозно увреждане на крачетата.Правят му операция и тогавашната медицина разполага само с един начин за терапия.Метални шини обхващащи крачетата и постепенно изправящи изкривените кости.Детето е трябвало поне година да бъде денонощно със шините като през определен период от време се регулират.Майката показа снимки на човечето - няколкомесечно със шините.Друг вид лечение не могла да намери тогавашната медицина.Прогнозите са били отчайващи.Не е било сигурно, че дори и с тези шини детето ще се подобри.Обаче за малчо е било много неприятно и болезнено да бъде прикован с тях денонощно и майката не е издържала на плача му и е махнала шините.Започнала е да ги разтрива и да им говори."Крачета - изправете се"....Постоянно.Само това е правила.
Показаха и днешни кадри на това дете - вече младеж.Играе ръгби в местен отбор.Тематиката на филма беше - какво може да направи една майка с обичта си.Щеше ми се да намеря някъде този филм.Няма начин да не е качен някъде.

Мари_Анка, АЗ една година смятах, че детето ми ще се оправи само  .Хулех основно себе си и едната загубена година за детето ми, докато разсъждавах така.Това е нещо което никога няма да си простя.Разбрах те от първия път какво искаш да кажеш.Съгласна съм не на 100, а на 200 процента.

Днес психоложката ми даде един много ценен съвет.Каза, че ще се радва, ако споделяйки идеите и помогне на повече деца   
Та наблюдавах я как постоянно му обръща внимание и на най - дребните детайли в някоя картинка.Като например - "Детенцето се е изпотило - изпотило се е, защото се е уморило - я покажи как се бърше пот, я му кажи да се избърше, как се бърше детето, я му се скарай да не тича толкова, защото ще се изпоти и ще се разболее, после ще вдигне температура и т.н."
В резултат на това постоянно натъртване и на най - дребните детайли Мишо започна да се впечатлява и в ежедневието на детайлите.Оказа се, че е важно защото в тази възраст би трябвало да може да ги забелязва и да обхване.......... абе не разбрах цялата лекция, ама определено обогати на Мишо вниманието към детайлите.Дано го написах добре 

Kaтинка, благодаря за съветите, които споделяш тук. Полезни са за всички нас.
А нашата психоложка днес сякаш е знаела, че ще напишеш за силата на майчината любов. Защото точно като си взимахме Мими от урока, ме посъветва всяка вечер преди лягане да гушкам детето с лице към мен и да целя да ме гледа в очите. След това да и говоря за своите емоции, нещо подобно: "Аз много те обичам. Много съм щастлива, че ти вече говориш и се справяш толкова добре и т.н." Помоли ме да бъда постоянна в това (даже и термин си имаше, ама го забравих ) и каза, че ще даде резултат още след няколко дни. Т.е. ще усетя напредък.

Ами това е , защото повечето хора , които не са се сблъсквали с този проблем свързват аутизма единствено с филма "Рейнман" и това е единственото, което си представят като чуят тази дума.
Извинявам се за нахлуването в темата.Просто ми стана болно като прочетох този материал, за който говори Мари_Анка. И макар детето ми да не е аутист, съм се сблъсквала с подобни проблеми, защото и ние проговорихме по-късно от обичайното.

Момичета здравейте и от мен.Аз докато се ориентирам къде е темата вие цели четири страници сте изписали.Естествено и аз съм съгласна със всичко което сте писали влкючително и със това че МариАнка е много секси жена.Да ви се похваля .Бях на тържество на Дани,беше по случай края на годината по народни танци.Аз досега не го бях виждала как играе.На тържеството се скрих за да не ме вижда и да не се смути.Та каква беше изненадата ми когато го видях да подскача заедно със децата и да играе като конче.Поплаках си естествено но беше от радост.До него винаги стоеше едно момиченце.Когато Дани се затруднеше тя го хващаше за ръка и му помага.Много бях горда.Това е първата ни масова изява.

Мама терапия се казва.Прилагах я много точно пълни три месеца.Не само аз я спазвах.Има ефект, повярвай наистина и то още от първите дни. 

