Право - къде?

Isa, права си за тези неща, но в крайна сметка къде има лесно спечелени добри пари? Аз поне не зная да става някъде така. Всичко с къртовски труд и без регламентирано работно време - вярно е. А по-добре ли е да работиш от време на време и само за развлечение и да не можеш да си покриеш елементарни нужди. Повярвай, добре разбирам и го изпитвам на гърба си това че професията е тежка, но хубавото е, че пък не зависиш толкова от началници или от поредния сменен министър, ами можеш да си вземеш шапката и да се преместиш и работиш за себе си. Това хората от много малко професии могат да си го позволят. То малко темата стана за и против правото, май не помогнахме много на питащите, ама да си кажем болката и ние...

   Благодаря, момичета!
Помагате на питащите и то много, като коментирате професията си децата виждат и разбират сериозността на тази работа.Моята дъщеря ме помоли да пусна темата и от тогава следи всички коментари.
А лесно наистина няма никъде.

 Не е въпрос "на живот и смърт" и мисля, че при наличието на адекватна мотивация и полагането на достатъчно лични усилия СУ не е единственото учебно заведение, което може да осигури качествено обучение за юристи. Далеч съм от мисълта да подценявам нивото на другите ВУЗове, предлагащи възможности за обучение по специалността, още повече, че не мога да предоставя информация "от първа ръка" за тях. Нито пък отричам съществуващите проблеми в системата на обучение в СУ, важащи междувпрочем и за другите обучаващи прависти висши училища (Най-важният безспорно е липсата на достатъчна връзка с практиката-дори по мое време, когато се полагаше сериозен практико-теоритичен изпит след задължителен едногодишен стаж в отделните звена от системата, понякога стажът бе "проформа" и то не по вина на студентите).
 Въпреки това продължавам да твърдя, че Софийският университет, макар и не единствена, е "най-високата летва", към която може да се стреми детето Ви. Да се твърди обратното означава да се игнорира значението на над век традиции в системата на обучение по право, уникална за БГ академична атмосфера, най- висок входящ бал, свързан с конкурентна среда и най-вече на "титулярен" състав от преподаватели, присъствието на отделни представители от които се счита за критерий за елитност на други правни факултети.      .
 Желая на кандидатстващите успех, какъвто и вариант да изберете! 
 А, и ако позволите, два съвета:
1. Ако искате детето да успее от раз в най-предпочитаната специалност, не разчитайте на природната му интелигентност , която аз изобщо не подлагам на съмнение. Залегнете на здрава подготовка, като лично аз считам частните уроци при доказал себе си преподавател за най-адекватната, отчитаща индивидуалните особености и осигуряваща добра обратна връзка форма на обучение. Има и добри курсове, които могат да бъдат посещавани успоредно или алтернативно. Изобщо-горките деца!
 2.Без сероизно проучване не се доверявайте на някои от нароилите се в последните години юридически факултети, предлагащи обучени с има-няма 3-4 семестриална продължителност. Зщото следдипломната квалификация и самоусъвършенстването в практиката са много важни, но труднопостижими при липсата на стабилна теоритична база на правното познание. Да не се окажете, недай си Боже,  със рехава подготовка и красива "тапия" от вида "ПРАВО:БРАВО!" за респект на роднините, както казва  един колега.
 Още веднъж-успех! А на "юридическата мисъл"-усмихнат ден, въпреки дъжда!

И аз категорично смятам, че сериозната подготовка е задължителна, но къде да ги намерим тези "доказали себе си сериозни преподаватели" за които пишеш? Защото ако е въпросът само за частните уроци, веднага ще намерим учители, не се съмнявам, но КОИ СА ДОБРИТЕ?

Да, усилената подготовка е задължителна, не е задължително същата да е под надзора на друг, освен на самия кандидатстващ.  Противното най- често се твърди от предлагащи услуги в тази насока преподаватели.
За какво ми е някой да ме подготвя по История, География, Биология, да речем, след като мога да намеиря разработки и да ги науча?

