Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Аз водя Мими на цирк всяко лято (тогава гостува един малък цирк в ншия град). От година на година се държи все по-адекватно, но не успява да издържи цялото представление. Впечатлява се единствено от клоуните.
Мими също не обича шумните места, с много хора.

Направо не мога да повярвам  . Току що ми се обадиха от Дневния център в града ни, който Мири посещава и ми казаха, че ми дават два билета за цирка /за който ден и час си искам/. Е, значи скоро и аз ще пиша за впечатления 

Това е чудесно pepi_r. Заведи детенце, ще му хареса, пък дано останете до края. Аз още не смея да го водя по такива мероприятия. Сигурна съм, че повече от 15 мин. няма да издържи  .
Той, както повечето тук, не може да понесе тълпата. Става нервен и непредсказуем.

Срам не срам - признавам си - дори на куклен театър не съм го водила още.Нещо ми се скапаха емотиконките, но тук е място да сложа поне три срамуващи се.
Голяяяма грешка.Откога ми е дадено като задача да го водя на цирк, или на куклен театър.Вече е готов за тях, ама горкото не случи на родители.

Кифла, пу пу пу.Мноооооого приятно ме изненада.Смеещ се икон./ въпроси, нещо, което още ни в сферата на мечтите/
Пепи, за цирка направо ти завиждам.Да си изкарате чудесно.Цункай Мири.Усмихнат икон.
Марианка, за тържеството...........прекрасна красавица - пу за мене.Все някога ще ставам свекърва - давай отсега момето.Зелено ухилено човече.

Помогнах ти с емотиконите   
Приемам човечето поднасящо целувка и букет    

КиФла, много е сладък малкия!  А там сред дечицата се вписва идеално. Нищо че стои на едно място. На тази възраст Мими щеше да направи няколко обиколки на стаята.
pepi_r, браво за цирка! Хубаво да си изкарате.
Катинка, давам я на момента, ама двама хиперактивни ще те пощурят.
След малко ще тичам да си взема кипрата от градина и ще гоним автобус, че сме на логопед.

Днес беше първия час на Алекс с арттерапевт. Толкова му хареса, че не щеше да си ходим  . Стоя аз отвън, чакам да чуя някакъв звук на протест, типично за него. Обаче чувам само смях през 5 мин, смях на глас  .
Катина, да Алекс задава въпроси. Въпреки, че речника му е беден, въпроси има и в повечето случаи, отговаря на такива. Все по често започва да употребява "АЗ". Често, често... през 2-3 дни по веднъж. До скоро това беше мираж, мислех, че никога няма да стане, защото той говори за себе си в 3-то лице  . Логическото мислене се засили, започва да разказва по картинки с 5 и повече обекта. Това, според нашите специални педагози е висша класа на мисъл  , но за мен е нещо нормално, нещо, което трябваше да прави отдавна. Вече познава 10 цвята, само като го питам за лилавото и той него не го знае и казва "на момиченцето"  . Т.е. това е момичешки цвят.
В детската градина поне веднъж на две седмици имат куклен театър. Госпожите казват, че гледа с интерес, но до сега не ми е разказвал нищо  . Все ми се ще да опитам с цирк, но май догодина ще се престраша  .

Момичета, какво ще кажете да си направим една среща.Прииска ми се да видя наживо тази висша класа на мисъл.
Прииска ми се да видя аджеба кандидатснахето и да и взема още отсега страха /три зелени ухилени човечета/, също така искам да видя убавеца Мири, адаша на Дороти..............хайде стига съм изброявала.
Хайде да направим един зоопарк някоя събота или неделя.
Убедена съм, че ще намерим обща тема за разговор.Чудеща се иконка.
В зоопарка има всички екстри.И пясък, пързалки, люлки, баби Меци, и зайци /всеки път ми изяждат по кило моркови хайванчетата/.

За 

Искам да споделя нещо.Чудех се дали изобщо да го споделям, ама ме сърби  /имам иконки вече  /