Ето това пък на мен ми написа една психоложка


Ефектът на Пигмалион
Този пример на самосбъдващо се пророчество първо е бил наблюдаван в класната стая. В една демонстрация на учителите се казва, че някои от техните ученици имат високо ниво на потенциал, а другите – ниско ниво на потенциал. Разбира се, нямало е такива различия между двете групи. Различията са съществували единствено в очакванията на учителите, създадени от експерименталната ситуация. При това, групата от ученици, които са били с приписания висок потенциал, по-късно получили значително по-високи резултати на IQ тестовете, отколкото другата група. Учителите били предали едва доловимо своите очаквания на учениците си (Rosenthal & Jacobson, 1968).
Този ефект на очакването е бил наречен ефектът на Пигмалион, наречен на Пигмалион, цар на Кипър, който се влюбва в една статуя от слонова кост на красива жена на име Галатея. В отговор на молитвите на Пигмалион статуята оживява, като превръща фантазията му в реалност.
/215/ За да се тества ефектът на Пигмалион сред жени, феноменът е изследван в класната стая. Не са открити никакви полови различия; ефектът е бил открит и при момчетата, и при момичетата.
Ефектът на Голем
Противоположният ефект е бил наименован ефектът на Голем, като описва ситуацията, в която ниските очаквания са повлиявали на изпълнението. (Голем е староеврейска дума за зомби или автомат). За да тестват ефекта на Голем, психолозите в Израел изследват командирите на армейски отряди, като им казват, че някои от техните парашутисти на обучение, които били получили ниски резултати на теста за физическата годност, следва да се справят също толкова добре в обучението, както обучаваните войници, които са получили по-високи резултати на теста за физическа годност. На командирите в контролната група не е казано нищо за физическия потенциал на онези с по-ниски резултати под тяхно командване. По този начин са установени очаквания за някои от хората с ниски резултати (Голем), но не и за други.
Резултатите показват, че обучаващите се с ниски резултати в експерименталната група се подобряват значително, отколкото обучаващите се с ниски резултати в контролната група. Изследователите заключават, че „повишаването на очакванията води командирите до това да очакват повече и да изискват повече; подчинените, от които се е изисквало много, са се справяли по-добре и са изпитали по-голямо задоволство” (Oz & Eden, 1994, p. 751). Обучаваните войници от контролната група, които са били с по-ниски резултати, чиито командващи не са имали очаквания за тяхното изпълнение, са постигнали значително по-малък прогрес.
Тези открития са използвани в техниките, прилагани от ЦРУ за подготовка на техния „персонал”. Вечер, преди заспиване, докато човек е в отпуснато състояние в леглото и сутрин, веднага след събуждане, може да му се повтарят кратки послания (възрастните си ги казват сами). Те не трябва да съдържат отрицателни думи: „не”, „нищо”, „никой” и т.н., а само положителни, кратички изречения. За Мишо можете да използвате например: „Мишо, ти си много умно момиче” и „Мишо, можеш много”. Отделно, всеки път, когато се справи с някоя задача, му казвай: „Ти си много умно момче!”
 Важно е вашите очаквания – на всички в семейството -  като на най-значимите хора в живота му, да бъдат, че ще се справи. И ще се справи!

dorothy, БЛАГОДАРЯ - май твоят син е адаш на моя калпазанин.  .

Аз знам, че това е истина .Мога да приложа като доказателство много литература.А най голямото ми доказателство ме радва всеки ден с присъствието си.

titi_s, много се радвам за успеха на твоето момченце. А нашето тържество в ДГ е в четвъртък, и аз също съм много притеснена. Мими си знае стихчето, песничките и танца, ама не се знае как ще реагира там. Свикнала е като ни види, това значи че си тръгва. Да видим как ще я убедим, че всъщност идваме да гледаме тържеството.
Катинка, благодаря за подробностите около "мама терапията".

Това го правим с Гери всяка вечер, така си заспиваме гушнати /аз спя с нея/. Прегръщам я, искам тя да се обръща към мен, тя го прави това /така научи и думата "объщам се, объщай се/, стисна я силно и страстно и й казвам "Мама много те обича", Мама е тука, спокойно, мама те гушка, гали..., така и Гери се научи на думата "обича" и ми го е казвала гушкайки ме.. /това го бях споделила преди време и точно заради желанието на Марианка да чуе детето й да казва "мамо обичам те/

ЕТО И СНИМКИ ОТ ЦВЕТНИЦА и клипче и още едно клипче
утре ще кача и друго

Във връзка с ето този пост от седмичната тема
искам да ви питам - Вие водили ли сте децата на цирк? Как го възприемат, радват ли се, дърпат ли се, стоят ли до последно? Аз честно казано досега не съм го водила. Мисля, че няма да му е интересно  От вчера имаме цирк в града - мисля и него да пропусна. Докато го строяха някои от животните бяха покрай оградата, с която е заобиколен цирка. Честно казано Мири не им обърна внимание, което отново ме наведе на мисълта, че ще е безсмислено да го пусна на цирк, /а в случая и аз трябва да съм с него/. Ето и малко снимчици направени с телефона ми на животинките около оградата
Яренца
Яренца 2
Гълъби
Щраус
Пони и .... Мири 

Ние също не сме водили досега Марти на цирк, точно по същите причини, мисля си че няма да му е интересно, че ще иска да си ходим, да става и т.н. Понеже съвсем отскоро проявява интерес да гледа приказки /не различни, само 2-3/ и му е интересно, когато му играя съвсем кратки сценки, с едни кукли на конци, си мисля да го заведем на куклен театър. Просто няма как да разберем дали ще им е интересно, ако не ги заведем, пък ще седнем по в края, при нужда да излезем   

Аз пропуснах една възможност да я заведа на цирк, в последния момент изникна нещо непредвидено. Но намерението ми беше, да седнем открая, защото се съмнявам, че ще издържи до край. В зоологическата градина животните са й напълно безинтересни, може би би обърнала внимание само на музиката. Имам и друго притеснение - когато е много шумно, "прегрява" и изпада в еуфория - започва едно пронизително пищене.