Честито бебе. 
Бъдете здрави и много щастливи.
Бъдете здрави и много щастливи.
- Публикувана: 4 апр. 2008, 23:20 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 19:26 ч.
Щастлива съм!
Аз съм от Бургас,но бях твърдо решена,че няма да раждам тук.Затова си избрах клиника "Ева" в Сливен.На консултации ходих при д-р Йорданов.Две седмици преди термин се разболях.Вдигнах температура и три дни ту я качвах,ту я свалях.После пък се появи кашлицата.От нея също ме беше страх,защото ми казаха,че не било хубаво да кашлям.Направих бронхит.Последвалите 2 нощи не спях,защото в легнало положение кашлях до припадък,а ме беше страх за бебчо и затова не спях.Но на третата вечер почувствах втвърдяване на коремчето и леки болки на 10 мин.Знаех,че е време.Но ме беше яд,защото знаех,че е предизвикано заради кашлицата.Събудих мъжа и потеглихме.Отидохме там и болките спряха за около час.После започнаха на ново.Приеха ме,провериха ме за разкритие 
и се оказа,че се започва.Беше петък по обед.Изпратих мъжа и седнах да плача.Останах сама.Гадно ми беше,че ще сме така далече един от друг.А там не познавах никой.След първата инжекция за подготовка на матката или нещо такова беше...мускулна,се започнаха гадните болки.След два часа следващата и след още два часа третата,последната.Дойде време за поредния преглед за разкритието.Дежурната акушерка ме провери и издърпа шийката на матката 
.До полунощ бях направила 4 см. разкритие.Мечтаех си за момента когато ще започна да напъвам и завиждах на тези,които откарваха в родилна зала.Бях сигурна,че напъните не представляват нищо пред болките от разкритието.Стана 3 сутринта,мислех,че това няма да има край.Пак проверка на разкритие и се оказа,че съм с повече от 7 см.Мислено благодарих на Господ и си казах "Още малко!"Нито съм викала,нито съм плакала.А и как да викам като нямах глас заради бронхита и като говорех се оказваше,че шептя.Казах на доктора "Добре,че нямам глас,иначе щеше да видите вие" 
И пак нямаше да викам,разбира се.Единственото,което правех е да дишам по време на контракция и да си броя отзад напред.Цялата треперех.Нямах сили,спеше ми се.Дойде време да ме прикачат към система,но тя се оказа излишна,защото съм имала добра родова дейност.Влачех се из коридора и подпирах чело в стойката на системата,броях,дишах.Периодично се мокрех с вода,но не ми даваха да пия,а имах чувството,че цялата ми дихателна система е суха и не можех да преглъщам.И после - права бях.Дойдоха напъните ,болката спря.Трябваше да напъвам.Напъвах с цялото си същество,виждах звездички и чертички,но бебчо нещо не щеше да излиза.Доктора ми помогна като натисна силно корема ми докато напъвах 
.Имах чувството,че ще смачка бебчо и заедно с него вътрешностите ми.Тогава чух плач.Казах си "Това беше!".Беше 04:48 сутринта.После дойде анестезиолог.Доктора каза,че ще ме шият.Показаха ми бебчо,цунках го по меката бузка 
и го отнесоха.После не си спомням нищо.Свестих се все още на магарето.Главата ми беше мътна,не виждах добре,излизах от упойката.Трябваха ми три часа за да успея да стана.Преместиха ме в моята стая.Бях в изолатор,заради бронхита.В следващите два дни ми беше трудно да ставам.Треперех много и ме болеше отдолу,но с времето се възстанових.Иксаха да ми преливат кръв,но това не се случи,както си бях пожелала.Хемоглобина бил нисък.Престоя в болницата ми се стори много тежък.На третия ден много исках да си ходя и постоянно си плачех в стаята.Нямах кърма,не можех да нахраня бебчо.Изписаха ни на четвъртия ден,т.е. на 1 април.Малкия мъж се казва Стоян - на свекъра ми.Господ ми е свидетел колко исках да кърмя и когато ми текна кърмата как се радвах.Но гърдите ми изведнъж се напълниха,подуха се,боляха ужасно.Цяла нощ се цедях и изцедих едва половин пръст от двете гърди.Плачех и се цедях.Отново не можах да спя.Броих часовете когато ще съмне да отида при личната да спре този ужас.Стигна се до там,че трудно вървях 
Биха ми две инжекции окситоцин и след два дни съвсем спря да ме боли.Вярно сега нямам кърма,но бебчо ми е жив и здрав и добре цока от шишето.Какво да направя?Много исках,но не се получи. 