Сутринта водих Мишо към детската.В автобуса беше претъпкано, и ние чинно си се бяхме хванали за дръжките прави.Освободи се мястото до нас и Мишо съответно тръгна да сяда.Добре, ама една жена на около 50 год. седна на седалката и го избута с дупе.Миличкия стана учуден.Естествено и направих забележка, как може да избутва така детето.Бил моля ти се голям и можел да седи прав. /5 год. дете  /.Поводихме спор кой пръв се е засилил към мястото и побеснях.Казах и, че това, че е дете не означава, че е по здрав от нея - не знае какво му е състоянието.Вече бях повишила децибалите.Тя отговори, че не и се спори. и се обърна на другата страна.
Тогава си извадих и и показах инвалидната карта за пътуване и казах - "Детето е инвалид І гр. - станете".Тя се почуди какво да направи, но стана с репликата - ето седнете .Казах и не аз, детето ще седне.
Много се вбесих.След няколко спирки застана над нас жена на същата възраст и Мишо се надигна да и отстъпва  .Е, това беше момента, когато въпреки ситуацията се почувствах повече от горда с детето си.За първи път на всеослушание почти извиках проблема на детето си и не се разревах от думите си.
Когато слизахме накарах Мишо да благодари на злобарата, че му е отстъпила мястото  .Той и благодари, а тя нищо не отговори.Похвалих на висок глас детето си, че е възпитано повече от възрастните хора.
Нищо особено не е случката, ама много ме сърбеше да я споделя.И най вече съм горда от факта, че най сетне изказах без болка проблема му публично. ./естественно през цялото пътуване го поглеждаха изпод вежди хората, които ме чуха - но не ми пукаше - пак казвам - за първи път не ми пукаше  /

Катинка, браво на Мишо! Наша гордост си е той! ШЪ го взимаме за зет, то е ясно! Абсолютно съм за срещичка! И макар да не съм от София, ще дойда!
Браво и на теб, че вече говориш спокойно за проблема на детенцето. Аз май все още не мога...

А моя Мишо не отстъпва за нищо на света и се провиква, а аз сега къде да седна и все накой му отстъпва място.

За среща ние форума се събираме горе-долу веднъж в месеца, но е хубава идеята за някой зоопарк или Южен парк с децата.

Аз и сладура на Кифличка ми се ще да го видя.

Катина, аз пък се просълзих от радост, докъто четях как мъжки се е държал Мишо днес...ами...той си е голям вече. И аз все повече наричам проблема с името му, макар че..колкото по- смело го назовавам...толкова симптомите намаляват. На куклен театър задължително трябва да тръгнете, щом отстъпва място на бабите..е готов:) Първия път и втория е най - трудно..трябва яко да го окупираш, слагаш го на колената си и го гушкаш, като преди това си му разказвала колко хубаво ще бъде двамата да сте на театър...и щом започне, залепваш се на ухото му и започваш да му разказваш какво се случва....в прочивен случай, рискуваш да изпусне какво става и да стане нервен...и ще трябва да си тръгнете...значи...не му даваш да диша....плътно на ухото и "превеждаш". След 5-ия театър, ще се налага да "превебдаш" по- рядко:) , от време на време - най -същественото. А за рода и лицето, в което говори детето, ме бяха учили да го поправяме абсолютно на всяка грешка, дискретно обаче..и той отдавна го "научи" това упражнение, даже той поправя или казва...рода и числото...това беше излишно, майка ми го учеше...ама сега звучи понякога малко досаден за другите, като "професорче". Обичам го повече от слънцето!
Та кога казвате да се видим?
В Южния парк и да вземем кукли на децата и да им "помогнем" да ни направят театър:)наистина

Еееее не си мислете, че е схванал напълно идеята, защо се става на възрастните.Може и като е чул крясъците на майка си за ставане и да е сметнал за по безопасно и той да става та да не ги чуе и по свой адрес       .

Искам среща с всички деца и всички майки, пишещи в тази тема.Имам въпроси към почти всички.Ако те питам Дороти как работите с Мишо за проблема, който има и моя Мишо ти ще си чупиш пръстите и ще се чудиш как да ми го опишеш.Но ако видя на живо как общувате двамата и може и да разбера отговора на въпроса без да те питам.Ние малко или много сме терапевти без дипломи.Всяка една от нас може да бъде безценен помощник на другите - дори и без да говори - само с поведението, което дори и да не осъзнава е може би най правилното.Ще обменим опит дори и без думи.
Естествено трябва да проуча родословното дърво на проектоснахето - Щотоооооо 
Децата ни са силно интоитивни - имат усещане едно към друго - за мен това е загадка  .

Kezaja, това с превода в ефир е много интересна тема.Искам да чуя и твоята позиция по въпроса - аз имам мноооого предположения, но ще ги обсъдя първо с психоложката утре и тогава ще споделя.

Ще редактирам малко като допълня.Мишо тръгва да става на жената по скоро като вид експраксия.Това е по скоро тъжен повод, а не повод за фукане, но не може само да пиша, че голяма част от поведението му е заради аутистични черти.Искам дори и в неприятното да намирам нотка на хумор.По малко депресиращо е.

Катина, а що не се замислиш че и ние можем да сме кандидат зетьове. А?  Може и аз да огледам проектоснахето