Дълбоко съм убедена, че в СУ - право НЕ може да се изкара приличен бал и да се класираш със самостоятелна подготовка и готови разработки. То ако беше така, нямаше да влизат от 10 човека един. Просто трябва ножица, за да се избере най-добрия от най-добрите. За съжаление това става с подходяща подготовка от подходящите хора. А и познавайки детето си, без да му седи някой на главата и да му дава зор - няма да стане.

Ами да се запознаем- аз и брат ми сме точно такива, кандидатствали и приети "от раз" в СУ "Право", държавна поръчка, аз- редовно, той- задочно /беше вече семеен с дете/, без посещаване на каквито и да било курсове или частни уроци. Щом ни приеха вероятно ще да сме имали "приличен бал". Просто си седнахме една година на дупетата и четохме. Сами. Кандидатствахме заедно, нищо, че имаме 5 години разлика. Зависи от детето и личната му мотивация. Ние имахме много голямо желание, наше желание, не на родителите ни.
Е, всеки сам си решава дали и за какво си струва да си харчи парите, все пак.

Джуди,
Съгласна съм, едно време беше така за болшинството от хората. Просто тогава парашутистите са били многократно по-малко в сравнение с днес и са оставали места и за простосмъртните (дето влизат с голям мерак и самоподготовка). Познавам такъв  парашутист. Сега, обаче има голяма навалица и схемите работят с пълна сила, само дето са се поизменили малко и са в по-голям мащаб.

Само дето още "едно време" чувах редовно същите приказки...И напливът беше още по- голям, нямаше ги останалите, поне не всички сегашни, на терена, ВУЗ-ове, които поемаха "изпадалите".
Не пречи, който има желание и е убеден, че така е нужно- нека си посещава курсове и преподаватели.
Историята определено я намирам за излишна /говоря за посещаване подобни мероприятия/, литературата е по- сложният изпит, тя не се просто "научава". Математиката и литературата са двата предмета, за мен, които искат залягане по време на цялото обучение в училище и настройка.

Чуваха се, но под сурдинка. А "нашите хора" от съответното заведение се пазеха много и за да се стигне до тях трябваха яки връзки. Сега само дето обяви не са публикували, дори не се крият кой знае колко усърдно. Да не казвам на какво ми приличат, че ще стане цинично. 

Ако си забелязала, написах,че този вариант за сина ми е неприложим. Пиша това, защото го познавам. Не го приеимай като заяждане, поздравявам теб и брат ти за успехите, които сте постигнали сами, но понеже спомена, че имате 5 години разлика, все на някой от вас двамата доста късничко му е дошла "личната мотивация". Пиша това, защото не можеш да сравниш един младеж  или девойка на 19 и на 24. Поздравления още веднъж, но продължавам да мисля, че си трябва яка подготовка и то не от случайни преподаватели. Във вашия случай изключенията просто потвърждават правилото.Особено визирам изпита по литература, където ако отидеш със знанията от гимназията, ще се удавиш. Забележи, че не говоря за нечисти машинации, до които някои прибягват, а за положен труд все пак.

Ели, написала си: "Дълбоко съм убедена, че в СУ - право НЕ може да се изкара приличен бал и да се класираш със самостоятелна подготовка и готови разработки"- нещо, което не се отнася само до сина ти, теза, която аз оборвам. Нашите литературни познания си бяха на чисто гимназиално ниво. Бях на 17 г., нямало е къде и кога да придобия кой знае какви сложни техники и похвати. Бях много доволна от едни разработки по История на ВТУ- ползвах си ги направо за СУ и никой не ми е намалил оценката заради това. Разработките бяха доста качествени.
Пак казвам- имаше яка подготовка, но от наша страна. Историята просто я изядох. Но ми беше интересна сама по себе си, не само заради изпита. За литературата се отнасяше същото. Пак казвам- тя е по- трудният от двата изпита и ако ще се акцентира на частни уроци по- добре е в тази област да бъдат.
Естесвено, че децата са различни. Детето на авторката също не познавам, може пък то да е по- самостоятелно. Може и нея някой да е стряскал, че без това не може- ами може, често и това е възможно.
Аз също не споменавам въобще за плащане на изпити и готови оценки, това не го обдъждам тук, не е по темата /поне така си мисля /.