Все още мускулите ми се възстановяват,защото тях чувствам най-засгнати,но се оправям с всеки изминал ден.Бебчо е добре и понякога се усмихва
Леле,малко дълго стана.Направо се чудя как съм го написала,но някой искаше подробности.
и се оказа,че се започва.Беше петък по обед.Изпратих мъжа и седнах да плача.Останах сама.Гадно ми беше,че ще сме така далече един от друг.А там не познавах никой.След първата инжекция за подготовка на матката или нещо такова беше...мускулна,се започнаха гадните болки.След два часа следващата и след още два часа третата,последната.Дойде време за поредния преглед за разкритието.Дежурната акушерка ме провери и издърпа шийката на матката .До полунощ бях направила 4 см. разкритие.Мечтаех си за момента когато ще започна да напъвам и завиждах на тези,които откарваха в родилна зала.Бях сигурна,че напъните не представляват нищо пред болките от разкритието.Стана 3 сутринта,мислех,че това няма да има край.Пак проверка на разкритие и се оказа,че съм с повече от 7 см.Мислено благодарих на Господ и си казах "Още малко!"Нито съм викала,нито съм плакала.А и как да викам като нямах глас заради бронхита и като говорех се оказваше,че шептя.Казах на доктора "Добре,че нямам глас,иначе щеше да видите вие" И пак нямаше да викам,разбира се.Единственото,което правех е да дишам по време на контракция и да си броя отзад напред.Цялата треперех.Нямах сили,спеше ми се.Дойде време да ме прикачат към система,но тя се оказа излишна,защото съм имала добра родова дейност.Влачех се из коридора и подпирах чело в стойката на системата,броях,дишах.Периодично се мокрех с вода,но не ми даваха да пия,а имах чувството,че цялата ми дихателна система е суха и не можех да преглъщам.И после - права бях.Дойдоха напъните ,болката спря.Трябваше да напъвам.Напъвах с цялото си същество,виждах звездички и чертички,но бебчо нещо не щеше да излиза.Доктора ми помогна като натисна силно корема ми докато напъвах .Имах чувството,че ще смачка бебчо и заедно с него вътрешностите ми.Тогава чух плач.Казах си "Това беше!".Беше 04:48 сутринта.После дойде анестезиолог.Доктора каза,че ще ме шият.Показаха ми бебчо,цунках го по меката бузка и го отнесоха.После не си спомням нищо.Свестих се все още на магарето.Главата ми беше мътна,не виждах добре,излизах от упойката.Трябваха ми три часа за да успея да стана.Преместиха ме в моята стая.Бях в изолатор,заради бронхита.В следващите два дни ми беше трудно да ставам.Треперех много и ме болеше отдолу,но с времето се възстанових.Иксаха да ми преливат кръв,но това не се случи,както си бях пожелала.Хемоглобина бил нисък.Престоя в болницата ми се стори много тежък.На третия ден много исках да си ходя и постоянно си плачех в стаята.Нямах кърма,не можех да нахраня бебчо.Изписаха ни на четвъртия ден,т.е. на 1 април.Малкия мъж се казва Стоян - на свекъра ми.Господ ми е свидетел колко исках да кърмя и когато ми текна кърмата как се радвах.Но гърдите ми изведнъж се напълниха,подуха се,боляха ужасно.Цяла нощ се цедях и изцедих едва половин пръст от двете гърди.Плачех и се цедях.Отново не можах да спя.Броих часовете когато ще съмне да отида при личната да спре този ужас.Стигна се до там,че трудно вървях Биха ми две инжекции окситоцин и след два дни съвсем спря да ме боли.Вярно сега нямам кърма,но бебчо ми е жив и здрав и добре цока от шишето.Какво да направя?Много исках,но не се получи. Все още мускулите ми се възстановяват,защото тях чувствам най-засгнати,но се оправям с всеки изминал ден.Бебчо е добре и понякога се усмихва
Леле,малко дълго стана.Направо се чудя как съм го написала,но някой искаше подробности.
Да ви е жив и здрав синът! 
честито!!!!!!! да сте живи и здрави и много да се слушате аз очаквам своята рожба в близките дни и също не се притесявам, защото през изминалите 9 месеца прекарах много време пред компютъра прочетох много полезни неща тук и съм много благодарна че мамите споделят важни неща случили им се на тях за да бъдем по подготвени пожелавам ви успех с твоята душичка по пътя пълен с препядствия
аз очаквам своята рожба в близките дни и също не се притесявам, защото през изминалите 9 месеца прекарах много време пред компютъра прочетох много полезни неща тук и съм много благодарна че мамите споделят важни неща случили им се на тях за да бъдем по подготвени пожелавам ви успех с твоята душичка по пътя пълен с препядствия 
! Да сте живи и здрави. Успех по пътя на майчинството! 