Джуди, ще те посъветвам да влезеш в сайта на СУ и да попрочетеш някои неща от форумите там. От прочетеното там си вадя  заключение, че трябва помощ при подготовката. А относно това кое дете е самостоятелно и кое не искам да ти кажа, че не бих искала синът ми достигне до иначе  добрата идея да се готви сериозно сам чак след 5 години, защото както и ти си написала може да има тогава семейство и куп други задължения. На 17 години във ВУЗ се кандидатстваше преди доста години, сега дали знаеш как стоят нещата не зная. Защото иначе щях да те питам коя е тази върховна гимназия която ти е дала основата и възможността  да се готвиш сама. Синът ми не учи в масова гимназия, а в езикова и въпреки това е далеч от съвършенството и по литература и по история. За обикновените училища не смея да мисля.  Освен това сега зрелостниците имат задължителни 2 матури, в гимназията на моя син - 3. И за тях ще трябва допълнителна подготовка, ако искат децата да изкарат прилични оценки. Та това е - времената сега са такива. Който иска - да се готви сам и да си носи риска /то сега вече и учебниците са няколко алтернативни/!

Това вече прилича на лична комуникация, чието място не е тук, но понеже въпросите са повдигнати в темата се чувствам длъжна да отговоря в нея. Не мисля че това касае много някого, но понеже попита, по- точно изрази съждения, та затова:
Винаги, по "мое време" включително, се е говорело, че влизане във ВУЗ без "нещо специално" не става. Е, убедих се, че не е така. И това важи и за настоящия момент, съдейки по децата на мои близки, които също не са от редовните посетители на курсове и частни уроци, даже никак не са.
Не говоря разбира се, че сега  можеш да си студент на 17 години, мисля че това е пределно ясно. През 1992 г. обаче можеше и не бях единствена.
Аз учех две години в ТМЕТ, а последната, трета за мен- в масова гимназия със СИП- История и Български, в което се изразяваше и допълнителната ми подготовка, брат ми беше 4 години в ТМЕТ /техникум тъй да се каже, тогава беше с такова наименование/. Въобще не са "върховни училища", а не е и нужно да са обявени от някого за такива, за да са в полза на учащите се в тях.
Завършващият средното си образование сега, така или иначе, се готви за матури. Защо да не са по БЕЛ и История, ако ще учи "Право"? Ами нормално е в последната година от обучението си вече да е избрал дали ще учи и каква специалност, затова и майката пояснява, че детето й е в ХІ клас, има време, но изборът вече е явно направен. Това съвпада и с изпитите на зрелостника за ВУЗ-а, съобразно избраната насоченост, ако зрелостните изпити не се признават /зависи от ВУЗ-а/, та подготовката не е нито в повече, нито е по- сложна.
Нали висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой. Освен това правилата днес са си отново правила за всички- всички ще ходят на матура, не само отделни деца, признаването/ непризнаването на оценката от зрелостния изпит ще важи за всички, които кандидатстват за обучение в съответния ВУЗ.  

Мисля, че не ме разбра напълно, но понеже и аз не желая да водя лична кореспонденция и да преливам от пусто в празно, ще приключа с пожелание за успех на всички, които ще се подготвят сами за трудните изпити в СУ, (тъй като за специалност право тази година поне оценките от матурите не се признават). Понеже темата беше "право - къде" сигурно вече за кандидатстващите е ясно, че останалите ВУЗове в София с правни факултети имат друга форма на изпит под формата на тестове, доколкото зная различни за НБУ и УНСС. Хубавото е, че има и предварителни дати за изпити, това за кандидатстващите и за чужбина деца е много полезно - могатда си направят сметката по-отрано.